№ 372
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100601467 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 08.10.2024г. по НОХД № 5294/2023г., СРС, НО, 8 състав е признал
подсъдимата М. О. Т. за невиновна в това, че на 08.08.2021г., в гр. София, извършила
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - крещяла на висок глас, блъскала по входната врата на апартамент, опитала
се да удари с ръка С. Г. А. и нанесла множество удари по лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „А 170“ с peг. № *********, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 НК.
С присъдата съдът е признал подсъдимата М. О. Т. за невиновна в това, че на
08.08.2021г. в гр. София, повредила противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „А 170“ с peг. № ********* , собственост на С. Г. А. като
причинила следните щети : изкривила регистрационен номер на стойност 10 лв., счупила
задна чистачка на стойност 30 лв., причинила деформации по предна дясна врата на
стойност 150 лв., счупила дясно странично огледало на стойност 65 лв., счупила ляво
странично огледало на стойност 65 лв., всичко на обща стойност 320 лв., поради което и на
основание чл. 304 НПК е оравдана по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 216 ал.1 НК.
С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от С. Г. А. срещу М. О. Т. граждански
иск за сумата от 320 лв., претендирана като обезщетение за причинени от твърдяното деяние
имуществени вреди ведно със законната лихва от 08.08.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Съдът на основание чл. 190 НПК е постановил направените по делото разноски да
останат за сметка на Държавата.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от повереника на ЧО и ГИ С. А.- адв.
А., в която се оспорва правилността на съдебния акт.Претендира се неправилно приложение
на закона поради несъставомерност на деянията по посочения текст от НК. Сочи се
необоснованост на съдебния акт, тъй като приетите от съда фактически положения не се
1
подкрепят от събраните доказателства и допуснато съществено процесуално нарушение с
оглед липсата на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, както и излагане на
съображения кои доказателства съдът приема за установени и при наличието на
противоречия в доказателствения материал не е посочил кои доказателства приема за
установени и кои отхвърля.Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на
нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъдат наложени наказания
около средния размер, както и да бъде уважен гражданския иск.
Постъпил е и протест от прокурор при СРП, в който се поддържа неправилност на
първоинстанционния акт като изводите на съда не почиват на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, които несъмнено установявали извършено престъпление и
участието на подсъдимата в него.Предлага се отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимата за виновна и осъждането й по повдигнатите обвинения за престъпления по
чл.325, ал.1 и чл.216, ал.1 НК.
В разпоредително заседание на 05.03.2025г.въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимата и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по
съображенията изложени в него.Моли съд на основание чл.337, ал.2,т.2 НПК да наложи
административно наказание за деянието по чл.325, ал.1 НК, тъй като същото се явява
административно нарушение по УБДХ.
Повереника на ЧО и ГИ С. А.- адв. А. моли да се отмени първоинстанционната
присъда и да се постанови законосъобразен съдебен акт, с който да се признае подс. М. Т. за
виновна по повдигнатите й обвинения по чл.325, ал. НК и чл.216, ал. НК, като се наложи
наказание над средния размер.
ЧО и ГИ С. А. поддържа изложеното от повереника й.
Упълномощеният защитник на подс. М. Т. – адв.Р. оспорва жалбата и протеста.Твърди
че първоинстанционната присъда и правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Подсъдимата М. Т. редовно уведомена се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното й от съда право на последна дума моли да се потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и протест, вкл. и доводите в
проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Жалбата и протестът са подадени в срока по чл.319 НПК и от легитимирано лице,
отговарят на изискванията на чл.320 НПК, поради което са процесуално допустими и следва
да бъде разгледани.
Настоящият съдебен състав намира, преценявайки обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледани по
същество- жалбата и протестът са неоснователни. Съображенията в тази насока са следните:
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
изяснил фактическата обстановка по същото. Извършен е правилен анализ на събраните по
делото доказателства и не е налице неправилно произнасяне или тълкуване от
първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд, като са изложени мотиви от районния съд, които се споделят и от настоящата
инстанция. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал по делото намира, че не се налагат съществено различни изводи по
фактите, и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
2
Обосновано е прието, че подс. М. О. Т. е родена на *********. в гр. София, българка,
български гражданин, неосъждана, със средно образование, неомъжена, работеща.
Свидетелите С. А. и А.А. / майка и син/, живеели на адрес в гр. София, ж.к.
*********. Свидетелката С. А. била собственик на лек автомобил „Мерцедес А 170“ с ДК №
*********.
Подсъдимата и свидетелите се познавали, били съседи.
На 08.08.2021г. св. А. А. разхождал в близост да блока, в който живее, домашно куче.
Същото правела и подсъдимата М. Т.. Между двамата възникнал лек словесен спор по повод
на действия на кучетата.
Свидетелят А. А. се прибрал в дома си.
Неговата майка - св. С. А. се прибрала същата вечер около 22:00-23:00ч. от вилата на
семейството. След проведен кратък разговор с тях тя влязла в санитарното помещение на
апартамента.
По това време на вратата на жилището започнало да се звъни. Св. А. А. отворил
вратата и видял, че пред него стои подс. М. Т.. Тя поискала от свидетеля да повика майка си,
за да разговаря с нея, но св. А. А. отказал, посочвайки й, че е пълнолетен и, че тя също е
пълнолетна и следва да се разберат. Подсъдимата настояла да разговаря с майката на
свидетеля, но той отказал да я повика и затворил вратата. Последвали неколкократни
позвънявания и удари по входната врата.
Свидетелката С. А. чула звука от ударите и отворила вратата. Последвал словесен
конфликт между двете, повод за който били кучетата. Словесните реплики били
съпроводени с ръкомахане от подсъдимата Т., нанесен удар по челото, поради което
свидетелката А. избутала подсъдимата до стената.
След това свидетелката С. А. казала на сина си да повика полиция. Подсъдимата
продължила да тропа по вратата.
На място дошъл полицейски екип. В присъствието на служителите словесния
конфликт между двете продължил, те били предупредени да спазват обществения ред, като
им били съставени и протоколи за предупреждение.
Междувременно св. Б.П. видял от терасата на жилището, в което живее, в близост до
моторно превозно средство две момчета и момиче. Чул викове и шум от чупене, било тъмно.
Видял, че момичето е облечено с тъмни дрехи. Подал сигнал до 112 за извършване на
действия по превозно средство. На място пристигнал полицейски екип - свидетелите JI. А. и
К. М.. На тях бил подаден сигнал, че едно момиче и две момчета чупят превозно средство.
Те установили св. Б. П., който бил подател на сигнала.
Свидетелят П. казал на полицейските служители, че момиче и две момчета са
изпочупили лек автомобил и, че по-рано на място е идвал друг екип и същите са провели
разговор с тези лица. После посочил, че по облеклото и силуета смята, че момичето е
подсъдимата Т..
На място бил извършен оглед на превозното средство, съставен бил и протокол за
оглед.
На 09.08.2021г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 216 ал.1
НК.
На 09.02.2023г. на М. О. Т. е връчено последното постановление за привличане в
качеството на обвиняем, като й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.325 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1 НК.
Подсъдимата М. О. Т. е неосъждана, работеща, с добри характеристични данни.
Горните фактически констатации намират сходство в приетите от
първоинстанционния съд фактически изводи след обстоен анализ на събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите А. А. и С. А., ведно с приобщените показания,
дадени в хода на досъдебното производство / л.18 д. пр./ - частично, показанията на
свидетелите Л. А. и К. М., дадени в хода на съдебното следствие и приобщените такива от д.
пр. / л. 15 и л.16 д. пр./, показанията на св. Б. П., дадени в хода на съдебното следствие и
приобщените такива от д. пр. л. 17 - частично; заключение на изготвена по делото СОцЕ,
3
писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум,
протокол за предупреждение — 3 бр., свидетелство за съдимост.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от
значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и всестранно
обсъдени от първата инстанция. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да
промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически
констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се
отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото - напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н. Д. № 1158 по описа на
ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г.,
постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н. О.; решение № 371 от
2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. В подадената въззивна жалба и протест няма съществени
съображения или възражения, които вече да не са получили своя изчерпателен отговор в
мотивите на проверяваната инстанция, които напълно се споделят от този съдебен състав.
При собствен анализ на доказателствения материал въззивният съд се солидаризира с
извода на СРС, че в хода на наказателното производство са налични три групи гласни
доказателствени средства.От една страна св. А. А. и св. С.А.- син и майка, които описват
ситуацията свързана с действията на подс. Т..От друга страна са показанията на св. Л. А. и К.
М. –полицейски служители, дошли по повод подаден сигнал за нарушение целостта на лек
автомобил собственост на св. С. А. и третата разказаното от св. Б П.. Информацията, която
съобщават изброените лица, следва да бъде обсъдена и анализирана през призмата на целия
доказателствен материал. В тази връзка настоящият съдебен състав, подобно на първата
инстанция, намира че от показанията на св. А. А. и св. С А. се констатира хронология на
възникналите ситуации и действия, като ясно се отчита етапност и времева
последователност на събитията. Следва са се обърне внимание, че всеки един от тях излага
своята версия спрямо ситуацията им и присъствието им с това на подс. Т.. Св. А. А. е точен,
детайлен и прецизен по отношение на фактите, предхождащи инцидента, както и спрямо
онези обстоятелства, касаещи моментът на преустановяване на разговора с подсъдимата Т..
Същият излага обстоятелства около тропане по входна врата и звънене на същата, назовава и
словесното съдържание на разговора. Докато от показанията на св. С А. се съдържа сюжетна
подреденост, очертаваща собственото й поведение към този момент като възприето звънене
по входната врата и влизането й в санитарно помещение на жилището.
Ето защо докато в показанията на св. А. се описва конкретно волево действие на
подсъдимата Т. спрямо св. С. А. като посягане към нея, довело до избутване на подсъдимата
до стената в опит да се защити , то този момент е интерпретиран в разказа на св. С. А. като
удар по челото довел до предприето от нея избутване на подсъдимата до стената. В тази
връзка настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, намира че действително
показанията на св. А.А. и св. С. А. излагат хронологията на събитията, но от тях не може с
категоричност да се стигне до извода за извършено от страна на подс. Т. престъпление.
Настоящата инстанция се солидаризира относно разказаното от свидетелите JI. А. и
К. М. въпреки ,че посоченото от тях е косвено доказателствено средство, доколкото то
интерпретира това, което е било сведено пред свидетелите от конкретните лица. Тук следва
да се обърне внимание, че посоченото от свидетелите е еднозначно и синхронично описание
на конкретно обстоятелство, а именно, че са установили на място пред блока св. Б. П. и
същият им е посочил, че две момчета и момиче са чупили лек автомобил посочен от
свидетеля.
Правилно и обосновано първоинстанционният съд не се е доверил на показанията на
св. Б П., които съдържат непреодолима противоположност. В показанията в хода на
съдебното следствие свидетелят ясно и категорично заявява да не е видял нищо да се чупи
по лекия автомобил, да не е видял лицата на намиращите се в близост момиче и момчета, да
не разпознава лицата, тъй като е било тъмно, но да е чул шум от чупене и викове, поради
4
което да е и подал сигнал, но чрез прочитане на показанията му от досъдебното
производство свидетелят сочи по различен начин случилото се, като въвежда да е видял
действия - чупене, изкривяване на задна табела на превозното средство, ритане с крак на
ляво странично огледало , крещене от момичето.Ето защо и настоящата инстанция
констатира, че не може да се довери на св. П. и от изведеното от него и да се установи по
категоричен начин кое е лицето извършило инкриминираното действие върху процесното
превозно средство.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите материални източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване и липсата на вина по
отношение на подсъдимата. Освен това, събраните по делото писмени активи съответстват
на кредитираните свидетелски показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като
по този начин се затвърждават изводите относно стеклите се събития .
Налице е недоказаност по отношение главния факт по делото, поради което следва да
бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 НПК. Недопустимо е постановяването на
осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин,
когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна
осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните
признаци за деянието. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин /чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на обвиняемите, респективно на подсъдимите в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена и прокламирана в чл. 16 НПК.
Съдът в мотивите си към присъдата е обсъдил и съобразил съдебната практика за
този вид престъпление - чл. 325, ал. 1 НК, като правилно очевидно е съобразено
постановление № 2 от 29.06.1974 г. по н.д. № 4 по описа за 1974 г. на Пленума ВС. В този
смисъл е и по нова съдебна практика например - решение № 158 от 04.02.2019 г.,
постановено по н. д. № 574 по описа на ВКС за 2018 г., 3-то НО, както и ТР № 1 от
28.09.2017 г. по т. д. № 1 на ВКС, ОСНК. Не е доказано предизвикателно демонстративна
непристойност на поведението, нарушаваща обществения ред, морала, общественото
приличие, спокойствието на гражданите и явно манифестираща незачитане на общо
приетите правила за ред и приличие в обществото.
Поради липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява
безпредметно настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на
инкриминираното деяние. В духа на горните разсъждения, императивната уредба на
процесуалния закон и константната съдебна практика е недопустимо постановяването на
осъдителна присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото,
че присъдата не може да почива на предположение, на съмнителни, несигурни и колебливи
изводи относно авторството на престъплението и неговите основни обективни и субективни
признаци. Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства се
оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде призната подсъдимата за виновна в извършване
на посоченото по-горе престъпление.
Настоящата инстанция достигна и до извода, че от така установената от
доказателствената маса фактическа обстановка, не позволява на въззивния съд да направи
несъмнения извод, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подс. М. Т. е
осъществила състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК.
Налице е доказателствен дефицит по отношение установяване на фактическите
твърдения, посочени от държавното обвинение в обвинителния акт, инкриминиращи
поведението на подс. Т., изразяващо се в противозаконно повреждане на чужда вещ, като е
причинила следните щети: изкривила регистрационен номер на стойност 10 лв., счупила
задна чистачка на стойност 30 лв., причинила деформации по предна дясна врата на
стойност 150 лв., счупила дясно странично огледало на стойност 65 лв., счупила ляво
странично огледало на стойност 65 лв., всичко на обща стойност 320 лв.. Показанията на
5
свидетелия Б. П., въз основа на които е изградена обвинителната теза, са противоречиви и
компрометирани, поради което съдът намира, че обвинението е останало недоказано.
Въз основа на изложените съображения въззивната инстанция прие, че обвиняемото
лице е било правилно оправдано изцяло по повдигнатото му обвинение на основание чл. 304
НПК. Такова произнасяне по същество държи сметка за правото на защита, неразривно
свързано с необходимостта съдът на признае подсъдимия за виновен само, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. В тази връзка е и разпоредбата на чл.6 КЗПЧОС
и чл.14, т.2 от Международния пакт за граждански и политически права ( ратифициран с
Указ на Народното събрание от 23.07.1970г.). От това следва, че когато има съмнение дали
подсъдимият е извършил престъпление и след изчерпване на всички процесуални средства
за доказване на обвинението, съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Този
съдебен състав прие, че правилно е преценена настоящата хипотеза, поради което и
правилно софийски районен съд е постановил оправдателна присъда за това повдигнато
обвинение.
Правилно съдът е отхвърлил предявеният от С. Г. А. срещу М. О. Т. граждански иск за
сумата от 320 лв., претендирана като обезщетение за причинени от твърдяното деяние
имуществени вреди ведно със законната лихва от 08.08.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, поради недоказаност на гражданския иск от гледна точка на автора на деликта.
Правилно направените по делото разноски съдът на основание чл. 190 НПК е оставил
за сметка на Държавата.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба и протест да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.10.2024 г., постановена по НОХД № 5294/2023 г., по
описа на СРС, НО,8-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6