№ 1823
гр. Русе, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520102628 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД от В. П. Т. против
Н. А. М. за плащане на сумата 1500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от нанесените му от собственото на ответника куче неимуществени вреди,
изразяващи се в смущаване на покоя, лоша миризма, оставяне на седемте кучета на
ответника свободно да обикалят двора, предизвиквайки страх у нея всеки път, щом влиза и
излиза от дома си, включително ухапване на ищеца от едно от тях на 20.04.2023 год., ведно
със законната лихва от датата на увреждането- 20.04.2023 год. до изплащане на
задължението. Претендират се разноски.
В своя писмен отговор ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер.
Оспорва обстоятелството, че ищецът живее в къщата на посочения адрес. Това
обстоятелство е ирелевантно за спора. Оспорва обстоятелството, че ищецът е ухапана от
куче, което е негова собственост. Твърди, че то само се изправило на задните си крака и се
подпряло на ищеца. Според него кучето имало желание да си играе с ищеца, което
изненадало ищеца и тя се изплашила, но ухапване не е имало. Не оспорва обстоятелството,
че процесното куче е негова собственост и че се е намирало под неговите грижи в деня на
инцидента. Намира претенцията за неоснователна по размер.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели В. П. и Т. М., които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите
доказателства по делото, се установява, че ищецът живее в имота на ул. т. № 8 от 2021 год.,
заедно с баща си, жената, с която живее във фактическо съпружеско съжителство- Доца и
природения си брат. Свидетелят живее в блок от другата страна на улицата и има пряка
видимост към двора на процесната къща. Освен това той често посещава къщата, за да види
братовчедка си- мащехата на ищеца, както и да вземе свои лични вещи от гаража.
Семейството на братовчедка му живее под наем в тази къща, като техен наемодател е
1
бащата на свидетеля. До 2022 год. ответникът е имал само три кучета, като две от тях са
живеели в къщата. През 2022 год. се раждат още четири кученца и докато са били малки, не
е имало проблеми. Когато порастват, стават агресивни и нападат обитателите на къщата и
техните гости, включително двамата свидетели, приятелката на свидетеля М., с която
отивали на гости у братовчедка му. На 02.03.2023 год. сутринта е нападнато братчето на
ищеца, когато е излизало за детска градина.
На 20.04.2023 год. е нападната и В. Т.. Тя излизала от дома си сутринта за работа със
свидетеля П., който е неин приятел от две години, когато с отварянето на вратата на къщата,
едно от кучетата на ответника я захапало за лявата предмишница. Свидетелят успял да я
дръпне, тя изкрещяла силно, разтреперала се и започнала да трепери. Якето й било
разкъсано. Обадили се на баща й, той дошъл, заедно с приятелката си и отвели ищеца в
спешно отделение. При прегледа е установено, че е налице охлузна рана около 4- 5 см, която
е обработена, направена е стерилна превръзка. Направена е ТАП. Съдебният лекар е
установил, че уврежданията – оток, кръвонасядане и забелване на епидермиса на лява
мишница са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност
могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведения. Свидетелят П.
посочи, че от този случай насам ищецът не се прибира вкъщи след работа, когато се налага
да работи до късно, тъй като се страхува от кучетата и не е сигурна дали не са пуснати в
двора. Затова тя остава да нощува в неговия дом. Усещала болки в областта на ухапаното
място в продължение на около два месеца.
Заради няколкото случая на агресивно поведение, ищецът се страхува да влезе в двора
на къщата, без да е сигурна, че кучетата са прибрани и затворени. За целта тя звъни на баща
си, който се обажда на ответника да прибере кучетата, след което се прибира. Така
процедира и свидетелят М., тъй като той самият е бил нападнат от едно от кучетата.
Относно обстоятелството, че ответникът е собственик на общо шест кучета, от които
две отглежда в къщата, а останалите четири в нарочно обособено заграждение до гаража си,
страните не спорят. Едно от новородените през 2022 год. кученца е дадено за отглеждане на
съседа- свидетеля а*к*. След нападението над братчето на ищеца, на 07.11.2022 год.
неговата майка д.б. е подала жалба до кмета на Община Русе. На 21.04.2022 год. тя е подала
жалба и до директора на ОДБХ. Вследствие тези действия, на ответника са дадени
предписания в срок до 08.12.2022 год. да регистрира домашните любимци в електронния
регистър на Община Русе и да бъде поставена на всички кучета задължителна ежегодна
ваксина против бяс. Дадено е предписание да вземе мерки животните да не създават
опасност за хора и други животни. Ответникът М. е изпълнил предписанията за регистрация
на кучетата, като е представил по делото издадените паспорти.
Свидетелят М. заяви, че ответникът извежда на ежедневна разходка само двете кучета,
които отглежда в дома си, а останалите веднъж седмично води с автомобила си извън града
на разходка. През останалото време те извършват естествените си нужди в двора, където
стоят целодневно. Кучетата стоят през нощта в заграждението, а сутринта ответникът ги
пуска да си извършат нуждите на двора, като не почиства редовно след тях. Поради това
наоколо се носи отвратителна миризма. На двамата свидетели се е случвало да настъпят
кучешки фекалии, поради което по тъмно се придвижват с фенерчета. Дворът на къщата на
практика е неизползваем от всички обитатели.
Освен посоченото, ищецът не може да отвори прозореца на стаята си да проветри, тъй
като той се намира непосредствено над заграждението, в което се отглеждат кучетата и от
там се носи неприятна миризма на урина и фекалии, която влиза в стаята. Кучетата лаят
денонощно и така смущават съня на обитателите на къщата, между които и ищецът.
Свидетелят а*к* не даде изчерпателни показания, тъй като има откъслечни впечатления
от живота на обитателите на съседния му имот. Той се познава лична единствено с
ответника, от когото е взел едно кученце през 2022 год. Макар и с бегли впечатления, той
2
също посочи, че ежедневно се извеждат на разходка само три от кучетата. Останалите през
няколко дни са водени на поляна извън града да тичат. Къде извършват естествените нужди
през останалото време, свидетелят не посочи.
Ирелевантно за спора е дали ищецът е регистрирала в Национална база данни
население постоянен или настоящ адрес на ул. т. № 8 в гр. Русе. По делото се събраха
категорични доказателства, че тя е живяла на този адрес, заедно със семейството на своя
баща от 2021 год. насам.
Поведението на ответника след предявяване на иска, а именно извеждането на кучетата
от имота , за което страните не спорят, на практика представлява признание на фактите,
изложени в исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
При реализиране на отговорност по чл. 50 ЗЗД следва да се установят предпоставките за
ангажиране на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреди
(имуществени и/или неимуществени), причинно- следствена връзка между противоправното
деяние и вредите и вина на делинквента, както и една допълнителна предпоставка:
причиняване на вредите от животно, което е под негов надзор.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна и обективна, тя може да бъде ангажирана
без виновно поведение при осъществяване на надзора над животното. Отговорността има
гаранционно- обезпечителен характер и се реализира, дори да не съществува техническа
възможност за пълното обезопасяване на животното. За нанесените вреди отговаря
собственикът на животното, респективно лицето, под чийто надзор се е намирало кучето,
като отговорността на последните е солидарна съгласно правилото на чл. 50 ЗЗД.
На първо място следва да се уточни, че няма спор по отношение на идентичността на
животното, за което се твърди, че е причинило вредите на ищеца от ухапване, както и
останалите, които причиняват безпокойство, както и че те са собственост на ответника.
По отношение на надзора върху животните съдът приема, че са нарушени изискванията
на чл. 35, ал. 2 и 3 ЗЗЖ и чл. 8 и 9 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане
на животни- компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености,
съгласно които собственикът на животно- компаньон взема мерки да не допуска животното
само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени
места, както и същият е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на
кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето
на хора и животни. При нарушение на тези свои задължения собственикът на животното
следва да носи отговорност за причинените
вреди на основание чл. 50 ЗЗД.
Съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент на 20.04.2023 год., както и с поведението на
ответника преди него, тъй като той е показал неспособност да вземе навременни и
достатъчни мерки да осъществява постоянен и непосредствен контрол върху отглежданите
от него животни. В резултат на това ежедневието на ищеца и на нейното семейство, които
живеят в етажна собственост с ответника и ползват общ двор, е съпроводено с лай денем и
нощем, косми във въздуха и по земята, миризми и постоянен страх в резултат на
отглеждането на множество кучета, фекалиите по двора, пуснатите през целия ден кучета,
които ограничават достъпа до двора, причиняват дискомфорт на ищеца. Няма спор, че
ответникът е получил изрично указание от контролните органи да препятства тяхното
агресивно поведение.
За претърпените неимуществени вреди следва да се присъди обезщетение. При
преценка на справедливия размер на обезщетението – чл. 52 ЗЗД, както и съобразявайки
3
постановките на т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. съдът преценява, че пострадалият е
изпитал вследствие на преживяното страх, силен стрес и физическа болка при нападението
на 20.04.2023 год., както и дискомфорт от липсата на контрол от страна на ответника по
отношение на оглежданите от него животни, неосигуряването на сигурност и спокойствие за
останалите хора в етажната собственост, включително ищеца, непочистването при
дефекация, воденото с намордник извън помещението, в което са отглеждани,
неподдържането на хигиена, поради което заключава, че искът за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1500 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при дължимост на обезщетение за вреди вследствие на
непозволено увреждане, деецът е в забава и без покана, а обезщетение за забава в размер на
законната лихва се следва от датата на извършване на деликта – в случая последната
възможна и твърдяна. 20.04.2023 год.
Относно разноските, предвид пълното уважаване на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да възстанови изцяло разноските на ищеца по делото в размер на 780
лева (60 лева- държавна такса и 720 лева- адвокатски хонорар).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. т. № 8, ет. 2 да заплати на В.
П. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. а* № 80 чрез адвокат Т. в. сумата
1500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на неспособността на ответника да вземе навременни и достатъчни мерки да
осъществява постоянен и непосредствен контрол върху отглежданите от него животни,
включително ухапване от едно от собствените на ответника кучета на 20.04.2023 год. ведно
със законната лихва от 20.04.2023 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ул. т. № 8, ет. 2 да заплати на В.
П. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. а* № 80 чрез адвокат Т. в. сумата 780.00
лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4