Определение по дело №357/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 2016/24.02.2023 год. на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против мълчалив отказ на директора на ДСП - Бургас за достъп до административна преписка. Жалбоподателят твърди, че искането му за предоставяне на информация, касаеща него и малолетното му дете, представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на легалното определение, дадено в пар. 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията. Посочва, че съгласно пар. 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите от извършването им. Д. цитира съдебна практика, а именно: Решение № 2957/30.03.2022 г. по адм. дело № 10368/2021 г. по описа на ВАС, VI отделение и счита, че в случая е формиран мълчалив отказ на директора на „ДСП“ - Бургас, който съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, представлява индивидуален административен акт и е изцяло приравнен към изричния такъв. Жалбоподателят иска от съда мълчаливият отказ на директора на ДСП - Бургас да му бъде предоставен пълен достъп до цялата административна преписка във връзка с работата на ДСП - Бургас по случая на детето му В.К.Д. да бъде отменен и да бъде разпоредено на ДСП - Бургас да му бъде предостави пълен достъп до цялото съдържание на административната преписка.

Жалбата на К.Д. е депозирана директно в съда, поради което с разпореждане настоящият състав е изискал административната преписка, постъпила с писмо вх. № 2547/10.03.2023 г., в което е изразено становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К.Д. е подал Заявление за достъп до материалите по образуваната административна преписка във връзка с работата на ДСП - Бургас, чрез Системата за електронно връчване, на 16.01.2023 г., ведно с приложено към заявлението становище на КЗЛД с рег. № П-2356/2015 г., от 08.04.2015 г. Заявлението е със следното съдържание: „Заявявам желанието си на основание чл.34, ал.1 от АПК да ми бъде предоставен пълен достъп до материалите по образуваната административна преписка във връзка с работата на ДСП Бургас по случая за детето ми В.К.Д.. В това число, изготвени социални доклади, окончателни и междинни доклади на външни доставчици на социални услуги, подавани молби, оценки, планове за работа, предписания, заповеди, разпореждания и др.”

Д. е депозирала жалба до Административен съд - Бургас на 24.02.2023 год.

При така установеното от фактическа страна и като съобрази закона, съдът намира, че подадената жалба е недопустима.

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. В настоящият случай, е налице изначална липса на годен за оспорване по съдебен ред акт, тъй като административният орган не е формирал нито изричен, нито мълчалив отказ за предоставяне на административна услуга.

В случая искането на К.Д. до административния орган е направено на основание чл. 34, ал. 1 от АПК, която норма според жалбоподателя, задължава органа да му предостави достъп до административната преписка на основание, че е страна по нея.

Според настоящия съдебен състав посочената разпоредбата има процесуален характер и задължава административния орган, като водещ административната фаза на конкретно производство, да осигури спазването на процесуалните права на страните в същото това административно производство.

Следователно неспазването, на тази сочена от жалбоподателя разпоредба, не представлява неизвършване на административна услуга, а при проявлението си би било израз на нарушаване на административно – производствени правила от водещия административната фаза на производството административен орган, като защитата срещу това незаконосъобразно процесуално поведение се реализира чрез оспорване на крайния акт, с който това производство завършва.

С оглед изложеното съдът намира, че в конкретния случай не е налице годен за оспорване административен акт, тъй като не може да се приеме, че изпълнението на задължението по чл. 34, ал. 1 от АПК, от страна на административния орган, представлява извършване на услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията, поради което жалбата се явява недопустима.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че съдебно решение № 2957/30.03.2022 г. по адм. дело № 10368/2021 г. по описа на ВАС е постановено при установена фактическа обстановка, различна от процесната, а именно: представяне на конкретно посечена в искането информация, поради което направените в него изводи не могат да бъдат автоматично пренесени в настоящия казус.

Предвид всичко изложено по-горе и на осн. чл.159, т.1 от АПК, жалбата на К.Д. следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на жалбата производство да се прекрати.

При този изход на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, XXV състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.06.2023 г., с което е даден ход на делото по същество и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Д.Д., с адрес: *** против „мълчалив отказ на директора на ДСП - Бургас за достъп до административна преписка“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 357/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

	Съдия: