Р Е
Ш Е Н
И Е № 484
гр.Сливен, 11.11.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 1060 по описа за
Производството
е по повод жалба на А.Г.Д. против Наказателно постановление № 19-0455-000122 от
18.06.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което на
основание чл. 180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 20.00 лева за нарушение
на чл. 96 от ЗДвП
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован се явява и с процесуален представител по пълномощие. Поддържа
жалбата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. органът, издал
обжалваното наказателно постановление, не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.06.2018 г., жалбоподателят А.Д., в качеството му
на полицейски служител в РУ Твърдица, заедно с колегата си - св. Д.А.
изпълнявал служебните си задължения, патрулирайки в гр. Твърдица с единствения
на разположение служебен автомобил марка "Опел", модел
"Астра" с ДК СН № 9227 НН. Около полунощ, чувайки силна музика решили
да извършат проверка и направят предупреждение за силен шум. Автомобилът,
управляван от жалбоподателя, бил спрян на ул. "Зора", която била с
наклон. След като спрял автомобила, жалбоподателят го оставил на скорост и
дръпнал ръчната спирачка. Малко след като Д. и А. излязли от автомобила,
последният потеглил сам по наклонената улица. Жалбоподателят и св. А. се
опитали да влязат в автомобила, за да го спрат, но не могли. Процесното МПС се
спряло в коритото на р. Твърдишка, като по автомобила били нанесени мателиабни щети.
За станалото, на жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен АУАН, за това
че нарушил разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
приобщени към доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на събрания по делото
доказателствен материал съдът изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява основателна.
Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т. 5 и 6
от ЗАНН
да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай съдът намира, че в производството
по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в следното:
Съобразно нормата на чл.57, т.5 от ЗАНН, освен твърдението,
че е нарушил посочената разпоредба, наказващият орган следва да направи
констатации за всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Тези
обстоятелства подлежат на доказване в съдебното производство.
Разпоредбата на чл.96 от ЗДвП задължава водача на
спряно за престой или паркирано пътно превозно средство да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение или да потегли само. В конкретния случай
жалбоподателят е санкциониран за
нарушение, свързано с неизпълнение на задълженията относно обезопасяването на
спрените моторни превозни средства. Посочената разпоредба диференцира две
отделни хипотези, които въвеждат изискването водачът да предприеме мерки, както
за това превозното средство да не бъде приведено в движение, така и да не
потегли само, като се касае за две самостоятелни задължения. При описание на
нарушението доколкото и в АУАН, и в НП е описано, че водачът "не е взел мерки лекият автомобил да не може да се
приведе в движение, същият потеглил сам и паднал в коритото на реката" обаче не са разграничени двете съдържащи се в текста
задължения, макар неизпълнението им да е в условия на алтернативност, доколкото
МПС или е приведено в движение с
участие на друго лице или пък е
самопотеглило, но не и двете едновременно.
На следващо място в АУАН и наказателното постановление от една страна
се твърди, че като водач на автомобил жалбоподателят не е взел мерки ППС да не може да се приведе в движение и същия
потегля сам, след като го е паркирал /т.е. напуснал е превозното средство/, а
от друга страна, че в НП е посочено, че "е извършил: водачът напуска ППС
паркирано или спряно за престой без да вземе мерки да не потегли. ПТП " В
резултат на това за жалбоподателя, както и за настоящия съдебен състав остава
непонятно при какви именно обстоятелства се твърди да е осъществено деянието и
за нарушаване на кои правила /правилата за престой или правилата за паркиране/
е санкционирано привлеченото към отговорност лице на основание чл. 180 ал. 1 т.
1 предл. 2 от ЗДвП,
както и за това, че не е взело мерки да не бъде приведено в движение МПС или да
не потегли само.
Настоящият състав приема също така, че
описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно - същото се свежда до направен
извод на актосъставителя за невземане на мерки от водача превозното средство да
потегли само, но липсва констатация какво конкретно не е извършил, за да се
стигне до този резултат, а оттук и до настъпване на произшествието.Тези мерки
могат да бъдат различни, в зависимост от спецификите на самото превозно
средство, от мястото, на което е оставено и други, още повече че видно от
показанията на св. А. след като автомобилът е бил спрян от жалбоподателя, той го
е оставил на скорост и е задействал ръчната спирачка - действия, при които,
според представения по делото констативен протокол, автомобилът би следвало да
остане на своето място.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят
е ограничен в правото му да научи какво нарушение му се вменява и следователно
е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, която е
немислима, когато липсва яснота относно фактическите рамки на нарушението и е
налице противоречие при посочване на нарушението, което се твърди че е извършил.
Допуснатите нарушения са съществени и представляват достатъчно основание за
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо съдът за се
произнася по съществото на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0455-000122 от
18.06.2019 год. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, РУ Твърдица, с което на
основание чл. 180, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП на А.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
20.00 лева за нарушение на чл. 96 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: