Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 15.07.2019г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на трети юни две хиляди
и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 2796 по описа
за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е член на ловната
дружинка в с. Новаково, община Асеновград, която е член на Ловно-рибарско
дружество „Сокол - Асеновград“ гр. Асеновград. На 12,08,2018г. ответникът, като
неин председател, откзал да му даде бележка за лов на дребни животни. Той нямал
основание да направи това, тъй като ищецът имал право да ловува, доколкото не
му било наложено наказание. На 30,09,2018г. ръководител на лова бил Атанас
Тачев. Въпреки това ответникът категорично заявил пред останалите членове на
дружинката, че ищецът няма да бъде вписан в бележката за лов на едър дивеч нито
в момента, нито занапред. Вследствие на това поведение на председателя на
ловната дружинка ищецът не отишъл на лов нито на горните дати, нито след това,
въпреки че не бил наказан и нямало друго законово основание да не бъде
допуснат. По този начин ответникът без да има правомощия, по собствена
преценка, разпоредил на лицата, определени за ръководители на лова, да не го
допускат до участие в ловни излети, въпреки огромното му желание за това.
Поради това ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от
него такса за лов от 125 лева за ловен сезон и такса за огнестрелно оръжие от
160 лева, както и пътни разходи от 50 лева за придвижването си от Пловдив до с.
Новаково. Освен това преживял неудобства, свързани с негативни преживявания и
унижения, нанесени му публично, от които бил уронен авторитета му.
Невъзможността да ловува приел особено болезнено, изживял психически стрес,
чувствал се неспокоен, изпитвал неудобство от контакти с роднини, познати и
други ловци, поради което се затворил в себе си. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
335 лева, обезщетение за имуществени вреди и 1000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди.
Ответникът оспорва изцяло предявените
искове като твърди, че не е извършил противоправни действия, вследствие на
които ищецът да е претърпял вреди. Твърди, че на проведеното на 29,07,2018г.
общо събрание на ловна дружинка с.
Новаково е взето решение да не се издават индивидуални и групови разрешителни
на ищеца за лов на територията на дружината. Това решение е прието и утвърдено
на събрание на управителния съвет на сдружението, проведено на 06,08,2018г.
Именно това е една от причините ищецът да не е допуснат до лов на посочените в
исковата молба дати. Отделно от горното на 12,08,2018г. ответникът не носил
служебни бележки в себе си при срещата му с И. в центъра на с. Новаково. Твърди
също така, че таксите за лов и за огнестрелно оръжие се дължат независимо от
това дали едно лице упражнява правото си на лов. Освен това ищецът е участвал в
ловни излети с други дружинки. Ето защо моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, че ищецът е член
на ловната дружинка в с. Новаково, община Асеновград, която е член на
Ловно-рибарско дружество „Сокол - Асеновград“ гр. Асеновград, както и че
ответникът е председател на дружинката.
На 29,07,2018 се провело общо събрание
на ловната дружинка, на което се взело решение да не се издават индивидуални и
групови разрешителни за лов на трима нейни членове – Храч Бояджиян, И.И. и
Златко Велков. Очевидно подобно решение е било взето и на предходно събрание –
на 10,03,2018г., тъй като в протокола от заседанието на управителния съвет от
06,08,2018г. те двете са приети и утвърдени.
В протоколите не се съдържат каквито и
да са основания или мотиви за това, поради което не би могло да се определи
какво точно представляват така взетите решения. С оглед чл. 25, ал. 1 от Устава
на ЛРД „Сокол“ настоящият състав приема, че става дума за налагане на
наказание, предвидено в т.“б“ от същата разпоредба – лишаване от участие в
ловни излети. Съгласно ал.5 от същата нарушителите се санкционират от
Управителния съвет, като това може да стане по предложение на дружината. В ал.6
е предвидено изслушване на нарушителя. Съгласно ал.7 решението на управителния
съвет подлежи на обжалване пред общото събрание на сдружението в 30 дневен срок
от налагането му, като същото се съобщава писмено на наказаните лица. В
настоящия случай не са представени доказателства за спазване на описаната
процедура, като установяване на тези обстоятелства е в тежест на ответника.
На първо място липсва решението от
проведеното събрание на 10,03,2018г. В протокола за събранието от 29,07,2018г.
не са посочени конкретни нарушения, извършени от ищеца, за които същият да бъде
наказан. Провелото се гласуване е касаело въпроса дали останалите членове на
дружинката желаят „да излизат на съвместно ловуване с него“. В Устава, обаче,
това само по себе си не е предвидено като основание за налагане на наказание.
Ето защо утвърждаването на подобно решение от Управителния съвет не би могло да
се приеме за налагане на наказание, още по-малко при положение, че „нарушителят“
не е изслушан. Същият не е бил уведомен за налагане на наказание писмено,
каквото изискване съществува, съответно едно такова решение не би могло да има
действие спрямо него. С други думи няма данни, от които да се направи извод за
наложено наказание, а съответно и за влизане в сила на решение за това.
Ето защо правото на ищеца като член на
ловната дружинка с. Новаково да участва в ловни излети не е било ограничено или отнето. Безспорно е между страните, че И. е поискал да упражни същото
като на 12,08,2018г. е поискал от
ответника издаване на бележка за лов на дребни животни, но не е получил такава,
както и че на 30.09.2018г. е поискал да участва в ловен излет, но не е бил
вписан в бележка за лов на едър дивеч. Безспорно е също така, че единственият
мотив за това е взетото решение на общото събрание на ловната дружинка,
утвърдено от Управителния съвет на ЛРС „Сокол“ гр. Асеновград. По изложените
по-горе съображения, обаче, това решение не съставлява основание, което
препятства участието на ищеца в ловни излети.
Спорен е въпросът дали ответникът е
извършил действия или бездействия, с които е лишил И. от участие в такива. На
12,08,2018г. той не е издал бележка за лов на дребен дивеч, която е необходимо
условие за провеждането му и която може да бъде предоставена само от него.
Мястото на срещата между страните, както и липсата на образци от бележките на
това място, не освобождават ответника от изпълнение на това правомощие. Ето
защо отказът му да допусне ищеца до лов на дребен дивеч е противоправен.
На 30,09,2018г. ръководител на лова на
едър дивеч бил свидетелят Атанас Тачев. От неговите показания и тези на
свидетеля Стефанов се установява, че решението ищецът да не бъде вписан в
бележката за лов е било взето именно от него и то преди да се появи М.Д..
Действително след пристигането си той потвърдил същото, като заявил, че е
разговарял с Председателя на ЛРД „Сокол“ гр. Асеновград и той е на същото
мнение. Според свидетелите Бояджиян и Велков ръководителят на лова отказал да
ги впише едва след като дошъл Д. и му разподели това, като заявил, че това са
думите на Председателя на ЛРД „Сокол“ гр. Асеновград. Съдът намира, че това
противоречие в показанията не е съществено за решаване на правния спор,
доколкото всички свидетели са категорични, че изцяло в правомощията на
ръководителя на лова е да определи лицата, които ще участват в него. Тъй като в
Устава не е определена йерархична зависимост между него и Председателя на
ловната дружинка, то настоящият състав намира, че ответникът не би могъл да
носи отговорност за действията на свидетеля Тачев, а именно те са тези, които
са причинили крайния резултат – неучастието на ищеца в лова на едър дивеч.
Фактическият състав
на чл. 45 ЗЗД, който поражда деликтна отговорност включва както извършване на увреждащо действие, така и то
да е противоправно. Това би било всяко поведение, от което
са настъпили вреди. От показанията на свидетелите Бояджиян
и Велков се установява, че от описаните два инцидента И.И. се почувствал
унижен, тъй като не бил допуснат да ловува. Вследствие на това се появило
негативно отношение от негови близки и приятели, с които преди това често
ловували. За него ловът бил незаменимо хоби, начин да се срещнеш с приятели. За
това ищецът изпитал болка от това, че пропуснал двата ловни излета, въпреки дългогодишното
им очакване, което чувство се засилило от обстоятелството, че неговите родители
и много други роднини са от с. Новаково.
Налице е причинно следствена
връзка между извършеното от ответника и претърпените негативни изживявания, но само по отношение на поведението му
на 12,08,2018г. За да бъде
определен размерът на сумата, с която следва да се репарират претърпените
негативни чувства, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне
обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите
обстоятелства. Като има предвид вида и степента на
търпените страдания, продължителността им, обстоятелството, че не са оставили
трайни увреждания на психическото здраве на пострадалия, както и че ответникът
не носи вина за тези, получени на 30,09,2018г., съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 500 лева. До пълния размер от 1000 лева и за вреди,
причинени на 30,09,2018г. претенцията следва да бъде отхвърлена.
В
тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, че в причинна връзка с описаните в исковата молба действия са настъпили
посочените имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса за лов от 125
лева, на такса за огнестрелно оръжие в размер на 160 лева и 50 лева пътни
разходи. Такова доказване не е проведено. Напротив, от показанията на свидетелите
се установи, че той е ловувал с други дружинки. Отделно от това тези такси се
дължат независимо от участието в конкретни ловни излети, само поради членство в
ловна дружинка и притежаване на съответно оръжие. Освен това ищецът не е
установил на 12,08,2018г. и на 29,09,2018г. какво разстояние е изминал, с какъв
автомобил, както и колко е стойността на горивото за това. Ето защо предявеният
иск за заплащане на сумата от 50 лева е недоказан.
На основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК
страните си дължат разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска,
или ответникът дължи 246,59 лева от общо направените такива в размер на 658,40
лева (държавна такса за образуване на дело 53,40 лева, за издаване на съдебно
удостоверение 5 лева и 600 лева адвокатско възнаграждение), а ищецът – 312,73
лева от общо направените такива 500 лева за адвокатско възнаграждение. Ето защо
по компенсация съдът присъжда на ответника 66,14 лева.
По мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.Д., ЕГН ********** *** да заплати на И.З.И., ЕГН ********** *** сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, безпокойство, неудобство, причинени от отказ да се издадат бележки за участие в лов на дребен дивеч на 12,08,2018г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 1000 лева (хиляда лева), обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно разпореждане за недопускане до лов на едър дивеч на 30,09,2018г., както и искът за заплащане на сумата от 335 лева (триста тридесет и пет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от горните деяние, изразяващи се в заплащане на такса за лов от 125 лева, такса за огнестрелно оръжие от 160 лева и разходи за път от 50 лева.
ОСЪЖДА И.З.И., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 66,14 лева (шестдесет и шест лева и четиринадесет стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: