Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 21.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска в. гр. дело №
3129 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 263582 от 03.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 17332/2019 г. на СРС, 142 състав, съдът е осъдил на основание чл. 310, ал. 1, т.2 от ГПК във връзка 233, ал.
1, изр.1 от ЗЗД ответника "А." ЕООД да
предаде на ищците А.Х.О., М.Х.О., В.В.М., Д.В.Б.,
Ц.П.Б. и И.П.М. фактическото държане на имот - МАГАЗИН, находящ се в гр. София,
бул. „********, партер.
Недоволен от така постановеното решение е останало
ответното дружество "А." ЕООД, което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на съществени
процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че в пряко противоречие на чл.
193 ал. 1 от ГПК първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване
на представеното с отговора допълнително споразумение от 17.05.2012 г., което не било и оспорено своевременно, но
въпреки това и без да допусне изслушване на съдебно-почеркова експертиза е
изключил документа от доказателствата по делото и така е достигнало до
погрешния правен извод за основателност на иска. Моли въззивиня съд да отмени
обжалваното решение.
Въззиваемите А.Х.О., М.Х.О., В.В.М., Д.В.Б., Ц.П.Б. и И.П.М.
оспорват жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК писмен отговор.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните
възражения и доводи съобразно с разпоредбите на чл.12 и чл. 235 от ГПК, приема
от фактическа и права страна следното:
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част,
а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия съдът намери обжлалваното решение за валидно, допустимо и
правилно.
По предявения от ищците А.О., М.О., В.М.,
Д.Б., Ц.Б. и И.М. срещу "А." ЕООД осъдителен иск с правно основание
чл.233, ал. 1, изр.1 от ЗЗД за връщане на отдадения под наем имот
първоинстанционният съд при правилно изяснена фактическа обстановка е достигнал
до обоснован и съответстващ на доказаните факти по делото извод, за
основателност на претенцията.
От фактическа страна по делото не
се спори, че на 28.01.2011 г. ищците са предоставили на ответника за временно и
възмездно ползване собствения си магазин, находящ се на партера в сградата на бул. „******** в гр. София, срещу насрещно поетото
задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 600 евро, платими до
десето число на започващия месец. В
чл.2, ал. 4 от договора страните са предвидили, че при неспазване на срока
за плащане наемателят дължи неустойка за забава в размер на 0.2% за всеки
просрочен ден, в чл. 3 са се
съгласили, че при неплащане на наема в продължение на пет дни договорът се
прекратява по право, без да е необходимо отправянето на предупреждения, а в чл. 8, ал. 2 са уговорили, че
наемодателят може да прекрати договора преди изтичане на срока му без
тримесечното предизветие по ал. първа при забавяне на плащането на наемната
цена за повече от пет работни дни. Тъй
като ответникът
е изпаднал в забава за плащане на така уговорения наем, с нотариална
покана, връчена редовно на 30.01.2019 г. ищците са развалили договора поради
виновното му неизпълнение, като са дали срок на наемателя да освободи
помещението до 15.02.2019 г.
При тези
данни съдът приема от правна страна, че предявеният иск се явява
основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.233, ал. 1 от ЗЗД, едно от основните задължения на наемателя
е да върне на наемодателя си наетия имот след прекратяване на договора за наем.
От анализа на цитираната разпоредба следва, че за да бъде уважен предявеният на
това основание иск, ищцовата страна следва да докаже два факта – валидното
възникване на наемни отношения с ответника относно процесния имот и
прекратяването на договорната връзка.
В случая между
страните е съществувало валидно възникнало облигационно отношение по договор за
наем. Не се спори, че ищците са изпълнили основното си задължение да
предоставят ползването на имота в надлежно състояние. Ответникът, чиято съобразно
разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК е доказателствената тежест, не доказва
изпълнението на насрещните си задължения за плащане на наемната цена, а и не
твърди настъпването на това обстоятелство. Ето защо, съдът приема, че в
случая наемателят "А." ЕООД е изпаднал във виновно неизпълнение на
поетите от него задължения, което е основание за ангажиране на договорната му
отговорност. Относно развалянето на договора, съдът при тълкуване на отделните клаузи съобразно с критериите на чл.
20 от ЗЗД намира, че общият им смисъл е бил да създаде за наемодателя (като
изправна страна) при виновно неизпълнение на задължението за плащане на наема
от страна на наемателя опцията - или да развали договора едностранно без
предизвестие (в този смисъл прекратяването е като "по право"), или да претендира наеустойка за
забавата в размер на 0.2 % на ден. В конкретния случай наемодателите са изпрали
първата опция, като с нотариалната
покана, връчена на 30.01.2019 г., са развалили договора. Предвид виновното
неизпълнение на ответника "А." ЕООД, който е допуснал забава при
плащанията на наемите, за ищците е възникнала възможността, уговорена в чл. 8
ал. 2 от договора, да прекратят действието му, който юридически факт следва да
се счита за настъпил най-късно с връчване на нотариалната покана. С
прекратяването на облигацията е отпаднало и основанието, на което жалбопозателят
държи имота, поради което следва да го освободи и предаде на наемодателя си.
Липсата на доброволно изпълнение на това задължение от своя страна прави
основателна и претенцията за реално изпълнение на това облигационно задължение.
Ето защо, ответникът "А." ЕООД следва да бъде осъден да предаде
процесния магазин на ищците, както предвижда чл. 233 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД. .
Представеното
Споразумение
от 15.02.2012 г. не дава основание да бъде направен различен извод. Дори
да се приеме, че документът е истински, то предвиденият
в него тримесечен срок отдавна е изтекъл, поради което и възражението,
основано на него, което по съществото си е отлагателно, не може да бъде
уважено. Наемателят е държател, поради което той няма право на задържане за
подобренията, които е направил в наетия имот, а и спорът за същите е предмет на
друго дело. За пълнота следва да се посочи, че така представеният документ,
който е частен свидетелстващ, а не официален и диспозитивен, е бил своевременно
оспорен от страна на ищците относно неговата истинност, но производството по
чл. 193 ал. 1 от ГПК не се е развило, тъй като страната, която го е
представила, т.е. жалбоподателят, не е представил и оригинала, за да може да
бъде той обект на съдебно-почеркова експертиза. Следователно, не са допуснати
процесуални нарушения, каквито са описани в жалбата, която е
неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът "А." ЕООД
следва да понесе и направените от ищците разноски по делото, в размер на 1000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263582 от 03.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 17332/2019 г. на СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД, с ЕИК-********, да заплати на А.Х.О., ЕГН: **********, М.Х.О., ЕГН: **********,
В.В.М., ЕГН: **********, Д.В.Б., ЕГН: **********, Ц.П.Б., ЕГН: **********, и И.П.М.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1000 лв. направени
разноски по делото пред въззивиня съд.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му до страните чрез
връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.