№ 112
гр. ХАСКОВО, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. Г. Г.ЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
като разгледа докладваното от Г. Г. Г.ЕВ Търговско дело № 20245600900063
по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Делото е образувано по искова молба от Д. Д. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес:********** против „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: 1407 ф. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер" № 87 за изплащане на сумите 60 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 2 398,22 лв. обезщетение за имуществени вреди,ведно
със законната лихва от 12.Х.2023 г. до окончателното изплащане на
главниците.
Предявените претенции съставляват активно кумулативно обективно
съединени искове с правно основание-432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД..
Исковата молба се обосновава като се твърди,че на 07.06.2023 г. около
17:05 ч., на бул. „Д. Благоев" срещу магазин „Лидл" в гр. Д.град, е
настъпило пътнотранспортно произшествие вследствие, на което е пострадал
ищецът - Д. Д. К.. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 15/07.06.2023 г., по описа на ОДМВР-Хасково, в
който е отразено, че виновен за катастрофата е водачът на МПС марка
„*****", модел „***", с рег. № ***** — П. Т. Я.. По случая било образувано
досъдебно производство № 312/2023 г., на РУ-Д.град, което приключило с
внасянето на обвинителен акт срещу въпросното лице, което признало вината
си и сключило споразумение с прокуратурата, обективирано в Протоколно
споразумение № 14/07.03.2024 г., по НОХД № 93/2024 г., по описа на РС-
Д.град.
1
Ищецът сочи,че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 07.06.2023 г. около 17:05 ч. управляваното от виновния водач МПС марка
„*****", модел „***", с рег. № *****, се движи по бул. „Д. Благоев" с посока
на движение от бул. „Г. С. Раковски" към бул. „3-ти март". По същото време
ищецът Д. К. отивал към магазин „Лидъл", за което пресякъл на маркирана и
обозначена пешеходна пътека, т.е. ищецът се движил от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на лекия автомобил. Поради недостатъчно упражнено
внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, водачът на лекия автомобил блъснал Д. К. в областта на лявата
част на тялото му.
В резултат, на така настъпилото ПТП, от удара ищецът получил
сериозни травматични увреждания.
Непосредствено след настъпването на процесното ПТП, пострадалият
бил откаран по спешност и настанен за лечение в „МБАЛ-Хасково" АД за
периода от 07.06.2023 г. до 14.06.2023 г. В болничното заведение Д. К. бил
приет с болки в главата и в лявата подбедрица, като след извършените му
редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали
следните увреждания, получени от ищеца вследствие на процесното ПТП: -
Фрактура в проксималния край на тибията и фибулата на левия крак.
Поради тежестта и сложността на получената от Д. К. фрактура, бил
подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация ти бия и фибула. При
въпросната операция, в левия крак били поставени метални импланти като с
цел да се предотврати разместването на фрактурата, кракът му бил гипсиран и
обез движен.
След стабилизиране на състоянието му Д. К. бил изписан от болничното
заведение, като лекарите му дали указания за спазване на строг хигиенно-
охранителен режим, както и да ходи с помощни средства (патерици), за
периода от 3 месеца. След изписването му от „МБАЛ-Хасково" АД, ищецът
започнал дълъг, продължителен и мъчителен период на възстановяване и
рехабилитация.
Вследствие на получените увреждания, локализирани в областта на
левия му крак, същият не можел да се обслужва самостоятелно, бил
изключително трудно подвижен, което налагало близките му постоянно да са
ангажирани около него като му помагат при извършването на ежедневните му
битови и хигиенни нужди и навици.
За период от 3 календарни месеца левият крак на Д. К. бил гипсиран и
обездвижен, пострадалият изпитвал множество болки и дискомфорт в
областта на нараняванията си, поради което приемал силни обезболяващи и
седативни медикаменти.
Проследявайки здравословното си състояние, на 17.10.2023 г. ищецът
бил прегледан от специалист ортопед-травматолог, който установил че за
пострадалия са налице следните симптоми: болки в лявата подбедрица
засилваща се при движение, лек оток, затруднена походка с патерици на къси
разстояния. Лекарят предписал на Д. К. медикаментозна терапия .
Възстановителният период за Д. К. продължавал и към настоящия
момент. Видно от издадения на 14.03.2024 г. Амбулаторен лист №
24074807Е916 от д-р Живко А., за ищеца все още са налице палпаторна болка
и лек оток на лявата подбедрица. В тази връзка, продължавал да търпи болки
2
и страдания и металният имплант от левият му крак все още не е премахнат,
което е предпоставка в бъдеще на ищеца да бъде извършена нова операция за
отстраняване на имплантите.
В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на Д. К. се
влошило, което давало отражение и на психиката му. Вследствие на
изживения шок, пострадалият се оплаква от понижено настроение,
тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент. Доверителят ни
изпитва нарушения на съня и вниманието. През целият си възстановителен
период Д. К., освен медикаментите предписани му за лечение на травмата на
лявата подбедрица, приемал и сънотворни и седативни лекарства и
хранителни добавки.
Освен претърпените от Д. К. неимуществени вреди, болки и страдания,
същият е понесъл и значителни имуществени такива, възлизащи до момента
на сумата в размер на 2 398,22 лв. обективирани във:Фактура №
**********/07.06.2023 г., издадена от „АПТЕКИ ГАЛЕН" ЕООД, на стойност
20.86 лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/08.06.2023 г.,
издадена от „МБАЛ- Хасково" АД, на стойност1700 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/13.06.2023 г., издадена от „ФАРМА-СИ
2012" ООД, настойност 38 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/13.06.2023 г., издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност
110 лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/14.06.2023 г.,
издадена от „ЕТ ТАНЯ ЖИВАКОВА", настойност 156.47 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/14.06.2023 г., издадена от „МБАЛ-
Хасково" АД, на стойност40.60 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/05.07.2023 г., издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност 60
лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/05.07.2023 г.,
издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност 60 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/05.07.2023 г., издадена от „МБАЛ-
Хасково" АД, на стойност60 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/07.07.2023 г., издадена от „АПТЕКИ ГАЛЕН" ЕООД, настойност
70.72 лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/30.08.2023 г.,
издадена от „АПТЕКИ ГАЛЕН" ЕООД, настойност 39.99 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/04.10.2023 г., издадена от „АПТЕКИ
ГАЛЕН" ЕООД, настойност 41.58 лв., придружена с фискален бон.
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
15/07.06.2023 г., по описа на ОДМВР-Хасково, който в тази си част бил
официален свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със
„ЗД БУЛ ИНС" АД, по застрахователна полица, валидна от 16.11.2022 г. до
15.11.2023 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, на 12.10.2023 г.
ищецът изпратил по пощата застрахователна претенция до ответното
дружество, за уреждане по доброволен ред и изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. По повод на
претенцията му, била образувана застрахователна преписка по щета Хе
**********, по описа на „ЗД Бул Инс" АД, по която се получило писмо с изх.
№ 0091/04.01.2024 г., в което се сочело, че за ответното дружество нямало
основание да изплати претендираното обезщетение.
Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1, във връзка с чл.
3
498, ал. З, пред. 3-то от КЗ, за Д. Д. К. бил налице правен интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение, за
претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП, пряко от застраховате л я на виновния водач, а именно „ЗД
БУЛ ИНС" АД.
Ответното застрахователно дружество представя отговор на исковата
молба с,който се оспорват, като неоснователни, предявените обективно
съединени искове. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между деянието и вредите,както и твърдението, че ищецът е получил
фрактура както на тибията, така и на фибулата. В медицинската документация
било посочено, че на ищеца е поставена оперативна диагноза по МКБ 10 -
882.1 /счупване на горния край на тибията (голям пищял),както и че ищецът е
получил фрактура на горния край на тибията /епикриза, И.3№9662/2023 г/, че
ищецът е получил фрактура на тялото /диафизата/ на тибията - амб. Лист
№232902078Е38, амб.лист №240748085916.
Ответното дружество оспорва и всички твърдения на ищцовата страна за
наличието на описаните в исковата молба негативни засягания на
неимуществената правна сфера на ищеца. Твърденията за търпените
неимуществени вреди били целенасочено преувеличени, претендираното
обезщетение за неимуществени вреди било категорично несъответно на
реално претърпените от ищеца морални вреди. Нямало и наличие на
причинно-следствена връзка между деянието и претендираните от ищеца
имуществени вреди.
Оспорва се и твърдението, че установените болка и оток в левия крак, снети
по анамнезни данни от ищеца, били свързани с процесния инцидент. Същите
се дължали на здравословното състояние и възрастта на ищеца, но не били
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неправилно бил посочен и началният момент, от който ищецът счита, че
му се дължи законна лихва върху отделните претенции. Тезата му по този
въпрос противоречала на разпоредбите на Кодекса за застраховането, както и
със съдебната практика. Кодексът за застраховането предвиждал различни
начални моменти, от които започва да тече законна лихва и те били
обусловени от определени други обстоятелства. Отделно, Кодексът за
застраховането не свързвал моментът, от който започва да се начислява
законна лихва с твърдяното от ищеца „уведомяване" на застрахователя, а със
съвсем други юридически факти.
Оспорват се и изцяло всички твърдения на ищеца, касаещи вида,
характера и интензитета на претърпените от него травматични увреждания и
на претендираните неимуществени вреди.
С поведението си ищецът е съпричинил настъпването на процесното
ПТП, както и че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
В случай, че преди да пресече ищецът бил изпълнил задължението му по
ЗДвП да се огледа и да съобрази поведението си с приближаващия го
автомобил и с неговата скорост на движение, както и да съобрази поведението
си с всички други, обективно съществуващи в конкретната пътна ситуация
факти и обстоятелства, то процесният пътен инцидент и свързаните с него
вреди изобщо не биха настъпили.
4
Оспорват се изцяло твърденията за наличието на твърдените вреди и
причинно-следствена връзка между деянието и вредите, поради което не бил
налице сложният фактически състав на генералната клауза на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД.
Оспорват се и представения констативен протокол в частта му за
обстоятелствата и причините за ПТП, включително мястото на настъпване на
ПТП, тъй като в тази му част той не се ползва със задължителна материална
доказателствена сила.
Твърдението, макар и към момента недоказано, че ищецът пресичал на
маркирана като такава пешеходна пътека, не го освобождава от задълженията
му като пешеходец, да съобрази поведението си с движението и скоростта на
автомобила преди да пресече платното за движение.
Ответното дружество извежда и че с поведението си ищецът е
съпричинил от една страна настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие. От друга страна, ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат и в частност за получените при ПТП травматични
увреждания, както и за всички останали, описани като резултат от процесното
деяние негативни засягания на неимуществената и имуществената правна
сфера на ищеца.
На първо място, с поведението си ищецът съпричинил настъпването на
процесиия пътен инцидент, тъй като е пресичал платното за движение без да
изпълни задълженията си по ЗДвП, тоест, при драстично нарушение на
правните норми на този нормативен акт.Съгласно чл.32, ал.1 ЗДвП „Преди да
навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за
намерението си чрез подаване на сигнал с ръка - лява или дясна ръка, изпъната
нагоре или напречно на пътя.". Нормата на алинея 2 на последно поменатата
разпоредба предвиждала, че „Сигналът по ал.1 не освобождава пешеходците
от задължението, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост
на движение.". В конкретния случай ищецът не е изпълнил задълженията му
по закон, преди да навлезе на платното за движение да се съобрази с
разстоянието на приближаващото се превозно средство - автомобил, както и с
неговата скорост на движение.
Ищецът нарушил разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1, т.2, т.4 ЗДвП,
съгласно която: „При пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила:„преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства;". В този аспект ищецът
извършил нарушение, изразяващо се в това, че е навлязъл на
платното за движение без да се съобрази с приближаващия го
автомобил и с неговата скорост на движение;„да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да
не спират без необходимост на платното за движение;" Твърди ответникът, че
ищецът ненужно е удължил времето за пресичане на платното за движение,
както и без необходимост е спрял на платното за движение, с което е
съпричинил настъпването на процесния пътен инцидент, тъй като в резултат
на поведението му за водача на автомобила е било невъзможно от
техническа гледна точка да предотврати удара с пешеходеца.
Дружеството сочи и че ищецът нарушил разпоредбата на чл.114 ЗДвП,
съгласно която „На пешеходците е забранено:1. „да навлизат внезапно на
5
платното за движение;". В нарушение на закона ищецът навлязъл внезапно на
платното за движение и по този начин с действията си е станал
причина в съответната степен за настъпване на инцидента, за
получаване на травмите и за всички негативни засягания на правната му
сфера.
Освен, че с поведението си ищецът съпричинил настъпването на самото
ПТП, с поведението си той допринесъл за получаване на травматичните
увреждания, респ. за всички други, негативни засягания на правната му сфера,
за които е заявил твърдения в исковата молба и които са предмет на
настоящото производство.
В съдебната практика на ВС и ВКС било прието, че допринасяне от
пострадалия е налице винаги, когато с определени негови действия или
бездействия /поведение/ той обективно е допринесъл за настъпване на
вредите. Съгласно тази практика било достатъчно конкретното действие, респ.
бездействие, с което пострадалият е допринесъл, да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, без със същото да се
нарушават определени правни норми. Степента на
съпричиняване/допринасяне на ПТП и вредите следвало да бъде отчетена от
съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до
размера на приетата степен на съпричиняване.
Застрахователят намира,че като цяло поведението на ищеца на платното
за движение не е било съобразено с конкретната пътна ситуация и именно
това негово поведение е станало причина в съответната степен за настъпване
на ПТП, респ. за получаване на травматичните увреждания, както и на всички
вреди, предмет на настоящото производство. С конкретното си поведение Д.
К. съпричинил настъпването на ПТП и допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат с не по-малко от 65% и в случай че съдът определял
обезщетения на ищеца, то размерът на всяко едно обезщетение би следвало да
бъде намалено с приетия от съда процент на съпричиняване/допринасяне от
ищеца.
Отправя се и евентуално възражение, изразяващо се в описаните по-горе
проявления във връзка с поведението на ищеца, което моля да бъде прието за
съвместно разглеждане заедно с предявените срещу него искове и в случай, че
съдът приеме, че на ищеца се дължат обезщетения, то размерът им да бъде
намален със степен не по-малка от 65% или със съответно приетия от съда
процент на съпричиняване/допринасяне от страна на ищеца.
Съобразно изложеното се иска да се отхвърлят изцяло предявените от
ищеца обективно съединени искове за осъждане на застрахователното
дружество да му заплати обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законна лихва, като неоснователни. Евентуално, в случай че
се приеме, че на ищеца се дължи обезщетение за вреди, следвало да се намали
със 65% определеното на ищеца обезщетение.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
6
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правооношение „Бул Инс“ АД е пасивно легитимирана страна по претенцията
на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените
вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с осъдителен иск
по чл.45 от ЗЗД против прекия извършител на деликта или с иск по чл.432 от
КЗ против застрахователя,покриващ риска по силата на договор за застраховка
за настъпилите вреди от деликта, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди.
В настоящия случай ищецът е избрал защита на накърнените си права
чрез прекия иск против застрахователя .Съобразно текста увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.I от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.В доклада същите са подробно указани и сведени до знанието на
страните,като в тази насока нямат и възражения.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие,времето и мястото на
същото,участниците в него,наличието на валидно съществуващо
застрахователно правоотношение към момента на настъпване на
7
произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност”
между ответното дружество и собственика на автомобила,причинил ПТП,
наличието на влязло в сила споразумение по НОХД № 93 / 2024г. по описа на
РС- Д.град относно соченото ПТП,с което е осъден извършителя по конкретно
повдигнатото обвинение,така и липсата на плащане по заявената в режима на
чл.380 от КЗ претенция от страна на ищеца през ответното дружество.
Влязлата в сила присъда,респ. решение на наказателния съд, е
обвързваща за гражданския съд, предвид императива на чл.300 от ГПК,така и
за всички други субекти.В настоящия случай е налице такъв акт,
задължителен за гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С определение №14 обективирано в протокол от открито съдебно
заседание от 07.III.2024 г. по НОХД №93/2024 г. Районен съд-Д.град одобрява
на основание чл. 382, ал. VII от НПК постигнатотоспоразумение между
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Д.град, и адв.Гергана Кръстева - адвокат
към Адвокатска колегия - гр. Хасково, в качеството на защитник на П. Т. Я. с
ЕГН: **********, за прекратяване на наказателното производство, както
следва: признава обв. П. Т. Я. – роден на ***** г. в гр.Меричлери,
живущ в ******, български гражданин, средно образование, с ЕГН:
**********, неосъждан,за виновен в това, че:На 07.06.2023г. в гр.Д.град,
Хасковска област при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „***** ***“ рег.№ ***** по бул. „Д. Благоев“ до № 19 в посока
запад е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.2,
т.1, предложение първо от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците..“), в чл. 119, ал.1 от ЗДвП („При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”), в чл.20,
ал.2, изречение второ от ЗДвП („ ... Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“), в резултат на които нарушения е причинил по непредпазливост
на Д. Д. К.,ЕГН- ********** от същия град средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак за повече от
30 дни, чрез счупване на костите на лявата подбедрица, като деянието е
извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно,
б.„а”, пр. първо, вр.ал.1, б.„б”, пр. второ, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.„а”, пр.първо, вр.ал.1, б.„б”,
пр.второ, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му налага наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и отлага на основание чл.66, ал.1
от НК, изпълнението на така наложеното наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от 3 години, считано от датата на одобряване на настоящото
споразумение и на основание чл.343г, вр.чл.343 и чл.37, ал.1, т.7 от НКналага
на обвиняемия П. Т. Я. с ЕГН: **********, наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство “ за срок от 8 месеца.
Следователно съобразно задължителното действие на чл.300 от ГПК
настоящия състав е обвързан от постановеното в обсъденото определение
относно виновността на П. Т. Я. за осъщественото престъпление, което
противоправно е причинил с действията си, довели до описаните телесни
увреди у пострадалия ищец.
8
Ето защо няма съмнение относно извършването на деянието, което в
наказателен аспект съставлява описаното престъпление, в гражданско правен
смисъл-деликт и застрахователно събитие,предвид на активната застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил „***** ***“ рег.№
***** при ответното дружество.
Действително при осъщественото пресичане на бул.“Д. Благоев“ в
гр.Д.град на 07.VI.2023 г. по обозначената пешеходна пътека от пешеходеца К.
от дясно наляво по посоката на движение на лек автомобил „***** ***“ рег.№
*****,воден от П. Я.,последният удря ищеца и му причинява установените по
делото телесни увреди. Съприкосновението между движещия се на запад по
булеварда автомобил и пресичащия от дясно по посока движението му
пешеходец се осъществява на 4.50 метра навътре в пътното платно от северния
му край.Ударът е прав страничен,с предна челна дясна част на купето на
автомобила и лява част на тялото на пешеходеца,за което ясно сочат увредите
по самия автомобил и по пострадалия..
В момента на стъпване на пострадалия на пътното платно върху
пешеходната пътека при пресичането му идващия автомобил се е намирал на
37.21 метра от него и се е движел с 40 км/час.Изведената опасна зона за
спиране на МПС при тези обстоятелства е 21.19 метра,което сочи,че
пострадалият не е попадал в същата и е бил на повече от 16 метра извън
нейния обхват.Следователно при своевременна реакция на водача на МПС по
спиране ударът между него и пострадалия е нямало вариант да настъпи. Това
налага извода,че процесното ПТП е предизвикано единствено от поведението
на водача на застрахованото при ответника МПС,който дал началото и е
осъществил всички каузални фактори довели до настъпилите противоправни
последици и увреждането на ищеца.Последният няма никаква съпричастност
с тази поредица правнозначими обстоятелства, довели до описаното
ПТП.Както се посочи по-горе от момента на стъпването на пострадалия на
пътното платно водачът на процесното МПС е имал обективната възможност
да преустанови движението си своевременно,предвид намирането на ищеца на
разстояние значително надхвърлящо опасната му зона на спиране.Очевидно
Я. е продъжил движението си напред въпреки наличието на пешеходна пътека
и стъпил върху нея пешеходец и е предприел закъснели действия по спиране
на воденото от него МПС,които обаче са неосвоевременни и несъобразени с
пътната обстановка.В тази насока следва да се съобрази,че ударът е настъпил
на 4.50 метра навътре в пътното платно,на пешеходната пътека, в посоката на
пресичането му от пешеходеца,за което сочат настъпилите увреди в лявата
част на тялото му,а автомобила е с повреди в предната част и предното
стъкло..Мястото на удара ясно сочи за липсата на адекватни действия от
водача на МПС спрямо конкретната пътна обстановка.
Съобразно изложеното от самия Я. като свидетел по настоящото
производство-л./206-207/,същият своевременно е възприел пешеходеца, който
бил на около 5-6 метра преди пешеходната пътека на пътя. Следователно
същият в момента на възприемането му е бил на доста по-значително
разстояние от изведените 37.21 метра от момента на стъпването на
пострадалия на пътното платно,поради което е имал и значително повече
време и условия за адекватна реакция.Въпреки това възприемане обаче Я.
продължава движението си напред.Дори да се възприеме за достоверно
изложеното от този свидетел,което според съда има елементи на защитна
теза,че му блестяло слънцето ,че пострадалия е бил зад дърво преди да тръгне
да пресича булеварда,както и че първоначално навлезнал на платното,послед
9
се върнал обратно и отново тръгнал да пресича,то тези обстоятелства не
влияят на факта,че Я. очевидно е възприел изначално пострадалия преди да
навлезе на пътното платно и да предприеме пресичането му.Имено това е и
меродавния момент,в който Я. е следвало да изпълни задълженията си на
водач на МПС и да предприеме спиране или намаляване на скоростта си на
движение,за да избегне ПТП.Описаните от него блестене на слънцето и
тръгване и връщане на пешеходеца са част от пътната обстановка,които
очевидно са съставлявали фактори,които е следвало задължително да се
отчетат от водача като възникнала вече опасност за движението.При
несигурност за възприемане на пътната обстановка поради заслепяване от
слънцето,водачът очевидно съзнава,че не може да води МПС съобразно
изискванията на закона,поради което е длъжен да намали скоростта му или да
спре.Дори описаното поведение от този свидетел на пострадалия да е било
колебливо - започване на пресичане на пешеходна пътека,връщане към
тротоара и отново пресичане на пътното платно,ясно сочи на възникнала и
своевременно възприета от водача опасност за пътното движение от уязвим
участник в движението по пътищата и та на пешеходна пътека,което отново е
водело да задължението му да спре,да изчака пешеходеца да завърши
неясното си поведение едва тогава да продължи по пътя.
Следва в тази насока да се съобрази и че видно от снимките,извършени
по време на огледа в досъдебното производство №312/2023 г. и тези от
заключението на вещото лице,удара между МПС и пешеходеца е станал на
самата пешеходна пътека,като в продължение на вектора й към тротоара от
който е тръгнал пострадалия няма дърво,което да възпрепятства водача да
забележи пешеходеца преди да навлезе на пътното платно.Наличните дървета
от двете страни на пешеходната пътека са на значително разстояние от нея и
не пречат на водачите да имат поглед и по тротоарите от двете й
страни.Предвид,че ударът е настъпил на самата пешеходна пътека,то е
невъзможно поради твърдяното внезапно навлизане на същата,пострадалия да
бил скрит зад някое от тези дървета,тъй-като същите не са в близост до
същата.
Самият водач сочи,че мястото на инцидента му е познато,знае и е
възприел,че там има пешеходна пътека.Я. е следвало да се съобрази освен
това,като предварителна информация и обстоятелството,че управлява МПС в
градска среда по оживен булевард,където е възможна поява на уязвимите
участници в движението като пешеходци,което следвало обостри значително
вниманието му,както и появата на такива е особено вероятна на процесната
пешеходна пътека..
С това си поведение водачът на застрахованото МПС е нарушил
императивни правила за движението по пътищата.На същият е вменено
съобразно чл.20 ал.I от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от
него МПС.Съборазно ал.II на нормата водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Същевременно чл.116 от ЗДвП извежда специфично задължение
на водачите на пътно превозно средство да бъдат внимателни и предпазливи
към пешеходците,като уязвими участници в движението,чията поява на
10
пътното платно,предвид движението в оживена градска среда е била твърде
вероятна.Освен тези общи задължения,Я. не е осъществил и особеното си
задължение по чл.119 ал.I от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Съобразно изложеното независимо дали преди да пресече ищецът е
изпълнил задълженията си по ЗДвП да се огледа и да съобрази поведението
си с приближаващия го автомобил и с неговата скорост на движение, както и
да съобрази поведението си с всички други, обективно съществуващи в
конкретната пътна ситуация факти и обстоятелства,същият е бил
своевременно възприет като потенциална опасност от водача на МПС,който е
меродавния момент за активиране на адекватното поведение,каквото не е
осъществил.В случая обаче няма категорични и несъмнени доказателства,че
пострадалият не е осъществил задълженията си като пешеходец,а както се
посочи по-горе-дори и да има нарушение от негова страна,то същото няма
принос в причинната връзка на настъпилата вреда.Предвид установените по
делото данни-материалите по досъдебното производство и заключенията на
автотехническите експретизи,пешеходецът при стъпването на пътното платно
за пресичането на булеварда върху пешеходната пътека е бил на съобразеното
за това действие разстояние от 37.21 метра от идващия автомобил,с което е
изпълнил и задълженията си по общото правило о чл.32 ал.II от ЗДвП-преди
да навлязат на платното за движение пешеходците вземат предвид
разстоянието до приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на
движение,както и на особеното правило по чл.113 ал.I т.1 от ЗДвП -при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат
на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства.
От друга страна,както се посочи по-горе,няма несъмнето доказано
поведение на пострадалия,което да е в нарушение както на тези правила , така
и на тези по чл.113 ал.I т.2 от ЗДвП и на чл.114 от ЗдВП,освен несигурните
показания в тази насока от водача Я.,които търсят оневиняващ го ефект.Дори
и обаче да се приеме,че пострадалият е допуснал подобни нарушения,то
отново както се обсъди по-горе,същият е бил въприет предварително като
пешеходец,преди да допусне тези нарушения, с намерение да пресича пътното
платно на пешеходна пътека от водача и същият е имал задължението и
обективната възможност да осъществи своите задължения по ЗДвП,за да
предотврати вредоносния резултат. Именно изпълнението на изискванията на
ЗДвП от страна на водача би имало за единствен резултат ненастъпване на
процесното ПТП.
По делото не се установи каквото и да е допринасяне от пострадалия за
настъпване на вредите,обект на обезщетение по настоящото дело. Ето защо и
съобразно изложеното единствена причина за същото са само действията на
водача на МПС,които по този начин са генерирали и настъпилите
неимуществени и имуществени вреди у ищеца.Поради това и отправените в
тази насока възражения относно съпричиняване от ответника са
неоснователни.
Изложеното се подкрепя от доказателствата по делото,в частност и
11
от протокола за оглед,снимките към него от ДП,приетите съдебно
автотехнически експертизи и разпит на вещото лице по тях,показанията на
свидетелите по делото.
В следствие на така възникналото ПТП пострадалия Д. К. е получил
следните увреди-счупване на костите на лявата подбедрица-голям и малък
пищял, в близкия край на подбедрицата, контузия на главата.Тези увреди ясно
сочат механизма на удара и кореспондират с установеното по делото-същият е
настъпил от предната дясна част на процесното МПС при движението на
пешеходеца по пешеходната пътека при пресичането на булеварда в посока
севен на юг.
Въпросното счупване е лекувано оперативно и с наместване и
фиксация с метални импланти,като пострадалият е носил и гипсова
имобилизация за три месеца на подбедрицата.В последствие е извършена
операция по отстраняване на имплантите.Тази увреда е причинила
затруднение в движението на левия крак за повече от 30 дни.Оздравителния
процес не е приключил и досега,като е възможно да останат затруднения в
движението на левия крак при натоварване и при промяна на времето.В тази
насока изрично приетото заключение на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза,представената медицинска документация вкл. и
епикриза ортопедия,образни изследвания,амбулаторни листове и др.-л.122-
169,22-28.
За осъществяване на всички процедури пострадалият е заплатил
общо сумата от 2 398.22 лева за интрамедул тибиален пирон,тоалетен
стол,гипс,лекарства,консумативи,необходими вещи и др.,всички необходими
за провеждане на лечението.В тази насока са показанията на свид.Д. К./л.206/
и представените по делото Фактура № **********/07.06.2023 г., издадена от
„Аптеки Гален" ЕООД, на стойност 20.86 лв., придружена с фискален
бон;Фактура № **********/08.06.2023 г., издадена от „МБАЛ- Хасково" АД,
на стойност1700 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/13.06.2023 г., издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност
38 лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/13.06.2023 г.,
издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност 110 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/14.06.2023 г., издадена от „ЕТ ТАНЯ
ЖИВАКОВА", настойност 156.47 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/14.06.2023 г., издадена от „МБАЛ-Хасково" АД, на стойност40.60
лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/05.07.2023 г.,
издадена от „ФАРМА-СИ 2012" ООД, настойност 60 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/05.07.2023 г., издадена от „ФАРМА-
СИ 2012" ООД, настойност 60 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/05.07.2023 г., издадена от „МБАЛ-Хасково" АД, на стойност60
лв., придружена с фискален бон;Фактура № **********/07.07.2023 г.,
издадена от „АПТЕКИ ГАЛЕН" ЕООД, настойност 70.72 лв., придружена с
фискален бон;Фактура № **********/30.08.2023 г., издадена от „АПТЕКИ
ГАЛЕН" ЕООД, настойност 39.99 лв., придружена с фискален бон;Фактура №
**********/04.10.2023 г., издадена от „АПТЕКИ ГАЛЕН" ЕООД, настойност
41.58 лв., придружена с фискален бон.
За проведеното лечение по клинична пътека №217.1“Оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник“ и оперативна
процедура по наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула е
заплатила НЗОК,които разходи са извън направените и описани по-горе от
12
ищеца,съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Установените телесни увреди,получени от ищеца са довели и до редица
значителни отрицателни преживявания и модификации на живота
му,настъпили след процесното ПТП и продължаващи и
досега.Непосредствено след инцидента същият е бил в много тежко
психическо и физическо състояние,претърпял тежка операция на крака с
поставяне на импланти,прекарал седмичен престой в болница.След
изписването същият не можел да се обслужва въобще сам,което наложило
синът му да поеме денонощно всички грижи за него в домашни условия-
даване на медикаменти,хигиеннообслужване,хранене,снабдяване с
продукти.В продължение на месеци продължило това положение.В един
последващ момент се наложила извършване на имобилизация на крайника
чрез гипс,тъй-като от мястото на първоначалната операция кракът се клател.
Няколко месеца ищеца бил в това състояние-обезвдижена, на легло.Едва на
шестия месец заочнал да ходи с проходилка,но и досега не бил стабилен и не
бил възстановен изцяло,преживявал тежко нещата,изпитвал стрес и
дискомфорт. През месец октомвр 2024 г. в хода на настоящото дело му била
извършена още една операция по изваждане на имплантите,която довела до
нови неудобства и отрицателни преживявяния. стане с чужда помощ.
Преди инцидента К. бил активен човек,общувал много.След това
ограначил контактите си,преустановил активнеия си социален живот,разчитал
единствено на сина си за елементарни неща. Досега не можел сам да се
придвижва за продължително време и в градска среда.В тази насока са
изрично показанията на свидетелят Д. К. и приетата съдебно медицинска
експертиза.
Предвид на изложеното и като съобрази интензитета и
продължителността на неимуществените вреди в конкретния момент от
живота на пострадалия и необратимостта на част от вредите ,съдът
намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение възлиза
на 60 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява изцяло
принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се съразмерен
относимо действително установените вреди, претърпени от пострадалото
лице и съставлява точно мерило за оценка на действителната
загуба,формирана от степента на получените телесни увреди
,продължителността на оздравяване и свръзаните с него медицински инвазии,,
възстановяването на здравето на ищеца ,изцяло негативната проекция върху
психиката на същия на процесния инцидент. Като цяло процесното ПТП е
довело до значителна отрицателна и необратима модификация на живота на
пострадалия в здравословен и социален аспект и съществено е променило в
негативен аспект ежедневието му. Обезщетението от 60 000 лева е съобразено
с характера на вредите,описани по-горе,интензивността и продължителността
на търпените болки,времето и начина за лечение, липсата на цялостно пълно
възстановяване на ищцата,доколкото и понастоящем продължава да търпи
физически ограничения , негативния, продължителен и интензивен начин на
отразяване на тези увреди в живота на пострадалата,сериозната психическа
травма,която е преживяла и е останала и досега , възрастта й,обществено
икономическите условия в страната към релевантния период. Съобразяването
на всички тези съществуващи обстоятелства значими в хипотезата на чл.52 от
ЗЗД,извеждат понятието справедливост от неговата абстрактност като цяло и
го привеждат в конкретика към процесния случай в синхрон с предписанията
на ППВС №4/1968 г. на ВС.Така определения размер на обезщетение от 60 000
13
лева обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца от
въпросния деликт,причинените му телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Всеки
друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Основателна е и претенцията за изплащане на имуществените
вреди,тъй-като пред съда се установи,че за извършване на лечението са
направени разходи от 2 398.22 лева,които са изцяло свързани с него и са били
необходими за оптималното му протичане.
Тези суми се дължат предвид предявеният пряк иск по чл.432 ал.I от КЗ
срещу застрахователя и ответник по делото.Същият е носел покрития риск от
настъпването на подобно застрахователно събитие по силата на наличното
договорно правоотношение между него и водача на процесния
автомобил,причинили настоящото ПТП,съобразно чл. 429 ал.I от КЗ,поради
което и е задължен да покрие отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Върху така определените обезщетения за неимуществени вреди,ще
следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 вр. с чл.496 от КЗ да се изплати
и законната лихва. Застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429
ал.II, т.2 от КЗ, тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице. В чл.429 ал.III от КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. Следователно отговорността на прекия причинител за лихви,
считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата - по
силата на самия кодекс, се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие.
Когато длъжникът – застраховател, не се произнася по застрахователна
претенция или отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не
може да се приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора
съдействие, като в този случай е неоправдано за длъжника да отпадат
негативните последици на забава. Ето защо в случая законната лихва се дължи
считано от 12.Х.2023 г. – датата на уведомяване на застрахователя от
увредения/л.50/ чрез отправяне на претенцията по чл.380 от КЗ до
застрахователя.
Ще следва на процесуалния представител на ищеца адвокатско
дружество „Генев и Марков“ да се заплати предвид представения договор за
правна защита и съдействие в режима на чл.38 от Закона за адвокатурата вр. с
чл.7 ал.II т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да се
определи и изплати от ответника сумата от 6 770 лв., която е съразмерна на
правната и фактическа сложност на делото и на осъществените процесуални
действия на представителя,поради което няма предпоставки за промяна на
размера.Сумата е с ДДС предвид данъчно правния статут на адвокатското
дружество..
14
Ответната страна следва да заплати по сметка на съда 2 496 лева
държавна такса върху уважения размер на исковете,съобразно чл.1 от Тарифа
ДТКССГПК,както и 300 лева,заплатени от бюджета за извършената съдебно
медицинска експертиза по делото.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: 1407гр.. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" №
87на основание чл.432 ал.I от Кодекса за застраховането да заплати на Д.
Д. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:********** сумата от 60 000-
шестдесет хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени
вреди-болки и страдания и сумата от 2 398.22-две хиляди триста
деветдесет и осем лева и двадесет и две стотинки обезщетение за
претърпените имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие
настъпило на 07.VI.2023 г. около 17:05 при което управляваното от
виновния водач МПС марка „*****", модел „***", с рег. №
*****,застраховано при ответника по бул. „Д. Благоев" с посока на
движение от бул. „Г. С. Раковски" към бул. „3-ти март" в гр.Д.град
блъска на пешеходна пътека пострадалия ищец,за което има влязъл в
сила акт по чл.300 от ГПК- споразумение по определение №14
обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 07.III.2024 г. по
НОХД №93/2024 г.на Районен съд-Д.град , ведно със законната лихва
върху присъдените суми от 12.Х.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: 1407гр.. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" №
87 да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд-Хасково 2 496
лева държавна такса върху уважения размер на предявените претенции,
както и 300 лева лева разноски за депозити на вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: 1407гр.. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер" № да
заплати на адвокатско дружество „Генев и Марков“ ,Булстат
15
****,гр.София,район „Красно село“, бул. “Македония“ №10 вх.2 ет.1
ап.12 сумата от 6 770 лв лв. възнаграждение в режима на чл.38 от Закона
за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16