Р Е Ш Е Н И Е
№491 гр.
Стара Загора 03.12.2020
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №571 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от З. М. С.,
против Решение №282/25.08.2020 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив,
постановено по жалба срещу постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх.№С200024-022-0046450/22.07.2020 год., издадено от Т.Т.на
длъжност старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, с което решение жалбата
е оставена без уважение като неоснователна.
С жалбата се твърди, че искането въз основа на
което са наложени предварителните обезпечителни мерки е незаконосъобразно. Твърди,
че публичните задължения, определени на база подадените от нейна страна
декларации през 2008 год., 2009 год., 2010 год. и 2011 год. са погасени по давност,
а тези по декларации от 2014 год. и 2015 год. не се дължат поради навременното
им заплащане, за което представя и писмени доказателства. Направено искане за
отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, потвърдено с решение
№282/25.08.2020 год. като незаконосъобразно и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени
процесуалните правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на
запора. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №*********/2016 год. е
образувано за събирането на дължими от страна на З.С. публични задължения,
произтичащи от подадени от нейна страна декларации през 2011 год., 2015 год.,
2016 год., 2008 год., 2010 год. и 2009 год. видно от Съобщение за доброволно
изпълнение изх. №С160024-048-0031513/02.12.2016 год. /лист 44 от делото/. След
получаването на съобщението от страна на С. е депозирана молба с
вх.№С1600240000532210/21.12.2016 год. /лист 40 от делото/ в която е направено
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на подадените декларации
през 2011 год., 2008 год., 2010 год., 2009 год., а тези през 2015 год. и 2016
год. са погасени чрез плащане в срок. Въз основа на така подадената молба е
постановено разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх.№С170024-035-01764/08.02.2017
год. /лист 30 от делото/ на старши публичен изпълнител Теодора Танева, с което
е прекратено производството за събиране на дължимите публични задължения, въз
основа на подадените декларации през 2008 год., 2009 год., 2011 год. и 2010
год. в общ размер на 645.26 лв. /главници и лихви/. С разпореждане за
присъединяване изх. №С180024-105-0185500/25.06.2018 год. /лист 38 от делото/ са
присъединени и публичните задължения, въз основа на подадените декларации по
ЗДДФЛ през 2017 и 2018 год.
За обезпечаване събирането на установени и изискуеми
публични вземания по ИД №*********/2016 год. с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. №С200024-022-0046450/22.07.2020 год., е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени
вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай
банк“ ЕАД и „ЦКБ“ АД. Видно от приложените съобщение за доброволно плащане и разпореждане
за присъединяване задълженията по ИД №*********/2016 год. произтичат от
неплатени в срок публични задължения по следните изпълнителни титули:
1. Данъчна
декларация по ЗДДФЛ №244391500623921/17.04.2015 год.
2. Данъчна
декларация по ЗДДФЛ №244391700541049/26.04.2017 год.
3. Данъчна
декларация по ЗДДФЛ №60000230/17604.2018 год.
4. Данъчна
декларация по ЗДДФЛ №60000683/28.04.2016 год.
От горното, се установява по безспорен начин, че
по изпълнително дело в тежест на жалбоподателката са налице установени и
изискуеми публични вземания в общ размер на 448.99 лв., които не са платени
доброволно. За тези вземания съществуват изпълнителни основания по смисъла на
чл.209, ал.2 от ДОПК, като същите са подробно посочени като основание и размер.
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №282/25.08.2020 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба
с вх. №14309/13.08.2020 год., подадена от З. М. С. против постановление за
налагане на обезпечителни мерки №С200024-022-0046450/22.07.2020 год., издадено
от Т.Т.на длъжност старши публичен изпълнител.
Ето защо съдът намира жалбата срещу Решение №282/25.08.2020
год. на Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив за допустима, като подадена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от
оспорването, като жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок
по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
В жалбата са изложени съображения които в общи
линии преповтарят тези съдържащи се в жалбата до Директора на ТД на НАП
Пловдив. На тези оплаквания са дадени подробни отговори в решението, които се
споделят и от настоящия съд.
Не е спорно между страните, че на 31.03.2015 год.
от страна на З.С. е платена сумата от 76.95 лв., в която като основание за
плащане е посочено „ДОД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 год.“, а на 28.04.2016 год.
сумата от 82.79 лв. с посочено основание за плащане „ДОД по чл.50 от ЗДДФЛ за
2015 год.“ Спорният момент в конкретния случай е дали с тези суми е трябвало да
се погасят публичните задължения за ДОД за 2014 и 2015 год. или както е сторила
приходната администрация стари задължения. За да се даде отговор на този
въпрос, следва да се разгледа и анализира приложимата нормативна уредба.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ДОПК на
всяко регистрирано лице се открива данъчна сметка, в която се отразяват данните
от подадените декларации, свързани с данъчното облагане и задължителни
осигурителни вноски, издадени ревизионни актове, актове за прихващане или
възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях - чл.87,
ал.2, т.8 от ДОПК. В същата сметка се отразяват постъпилите плащания от
регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на
субекта, както и сумите, постъпили в резултат от действия по принудително
изпълнение - чл.87, ал.2, т.4 и 5 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви,
разноски. В ал.4 на чл.169 от ДОПК са посочени видовете публичните задължения,
които следва да бъдат погасявани: задължения за данъци и други задължения за
централния бюджет; задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса; задължения за задължителни осигурителни
вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен
институт; задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно
осигуряване. Съгласно чл.169, ал.5 от ДОПК, в случаите по ал.4 с постъпила сума
се погасява задължението от съответния вид (в случая данъци), срокът за
внасяне, на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не
е предвидено друго. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения
от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.
Безспорно е също така, че към 31.03.2015 год. и 28.04.2016
год. /датите на плащането на двете суми/ жалбоподателката е имала непогасени
публични задължения по подадени от нея декларация за 2008 год., 2009 год., 2010
год. и 2011 год. Институтът
на погасителната давност, е уреден в разпоредбата на чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа
за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им,
който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на
закона данъчно задължение. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се
приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл има
разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК. Съгласно
тази норма, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е
подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Следва
де се отбележи, че по аргумент от чл.173, ал.2 от ДОПК, този институт се
прилага служебно само в случаите на изтичане на 10 годишната давност, но не и в
случаите когато е изтеклата петгодишната давност. За да се приложи същата е
необходимо да бъде направено и съответното искане от данъчно задълженото лице.
Такова искане е направено едва в края на 2016 год., а в началото на 2017 год. и
са отписани задълженията за тези четири години.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че правилно
получените суми през 2015 год. и 2016 год. са погасени старите задължения,
независимо от посочените други основания за плащане /дължимият данък общ доход
за 2014 и 2015 год./. Същите са погасени при спазването на разписаните правила
в чл.169 от ДОПК, действащи към момента на плащанията - главница, лихви, разноски,
като са погасени задължения за дължимият данък за 2008 год. /лист 25 и 26 от
делото/. Нормата на чл.169 от ДОПК е императивна и не може да бъде
пренебрегната от приходната администрация при получаването на съответната сума,
а същата не може да бъде преодоляна и със изрично волеизявление на задълженото
лице. В този смисъл посоченото основание за плащане през 2015 год. и 2016 год.
от страна на С. е ирелевантно за поредността на погасяване на дължимите й
задължения.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
наведените в жалбата оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
По делото е направено
искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. М. С.,
против Решение №282/25.08.2020 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което
е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
изх.№С 200024-022-0046450/22.07.2020 год. на Т.Т.– старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА З. М. С., ЕГН ********** *** да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София,
бул.„Княз Дондуков“№52 сумата от 100.00 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: