Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Г. Ч.-Х. от гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощник – адв. Ц. В. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1228-000240 от 24.02.2024 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на М. Г. Ч.-Х. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца, считано от 24.02.2024 г.

В жалбата е направено оплакване за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в противоречие с материалния закон. Твърди се, че нарушението, за което е наложена процесната ПАМ, не е било извършено от жалбоподателката, а от съпруга й, поради което на жалбоподателката е следвало да бъде наложена ПАМ – спиране от движение на ППС за срок от един месец, а не прекратяване на регистрацията му. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата и навежда доводи за допуснати при издаване на оспорената ЗППАМ нарушения на административнопроизводствените правила – чл. 26 и чл. 27 от АПК, тъй като актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и ЗППАМ са били издадени в един и същи ден. По тези съображения се иска отмяна на ЗППАМ. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител –юрисконсулт С. Р., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна („…моля да потвърдите обжалваната заповед“). Претендира за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР Стара Загора.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М. Г. Ч.-Х. е собственик на моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] (л. 9 – 10 от делото).

На 24.02.2024 г. на М. Х. Д. Х. в качеството му на водач на МПС, постоянно пребиваващ на територията на Република България (РБ) като член на семейство на български гражданин (съпруг на жалбоподателката според твърденията й в жалбата, неоспорени от ответника), е съставен АУАН, серия GA, бланков № 1205753 (л. 8 от делото), за извършени на 24.02.2024 г. в гр. Стара Загора нарушения на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП („Чужденци, дългосрочно пребиваващи в РБ, могат да управляват МПС на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ за пребиваване“) и чл. 150 от ЗДвП („Всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4“), изразяващи се в управление на лекия автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, без да е правоспособен водач – със свидетелство за управление на МПС (СУМПС), издадено от Сирия (л. 11 – 12 от делото) и невалидно за територията на РБ, защото не е било подменено след изтичане на година от издаване на документа му за пребиваване, който в случая е бил издаден на 23.04.2020 г.

С обжалваната ЗППАМ № 24-1228-000240 от 24.02.2024 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора (л. 7 от делото), на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, а именно на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] (отнети са 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер]), за срок от 6 (шест) месеца, считано от 24.02.2024 г. Като фактическо основание за издаването й са изложени обстоятелствата, констатирани с АУАН, серия GA, бланков № 1205753 от 24.02.2024 г., с изрично позоваване на него. ЗППАМ е връчена на жалбоподателката на 07.03.2024 г.

Като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира, че изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, против АА, подлежащ на съдебно обжалване и контрол законосъобрадност, и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, оправомощен за това със заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора (л. 13 от делото).

Обжалваният административен акт (АА) е постановен в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган (АО) наличие на материално правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП на собственика, чието МПС е било управлявано от лице, непритежаващо СУМПС, валидно за територията на РБ (от фактическа страна приложената ПАМ е обоснована с констатациите в съставения на водача АУАН, като е налице и изрично позоваване на последния). С оглед на това съдът намира, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран АА.

Не се установиха допуснати при издаване на ЗППАМ нарушения на административнопроизводствените правила, включително и на твърдените от пълномощника на жалбоподателката. Издаването на заповедта и на АУАН в един и същи ден не съставлява нарушение на чл. 26 и/или на чл. 27 от АПК, тъй като двата акта инициират две различни по вид производства, а в случая и срещу различни субекти. Препис от ЗППАМ е връчена на жалбоподателката, с което тя е уведомена за започналото срещу нея административно производство и би могла да организира адекватно защитата си.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения АА обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая, както вече беше отбелязано, от фактическа страна приложената ПАМ е обоснована с констатациите в съставения за процесното нарушение АУАН, като е налице и изрично позоваване на последния. Посочените фактически основания не се оспорват от жалбоподателката и се подкрепят от събраните доказателства и се субсумират от хипотезата на визираното в ЗППАМ правно основание за издаването й – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Цитирана разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на ППС както на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и 4 или по реда на чл. 69а от Наказателния кодекс, така и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното ППС както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от друго лице при наличие на изброените обстоятелства – именно такъв е разглежданият случай (жалбоподателката не ангажира доказателства на твърдението си, че процесният автомобил е съпружеска имуществена общност, в частност – че е бил придобит по време на брака й с водача, извършил нарушението, за което е наложена ПАМ, поради което, ако и да е регистриран на нейно име, е съсобственост на двамата), т. е. законът изисква административният орган само да установи управляванието на ППС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик, но приложимата правна уредба не обвързва прилагането на ПАМ с установяване на вина на собственика, поради което е без правно значение дали жалбоподателката лично е предоставила управлението на собственото си МПС на водача му и дали е знаела, че за последния са налице релевантните за прилагането на ПАМ обстоятелства, в случая – че водачът не е правоспособен водач на МПС. В този смисъл за административния орган не съществува задължение да излага мотиви в тази насока. Предвид изложеното съдът намира, че обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на закона АО е приел, че жалбоподателката е допуснала собствения й лек автомобил да бъде управляван от неправоспособния водач, като основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП.

Целта на приложената ПАМ е посочена в хипотезата на чл. 171 от ЗДвП и е в интерес на обществото – за осигуряване безопасността на движението и за преустановяване на административни нарушения, а прилагането й от АО е при условията на обвързана компетентност, поради което и тъй като жалбоподателката не ангажира доказателства, установяващи засягане на нейните права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на приложената ПАМ или че с последната могат да й бъдат причинени вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и същият не е издаден при несъответствие с целта на закона.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената ЗППАМ, като издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна и жалбата против нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото искането на ответника, представляван в съдебното производство от юрисконсулт, за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателката следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Ч.-Х., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет...., ап. ...., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000240 от 24.02.2024 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА М. Г. Ч.-Х., [ЕГН], от гр. Стара Загора, [улица], ет. .., ап...., да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.