Р Е Ш Е Н И Е
Номер -44
28.02.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На тридесети януари, две хиляди и деветнадесетата
година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: ______________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Гражданско дело № 1580 по описа
за 2018 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по повод исковата молба на Е.В.Р., гражданка на
Руската федерация против „Съни дей 2006“ ЕООД със седалище и адрес на
управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг , представлявано от управителя си
Александър Стоянов Стоянов. Ищцата се легитимира като собственик на недвижим
имот – апартамент, находящ се в комплекс „Съни дей 6“, закупен с нотариален акт
№**, н.д.№***/**** г. От 2011 г. ищцата сочи , че заплаща годишна такса за
поддръжка. Въпреки, че е заплащала дължимите такси ищцата сочи , че не е получавала насрещното изпълнение на договорните задължения на ответното
дружество: - на първо място по охраната на комплекса – не се осъществява предвидения пропускателен режим, поради което
е имало случаи на пукане на гуми на автомобили на собственици , заливане на
коли с боя и др. Не е изпълнено задължението за
прокарване на телефонна линия , не се поддържат басейните, липсва
организация за изчисляване на плащанията – има случаи при които се искат
неправилно изчислени суми, препятства се достъпа на гости на собствениците и на
МПС-та със стоки – допускат се
единствено след залог. Ищцата прави оплакване , че в близост до нейния апартамент са създадени непоносими условия за живот: -
разположена е детска площадка под прозорците, която не е била предвидена там, а
на първия етаж – офис на дружеството, в който
постоянно има постоянно хора заради големия брой апартаменти в комплекса
– 1500 бр. – това е съпроводено с шум , пушене под прозорците, хлопане на
врати. Прави се оплакване от проблеми с електроенергията – захранването се
прекъсва вкл. и в зимните месеци по усмотрения на ответното дружество,
като тарифите , по които се
заплаща на ответното дружество са завишени. Ищцата сочи , че вследствие на създадени
дискомфорт , неудобства, влошени условия за живот от изложените
обстоятелства е преживяла силен стрес, здравословното й състояние се е влошило,
развила е онкологично заболяване , което е наложило скъпоструващо лечение.
Наред с това се твърди , че договора за управление бил с невъзможен предмет,
тъй като комплекса нямал „акт за
завършване на строителството и не може
да служи за живеене“ , което правело договора нищожен. Твърди се , че ответното
дружество като управляващо комплекса прекъсвало електричеството по своя
инициатива , въпреки плащанията на собствениците на апартаменти. Предвид
неправилното изчисление на таксите за консумативи и на основанията по-горе се
претендира нищожност на договора като на
основание чл.34 от ЗЗД се моли де бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2200 лв. ,
представляваща заплатена такса за поддръжка за периода от 11.02.2011 г. до
31.08.2017 г. Претендира се и сумата от 16 570 лв. , представляваща
неимуществени вреди вследствие недобросъвестното управление на комплекса от страна на ответника с действията , описани по-горе, с
което се създавали вредни за здравето и
живота на ищцата условия, довели до онкологичното й заболяване и инвалидност.
Претендира се и сумата от 1229 лв. ,
представляващи неправилно изискани и платени от ищцата суми за електричество от
м. 05.2015 г. до подаване на исковата молба. След неколкократни уточнения и изменения на
исковата претенция / довело и до изпращането на делото по подсъдност на ОС,
впоследствие отново направени промени , които обуславят ново изменение на
подсъдността с оглед липсата на иск
,подсъден по размер на ОС / въз основа
на изложената фактическа обстановка ищцата претендира с последното си
уточнение,
представено по делото ответника да бъде
осъден да й заплати сумата в размер на 2100 лв. – представляващи възстановени
такси за поддръжка по договора за последните три години, считано от 06.06.2015
г. до датата на завеждане на исковото
производство; - да осъди ответника да й
заплати сумата от 700 лв – като получена
без основание и разходооправдателен документ – заплатени като „допълнителни
плащания“ по Договора за обслужване за последните пет години – считано от
06.06.2015 г.; - да се осъди ответника
да заплати на ищцата сумата от 2000 лв.
за причинени неимуществени вреди и причинени неудобства и притеснения ,
свързани с начисляването на необосновани плащания , отказ да се издават касови
бележки до октомври 2018 г. за непрофесионална работа и за неправилни изчисления на всички плащания,
а също и за начислените суми за битово
електричество без съгласие на крайния потребител, изразени в нарушени планове
и голям стрес; осъждане на
ответника „Съни дей 2006“ ЕООД да заплати на ищцата Р. сумата от 20 450 лв. – неимуществени вреди за
причинения й стрес и неудобства от разполагането на офис на фирмата – ответник
от 2013 г. до август 2017 г. под нейния апартамент, вследствие на което
здравословното й състояние се влошава – вкл. – получава онкологично заболяване
и инвалидност – втора група с причинени вреди
на 80 000 лв. Претендират се разноските по делото – заплатена
държавна такса. Пред съда страната
поддържа лично претенцията си , ангажира
показанията на двама свидетели. По повод оставянето на исковата молба
без движение с оглед констатираните от съда неясноти поради непознаването от страна на ищцата Р. на езика и правото в
Република България и дадените указания за възможността да ползва правна помощ, /последната
категорично отказа предоставената й възможност/, представи с вх.№18409 от
20.12.2018 г. уточнена искова молба – в оригинал на руски език –
подписан от ищцата и съответно – превод
на български, надлежно заверен от преводач , но
неподписан. Съобразно този вариант на исковата претенция ищцата
претендира по пункт първи - осъждане
на ответника да й заплати сумата от 3200 лв. – представляващи
суми по платени годишни такси за поддръжка за всички периоди / равняващи се на
1440 евро/ като е посочила , че го претендира
като обезщетение за нищожен договор и посочва същевременно като основание чл.34 от ЗЗД. По следващия
пункт на претенцията - претендира
заплащане на сума от 20 570 лв. за разположения под нейния апартамент
офис, без нейното съгласие и въпреки жалбите й
за периода от 2013 г. до август
2017 г., което е довело до опасни за здравето й условия , впоследствие –
и инвалидност втора група, като основания се посочват разпоредби на чл.45, 51 и
58 от ЗЗД. Третия иск е по претенция за
връщане на платени в повече начислени плащания за битово електричество поради
това , че местната тарифа е по 0.16 лв.
за дневна и 0.10 лв. за нощна , а тарифата на ответника , по която събира пари за консумирана ел.енергия е 0.28
лв. и 0.17 лв. за нощна – начиная от
м.05.2017 г. – за общо 8027 кВтч х 0.11 лв. = 883 лв. в повече за дневна енергия
и 5 772 кВтч х 0.06 лв. – 346 лв. в повече за нощна енергия – или – общо
1230 лв. по този иск. Същите почти
съвпадат с искането по първоначалната
искова молба, по която
е било образувано производството пред РС
– Несебър : - заплащане на обезщетение в размер на 3200 лв. поради нищожност на договора; - обезщетение
за офиса под собствения апартамент в
размер на 20 570 лв., което е създало вредни условия за живот , довели до
онкологично заболяване и инвалидност с посочено основание – чл.58 от ЗЗД;
- за заплащане на сумата от 1229 лв. –
за начислени в повече плащания за електричество поради разлика в тарифите. Претендира
се и присъждане на разноските. В самото
съдебно заседание страната отново прави
процесуални искания – за привличане на трето лице по делото – без да бъде
обосновано поради какви причини се иска
това лице като се сочи и грешно правно основание, иска се и назначаване на медицинска експертиза – искане , съответно
процесуално преклудирано, които съдът намира за ненадлежно предявени и поради
тази причина - не дължи произнасяне по същите.
В законоустановения срок от страна на
ответника „Съни дей 2006“ ЕООД е депозиран отговор на исковата молба. Исковете
са оспорени като неоснователни. Признава се, че ищцата е собственик на недвижим
имот като е сключила с ответника и договор за управление , поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за
общо ползване от 25.02.2011 г. Ответникът сочи , че съобразно този договор
следва да полага грижи единствено за
грижата и поддръжката на обекти за общо ползване – т.е. – договорът не се отнася за управлението на общите части
на сградите. По пунктове ответникът оспорва твърденията на ищцата относно неизпълнение
на задълженията по договора като се
обосновава валидността и действителността на самия договор съобразно и практика на ВКС , която се цитира
по този повод. На стр.3 от отговора / л.36 по делото на РС/ се сочи , че сградите са за сезонно ползване, поради което „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД не открива индивидуални партиди на обектите , а
електромерите към тях са подотчетни, което налага дружеството да съдейства на
собствениците при засичане на електромера , с които разполага всеки обект.
Оспорва се изцяло и взаимовръзката и
обусловеността на получените от ищцата
заболявания и инвалидизирането й от твърдените от нея преживени неудобства и
дискомфорт от преживения стрес ,
създаден й от действията на ответното
дружество по повод обитаването
й на стопанисвания от ответника
комплекс. Твърди се , че по никакъв начин не може да се приеме , че е налице
осъществен състава на чл.45 от ЗЗД, за да се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С отговора по чл.131 от ГПК ответникът прави възражение и за погасяване по давност на първата претенция за
възстановяване на платените годишни такси за поддръжка като възразява , че е налице погасяване по давност до размера на
1877.60 лв. – платените общо 960 евро за поддръжка за 2011 и 2012 г. поради
изтичане на 5 години от извършване на плащането, направени съответно на
25.02.2011 и на 31.08.2012 г. Моли се изцяло за отхвърляне на предявените от Е.Р.
искове, при условията на евентуалност –
при приемане за основателни на претенциите – да се приеме, че част от сумата по
първия иск е погасена по давност. Страната също поддържа становището си пред
съда чрез процесуален представител като ангажира доказателства – както писмени
документи , така и свидетелските показания на двама свидетели. В писменото
становище на страната , входирано на 29.01.2019 г. - преди провеждането на съдебното заседание страната сочи, че комплекс „Съни дей 6“ е
комплекс с целогодишно ползване. Сочи се , че действително той е от ваканционен тип и е по-посещаван от собствениците и гостите си през лятото,
поради факта , че това е активния туристически сезон, но въпреки това няма
нормативна пречка като жилищен комплекс от сгради да се ползва и да е предназначен за целогодишно ползване.
Представя се и писмена молба в първото по делото заседание , с която се прави
възражение за прихващане с дължими от ищцата суми като неустойка за просрочие
на платеното от нея за периодите 2014 – 2015 г. , 2015 – 2016 г.2016 – 2017 г.
, 2017 – 2018 г. и 2018 – 2019 г. Като се обосновават дължими суми за неустойки
от страна на ищцата Р. ответникът моли
претенциите за прихващане да бъдат уважени до общата сума от 720 евро за
неустойка, или тяхната равностойност в лева – 1408.19 лв. и претенциите на
ответника за незаплатена такса поддръжка
за периода от 30.08.2017 г. до
30.08.2019 г. / две годишен период/ в общ размер на 850.50 евро или тяхната
равностойност в лева- 1663.43 лв. Конкретно по претенциите на ищцата ответната
страна сочи следното: - първата
претенция била изцяло несъстоятелна тъй като предмета на договора обхващал само
и единствено грижата и поддръжката за
обектите и съоръженията за общо ползване в комплекса, така че те да
отговарят на необходимия стандарт и да създават
възможност за отдих. Поземленият имот бил изцяло собственост на
дружеството, обектите и съоръженията върху него
- също и като такива те не представлявали общи части, а ползването им
било възможно самостоятелно и по никакъв начин не е обвързано с въвеждането на
сградите в експлоатация. В този смисъл договорът не обхващал управлението на
общите части на сградите по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУЕС , а уреждал единствено реда и начина на поддръжка на поземления имот, върху който е разположен
комплекса. В тази връзка дружеството осъществявало редовно почистване,
поддържане и хигиена на комплекса , разположен върху обща площ от 54 786
кв.м, пълна поддръжка на 5 басейна,
целогодишна охрана, включваща денонощна жива охрана, видеонаблюдение със
звукова аларма, чипираща система за достъп само на собствениците и на лицата ,
на които те са предоставили чип за достъп, както и поддръжка на всички
технически съоръжения и инсталации, разположени на територията на комплекса,
поддръжка на парковите места, на множеството алеи, градини , зелени площи за
отдих, детска площадка, футболно игрище,
тенис-корт, стрийт – фитнес, два мини-голфа, барбекю, декоративно външно
осветление и други комфортни съоръжения.
Оспорва се твърдението, че договорът бил
нищожен поради невъзможен
предмет като се твърди , че
същият е валиден и поражда действие между страните, поради което дружеството
осъществявало дължимото от него пълно и точно изпълнение по поддръжката на съоръженията и обектите за общо ползване,
разположени върху поземления имот на комплекса , а ищцата дължала заплащане
на услугата. Налице била денонощна и
целогодишна охрана съобразно клаузите на договора. Осъществявал се е
пропускателен режим на входа на комплекса чрез бариера, имало инсталирана
чипираща система, комплексът бил изцяло ограден и било инсталирано
видеонаблюдение с аларма ,като не се допускали посетители различни от
собственици на обекти и заявените от тях гости, посетители и / или наематели.
По отношение на сочената телефонна линия, такава била осигурена, както и обхват
на всички мобилни оператори на територията на комплекса. При проблем – имало
обявени телефони за контакт с управителите на комплекса, към който можел да се обърне всеки собственик при
необходимост от съдействие, дори и в извънработно време. Относно организацията
за изчисляване на плащанията се твърди ,
тъй като сградите са за сезонно
ползване, поради което „ЕВН“ ЕАД не откривала индивидуални партиди на обектите,
а електромерите към тях били подотчетни , което налагало дружеството да
съдейства на собствениците при засичане на електромера , с които разполагал
всеки обект. Същите се засичали ежемесечно и служителите на дружеството редовно уведомявали
собственици на обекти за стойността на потребената от тях ел.енергия,
която се изчислявала изцяло според
тарифите на дружеството – доставчик.
Заявява се и че като комплекс от затворен тип бил с регулируем достъп, поради
което всеки собственик на обект следвало
да предупреди охранителя на комплекса, ако очаквал посетители , за да бъдат
допуснати на територията му. В противен
случай външни лица не се допускали, докато не се осъществял контакт със собствениците, които
са заявили че ще посетят. По отношение на транспортните камиони, депозита се
искал с цел обезпечаване на евентуални вреди по общите части , като тази
практика била наложена по изрично желание на част от собствениците на обекти
след настъпили инциденти. Детската площадка била разположена в комплекса
съгласно одобрен от Община Несебър проект и Разрешение за строеж №209 от
17.07.2016 г., издадени от главния архитект на община Несебър. По отношение
твърденията на ищцата за отключване на
туморно заболяване поради дейността на офиса, разположен под собствения
й апартамент се твърди
, че са изцяло неоснователни и житейски невъзможни. Наред с това не
осъществявали състава на непозволеното увреждане. В приложеното Удостоверение
от ТЕЛК, серия МСЗ-2015 от 10.01.2018 г. , издадено от ФДУ „Главно бюро за медико- социална експертиза“ -
гр.Москва не била посочена конкретна диагноза , а само че се установява
инвалидност втора група , дължаща се на
общо заболяване, което може и да не е онкологично , както твърди ищцата.
Не се установявало и от кога датира заболяването. Заявява се, че не отговаряло
на истината твърдението за липса на
телевизия и спиране на ел. захранването. По третия иск за възстановени суми за електричество не ставало
ясно как ищцата била стигнала до извода, че дружеството – доставчик начислявало
плащане по тарифа , различна от обявената от енергоснабдяващото дружество, нито
какви доказателства представя за това. Електричеството в комплекса се заплаща
по цени за небитови клиенти / юридически
лица/, а не за частни клиенти , което
обяснявало и по-високата стойност на
потребената ел.енергия. Ежемесечно се засичало потреблението на
електричество за този обект и се
вписвало в отчета. Заявява се , че претенцията на ищцата за възстановяване на платените годишни такси за
поддръжка в общ размер на 2200 лв. била погасена по давност до размера на
1877.60 лв. за 2011 г. и 2012 г. поради изтичане на 5 години от извършване на
плащането им – съответно – направено на 25.02.2011 г. и на 31.08.2012 г.
Представят се писмени доказателства. Правят се искания по доказателствата. Претендират
се разноски по делото. Пред съда становището на страната се поддържа чрез
процесуален представител – адвокат. Поради
многобройните изменения на исковите претенции от страна на ищцата Р. страната
моли съда да бъде разгледано изменението след оставянето на исковата
молба от окръжния съд без движение с
указания – въпросното, входирано в съда на 20.12.2018 г. , изрично разгледано по-горе в частта , касаеща
направените от ищцата Р. искания.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното:
Ищцата е собственица на имот –
апартамент - самостоятелен обект в
сграда с №15 с площ от 80 кв.м, находящ се
на първи жилищен етаж в сграда №AR 1 във ваканционен комплекс „Съни Дей 6“. По повод това обстоятелство между страните по делото – ищцата Р. и ответното търговско дружество, представлявано
чрез пълномощник е бил сключен Договор AR
1/15 за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване на 25.02.2011 г./
л.40 и сл. от делото на РС – Несебър/.
Договорът съобразно Раздел І , точка 1 има
за предмет управлението, поддръжката и обслужването организационно, технически
и административно съоръженията и обектите за общо ползване, находящи се в
поземления имот , собствен на
търговското дружество с площ от 54 794 кв.м. Особеността е , че
възложителят заплаща на изпълнителя да поддържа и управлява собствения си имот
и съоръженията върху него , които на осн. чл.92 от ЗС са също негова
собственост, но според договора са за т.нар. – общо ползване. На практика общите части в комплекса всъщност са изцяло
собственост на ответното търговско дружество. В тази връзка твърденията на ищцата за нищожност на договора поради
липса на въведени в експлоатация сгради са несъстоятелни , тъй като договорът й
с ответника има за предмет полагане на грижи за т.нар. в
договора „имот“ – поземления имот – собственост на ответното дружество ведно
с всички изградени съоръжения по инфраструктурата,
трайни подобрения, развлекателни обекти и съоръжения за общо ползване, масивна
ограда , пропусквателен пункт и др. Построените сгради, за които режимът изисква въвеждане в експлоатация с
приемане на акт обр.16 в случая нямат нищо
общо с договора , предмет на делото по първия иск на Е.Р.. Позоваването от
страна на ищцата на разпоредби на ЗУЕС е несъстоятелно , тъй като този
нормативен акт в случая е неотносим – няма общи части, чието управление да се
нуждае от регламентиране.
Пред съда страните ангажират показанията на свидетели
относно техните твърдения в исковата
молба и отговора на същата. Свидетелят Я. сочи, че потребената ел.енергия не заплащат на „ЕВН“ , а на управляващото дружество – т.е. – на ответника.
При поискване на суми за обслужването на
комплекса те / свидетелят уточнява
себе си , ищцата/ като собственици са искали отчет за какво се дължат
сумите, но са получавали отказ и спиране на тока. Отказвани са и срещи по повод
този проблем. При сключването на
предварителните договори за покупка на имотите в комплекса те са били заставени
да сключват договорите за поддръжка на комплекса , но те са били с друго
дружество , с което и понастоящем нямат
контакт, действията на практика се
извършват от ответника, от него се събират и дължимите суми. До 2017 г. не са
получавали бележки за платените суми ,
едва впоследствие са получавали такива ,
но за суми – не за конкретно какво потребление. Достъп до електромерите си собствениците
нямат. По отношение състоянието на комплекса
свидетелят посочва , че до 2015
г. не може да се говори за наличие на басейн. Оприличава го на „кална локва“ и заявява , че там не
ходи тъй като е много мръсно. На басейна
ходели и странични хора – виждал е момчета от село Тънково с мотори. Охрана
принципно има , но не става ясно какво прави тази охрана. Оплаква се от вдигане на
шум през нощта докъм 2, 3 часа, като не се прави нищо за да се въдвори
ред. Свидетелят Д. също сочи , че
охраната на бариерата ту е там, ту я няма,
в повечето време – отсъства. Изразява недоволството си от почистването на
територията и вътре във входовете. През последните 4 години не е ползвал
басейн. През м. февруари 2016 г. е изпратил писмо със запитвания относно
неуредици в комплекса , но не е получил никакъв отговор. Потвърждава , че му е
известно, че ищцата Р. принципно има проблеми с ответното дружество като не
знае подробности и не е присъствал на
конкретни разговори и срещи между
нея и управата на ответното дружество.
Свидетелят потвърждава и , че на два пъти са му искани суми за едно и също нещо като
е получавал оправдания със срив на системата. На получаваните разписки
за платените суми от дружеството – ответник отказвали да се подписват, по
негово настояване се подписвали ,но без да се посочва име и длъжност на
подписалия се. От страна на ответното дружество се ангажират показанията
на свидетелката К.. Същата е с. на ответното
дружество от 2014 г. поради което тя се явява заинтересувано лице, което е
зависимо като с. на „Съни дей 6“. Следва
да се кредитират показанията само в частта, с които се установяват неизгодни за
страната факти и обстоятелства. Свидетелката потвърждава , че партидата
за ел. енергията е на името на
дружеството и има един главен електромер , който е собственост на „ЕВН“,
а всеки един собственик си има подотчетен електромер пред входа на блока както
аналогично е положението и с отчитането на потребената вода. Свидетелката
потвърждава , че под апартамента на
ищцата Р. е имало офис на дружеството – до лятото на 2017 г. Отричат се
спиранията на ел.енергията от страна
на дружеството в отговор на претенции
на живеещите в комплекса, както и други изложени факти и обстоятелства в
исковата молба на ищцата. Свидетелят К.
излага факти по конфликти на ищцата с живущи в комплекса. Същият изразява доволството си от поддръжката на
комплекса – почистване , охрана. Следва да се отчете обстоятелството , че
същият е приятел на живущ в комплекса , който е в конфликт с ищцата , поради
и което и неговите показания следва да
не се кредитират безусловно , тъй като
не може да се приеме , че е безпристрастен към страните.
По първия иск - съдът намира , че при многобройните
изменения на исковата претенция
съобразно и възраженията на ответната страна следва да се приеме , че е предявен иск за възстановяване на платени след 06.06.2015 г. такси за
поддръжка в размер на 2100 лв. съдът
възприема същия като иск по чл.79 ал.1
предл. последно от ЗЗД / сочените от ищцата разпоредби на ЗЗД касаят договор за изработка – чл.262 – 265 от ЗЗД и са неотносими към установените между страните договорни отношения/ т.е. –
страната твърди , че е налице
неизпълнение по договора и претендира заплащане на сумата от 2100 лв. – т.е. да
й бъдат възстановени заплатените такси. При първоначалното предявяване и при
уточнението след оставянето без движение се сочи размер на претенцията от 3200
лв. и основание – чл.34 от ЗЗД като се сочи претенция за връщане на платените
суми поради нищожност. Считано от
02.06.2015 г. като суми за поддръжка по договора тя е заплатила за две
години изцяло дължимите суми на части,
за 2017 г . – само 214.17 лв. – или общо
– 2091.77 лв., а за 2018 г. не е платила
дължимата такса за поддръжка. Съобразно претенцията същата очевидно претендира пълно възстановяване на платената сума – т.е. – поради пълно
неизпълнение. След като обаче ищцата не е заплатила цялата дължима сума тя не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение и размера, до който може да претендира
заплащане по този иск е само до това , което реално е платила – 2091.77 лв. Като основание следва да се приеме последното
уточнение на исковата претенция – неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.
Ангажираните в тази насока от ищцата доказателства : - показанията на двамата свидетели
– обитатели на комплекса, притежаващи обекти в него според съда действително
сочат на неизпълнение на задълженията на ответника по поддръжка на комплекса:
същите изразяват недоволството си от поддръжката на чистотата на общите части
на комплекса, входовете на сградите, басейна , изпълнението на задълженията по
охраната, от наличието на външни лица в комплекса. Преценката на показанията на
свидетелите следва да бъде извършена при
превес на тези на ищцовата страна поради липсата на заинтересуваност и тенденциозност, както се
посочи и по-горе с оглед кредитирането на
показанията на четиримата свидетели и по-конкретно – наличието на
обективни причини за липсата на безпристрастност
у двамата свидетели на ответната страна, тъй като единият е с. в ответното
търговско дружество – следователно е в положение на зависимост от същия в
качеството му на работодател, а другият е в близки приятелски
отношения с лице – собственик на апартамент в комплекса , който е в доказан
конфликт с ищцата. Преценени в
съвкупност показанията на свидетелите Я. и Д. сочат на неизпълнение на задълженията
на изпълнителя – т.е. – ответника по
делото на задълженията му по т.2 от Раздел І / т.2.1 – до т.2.7 – вж. л.41 по делото на РС
– Несебър/ , касаещи поддръжката на хигиената и чистотата в имота, водните съоръжения – басейните, вътрешната и външната
охрана на имота, пропускателния режим и
т.н. Видно от доказателствата по делото
в тяхната съвкупност – дейности по въпросните задължения на изпълнителя –
ответник са извършвани: имало е почистване на територията на комплекса , имало
е охрана. Проблемът е в каква степен са били извършвани тези дейности –
при оплакванията на свидетелите , че не са смеели да стъпят край
басейна заради мръсотията , че в комплекса са влизали външни лица – момчета с
мотори от село Тънково може да се направи извод , че въпросните дейности не са
били ефективно извършвани до степен на липсата им , тъй като субективната
преценка на двамата свидетели съвпада с твърденията на ищцата в тази насока. При
очевидното неизпълнение на задълженията на ответното дружество, поети с
договора по т.2.1 – 2.7 съдът намира
претенцията за осъждането на същия да заплати по чл.79 ал.1 от ЗЗД
обезщетение за неизпълнение- т.е.- съдът намира този иск за безспорно доказан
по основание. Що се отнася до размера, в който следва да бъде уважен , то съдът съобрази следното: - при
липсата на категорични доказателства в каква степен са били извършвани дейностите – задължения на ответника като задоволителни и в каква част – са били
неприемливи, съдът съобразно показанията
на свидетелите и също така – съобразно разпоредбата
на чл.162 от ГПК намира , че следва да се приеме , че степента на изпълнение е било незадоволителен
минимум, който в цифрово изражение да се приеме на 20% , а следващото се обезщетение за неизпълнение –
80% от платената цена – такси по
поддръжката / 2091.77 лв. ,платена сума
от ищцата /. При това положение иска следва да бъде уважен на основание и разпоредбата на чл.162 от ГПК за размера от
1673.42 лв. като над него – до претенцията от 2100 лв. –
следва да бъде отхвърлен.
Следващия иск , по който следва да се
произнесе съдът е за осъждането на ответника да заплати обезщетение в размер на
20 450 лв. за причинени неимуществени вреди вследствие преживян стрес и
неудобство от разположения под собствения апартамент офис за времето от 2013
до август 2017 г. Ищцата сочи , че
вследствие на този стрес е заболяла, инвалидизирана е като оценява понесените вреди на 80 000
лв. Предявения иск е за обезщетение за причинени неимуществени вреди от вещ –
собственост на ответника с правно
основание чл.50 от ЗЗД - за вреди, изразяващи се в засягане на неимуществена
ценност - здравето, засегната психическа сфера в резултат на непозволено
увреждане - вреди, причинени от офис, собственост на ответното търговско
дружество, разположен под собствения на ищцата апартамент при неговото функциониране за периода от 2013
– до 2017 г. Твърденията за разположен
офис на търговското дружество под собствения
апартамент на ищцата не се
оспорват. Принципно се оспорват представените от същата писмени доказателства
за измерване нивата на шума – че не са извършени надлежно , както и , че не
може да се приеме за доказано , че причинения дискомфорт и стрес от офиса е причина за заболяванията
на ищцата. Съдът споделя това възражение на
ответната страна – по делото липсва обосновано експертно заключение с
извод , че причина за заболяванията на
ищцата са точно определени преживявания през точно определен времеви период –
точно такива , каквито е понесла при обитаването на комплекса. Искането , направено от ищцата в
тази насока – за специализирана медицинска експертиза е извън
регламентираните преклузивни срокове. С оглед на това съдът намира , че не следва да обсъжда
здравословното състояние на ищцата, евентуално – че е понесла като непозволено увреждане заболяванията и инвалидизирането. От друга
страна обаче съдът намира , че
разположения под апартамента на ищцата
собствен на ответното дружество – офис действително й е причинил твърдения
дискомфорт и стрес. Безспорно е , че комплексът е голям – с 44 сгради и 1400
апартамента , което обуславя и наличие на голям брой обитатели , съответно – и
обем работа по обслужването. Свидетелят Я. по повод проблема с офиса пояснява : „… понякога имаше хора, особено
през лятото имаше много хора“, което
обуславя и причинените неудобства за ищцата. Оплакванията й са именно във връзка с посещаването на офиса
ежедневно от много хора и съпътстващите
това проблеми – шум , пушене под терасата,
шум от влизане , излизане и т.н. В приложения по делото Правилник за вътрешния ред на комплекс „Съни дей 6“ е
посочено , че сградите в него са предназначени за жилищни нужди. Според
отговора на исковата молба от страна на ответника комплекс „Съни дей 6“ се
обитава непрестанно и целогодишно /
въпреки ,че се сочи , че е комплекс за
сезонно ползване/ от собствениците на самостоятелни обекти като се полагат необходимите грижи, обезпечаващи им приятен и
ползотворен отдих. Т.е. – в сграда, самостоятелните обекти от която ответникът е продал на свои клиенти за ползване за жилищни нужди, за
сезонно ползване и отдих през курортния сезон, а и целогодишно той разполага собствен обект с нежилищно
предназначение – офис. Функционирането на офис под собствения на ищцата апартамент, свързан с
обслужването на хора, особено много през летния сезон безспорно
представлява причиняване на стрес
за ищцата. Необосновани са възраженията на ответната страна ,че оплаквания от други обитатели нямало, тъй като всъщност
именно апартамента на ищцата е разположен в най-голяма близост – над този офис.
При закупуването на апартамента от нейна страна
това не е било факт , за да се приеме , че е знаела за този недостатък
на закупувания апартамент и че го приема. Ответното дружество е започнало експлоатацията на офиса през 2013
г.до 2017 г. – т.е. – около четири
години – период от време , който е бил свързан
със стрес за ищцата , вследствие въздействията върху здравето и
психиката й от съпътстващите експлоатацията на офиса неблагоприятни явления –
най-вече шум. Очевидно е , че при това положение за ищцата не е имало
спокойствие и възможност за отдих и почивка. Не се спори , че въпросния офис е собственост на ответното
дружество. Следователно то отговоря за
вредите причинени от неговото функциониране съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД - причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в засягане на неимуществена сфера – здраве , психика - причинени стрес и дискомфорт при
обитаването на собствения апартамент от ищцата Р.. По този начин съдът
намира иска за доказан по основанието
си. Що се отнася до размера, който следва да се присъди, то съдът съобрази
обстоятелството , че се касае за стрес със значителен интензитет поради
обстоятелството, че ответникът е собственик на нежилищен обект – офис в жилищна
сграда, което е създавало сериозен дискомфорт за собственичката на съседен имот – ищцата Р.. Това
е продължило за период около четири години : през периода 2013 – 2017 г.
Обезщетението следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – да
бъде справедливо като репарира понесените от
ищцата вреди. Като отчита
оскъдните годни доказателства обаче в тази насока съдът намира, че
ищцата най-вече поради незнание не
изложи в пълен обем причинените й вреди поради и което и следващото обезщетение следва да бъде в минимален размер съобразно
липсата на достатъчно ефективни положени усилия от страна на ищцата съобразно
разпоредбите на ГПК да докаже
претенцията си. Адекватен поради
тази причина съдът намира размера от 6000 лв. – под средния от претендирания от
20 450 лв. В този размер следва да се уважи иска за
обезщетение по чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за причинените стрес
и дискомфорт / неудобство/ от ищцата вследствие наличието на офис на ответника
за периода от 2013 – 2017 г. под
собствения й недвижим имот. Над този размер исковата претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По третия иск - за заплащането на сумата от 1250 лв. – като
недължимо платена над цената за потребената ел.енергия за периода от м.
05.2015 г. съдът съобрази следното: ищцата сочи за
съществуване на тарифа на управляващото дружество и „местна тарифа“ като
не пояснява каква е нормативната уредба на тези тарифи. Установява се по делото , че комплекса има общ електромер,
по който ответното дружество заплаща
потребената общо ел.енергия на „ЕВН“ , а
впоследствие събира от всеки собственик
на апартамент потребената от него
ел.енергия по показанията на електромера на апартамента му. Не се установява тези отношения между собствениците и ответното дружество да са договорно
регламентирани. Не се установява по този
начин по какви цени става заплащането на ел.енергията. Ищцата сочи , че това
ставало по 0.28 лв. за дневната тарифа и по 0.17 лв. – нощната по цени на
управляващото дружество. Ноторно известно е ,че
за периода от 2015 г. насам в Република България цените на
електроенергията са променяни няколко пъти , те не са константна величина.
Доказано е по делото , че поради обстоятелството , че статута на комплекс „Съни дей 6“ независимо , че е обитаван от някои от собствениците
целогодишно е за сезонно ползване и поради
тази причина собствениците на
самостоятелни обекти – апартаменти нямат
индивидуални партиди при „ЕВН“. Пред съда не се представя договорно установен
регламент за реда и начина на уреждане
консумираната ел.енергия от
собствениците на апартаменти,
цени и т.н. Претенцията в този й вид се явява недоказана : ищцата не
обосновава дължимостта на ел.енергията
по занижени цени и оттам – не доказва дължимостта на претендираната сума. Поради това този иск следва да бъде
отхвърлен.
Що се отнася до други два иска –
формулирани от ищцата с нарочна молба по чл.214 от ГПК, входирани с
придружително писмо с вх.№1408/28.01.2019 г., а именно – иск за осъждането на ответника да й заплати
сумата от 700 лв., получени без основание и
разходооправдателен документ -
заплатени като допълнителни плащания по
договора за обслужване за последните пет години както и иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 2000 лв. за нанесени имуществени вреди и причинени неудобства и
притеснения , свързани с начисляването
на необосновани плащания , отказ да се издават касови бележки до октомври 2018
г. за непрофесионална работа и за
неправилни изчисления на всички плащания , то
съдът съобрази следното: нито в първоначалната искова молба , нито в уточнението
от 20.12.2018 г. се съдържат такива искове. Те се предявяват преди провеждане на първото по делото съдебно заседание. Ищцата се е възползвала от разпоредбата на чл.214 от ГПК за да направи
това „изменение“ на претенцията си с молба за „промяна на основанията на
исковите претенции“. Разпоредбата на
чл.214 от ГПК действително дава
възможност за изменение на основанието на вече предявен иск и в първото по делото заседание. Това обаче
се отнася до вече предявени искове, а както с посочи такива не са били предявени нито с исковата молба ,
нито с уточнението от 20.12.2018 г. след
оставяне на делото без движение. Не
може на основание чл.214 от ГПК макар и
при спазен процесуален срок да се
предявяват по съществото си нови
искове, макар и да се вмества в същия общ размер на исковете като дори ищцата
увеличава броя на предявените искове от три на
четири, поради което съдът нито е
приел това „изменение“ , нито счита , че
дължи произнасяне по тях.
От своя страна ответникът както и по-горе
е упоменато прави възражения за погасяване на претендирани вземания по давност
и за прихващане с насрещни задължения на
ищцата. Що се касае до възражения за вземания погасени по давност ,
съдът намира , че с оглед уточненията
на ищцата в претенциите й - такива няма. Същата претендира суми , касаещи плащания и неизпълнение на задължения считано
от м. юни 2015 г. и по претенцията за обезщетение за вреди от функционирането на офис - считано от 2013 г. Производството по делото
е заведено на 06.06.2018 г. , поради което
не са налице вземания , погасени по давност. Що се отнася до претенциите за прихващане с неустойки за просрочени плащания и дължими
суми по договор то съдът съобрази следното: - плащането на годишната такса е
фиксирано с краен срок – 30.08 на съответната година , като нарушаването е
свързано с плащане на неустойка в размер на 0.5% за всеки ден забава , но
не повече от 30% от размера на дължимата
такса. Ответната страна въз основа на това е обосновала претенция към ищцата в
размер на 1408.19 лв. по претенция за
неустойки и 1663.43 лв. – по претенция за неплатени такси по договор – или –
общо 3071.62 лв. Макар и оспорени
принципно от ищцата в представените писмени бележки по съществото на спора,
същата не оспорва основанията за дължимост на сумите – че е погасила задълженията си в срок по неустойките , и че
е платила дължимите суми по договор. Не се и представят доказателства в тази
насока – за погасяване на вноските по
договора –за 2017 и 2018 г., както и за
срочното им плащане в предходните години. Налични по делото на РС – Несебър –
л.17 и л.18 са само две вносни бележки за платени суми на 02.05.2017 г. – 110
евро и на 31.08.2017 г. – 110 евро. Прави впечатление , че по възражението за
прихващане на ответника по т.3 за периода 2016 – 2017 г. плащането на 02.05.2017
г. от Р. не е отразено. Това внася
съмнения в достоверността на отразеното от ответника по т.3 за периода 2016-2017 г. и
намира поради това , че искането за прихващане с неустойка за този период
следва да бъде оставено без уважение, поради което сумата от 1408.19 лв. следва да бъде намалена
с 281.63 лв. – или остава сумата от 1126.56 лв. – или общата сума за
прихващане възлиза на 2789.99 лв. Поради това
съдът намира , че сочените за
прихващане суми са дължими и изискуеми и
са налице основания за извършване на прихващане с тях.
При това положение с оглед на частичното уважаване на исковите претенции в полза на ищцата следва
да се присъди и съответната част от направените от същата разноски – платена
държавна такса в размер на 1010 лв. – на основание чл.78 ал.1 от ГПК - съобразно уважената обща част в размер на присъдените 7673.40 лв.
спрямо претендираните 25 250 лв. –
а именно : - 307.04 лв. разноски.
Съобразно отхвърлената част от претенцията в полза на ответната страна
също следва да се присъдят разноски – от изплатените 350 лв. за адвокатско
възнаграждение на ответника следва да се
присъди сумата от 243.60 лв. разноски.
Мотивиран от горното и на
основание чл.79 ал.1 от ЗЗД , на основание чл.50 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД
, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг,
зона „Запад“ к-с „Съни дей ІІІ“, представлявано от управителя Александър Стоянов Стоянов да заплати
на Е.В.Р., гражданка на Руската Федерация с адрес – с.Т., комплекс „С. д. *“
бл.*** ап.** сумата от 1673.42
/ хиляда шестстотин седемдесет и три лева и 42 ст./ лева – обезщетение
за неизпълнен Договор AR1/15 за управление , поддръжка и обслужване на съоръжения
и обекти за общо ползване от
25.02.2011 г. по т.2.1-2.7 считано от 06.06.2015 като
претенцията над този размер до претендирания в размер на 2100 лв. – ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона „Запад“ к-с „Съни дей ІІІ“,
представлявано от управителя Александър
Стоянов Стоянов да заплати на Е.В.Р., гражданка на Руската Федерация, с адрес –
с.Т., комплекс „С. д. *“ бл.*** ап.**
сумата от 6000 / шест хиляди/ лева – обезщетение
за неимуществени вреди причинени вследствие на стрес и неудобство от разположения под апартамента на ищцата
офис – собственост на ответника за периода
2013 – 2017 г. като претенцията над този размер до претендирания в размер на 20 450 лв. – ОТХВЪРЛЯ като недоказан и
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Е.В.Р., гражданка на
Руската Федерация, с адрес – с.Т., комплекс „С. д. *“ бл.*** ап.** против
„СЪНИ ДЕЙ 2006“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона „Запад“
к-с „Съни дей ІІІ“, представлявано от
управителя Александър Стоянов Стоянов за заплащането на сумата от 1230
лева – начислени плащания за потребена електрическа енергия, заплатена на ответното дружество като надплатени като
недоказан и неоснователен.
УВАЖАВА възражението
за прихващане
на „СЪНИ ДЕЙ 2006“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона
„Запад“ к-с „Съни дей ІІІ“, представлявано от
управителя Александър Стоянов Стоянов
против Е.В.Р. с адрес с.Т., комплекс „С. д. *“ бл.*** ап.** за
сумата в размер общо на
2789.99 / две хиляди
седемстотин осемдесет и девет
лева и 99 ст./ лева – по вземания за неустойки за просрочени плащания на вноски
по договор и вноски по Договор AR1/15 за управление , поддръжка и обслужване
на съоръжения и обекти
за общо ползване от 25.02.2011 г. за 2017 и 2018 г. , дължими от Е.Р. на
„Съни дей 2006“ЕООД като над уважения
размер до претендирания в общ размер
от 3071.62 лв. – ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
като недоказано и неоснователно.
ОСЪЖДА „СЪНИ ДЕЙ 2006“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона „Запад“ к-с „Съни дей ІІІ“,
представлявано от управителя Александър
Стоянов Стоянов да заплати на Е.В.Р. с адрес с.Т., комплекс „С. д. *“ бл.***
ап.** сумата от 307.04 лв. – направени по делото
разноски съобразно уважената част на претенциите.
ОСЪЖДА Е.В.Р. с адрес с.Т.,
комплекс „С. д. *“ бл.*** ап.** да заплати на „СЪНИ ДЕЙ 2006“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление – гр.Несебър, к.к. Слънчев бряг, зона „Запад“ к-с „Съни дей ІІІ“,
представлявано от управителя Александър
Стоянов Стоянов сумата от 243.60 лв. – направени по делото разноски съобразно
отхвърлената част на претенциите.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
уведомяването му на страните.
Окр. съдия: