Определение по дело №26249/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45396
Дата: 7 ноември 2024 г. (в сила от 7 ноември 2024 г.)
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20241110126249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45396
гр. София, 07.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110126249 по описа за 2024 година
Ищецът В. Й. С. е предявила срещу ответника ДГ 194 “Милувка
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1 146,68 лв., представляваща разликата между получено
от ищцата трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до 10.05.2023 г
и дължимото й се такова съгласно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД
за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., с
който анекс е предвидено увеличаване на размера на работните заплати на
педагогическите специалисти с 15 %, считано от 01.01.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба /09.05.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
2/ Иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от
320,37 лв., представляваща разликата между полученото от ищеца, след
прекратяване на трудовия му договор на 10.05.2023 г., обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за четири месеца и десет дни и дължимия
размер на обезщетението, след съобразяване на увеличения размер на
трудовото възнаграждение, съобразно Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към
КТД за системата на предучилищното и училищното образование от
06.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника по
трудов договор № 2/03.06.2019 г., по силата на който заемала длъжността
„учител в детска градина“.
По силата на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено
увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на
образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г. –
чл. 28 от КТД – като увеличението било договорено със задна дата, считано
от 01.01.2023 г.
Със заповед № 198/09.05.2023 г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 10.05.2023 г..
Сочи, че след влизане в сила на Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към
1
КТД, със заявление до работодателя отправила писмена покана за изплащане
на дължимото й се трудово възнаграждение в увеличен размер, както и за
разликата в размера на неизползвания платен годишен отпуск за периода
01.01.2023 г. до 10.05.2023 г.
Допълва, че ответникът отказал с мотива, че увеличение по силата на
цитирания от ищеца анекс се дължи само за действащи трудови
правоотношение, който отказ, при съобразяване на дадени разяснения от
Синдиката на българските учители, намира за незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДГ 194 “Милувка“ подава писмен
отговор, с който исковите претенции се оспорват като неснователни и
недоказани.
Сочи, че цитираното от ищцата увеличение засяга единствено „заетите“
педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното
образование към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г., като ищцата не
попада в посочената група, доколкото трудовият й договор е бил прекратен на
10.05.2023 г.
Намира, че от представените от ищцата доказателства не се установява
същата да е била синдикален член към релевантния за спора момент –
сключването на Анекса от 10.08.2023 г., поради което договорените
увеличения не я обвързват.
Твърди, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения до момента на определяне на индивидуалните
работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период от време.
Поддържа, че в настоящия случай не става въпрос за „обратно действие“
на сключения Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за системата на
предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г, като намира, че
на увеличение подлежат единствено възнагражденията на лицата, които към
датата на анекса са били страни по действащ трудов договор.
Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани, претендира разноски.
На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се
разпределя по следния начин:

По предявения иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца
е да докаже: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника в
процесния исков период от 01.01.2023 г. – 10.05.2023 г., по силата на което е
престирал работна сила в качеството си на педагогически специалист, а за
ответника е възникнало задължение да заплаща трудово възнаграждение; 2/
възникналото основание за увеличение в размера на трудовото
възнаграждение по силата на постигнати договорености в Колективен трудов
договор, относими към трудовото правоотношение на ищеца; 3/ Членство в
синдикалната организация в рамките на процесния исков период; 4/ размера
на увеличението на трудовите възнагражденията, респективно – разликата
между получения размер и дължимия такъв след увеличението;
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на работодателя-
ответник е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било
изплатено, за което не сочи доказателства.

2
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи факта на прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответника, както и обстоятелството, че към датата на прекратяване не е
ползвал в пълен размер полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години – в случая: за
четири месеца и десет дни.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да
докаже, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск, респ. че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни между
страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ Наличието
на трудово правоотношение между страните по трудов договор №
2/03.06.2019 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител в
детска градина“; 2/ Прекратяване на трудовия договор между страните по
взаимно съгласие, считано от 10.05.2023 г.; 3/ че ищцата не е използвала
четири месеца и десет дни от полагащия й се платен годишен отпуск; 4/ че е
получила обезщетение за неизползваните дни платен годишен отпуск след
прекратяване на трудовия й договор, като размерът на обезщетението е
изчислен съобразно трудовото й възнаграждение в последното допълнително
споразумение към трудовия договор.
По доказателствата:
Представените от ищеца и ответника писмени документи са относими
към правния спор, поради което събирането им следва да бъде допуснато.
Следва да бъде допусната исканата от ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице, след като извърши справка в счетоводството
на ответника, отговори на първите три въпроса в исковата молба, като наред
с тях посочи в брутен и в нетен размер поотделно евентуално дължимото
увеличение на трудовото възнаграждение за процесния период 01.01.2023 –
10.02.2023 г., съгласно предвидените изменения в Анекс № Д01-192 от
10.08.2023 г.
Последният формулиран въпрос към експертизата, касаещ
дължимостта на увеличението, има правен характер, поради което не следва
да бъде допускан.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.12.2024 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните с връчване на
препис от настоящото определение, а ищецът – и от подадения отговор на
искова молба.
ДОПУСКА събирането на представените от страните към исковата
3
молба и към отговора на исковата молба документи като доказателства по
делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани от ищеца и служебно от съда, съобразно мотивите на
настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да окаже съдействие на вещото лице за
своевременно изготвяне на експертизата в едноседмичен срок преди
насроченото по делото съдебно заседание, като го предупреждава, че в
противен случай съдът може да цени поведението му по реда на чл. 161 от
ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, относно които страната е
създала пречки пред доказването.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С., която да бъде призована за
насроченото заседание със задължение да изготви експертизата в срока по чл.
199 от ГПК.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца - и препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че
могат най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства
или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4