Решение по дело №396/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Касационното производство е образувано по жалба от ...К. С., като пълномощник на А. Г. А. от [населено място], срещу Решение №66/17.04.2024г., постановено по АНД № 20234120200629/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0268-001355/20.10.2023г. на Н. сектор в ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с което на касатора за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че от съда не са взети предвид признанията на С. П., явяващ се като собственик на мотопеда, че в продължение на две години същият управлява това МПС без регистрация и без санкции. В този смисъл се поддържа, че при управлението на посоченото МПС касаторът не е извършил нарушение на ЗДвП, тъй като е бил убеден, че превозното средство не изисква свидетелство за правоуправление, като лишаването му от такова е ирелевантно, още повече, че същото е управлявано в частен имот. От съда се иска отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отмени НП. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител ...С., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът по касация – Н. сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Горна Оряховица, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че ГОРС правилно е изяснил фактическата обстановка след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

От фактическа страна Горнооряховският районен съд е приел за установено, че с влязло в сила на 05.09.2023г. НП №23-0359-000228/14.08.2023г. на ОДМВР Ловеч, РУ Троян, А. Г. А. бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца във връзка с извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като СУМПС на водача било иззето на 28.07.2023г. въз основа на Заповед за ПАМ №23-0359-000096/28.07.2023г. Н. 06.10.2023г., около 20:30 часа, същият, заедно със св. Д. и св. Н., били в хранителен магазин, находящ се до паркинг в района на бившата Автогара в [населено място], в който район били разположени също магазини, автомивка – отворена за обществено ползване, автосервиз, както и детска площадка с подход към градския парк, като седнали на маса пред магазина, където консумирали храна, безалкохолни и алкохолни напитки. По-рано вечерта св. Н. пристигнал на мястото с мотопед „Бабета 210“, който бил без поставени регистрационни табели и го паркирал на около 10 метра от масата, където бил седнал. А. злоупотребил с употребата на алкохол и се възползвал от временното отсъствие на св. Н., като взел мотопеда, запалил двигателя и го привел в движение, управлявайки го в прилежащата зона – паркинг в близост до магазина. Кратко време след това загубил управление над превозното средство и паднал. Св. Д. се притекла на помощ и след като установила наранявания по лицето на А., както и обстоятелството, че същият е изпаднал в безсъзнание се обадила на ЕЕН 112. В 21:05 часа пристигнал екип на Спешна помощ, който оказал първа помощ на пострадалия, а кратко време след това пристигнали и полицейските служители С. и И., които възприели падналия мотопед, нараняванията по лицето на А., както и обстоятелството, че лицето е злоупотребило с алкохол. Последвала беседа с присъстващите лица, които обяснили какво се е случило, след което изготвили писмени обяснения. А. бил откаран в МОБАЛ „Стефан Черкезов“ АД [населено място], където в спешното отделение му били извършени нужните изследвания, но след последвалия отказ от негова страна за обработка на раните, същият напуснал отделението. На 10.10.2023г. А. бил открит в [населено място] от полицейските служители С. и И., като бил поканен в Полицейския участък в [населено място] за съставяне на АУАН за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като при обработка на произшествието на 06.10.2023г. след извършена справка в масивите на МВР било установено, че А. е лишен от право да управлява МПС, считано от 28.07.2023г. за срок от шест месеца. За извършеното и установено на 06.10.2023г. нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на А. бил съставен АУАН №1355/10.10.2023г., връчен в същия ден на нарушителя и подписан без възражения. Въз основа на съставения АУАН, от Началник сектор към ОДМВР – Велико Търново, РУ – Г. О. било издадено НП №23-0268-001355/20.10.2023г., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП на А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършеното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на санкционираното лице на дата 02.11.2023 г. и обжалвано пред Горнооряховския районен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това лица, в законоустановените срокове и съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 06.10.2023г. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от 28.07.2023г. въз основа на ЗППАМ №23-0359-000096/28.07.2023г., като въпреки това е управлявал мотопед с педали „Бабета 210“, с обем на двигателя 42 куб.см., за което превозно средство, на основание чл.150а, ал.1 от ЗДвП, е следвало да притежава свидетелство за управление. Отбелязал е, че мястото на управление на превозното средство безспорно представлява път, който е отворен за обществено ползване, съобразно разпоредбата на чл.2 от ЗДвП, тъй като правилата за движение, които важат за този участък в населеното място и условията за използването му, са еднакви за всички участници в движението. С оглед на това, съдът е намерил, че жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, при което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл. 177, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като размерът на наложеното наказание е в предвидения от закона минимум.

 

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Правилни са изводите на районния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в НП административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП изисква, като условие за управление на МПС, водача да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая от събраните по въззивното дело доказателства безспорно се установява, че на посочената в НП дата А. е управлявал МПС (мотопед), след като е бил лишен от това право за срок от шест месеца, считано от 28.07.2023г. въз основа на ЗППАМ №23-0359-000096/28.07.2023г. Предвид това същият несъмнено е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Неоснователни са твърденията на касатора, че доколкото явяващият се като собственик на МПС (мотопеда) управлявал същия без регистрация и санкции, то е бил със съзнание, че за управлението му не е необходимо СУМПС. Не е спорно, а и се установява от приложената на л.9 от въззивното дело справка за нарушител/водач е, че А. А. е притежавал СУМПС (преди да бъде лишен от същото), с придобити категории В, М, ТКТ и АМ. В тази връзка следва да се отбележи, че за да се снабди с посоченото СУМПС, удостоверяващо правоспособност за управление на МПС от посочените категории, касаторът е преминал успешно изпит по ЗДвП, поради което възражението, че не е съзнавал, че за управляваният от него мотопед се изисква такова при положение, че това са част от специалните знания, които следва да притежава всеки водач на МПС, положил успешно изпит за правоспособност дори и от най-ниска категория, звучи несериозно. Незнанието на закона, още повече пък когато същият с оглед естеството на качеството си на водач на МПС, безспорно е следвало да познава относимите в този смисъл правни норми, не може да доведе до оневиняване на касатора и до освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са и изложените в касационната жалба доводи, че е управлявал моторното превозно средство в частен имот, който не е отворен за обществено ползване, и поради това не следва да носи административнонаказателна отговорност по ЗДвП. От даденото словесно описание на нарушението в съставения срещу касатора АУАН и в процесното НП ясно е описано, че посоченото МПС, без поставени регистрационни табели, е управлявано от последния в [населено място], на обособен паркинг до хранителен магазин на ЕТ „Н. “, находящ се на [улица]. От събраните по въззивното дело гласни доказателства се установява, че въпросният паркинг се намира в района на бившата Автогара в [населено място], в който район са разположени и магазини, автомивка, автосервиз, както и детска площадка с подход към градския парк. От гласните доказателства се установява също така, че достъпът към посочения паркинг е свободен и че всеки водач може да паркира или да спре автомобила си там. При това положение посоченият паркинг следва да бъде определен като "път" по смисъла на дефиницията, дадена в разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. Този път в посоченото населено място безспорно е отворен за обществено ползване, тъй като условията за използването му са еднакви за всички участници в движението и няма никакви доказателства или въобще данни, същият да е бил обозначен като път, който да не е бил отворен за обществено ползване, съобразно изискването на нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП. Следователно за съда е безспорно, че касторът е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението по пътищата.

Предвид горното настоящият касационен състав намира, че оплакванията, така както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като такова следва да се остави в сила.

Не се претендират разноски от ответника по касация и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/17.04.2024 г., постановено по АНД № 20234120200629/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.