№ 1397
гр. София, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000503073 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261702/12.03.2021 г. по гр.д. № 16635/2019 г. на СГС, I – 10 състав
е осъдено „Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ да заплати на П. С. Г. сумата
12 500 лева, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане на здравето, представляващо нараняване в десния
крак, осъществено на 07.10.2017 г. в гр. София, бул. „Витоша“ № 190 до входа на
Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“, настъпила но 07.10.2017 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Въззивни жали против първоинстанционното решение са подали и двете страни.
Ищецът П. С. Г. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част до размер на 25 000 лева, като поддържа, че
СГС неправилно приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и като последица приел,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 50%. На първо място
твърди, че съдът недопустимо разгледал възражение за съпричиняване свързано с
непроявяване на дължима грижа от страна на ищеца към собственото му здраве – да не
преминава през капак на шахта до сграда, което място не е предназначено за
преминаване и не направил нужната преценка дали капакът ще издържи тежестта му.
Сочи, че в отговора на исковата молба били изложени съвсем различни обстоятелства,
във връзка с твърдяното съпричиняване, а именно умишлено преместване от страна на
ищеца на намираща се върху въздуховодната шахта бетонна кашпа, за да може да пуши
и да си хвърля фасовете в нея, като в по този начин се поставил в ситуация на повишен
риск. По този начин съдът се произнесъл свръх петитум. На следващо място твърди, че
съдът неправилно приел наличие на съпричиняване, тъй като такова не било доказано.
1
Необосновано съдът приел още, че шахтата не се намира на тротоар или алея.
Евентуално иска приетият принос на съпричиняване да бъде намален до не повече от
10% Моли да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част.
Ответникът „Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи за нейната неоснователност и
моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът „Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ също е депозирал
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която го обжалва в
осъдителната му част и иска същото да бъде отменено и искът отхвърлен изцяло, а
евентуално да бъде намалено присъденото обезщетение. Твърди, че решението е
неправилно и необосновано във всички негови части, включително относно размера на
обезщетението. Изводите на съда се основавали на неправилна интерпретация на
събраните доказателства. Не били обсъдени и писмените доказателства по делото, най-
вече болнични листове, които ответникът изрично оспорил. При прегледа в
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ на 07.10.2017 г. било отбелязано, че дясната глезенна
става е без особености. Нямало данни при последващи прегледи ищецът да е бил с
шина. Освен това свидетелят Д. бил посочил, че П. има две падания. В болничните
листове била посочена диагноза „Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“
и като не било посочено, че става дума за десен глезен, значи ставало дума за левия
глезен. В изследването от образна диагностика на 18.10.2017 г. било посочено, че не
личат пресни травматични увреждания. По делото не била установено категорично
причинно-следствена връзка между травмата на ищеца от 07.10.2017 г. и констатирани
четири месеца по-късно увреждания (на 01.02.2018 г.) Съдът не взел предвид
оспорванията на ответника относно обезопасеността на капака на въздуховодната
шахта. От друга страна съдът определил прекалено високо обезщетение, което не
съответства на претърпяната травма и необосновано намалил до максимум процента на
съпричиняване от страна на ищеца.
Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба, в който изразява доводи за
нейната неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно
относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и
следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче
следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни
разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът П. С. Г. е твърдял в исковата си молба, че на 07.10.2017 г. между
12:00 и 13:00 ч. в гр. София, до входа на Народно читалище „Петър Берон
1926“, находящо се на бул. „Витоша“ 109, направил няколко крачки встрани до
стълбите, водещи към сградата на читалището, стъпил върху вентилационна решетка
на въздуховодна шахта и пропаднал в нея (шахта, дълбока 5 м, прилежаща и служеща
на сградата на читалището). На местопроизшествието присъствал и свидетеля Р. М. Д..
След инцидента, пострадалият бил откаран за преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
2
ЕАД и при налични болки и оток в десния глезен му била поставена диагноза
„Distorsio gravis”, която се изразявала в навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена. След извършена на 18.10.2017 г. рентгенография, при пострадалия бил
констатиран оток на меките тъкани около латералния малеолус. На 01.02.2018г. на
пострадалия било извършено повторно изследване, на което твърди, че била
установена инфрактура – разкъсване на костните гредички в областта на ставната
повърхност на медиалния малеолус, получена вследствие на падането, която не е била
установена при първоначалното му постъпване в лечебно заведение след инцидента.
Твърдял е още, че е вследствие на инцидента бил временно неработоспособен в
периода 09.10.2017 г. – 06.03.2018 г., болките в областта на десния глезен му
попречили да се справя сам с всекидневните си нужди и се е наложило да ангажира
близките си с грижи около него. Влошеното здравословно състояние на пострадалия се
е отразило негативно върху психиката му – бил тревожен, неспокоен, страдал от
безсъние и често сънувал кошмари, отнасящи се до процесния инцидент; страхувал се,
че няма да се възстанови напълно. Твърдял е, че въздуховодната шахта, в която
пропаднал, е в недвижим имот, собственост на Народно читалище „Петър Берон 1926“
и служи на изградената в имота сграда. Поддържал е, че пропадането му в шахтата е
следствие на виновно бездействие на служителите на читалището да
обезопасят процесната шахта и търси обезщетение за това виновно бездействие в
размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът Народно читалище „Петър Берон 1926“ е оспорвал иска по
основание и по размер. Оспорвал е да е налице причинна връзка между твърдения
инцидент и увреждането на ищеца. Поддържал е, че представените болнични листове
не сочат увреждане на десен глезен, както и че част от тях не са издадени в
съответствие с изискванията. Твърдял е, че върху капака на въздуховодната шахта в
деня на инцидента е имало бетонова кашпа, поставена за предотвратяване на достъпа
до него, която умишлено е била преместена в момента на инцидента от ищеца и
присъствалите лица, негови колеги, за да могат да седят върху нея. Поддържал е, че с
това свое поведение ищецът допринесъл за увреждането. Искал е предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът
претендира обезщетение вследствие виновно противоправно бездействие на служители
на ответника да обезопасят процесната шахта, а не вследствие недостатъците на
същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовава ищецът, е
бездействие на служители на ответното читалище да обезопасят обслужваща
собствения им имот въздуховодна шахта.
За установяване отговорността на Народно читалище „Петър Берон 1926“ и
нейния размер по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски
показания и заключения на СМЕ.
По делото е приет Фиш за спешна медицинска помощ от 07.10.2017 г.,
3
издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, видно от който при преглед на П. С. Г. е
установено, че същият има болка и оток около десен глезен и охлузване на ляв гръдна
област.
От представения лист за преглед на пациент от 07.10.2017 г. се установява, че
на П.Г. е поставена диагноза „Distorsio gravis“(Навяхване и разтягане на ставните
връзки на глезена“, като му е поставена гипсова шина и е препоръчан контролен
преглед на 15.10.2017 г.
От образно изследване на 18.10.2017 г., при което на П.Г. е направена
Графия на десен глезен, се установява, че при него не личат пресни травматични
увреждания на ставата и прилежащите кости. Има оток на меките тъкани около
латералния малеолус, както при дисторзио.
На 01.02.2018 г. е направена повторна Графия на десния глезен, при която
отново е посочено, че не личат пресни травматични увреждания на ставата и
прилежащите кости. Открита е фина линейна остеосклеротична зона в дисталната част
на тибията, над ставната повърхност и в областта на медиалния малеолус – възможна е
консолидация на т.н. инфрактура – разкъсване на костните гредички, без да личи ясно
фрактурна линия непосредствено след травмата. Установена е повишена костна
кондензация в талуса, без изразена деформация на костта. Устанвени са и остео-
артрозни промени в костите на ставите на стъпалото, съответстващи н автори стадий
на възпалително-дегенеративния процес в тях. Изразен оток на меките тъкани около
глезенната става.
Представени са шест болнични листове на П. С. Г. за периода 09.10.2017 г.-
10.01.2018 г. и 01.02.2018 г. – 06.03.2018 г., като навсякъде в тях е посочена диагноза
Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена за първия период и Последици от
изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник, а като причина е посочено
Злополука-нетрудова.
Видно от АДС № 6453/29.01.1970 г. Читалищната сграда на бул. Ернст
Телман № 75 в кв. Иван Вазов е предоставена за ползване на Читалище Петър Берон, а
с решение № 458/10.07.2006 г. по гр.д. № 2997/2004 г. на ВКС е признато за установено
по отношение на Столична община и държавата, че „Народно читалище Д-р Петър
Берон“ е собственик на четириетажна сграда, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“
№ 119.
От заключението на вещото лице травматолог д-р М. К., изготвено въз
основа на събраните писмени доказателства и след преглед на П.Г., се установява, че
ищецът е получил тежко навяхване на дясната глезенна става или още дисторзио,
представляващо увреждане на връзковия апарат на глезенната става. Според вещото
лице полученета увреда без съмнение е получена при процесния инцидент. Спрямо
пострадалия е предприето е стандартно лечение: поставяне на гипсова имобилизация.
Пострадалият е бил почти три месеца (94 дни) временно нетрудоспособен и през този
период е бил с болки, оток, затруднени движения в дясната глезена става, които са
затруднявали неговата нормална походка, особено при физическо натоварване. Не се е
наложило болнично лечение, което се установява от приложения лист за преглед на
пациент от 07.10.17 г. (л. 9 от приложеното гр.д. №43940/18 на СРС). Според вещото
лице тежкото навяхване не оставя трайни последици за здравословното състояние на
пострадалия и евентуални бъдещи усложнения зависят от това доколко пострадалият
спазва лекарските указания и дали не е възникнала нова травма. Възстановяването
става между 2 и 3 месеца, като е в случая е предприета стандартна имобилиация с
гипсова лонгета. При изслушване на заключението в съдебно заседание, вещото лице
сочи, че при пострадалия има оток на десния глезен и същият се оплаква от болки при
качване на стълби и при по-голямо натоварване; има дегенаративни нарушения в
4
ставата - ограничение на движенията в десния глезен: около 20 градуса движение на
пръстите на ходилото на главата, при норма от 30-40 градуса. Според вещото лице,
предвид полученото тежко навяхване, е нормално пострадалият все още да има болки
при движение и натоварване (л. 75 от приложеното гр.д. №43940/18 на СРС).
Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
специалист по образна диагностика – д-р М. Т., прешлените по гръбначния стълб на
пострадалия, костите на таза, гръдният кош и органите, дясната колянна става,
дясната подбедрица и глезена става са нормални, няма патологични изменения.
Вещото лице сочи, че в вследствие на инцидента не са настъпили травматични
увреждания на костите. Ставната капсула и връзките на десния глезен са
преразтеглени, но анатомичната цялост не е нарушена. При разтягането се появява
рязка болка, ставата се подува и движенията в нея са болезнени и ограничени.
Затруднено е ходенето и е с накуцване. При ищеца е налице неусложнена
ставна дисторзия, в който случай прогнозата за възстановяване е добра и благоприятна.
По делото са разпитани свидетелите Р. М. Д. и Г. Б. Т..
Свидетелят Д. е посочил, че са колеги с П.Г.. При инцидента през 2017 г. бил
до П.. Били до Читалище „Петър Берон, до съблекалнята, пушели под козирката,
защото валял дъжд. Имало кашпи, но те били до шахтата. П. като тръгнал, стъпил в
желязна шахта и пропаднал. Шахтата се намирала точно пред телевизионния сервиз в
читалището. Свидетелят видял, че е изгнила. Шахтата имала капак, но той пропаднал,
когато П. стъпил върху него. Впоследствие свидетелят видял ищеца след около два
месеца, той не ходел на работа, бил в болнични. По телефона се чували и той му
казвал, че лежи и че са му сложили гипс, но не на целия крак. Върнал се на работа след
два месеца, но кракът му бил подут и куцал и пак излязъл в болнични. Притеснявал се,
че няма да се оправи Чат пат се спъвал и падал, имал две падания. Посещавал
рехабилитация и му правили нагревки. Сънувал инцидента. След инцидента започнали
да връзват обезопасителни ленти и след няколко дни сменили капаците на всички
шахти. Преди това нямало ленти.
Свидетелят Тодоров е посочил, че работи от 2000 година в читалището като
огняр помпиер в мазето. Помни инцидент през октомври 2018 г. Дошла охраната и
поискала свидетелят да отвори, защото един от работниците паднал в мазето. Все
предупреждавали работниците, слагали и кашпи там. Те ги измествали, слагали
стиропор и седели отгоре като на пейка. Свидетелят и портиерът ги предупреждавали
да не го правят, защото отдолу е шахта, преди от там сипвали въглищата за парното,
била пред читалището, до входа. Имало стабилен капак отгоре. Връзвали и ленти там,
но работниците ги режели и пак отивали. Капакът бил дебел 5-6 см., но те седели по
трима отгоре и се друсали. Капакът поддал от едната страна, усукал се от тежестта.
После направили ремонт, нов капак сложили. Свидетелят видял ищеца след месец – 40
дена, бил без гипс, но с някаква наколенка.
При съвкупна преценка на така събраните доказателства се установяват
всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Не е спорно, а и се установява
от писмените доказателства, че сградата на бул. „Витоша“ 119 в гр. София е
собственост на ответното читалище, както и от свидетелските показания се установява,
че до нея е имало шахта с метален капак, който я е покривал, като покритата шахта е
обслужвала сградата – преди през нея са внасяни въглища в мазето на сградата.
Собственикът на вещта е длъжен да я ползва по такъв начин, че да не причини вреди
на трети лица съобразно общото правило да не се вреди другиму, изводимо от чл. 45
ЗЗД. Това ползване означава също вещта да бъде поддържана в изправност, а ако в
някакъв момент същата е източник на повишена опасност – да я обезопаси по
подходящ начин. В случая се установява, че процесната шахта е била източник на
5
такава повишена опасност, защото от една страна се е намирала пред и до обществена
сграда, около която е възможно да преминават неограничен кръг хора, а от друга
страна е била дълбока около пет метра, като в същото време капакът и не е бил годен
да издържи преминаващ или стъпил върху него човек. Следователно, ответникът е бил
длъжен, чрез своите служители, както да постави безопасен капак на шахтата, така и да
предприеме съответни мерки върху капака да не могат да преминават хора. По делото
не се установява главно и пълно служителите на ответника да са предприели адекватни
мерки по обезопасяване. На първо място не се установи категорично в деня на
инцидента с ищеца върху шахтата да е имало кашпа, която да е пречела на
преминаването, нито ограждащи я ленти (свидетелските показания п отози въпрос са
противоречиви). На следващо място, това не са и подходящи обезопасителни мерки,
най-малкото, защото някой е можело да седне върху кашпата и пак да пропадне в
шахтата. Следователно, читалището отговаря за противоправното бездействие на
своите служители, ако в причинна връзка с това бездействие произтекат за другиму
вреди.
