Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав, в публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

 ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 1908 по описа за 2006 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.).

С решение № 572 от 20.01.2016 г. постановено по в.гр.д. № 1908 по описа за 2006 г. по описа на СГС, II Г с-в, въззивният съд е потвърдил решението от 05.10.2005 г. по гр. дело № 8808/2001 г. на Софийския районен съд, в частта, с която е намалено извършеното от И.П.И. в полза на Х.Г.П. с ЕГН **********, дарение, обективирано в нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., имащо за предмет апартамент №2 в гр. *************, състоящ се от две стаи, кухня, клозет-баня и антре с площ от 61,56 кв.м., при съседи: Н., П., отдолу – магазин, отгоре – С., заедно с мазе №11 и ведно с 2,77% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. В останалата част, с която е намалено извършеното от И.П.И. в полза на Е.Г.Й. с ЕГН ********** дарение, обективирано в нотариален акт №76, т.V, рег. № 2900, нот.д. №816 от 14.09.1999г., решение от 05.10.2005г. на СРС, 59 състав, по гр.д. №8808 по описа на СРС за 2001г., е влязло в сила.

С определение № 87 от 10.04.2017 г. постановено по гр. д. № 4579/2016 г., по описа на ВКС е върнато възз.гр. д. № 1908/2006 г. на Софийски градски съд, Г.О. ІІ Г въззивен състав, за провеждане на процедура за поправка на очевидна фактическа грешка във въззивно решение № 572 от 20.01.2016 г. по възз.гр. д. № 1908/2006 г. на Софийски градски съд. В цитираното определение са дадени указания на въззивния съд, че в мотивите си последният бил формирал изводи и воля, че И.П.И. е извършил общо две дарения, с които се е разпоредил общо с 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, че двете дарения следва да бъдат намалени общо с 1/4, за възстановяване на запазената част от ищеца от имуществото на И.П.И. общо в размер на 1/8 ид.ч. от процесния апартамент; че искът срещу Х.Г.П. бил основателен. Но не бил отразил тази воля в диспозитива на решението си, нито е отразил воля с каква дробна част следва да бъде намалено извършеното в полза на Х.Г.П. дарение на 1/2 от 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, а е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част - по иска на П.И.П. срещу Х.Г.П.. С първоинстанционното решение било постановено общо намаляване с 1/4 на извършените от И.П.И. две дарения на целия процесния апартамент, а не на 1/2 ид.ч. от него, както е приел за правилно въззивният съд и не било постановено каква част от извършеното в полза на Х.Г.П. дарение се намалява (няма произнасяне от СРС по това).

По делото е проведено открито съдебно заседание съгласно разпоредбите на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./, на което процесуалния представител на въззивника е изразил становище, във връзка с провежданото производство на поправка на ОФГ. Въззиваемата страна И.И.П. не взема становище и не се яви в открито съдебно заседание.

Настоящият съдебен състав констатира, че в посоченото решение са изложени мотиви, че към датата на открИ.е на наследството имуществото, принадлежало на И.П.И., се е състояло от ½ ид.ч. от процесния имот - апартамент №2, придобит в режим на СИО, която е била прекратена със смъртта на съпруга при равни дялове. Въззивния съд е приел решението на СРС за правилно, тъй като запазената част на ищеца е в размер на общо ¼, а тя е накърнена с дарението, извършено с един нотариален акт в полза на Х.Г.П. и в полза на Е.Г.Й., за когото решението е влязло в сила. Съдът е приел, че дарението в полза на въззивницата правилно е намалено, защото това намаляване е необходимо за допълване запазената част на ищеца в размер на общо ¼ от наследството на И.П.И., доколкото в това наследство липсват други имоти. С оглед на така изложените мотиви е видно, че не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на съдебното решение и изразена в диспозитива такава. Съдът в своето решение не е обсъждал въпроса с каква дробна част от извършеното в полза на Х.Г.П. дарение се намалява, за което няма произнасяне и на районният съд, поради което не сме в хипотезата на очевидна фактическа грешка, тъй като волята на съда е намерила външно изразяване в писмения текст на решението.

На следващо място въззивният съд намира, че доколкото производството се развива по реда на ГПК /отм./ на основание чл. 208, ал. 1, предл. 1 от същия, въззивният съд оставя в сила, а не потвърждава първоинстанционното решение както е отразено в диспозитива на въззивното решение, поради което така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

НЕ ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ в решение № 572 от 20.01.2016 г. постановено по в.гр.д. № 1908 по описа за 2006 г. по описа на СГС, II Г с-в, в частта, в която следва да се посочи с каква дробна част от извършеното в полза на Х.Г.П. дарение се намалява.

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание чл. чл. 192, ал. 2 от ГПК /отм./ в решение № 572 от 20.01.2016 г. постановено по в.гр.д. № 1908 по описа за 2006 г. по описа на СГС, II Г с-в, като в диспозитива на решението вместо „ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.10.2005г. …“ да се чете „ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.10.2005г. …“.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.