РЕШЕНИЕ
№ 450
гр.Плевен, 10.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №571 по описа на Административен съд-Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от Р. З. Р. с ЕГН ********** ***,
против Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000359/28.06.2023 год., издадена от
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Г от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от един месец-30 дни.
С жалбата се претендира отмяна на оспорената заповед
поради нейното незаконно прилагане. Жалбоподателят твърди, че е иззето СУМПС и
талона на автомобила, който дори не е негова собственост. Сочи, че се твърди,
че управлява такси, без дори да има табела като такова или апарат. Моли за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, моли за
отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата- младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в
съдебно заседание не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Административният съд, пети състав, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от акт за установяване на административно
нарушение серия GА, бл.№1022511/28.06.2023 год. на
л.15 от делото е, че е съставен на Р. затова, че на 28.06.2023 год. в 21:55 часа, в гр.Плевен, на кръстовището на
бул „Данаил Попов“ и ул „Гренадирска“, с посока на движение към бул „Г.Кочев“,
като водач на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ ******, извършва следното: Движейки се по
бул „Данаил Попов“, навлиза в горепосоченото кръстовище на разрешен
сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, извършва десен завой,
като не спира или заобикаля правилно преминаващи пешеходци отляво надясно, след
като продължава движението си по ул „Гренадирска“. Управлява горепосоченото МПС
със залепени множество стикери на фирма за таксиметров превоз „fresh taxi“, обозначен като автомобил, извършващ таксиметров
превоз на пътници и стикери с телефонни номера за контакти, без лиценз или
удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Не представя /не носи/ контролен талон към
СУМПС или заместващ го АУАН. Деянията са квалифицирани като нарушения съответно
на чл.120, ал.1, т.2 от ЗДП, чл.139, ал.4 от ЗДП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП.
АУАН е връчен лично срещу подпис на Р. на 28.06.2023 год.
На същата дата е постановена и оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на ПАМ №23-0938-000359/28.06.2023 год.,
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.Г от ЗДП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от един месец-30 дни. Мярката е
приложена затова, че на 28.06.2023 г. около 21:55 часа в гр.Плевен, на
кръстовището на бул.“Данаил Попов“ (В.Ленин) и ул.“Гренадирска“, като водач на
МПС - РЕНО МЕГАН с per. № ******, Държава България, при обстоятелства: Град
Плевен, кръстовище, образувано от булевард „Данаил Попов“ и улица „Гренадирска“,
с посока на движение към булевард „Георги Кочев“, като водач управлява лек
автомобил „Рено Меган“ с регистрационен номер ****** извършва следното 1.
Движейки се по булевард „Данаил Попов“, навлиза в горепосоченото кръстовище на
разрешаващ зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим,
извършва десен завой, като не спира или заобикаля правилно преминаващи
пешеходци отляво на дясно, след като продължава движението си по улица „Гренадирска“.
2. Управлява горепосоченото МПС със залепени множество стикери на фирма за
таксиметров превоз "fresh taxi", обозначен като автомобил, извършващ
таксиметров превоз на пътници и стикери с телефонни номера за контакти, без
лиценз или удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. 3. Не
представя (не носи) контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН. Водачът
заявява, че автомобилът не е такси и няма апарат и табела на тавана. Пешеходеца
го познава и затова не е осигурил предимство, е извършил: обозначен автомобил
за таксиметров превоз, без лиценз или удостоверение за извършване на
таксиметров превоз на пътници, с което виновно е нарушил: чл. 139 ал. 4 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на Р. на 28.06.2023 год., а
жалбата против нея е подадена на 11.07.2023 год. и е заведена с вх.№4356.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна, за която оспореният акт е
неблагоприятен, имаща право и интерес от оспорване, пред надлежния съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на
съда намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с
изискванията на чл.172, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно който ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на оспорената
заповед издателят й А.Х.Х. заема длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, видно от приложеното Удостоверение
№316000-29355/26.07.2023 год. и е
оправомощен със Заповед №316з-2561/4.07.2022 год. Последната е приложена на л.22
от настоящото дело, издадена е от Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са
възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по
чл.171, т.1 от ЗДвП на изрично посочени
длъжностни лица, в т. ч. и на служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен-за цялата територия, обслужвана от
ОДМВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния административен акт. От своя
страна и видно от мотивите на оправомощителната заповед №316з-2561/4.07.2022
год , тя е издадена на основание Заповед № 8121з-1632/4.04.2021 год. на
министъра на вътрешните работи, приложена на
л. 51-52 от делото. С тази последно цитирана заповед министърът на
вътрешните работи е определил областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП.
Съдът намира, че процесната ПАМ е приложена при
нарушение на процесуалните правила и без да са налице предпоставките за
прилагането й.
Съобразно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“г“ от ЗДП,
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ се прилага спрямо водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което
не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от един месец.
Видно е както от
мотивите на обжалваната заповед, така и от констатациите в съставения АУАН серия
GА, бл.№1022511/28.06.2023 год., който е послужил като фактическо основание за
издаване на заповедта, че се твърди извършването на нарушение по чл.139, ал.4
от ЗДП, което се изразява в това, че деецът е допуснал обозначаване на управлявания
от него автомобил с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози
само, без да е включен в списък към
лиценз или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Така, в АУАН е описано, че Р. управлява горепосоченото МПС със
залепени множество стикери на фирма за таксиметров превоз „fresh taxi“,
обозначен като автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници и стикери с
телефонни номера за контакти, без лиценз или удостоверение за извършване на
таксиметров превоз на пътници. В процесната заповед за прилагане на ПАМ също
единственото, което е описано е, че водачът управлява горепосоченото МПС със
залепени множество стикери на фирма за таксиметров превоз "fresh
taxi", обозначен като автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници и
стикери с телефонни номера за контакти, без лиценз или удостоверение за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Нито в АУАН, нито в оспорената заповед се съдържа
констатация или твърдение, че на процесната дата и място на проверката, Р. е
извършвал таксиметров превоз на пътници
с този автомобил, на който е имало залепени множество стикери на фирма за
таксиметров превоз "fresh taxi", обозначен като автомобил, извършващ
таксиметров превоз на пътници и стикери с телефонни номера за контакти.
Във връзка с извършването на таксиметров превоз на
пътници не са ангажирани никакви доказателства. Както в АУАН, така и в
заповедта за прилагане на ПАМ не е посочено, не е описано нарушение, нито се твърди
такова да е извършено, което да води до прилагане на въпросната мярка, а
именно- извършване на обществен превоз
на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към
лиценз или удостоверение за регистрация, за да се налага прилагането на въпросната ПАМ
по чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП.
Посоченото по - горе налага извода, че не са налице
материалните предпоставки за прилагането на въпросната ПАМ по чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до решаване на
въпроса за отговорността му, тъй като не са ангажирани доказателства за
извършването на обществен превоз на пътници или товари с превозно средство,
което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация.
В този смисъл липсват и фактически и правни основания
за прилагането на ПАМ на основание чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП, тъй
като както в обжалваната заповед, така и в приложения към преписката АУАН
липсват такива мотиви за извършването на обществен превоз на пътници.
Според чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед. Следователно
заповедта, в качеството и на индивидуален административен акт, следва да
отговаря на всички законови изисквания, по отношение на твърдяните като
извършени нарушения. Непосочването на мотиви-фактически основания, сочещи , че
водачът е извършвал превоз на пътници, относно приложената ПАМ по чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП,
съставлява нарушение на изискването по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от
възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т.5 от АПК, поради което и този
порок обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед. След като
законодателят е предвидил множество принудителни административни мерки, всяка
от които се прилага при наличието на определени условия за това, то
административният орган е бил длъжен да обоснове защо е преценил, че ще наложи
една или друга такава. Т.е. всяка една мярка следва да е мотивирана. Мярката по
чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП
изисква наличие на констатация и доказателства за извършен превоз на пътници,
каквато констатация и доказателства за такова нарушение липсват.
Напротив-съдържа се единствено констатация за управление на МПС, което е
обозначено с опознавателни знаци за
извършване на таксиметрови превози, без да е
включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. Но не се твърди, нито има описано
в заповедта, нито има събрани и приложени от органа в тази насока доказателства
/например жалба от пътувало в автомобила лице или обяснения от такова, снети
при проверката/, че водачът е превозвал пътници с автомобила, който е имал опознавателни
знаци на кола за извършване на таксиметрови превози. Следва да се има предвид
още, че съдът не може да замести липсата на мотиви. Съдът може единствено да
извърши проверка дали правото на свободна преценка /в рамките на закона/ е
упражнено законосъобразно от издателя на акта, но не и да замести липсващ
задължителен елемент от съдържанието му.
Следва да се има предвид, че Законът за движение по
пътищата е предвидил прилагането на принудителна административна мярка дори и в
случаи като този-когато водачът управлява МПС, което е обозначено с
опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в
списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не
отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. Като в този случай, за
да се приложи ПАМ, не се изисква
констатация, че водачът превозва пътници. Но тази мярка се прилага на друго
правно основание-чл.171, т.2, б.“д“ от ЗДП и когато бъде установено, че водачът
управлява МПС с опозвателни знаци на
таксиметрова кола, тогава се прилага мярка „временно спиране от движение на
пътно превозно средство“, а не „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“. Според настоящия състав на съда за
прилагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП
необходимо и достатъчно основание е наличие на опознавателни знаци като
таксиметров автомобил на управлявано МПС, което да създава впечатление, че с автомобила
се осъществява таксиметрова дейност, без да е необходимо такава да бъде
констатирана. Без значение е факта, дали в момента на проверката водачът на
управляваното МПС е извършвал превоз на
пътници, срещу заплащане или на приятелски начала. Докато при хипотезата на
чл.171, т.1, б.“г“ от ЗДП се изисква задължително да е установено превоз на
пътници с МПС, на което има опознавателни знаци на такси. В случая са били
налице условията на чл.171, т.2, б.“д“ от ЗДП, защото е констатирано само
управление на МПС с опознавателни знаци на такси, без да е установено превоз на
пътници, но административният орган не е приложил ограничителната мярка при тази
хипотеза на чл.171, т.2, б.“д“ от ЗДП-временно спиране от движение на МПС“, а е
наложил ограничителна мярка в хипотезата на чл.171, т.1, б.“г“ от ЗДП-„временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, без да
са били налице фактически основания затова-без да е установено, констатирано и
описано в АУАН и в процесната заповед, че е осъществен таксиметров превоз на
пътници.
С оглед горните мотиви оспореният индивидуален
административен акт , с който е приложена ПАМ на основание чл. 171, т.1, б."г" от ЗДвП, като
издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и с целта на
закона, следва да бъде отменен.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалбата на Р. З.Р. с ЕГН ********** ***, Заповед за прилагане на ПАМ
№23-0938-000359/28.06.2023 год., издадена от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР -Плевен, с
която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Г от ЗДП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от един месец-30 дни.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/