Установява се от изслушаните свидетелски показания, че П.Г. е пропаднал в
шахтата до читалището при стъпването си върху нея, както и че след падането си е
откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е прегледан и му е поставена диагноза
Дисторзио гравис или според вещото лице травматолог, изслушано пред първата
инстанция това е разтягане на дясна глезенна става в тежка степен. Кракът е
обездвижен стандартно с гипсова шина, като няма данни по делото в какъв период е
останала, но свидетелят Тодоров е посочил, че след около 40 дни ищецът вече е бил без
гипс. Т.е., вероятно ищецът е бил с гипсова лонгета околомесец. Според вещите лица
ищецът е изпитвал болки, имал е оток, придвижването му е било затруднено и с
накуцване. Според свидетеля Д. ищецът се е тревожел дали ще се оправи и е имал
проблеми със съня. Според вещото лице травматолог възстановителния период при
тежко дисторзио е до три месеца, което съответства и на периода на временна
нетрудоспособност, който се установява от представените болнични листове.
Неоснователно е твърдението на ответника, че представените болнични листове
не установяват вреди във връзка с процесния инцидент, защото от тях не може да се
заключи, че са издадени именно заради травмата в десния глезен. Вярно е, че в тях не е
изрично посочено навяхване в десния глезен, но доколкото такова навяхване е
установено при първоначалните прегледи след инцидента, а липсват каквито и да е
данни за навяхване на левия глезен (показанията на свидетеля Д., че ищецът на два
пъти е падал, предвид нестабилността на десния глезен не установяват, че той е
навяхнал и левия глезен). Ето защо следва да се приеме, че болничните листове са
издадени за неработоспособност именно във връзка с навяхването на десния глезен,
което несъмнено е причинено при падането в процесната шахта, а и
продължителността на тази неработоспособност от 94 дни съответства на посоченото
от вещите лица медици, че възстановителният период в случая е до три месеца.
Неоснователно е и позоваването на ответника на образните изследвания, в които
е посочено, че няма данни за скорошна травматична увреда. Тази констатация не
опровергава извода, че точно вследствие падането в процесната шахта на 17.10.2017 г.
П.Г. е получил тежко навяхване на десен глезен, защото липсата на травматични
увреди касае липсата на фрактура на костите на ставата, а не констатираното от
лекарите преразтягане на ставни връзки и получените в тази връзка болки, оток и
затруднено ходене. Това са посочили и двете вещи лица медици в заключенията си.
За посочените вреди ищецът има право на обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
6
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията
(без наличие на фрактури), възрастта на ищеца при инцидента – 48 г. – възраст, която
се характеризира с динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това
ежедневието на ищеца е било сериозно променено за период до три месеца, при което е
в известен период е трябвало повече да почива и е имал нужда от чужда помощ за
някои ежедневни дейности; обстоятелството, че до три месеца е изпитвал болка и
трудно е ходел; че се е притеснявал дали ще се оправи, което притеснение се е
отразило и на съня му; че основният възстановителен период е до три месеца, като
няма данни за усложнения или остатъчни явления от травмата; икономическите
условия в страната към 2017 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди е 20 000 лева. Ето защо е неоснователно
оплакването на ищеца, че първата инстанция е определила занижено обезщетение, като
в същото време е частично основателно оплакването на ответника, че определените
25 000 лева са прекомерни съобразно доказаните вреди.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 03.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Настоящият съдебен състав намира, че е основателно оплакването на ищеца за
неправилно приложение от първоинстанционния съд на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при приетото
от него наличие на съпричиняване от страна на ищеца. На първо място,
първоинстанционният съд е приел съпричиняване посредством поведение на ищеца,
което не е своевременно релевирано от ответника в отговора на исковата молба – че
ищецът не е проявил дължимата грижа към собственото си здраве да не предприема
преминаване през капак на шахта, поставен до стена на сграда, на място, което не е
предназначено за преминаване, като не е направил и нужна преценка дали капакът ще
издържи тежестта му. Съдът е властен да разгледа само това фактическо поведение на
ищеца, което изрично е посочено от ответника като съпричиняващо вредите, защото
противното води до нарушение на диспозитивното начало в процеса. А служебно съдът
не може да разгледа наличието или липсата на съпричиняване, без надлежното
въвеждане в процеса конкретни твърдения относно наличие на такова, включително
7
чрез посочване на конкретно поведение на пострадалия, съпричинило вредата.
На следващо място, приетото в причинна връзка с вредите поведение на ищеца
не е противоправно. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
поведението на пострадалия по необходимост трябва да е противоправно - този въпрос
е изяснен в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., О. ("Съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия
и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен"). Не е противоправно преминаването през
капак на шахта, нито има законово задължение при преминаване през такава ищецът да
извършва преценка дали тя ще издържи тежестта му.
На трето място, соченото от ответника съпричиняващо поведение на ищеца –
преместване на кашпа, която се е намирала върху процесната шахта, за да пуши там, не
се и установи по делото.
На следващо място, поведението на ищеца следва обективно да е допринесло за
настъпване на инцидента или вредите от него.
Ето защо следва да бъде прието, че съпричиняване от страна на ищеца няма,
поради което и определеното му обезщетение не следва да бъде намалявано.
Предвид достигане на въззивния съд до крайни изводи относно дължимостта и
размера на претендираното обезщетение различно от изводите на първата инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е
отхвърлен за сума над 12 500 лева до 20 000 лева и на ищеца следва да бъдат
присъдени още 7500 лева. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство имат и двете страни, според защитения
материален интерес.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 250 лева, от които
му се дължат от ответника 150 лева.
Той е бил защитаван безплатно от адвокат от Адвокатско дружество „Д. и Х.“,
на което се дължат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА 1024 лева без ДДС или 1228.80 лева с
ДДС.
Тъй като въззивната жалба на ответника не е уважена, не му се дължи никаква
част от платената държавна такса. Дължат му се обаче 100 лева – адвокатски хонорар,
съобразно защитената част от материалния интерес.
За първата инстанция на ищеца се дължат разноски в размер на 166.68 лева.
Присъдени са му 105 лева, поради което му се дължат още 61.68 лева.
Там също ищецът е бил защитаван безплатно от адвокат от Адвокатско
дружество „Д. и Х.“, на което се дължат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА 953.38 лева, а с
ДДС – 1144.06 лева. Присъдени са му 1086 лева, поради което му се дължат още 58.06
лева.
На ответника се дължат 116.66 лева, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде отменено за разликата над 116.66 лева до присъдените 203
лева.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по
8
сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на 300 лева, тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса пред СГС в размер на 1150 лева, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261702/12.03.2021 г. по гр.д. № 16635/2019 г. на СГС, I –
10 състав в частта, в която е отхвърлен иска на П. С. Г. против „Народно читалище „Д-
р Петър Берон 1926“ с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, представляващо
нараняване в десния крак, осъществено на 07.10.2017 г. в гр. София, бул. „Витоша“ №
190 до входа на Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“, настъпила но 07.10.2017 г.
в гр. София, за сума над 12 500 лева до 20 000 лева, както и в частта, в която на
Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ са присъдени разноски над 116.66 лева до
присъдените 203 лева и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“ да заплати на П. С.
Г. допълнително 7 500 лева към вече присъдените от СГС 12 500 лева, по иска с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от увреждане на здравето, представляващо нараняване в десния крак,
осъществено на 07.10.2017 г. в гр. София, бул. „Витоша“ № 190 до входа на „Народно
читалище „Д-р Петър Берон 1926“, настъпила но 07.10.2017 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261702/12.03.2021 г. по гр.д. № 16635/2019 г. на
СГС, I – 10 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“, да заплати на П. С.
Г., ЕГН ********** сумата 150 лева – разноски пред САС и сумата 166.68 лева –
допълнително разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“, да заплати на
Адвокатско дружество „Д. и Х.“, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Кадемлия“ №
1, ет. 3 сумата 1228.80 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение пред САС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и сумата 58.06 лева – допълнително адвокатско
възнаграждение пред СГС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“, да заплати в
бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 300 лева – допълнителна
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10