№ 198
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110132347 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П. Г. К. ЕГН ********** срещу
„.............. в качеството му на цесионер, с която е предявен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника претендираната с
изпълнителен лист от 16.12.2009 г., издаден по гр.д.№1581/2009 г. по описа на ............ сума
в размер на 7394,40 евро главница, 1343,93 евро лихва за периода до 24.11.2009 г., 382,50
евро наказателна лихва от 07.10.2008г. до 24.11.2009 г. ведно със законната лихва, считано
от 25.11.2009 г. до окончателното изплащане и 356,78 лева разноски по делото, въз основа
на който е образувано изп.д.№20207480401951 по описа на .................. при КЧСИ и район на
действие ОС .......... Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния
изпълнителен лист била изтекла преди образуване на изпълнителното дело. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава исковете като основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като ищецът се позовава на
новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът може
да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/.
Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите,
когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед
1
осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
За да бъде основателен предявеният иск, ищецът следва да докаже фактите, на които
основава своите искания и възражения, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили фактите, на
които основава възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземането.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, спиращи или
прекъсващи давността съгласно чл.115 и чл.116 ЗЗД.
Доколкото страните не спорят и ответникът признава иска, което включва и признание
на предвидените правопораждащи факти, съдът намира, че същите следва да се приемат за
установени по делото. Ето защо, предявеният иск следва да се уважи като основателен,
подкрепен и от представените по делото доказателства.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът,
който претендира общо 2050 лв. сторени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящето производство. Релевираното възражение за неговата
прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер съответства на минималния
такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размерни на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/ при съобразяване на
начисления върху него ДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Г. К. ЕГН ********** със
съдебен адрес ...................... срещу „................., съдебен адрес гр............... сграда ............. етаж
4-6 отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че П. Г. К. ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на „................. сума в размер на 7394,40 евро главница, сумата от
1343,93 евро лихва за периода до 24.11.2009 г., сумата от 382,50 евро наказателна лихва за
периода от 07.10.2008 г. до 24.11.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2009 г.
до окончателното изплащане, и сумата от 356,78 лева разноски по изпълнителен лист от
16.12.2009 г., издаден по ч.гр.д.№1581/2009 г. по описа на ............, въз основа на който е
образувано изп.д.№20207480401951 по описа на .................. при КЧСИ и район на действие
ОС- Монтана.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „................. ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. К. ЕГН
********** сторените разноски по настоящето дело в размер на 2050 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2