№ 134
гр. Дряново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря К. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100199 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
от ГПК.
Ищецът “Първа инвестиционна банка” АД основава исковата си претенция на
обстоятелството, че между страните бил сключен договор № 065LD-R-
001178/06.08.2015 г. за банков кредит (договор за кредит). На основание сключения
договор банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 980
лева – за погасяване на съществуващи задължения, с краен срок за погасяване
20.07.2025г. С Анекс № 1 от 25.02.2016г. към договора бил предоговорен
погасителният план по кредита.
Посочват, че предоставеният кредит бил изцяло усвоен на 06.08.2015г. по
сметка, открита на името на кредитополучателя в банката. Усвоеният кредит бил
погасяван по главница на дати и със суми както следва на 24.08.2015г. – 37,87 лв. и на
25.02.2015г. – 4034,36 лв. и на 02.04.2016г. – 18,52 лв. Усвоеният кредит бил погасяван
по лихва на дати и със суми, както следва : на 24.08.2015г. – 77,24 лв. , на 19.11.2015г.
– 300 лв., на 13.12.2015г. – 100 лв., на 15.01.2016г. – 6 лв., на 03.02.2016г. – 64,93 лв.,
на 17.02.2016г. - 99,40 лв., на 25.02.2016г. – 445,64 лв., на 02.04.2016г. – 109,73 лв.,
на 20.04.2016г. – 0,14 лв. и на 11.10.2016г. – 139,77 лв. Кредитът бил в просрочие,
считано от 20.04.2016г.
По кредита били просрочени 69 вноски по главница, съгласно погасителен план
1
- Приложение № 1 към Договора за кредит, които били дължими на падежи и в
размери, подробно описани в приложеното към заявлението извлечение от
счетоводните книги. Общият размер на просрочената сума по главница възлизал на 3
243,35 лв., а считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита – 17.01.2022 г.,
общият размер на просрочената главница, включващ сбора от просрочените вноски по
главница по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост, включително и
обявения за предсрочно изискуем остатък от усвоената сума бил 6 889,25 лева. По
кредита били просрочени 68 вноски по лихва, които били дължими на падежи и в
размери, подробно описани в приложеното към заявлението извлечение от
счетоводните книги. Общият размер на просрочената сума по лихва бил 5 405,22 лв., а
считано от датата на предсрочна изискуемост на кредита – 17.01.2022г., общият размер
на просрочената договорна лихва, включващ сбора от просрочените вноски по
договорна лихва по погасителен план към датата на предсрочна изискуемост,
включително и обявения за предсрочно изискуем остатък от текущо начислена
договорна лихва бил 5 449,75 лв.
Заявява, че поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит на
основание раздел X „Предсрочна изискуемост", т. 10.1.2, б. „а" от Общите условия на
„Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица, банката чрез ЧСИ -
Звезделина Василева, per. № 734 на КЧСИ, с район на действие Габровски окръжен съд
връчила на 26.11.2021г. на кредитополучателя покана за доброволно изпълнение на
задълженията по договора с предоставен седемдневен срок за изпълнение от
получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не платил просрочените
задължения по договора за кредит в предоставения срок за доброволно изпълнение,
банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 17.01.2022 г.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (23.01.2022 г.) включително
дългът на кредитополучателя, произтичащ от договора за кредит, бил в размер на
14 351,68 лв.
Моли съда да приеме за установено вземането на „Първа инвестиционна банка“
АД към ответника Б. М. Б., което към 23.01.2022г. включително било в размер на
14 351,68 лв. и представлявало 6 889,25 лева – просрочена главница, 5 449,75 лева –
непогасена договорна лихва, начислена за периода 20.05.2016г. – 16.01.2022г.
включително, дължима на основание Раздел II, т. 4.1 от договора за кредит, 768,25 лева
– обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 20.04.2016г. до
12.03.2020г. включително, дължимо на основание Раздел II , т. 10 от Договора за
кредит, 50,11 лева – непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г., 1 120,92 лева – обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода 14.05.2020г. до 16.01.2022г. включително, дължимо на основание Раздел II, т.
10 от договора за кредит; 13,40 лева – законова лихва, начислена за периода
17.01.2022г. – 23.01.2022 г. включително, 60 лева - разноски за връчване на покана за
2
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължими на основание т. 13 от Договора
за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.01.2022г. до
пълното изплащане на задълженията. Претендира разноски.
В дадения от съда срок не е постъпил отговор от ответника. Във възражението,
депозирано в производството по ч. гр. дело № 9/ 2022г. по описа на Районен съд
Дряново ответникът твърди, че страда от заболяване, което му пречи да упражнява
процесуални права. Същият, редовно призован, не се явява и не взема становище по
предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 9/ 2022г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София против ответника Б. М. Б. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 7/ 25.01.2022 г., като е разпоредено да заплати сумата 6889,25 лв. –
просрочена главница по Договор № 065LD-R-001178/ 06.08.2015г. и Анекс № 1 от
25.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 5449,75 лв. – просрочена договорна
лихва от 20.06.2016г. до 16.01.2022г., сумата 768,25 лв.– просрочена наказателна лихва
за периода от 20.04.2016г. до 13.05.2020г., сумата 50,11 лв. – просрочена договорна
лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата 1 120,92 лв. – просрочена наказателна
лихва от 14.05.2020г. до 16.01.2022г., сумата 13,40 лв. – законна лихва от 17.01.2022г.
до 23.01.2022г., сумата 60 лв. – разноски за връчване на покана чрез ЧСИ (т. 13 от
договора), както и сумата 387,03 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С определение от 27.05.2022г. съдът е констатирал, че срещу издадената заповед
е постъпило възражение от ответника, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 1 от
ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящият
иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото, че на 06.08.2015г. по делото бил сключен Договор №
065LD-R-001178 за банков кредит. На основание сключения договор банката
предоставила на ответника банков кредит в размер на 10 980 лв. – за погасяване на
съществуващи задължения с краен срок на погасяване 20.07.2025г. С анекс № 1 от
25.02.2016г. погасителният план по договора бил предоговорен. Предоставеният
кредит бил усвоен по сметка на кредитополучателя в банката на 06.08.2015г. Поради
неплащане в срок на задълженията по кредита на основание раздел Х „Предсрочна
изискуемост“ , т. 10.1.2., б. „а“ от Общите условия на банката за кредити на физически
лица чрез ЧСИ Звезделина Василева, рег. № 734 на КЧСИ била връчена покана за
3
доброволно изпълнение на задълженията и бил предоставен 7-дневен срок за
изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят не платил в
дадения му срок, банката обявила кредита за предсрочно изискуем на 17.01.2022г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 06.08.2015г. ответникът е усвоил еднократно сумата по кредита по
негова банкова сметка. За периода 06.08.2015г. до 09.09.2022г. ответникът направил
десет плащания на обща стойност 5433,60 лв., с които била погасена 1307,21 лв. лихва,
4090,75 лв. главница и 35,64 лв. лихва за просрочена главница. Размерът на
непогасената главница възлиза на 6889,25 лв., на непогасената договорна лихва
5449,75 лв. за периода 20.05.2016г. до 16.01.2022г. включително, 768,25 лв. –
обезщетение за забава за периода от 20.04.2016г. до 12.03.2020г. включително, 50,11
лв. непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 1120,92 лв. -
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до
16.01.2022г. включително, 13,40 лв. – законна лихва за периода от 17.01.2022г. до
23.01.2022г. и 60 лв. разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на основание т. 13 от раздел II от договора за кредит. Лихвеният
процент не е бил променян едностранно от банката.
Във връзка с възраженията на ответника е направена служебна справка в НБД
„Население“, от която е видно, че за същия няма вписани правни ограничения.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не
се оспорва от ответника, че на 06.08.2015г. между страните бил сключен Договор за
банков кредит, по силата на който ответникът получил кредит в размер на 10 980 лв. С
Анекс № 1 от 25.02.2016г. към договора бил предоговорен погасителният план по
кредита. Доколкото по делото от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установи безспорно подписването на цитирания договор за кредит от
ответника и получаването на сумата от 10 980 лв., за него възниква задължение да я
върне.
Ищцовото дружество представя покана, с която длъжникът е информиран за
задълженията си към банката към 24.07.2021г. Поканен е в 7-дневен срок от
получаването на настоящото уведомление да погаси просрочените си задължения. В
противен случай след изтичане на срока ще считат ползвания кредит за изцяло и
предсрочно изискуем и ще предприемат действия по принудителното му изпълнение.
Поканата била редовно връчена лично на ответника на 26.11.2021г. видно от
направените отбелязвания върху поканата от връчител при ЧСИ Звезделина Василева,
4
рег. № 734 на КЧСИ. Поради което съдът приема, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (25.01.2022г.) вземането е било изискуемо.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
необходимата информация и същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6,
7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй
като в отделно приложение към договора се съдържа погасителен план, под който е
положен подпис на ответника. В общите условия към договора, които са подписани от
ответника, се съдържа разяснение за правото на потребителя да получи информация за
обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ
по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което
съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. По така изложените съображения
съдът намира, че сключеният между страните договор е действителен и е породил
желаните от страните правни последици. С оглед на което и въз основа на
неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза следва да се приеме, че
ответникът дължи предоставената му в кредит и незаплатена от него главница от
6889,25 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
417 от ГПК в съда (25.01.2022г.), както и непогасена договорна лихва в размер на
5449,75 лв. за периода 20.05.2016г. до 16.01.2022г. включително, 768,25 лв. –
обезщетение за забава за периода от 20.04.2016г. до 12.03.2020г. включително, 50,11
лв. непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 1120,92 лв. -
обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 14.05.2020г. до
16.01.2022г. включително, 13,40 лв. – законна лихва за периода от 17.01.2022г. до
23.01.2022г. и разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на основание т. 13 от раздел II от договора за кредит. Предвид всичко
изложено следва да се приеме за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество посочените суми, като исковете следва да бъдат уважени в пълния
претендиран размер.
Не се доказаха възраженията на ответника в хода на заповедното производство,
че поради психично заболяване не може да упражнява в пълнота процесуалните си
права и задължения. Видно от приложената служебна справка от НБД „Население“
същият няма наложени ограничения в правния си статут, поради което няма пречки да
участва в производството.
5
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство в размер на 587,04 лв. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 387,03 лв. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 50
лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от пълномощника юрисконсулт К. В. В., че Б. М. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи СУМАТА 6889,25 лв. (шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет лв. и двадесет и пет ст.) – просрочена главница по
Договор № 065LD-R-001178/ 06.08.2015г. и Анекс № 1 от 25.02.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, СУМАТА 5449,75 лв. (пет хиляди четиристотин четиридесет
и девет лв. и седемдесет и пет ст.) – просрочена договорна лихва от 20.05.2016г. до
16.01.2022г., СУМАТА 768,25 лв. (седемстотин шестдесет и осем лв. и двадесет и пет
ст.) – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 20.04.2016г. до
12.03.2020г., СУМАТА 50,11 лв. (петдесет лева и единадесет ст.) – непогасена
договорна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., СУМАТА 1 120,92 лв. (хиляда сто и
двадесет лв. и деветдесет и две ст.) – обезщетение за забава за просрочени плащания за
периода от 14.05.2020г. до 16.01.2022г. включително, СУМАТА 13,40 лв. (тринадесет
лв. и четиридесет ст.) – законна лихва от 17.01.2022г. до 23.01.2022г. включително и
СУМАТА 60 (шестдесет) лв. – разноски за връчване на покана за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, дължима на основание т. 13 от договора за кредит, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 9/ 2022г. по
описа на Районен съд Дряново.
6
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от пълномощника юрисконсулт К. В. В. СУМАТА
387,03 лв. (триста осемдесет и три лв. и три ст.) – разноски в заповедното производство
по ч. гр. дело № 9/ 2022г. по описа на Районен съд Дряново и СУМАТА 587,04 лв.
(петстотин осемдесет и седем лв. и четири ст.) – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
7