Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 10.01.2019
година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен
състав, в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
И при секретаря
Валя Стоянова ……….
като разгледа докладваното от съдията
ЯКИМОВА АНД № 2583 по описа за
2018 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО
РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №18-0938-004273 от 20.08.2018 година на ***“, с което на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на М.В.В., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания:
- на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП - глоба
в размер на 100лв. за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10лева за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
- на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП
На основание Наредба № І-з -2539 на МВР са отнети общ 8 к.точки.
Жалбоподателят
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Р.И.. Излагат се доводи относно материалната и процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Пледира се съда да постанови решение, с което
да го отмени изцяло.
Ответникът
– ОДМВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по основателността на така депозираната жалба.
СЪДЪТ,
като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
По
основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокс копие Заповед
№ 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи е, че
Началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗДП.
С АУАН започва
административното производство. В него датата и мястото на нарушението следва
да бъдат посочени вярно, съобразно релевантната материална разпоредба, която ги
определя.
Според наказателното постановление санкциите са наложени за това, че „на 08.08.2018г.15:50 часа в гр.***“, като водач управлявал л.а. ***, движейки се по ул. ***“ в посока на
движение към ресторант „***“ навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище
на неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба работеща в нормален
режим, като създава реална предпоставка
за ПТП с напречно движещите се автомобил по ***“. Водачът към момента на
нарушението е сам в автомобила.Установен за отношение на 09.08.2018г. в 18:00
ч. в гр.***пред „***“. Водачът не представя СУМПС и контролен талон към него,
след справка –притежава валидно такова.
Нарушението е
установено с АУАН № 0724138 /л.5/, а впоследствие е издадено оспореното пред
съда наказателно постановление.
В екземпляра от акта, който е в оригинал, а не фотокопие, представен от наказващия орган
първоначално с административно-наказателната преписка, е видно с просто око,
без нуждата от специални знания, че върху датата на извършване на нарушението е
извършена поправка, тъй като същата не са изписани със същия шрифт с който е
записан останалия текст. Датата записана в екземпляра след поправката е „09.08.2018г.“.
Отделно от това,
по делото е изискана справка - разпечатка от „График за м.август 2018 на
група „Организация на пътното движение, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор “Пътна полиция“
при О.М.П. Искането е отправено от процесуалният представител на жалбоподателя,
с оглед установяване обстоятелството /което не се отрича от свидетелите/, че
към момента – 08.08.2018г. –дата в АУАН, полицейските служители и свидетели по
делото - Н.З.И. е бил компенсация /К/, ***Ц.П. е бил втора смяна /2/ и К.Ч.П. е
бил почивка /П/., т.е. към момента на проверката св. ***П. и К.П. не са били на
работа. Свидетелят К.Ч.П. твърди,е на посочените в акта дата и час на нарушението се намирал в личният си
автомобил, заедно с колегата си ***П.. Били цивилни и в почивка.
Свидетелят Н.З.И. е бил на работа в
момента на съставянето на АУАН-а –на 09.08.2018г.,когато бил извикан за съдействие от колегите си за съставяне
на акт, изготвен по докладна записка от
колегите му като очевидци на извършеното, предният ден нарушение.
Корекцията в датана на акта се нарожила,според показанията на свидетелите,т.к. системата
не допускала вписване на предходна дата,а акта не бил съставен в денят на
нарушението,а на следващият ден, на ул. ***, пред „***“.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че
извършването на нарушението е доказано по делото от свидетелските показания. По
отношение установената поправка на датата на нарушението в акта се установи, че
при изписването в АУАН не е допусната техническа грешка, а умишлено е
коригирана. Актосъставителят е трябвало да запише в
акта, че той е извършил тази поправка, което не е сторено.
Налице е разминаване в датата на извършване на нарушението
– „08.08.2018г.“ или „09.08.2018г.“ В НП е посочена първата дата – 08.08.2019г.,
в АУАН преди поправката е посочена първата дата, а самата поправка /09./ не е
отбелязано от кого и кога е извършена. При това положение заради
неотбелязването на автора на поправката и датата на нанасянето й, може да се
приеме, че тази поправка е извършена след като екземпляр на АУАН е бил връчен
на жалбоподателя М.В.В., поради което тя не може да
му бъде противопоставена и по отношение на него датата на извършване на
нарушението посочена в АУАН е „09.08.2018г.“, която обаче е различна от датата
на нарушението по връченото му НП, която е „08.08.2018г.“.
Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да
е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем.Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
Абсолютно неясно е кога е
нанесена поправката на датата в екземпляра на АУАН представен пред РС, тъй като
тя не е датирана. Ако поправката е нанесена след като е връчен преписа от акта,
нарушителят би следвало да е санкциониран за нарушение извършено на 09.08.2018г.
и срещу това ще следва да организира защитата си.
Несъмнено е, че това е съществено процесуално
нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към
отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Несъответствието препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя
точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. Така
установеното нарушение в достатъчна степен сочи на порок на обжалваното пред
районния съд НП, който не може да бъде поправен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Всичко това, според настоящия съдебен състав,
опорочава административнонаказателното производство
до степен, в която правата на санкционираното лице няма как да бъдат осигурени,
а недостатъците - санирани, което на практика води до
единствено възможния от правна гледна точка резултат, а именно - отмяна на НП.
Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да
приеме, че наказателно постановление № 15-0769-000585/22.06.2015г. следва да
бъде отменено.
За пълнота следва да се отбележи,че
жалбоподателя не е извършил нарушенията по пункт 2 и 3 от НП. Не се спори
относно обстоятелството,че свидетелството за управление на МПС и контролния
талон към него е било поискано от актосъставителя не в момент на управление на МПС.Разпоредбата
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира задължение на определена категория
субекти да носят свидетелство за управление на МПС и контролен талон към
него.Тази категория субекти са водачите на моторни превозни средства.Не всяко
лице обаче притежаващо свидетелство за управление следва да се счита за водач
на МПС. Според разпоредбата на §6 т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална
дефиниция на тази категория субекти водач е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата.В тази връзка едва когато едно лице притежаващо свидетелство за
управление на МПС управлява МПС, за него възникват задълженията за водача
регламентирани в разпоредбата на чл.100 от ЗДвП. Предвид приетото за
установено, съдът намира, че при поканване на жалбоподателя от фитнеса,където е
тренирал за съставяне на процеснитя АУАН, за него не е възникнало задължението си
носи със себе си и представя СУМПС и контролен талон към и като не го е
представил, не е осъществил състава на
нарушението по чл.183 ал.1 т.1 предл.1 и предл.2 от ЗДвП. Като е направил обратния извод наказващият
орган е постановил необоснован адм.акт по т.2 и т.3
от НП.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0938-004273 от 20.08.2018 година на ***“, с което на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на М.В.В., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания:
- на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.6 ал.1 от ЗДвП
- на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10лева за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП
- на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на
основание Наредба № І-з -2539 на МВР
са отнети общ 8 к.точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: