№ 118
гр. Шумен, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20233630102559 по описа за 2023 година
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на
задължение с правно основание чл. 439 от ГПК – въз основа на факти (в случая погасителна
давност), настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. М. Х. с ЕГН ********** от гр.
Шумен, със съдебен адрес – адв. С. К. от ШАК, срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. и Т. И. В.. В исковата
молба се твърди, че срещу ищцата било образувано изп. дело № 268/2011 г. на ДСИ при
Районен съд – Шумен за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
2982/2011 г. на ШРС по заповедно производство по чл. 417 от ГПК със заявител и респ.
взискател „***“ АД. Твърди, че последното изпълнително действие по цитираното
изпълнително производство било предприето на 17.04.2015 г., а делото било перимирано не
по-късно от 17.04.2017 г. Ищцата счита, че погасителната давност за вземането е изтекла
най-късно на 17.04.2022 г. Същевременно на 04.09.2023 г., позовавайки се на извършена
цесия, при която придобил вземането (за което ищцата твърди, че и до момента на подаване
на исковата молба не била уведомена), ответникът поискал образуване на ново
изпълнително дело по цитирания изпълнителен лист. Така било образувано изп. дело №
1182/2023 г. на ЧСИ Д. З., по което е наложен запор на трудовото възнаграждение и
банковите сметки на ищцата. Иска от съда да установи, че поради изтекла погасителна
давност не дължи сумите по изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З.. Претендира и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа така
предявения иск. Счита, че същият е основателен и доказан. Поддържа всички доводи, които
са изложени в тази връзка в исковата молба и поддържа, че към датата на образуване на
второто изп. дело при ЧСИ Д. З. за процесното вземане е настъпила погасителна давност.
В предоставения на ответника „***“ ЕООД, гр. София едномесечен срок е постъпил
отговор, с който се оспорва основателността на иска. Ответното дружество не оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърдят, че с оглед разрешението по
тълк. дело № 3/2020 г. на ВКС до 26.06.2015 г. давност не е текла. Изрично е посочено, че
всички действия, извършени след перемпцията също прекъсват давността. Твърди се, че
1
такива действия са поискани и с молбата за образуване на изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ
Д. З., както е поискано и уведомяване на длъжника за извършената цесия. Сочи, че дори и да
е настъпила давност за вземането, тя погасява само възможността за принудително
изпълнение, но не прекратява съществуването на вземането. По изложените съображения
твърдят, че процесното вземане не е погасено по давност и молят съда да отхвърли иска.
В съдебно заседание ответникът не се явява, а моли делото да бъде разгледано в
негово отсъствие. Поддържа изложените в отговора възражения по иска. При условията на
евентуалност са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
като са отправили искане в случай на осъдителен диспозитив относно разноските, съдът да
задължи ищеца да предостави банкова сметка, по която те да бъдат платени.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че със заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК № 1817 от 22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2982/2011 г. на Районен съд –
Шумен, съдът е осъдил ищцата С. М. Х. да заплати на „***“ АД сумата от 5934,18 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен на 02.09.2010 г.,
сумата от 317,10 лв., представляваща договорна лихва за периода 02.10.2010 г. – 22.07.2011
г., сумата от 37,69 лв., представляваща мораторна лихва за периода 02.12.2010 г. –
22.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2011 г., както и
125,78 лв. държавна такса по делото и 394,40 лв. адвокатско възнаграждение. По заповедта е
допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист на 22.08.2011 г.
Въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „***“ АД от 16.11.2011 г. е
образувано на 18.11.2011 г. изп. дело № 268/2011 г. по описа на ДСИ към ШРС. С молбата за
образуване и с допълнителна такава от същата дата взискателят е поискал изрично от
съдебния изпълнител извършването на проучване на имуществото на длъжника, налагане на
запор на МПС, ако се установят такива и налагане на запор на трудовото й възнаграждение
по договор с работодател „***“ ЕООД, гр. Шумен.
Наложен бил запор на трудовото възнаграждение, като запорното съобщение било
връчено на работодателя на 23.11.2011 г. На 05.12.2011 г. като взискател е служебно
присъединена и НАП. На 23.01.2012 г. са връчени призовката за доброволно изпълнение и
заповедта за незабавно изпълнение. С писмо от 18.01.2012 г. „***“ ЕООД, гр. Шумен
уведомяват ДСИ, че трудовото правоотношение със С. М. Х. било прекратено на 30.12.2011
г., а в периода от 05.01.2011 г. до 29.12.20211 г. същата не е получавала трудово
възнаграждение, а обезщетение за отглеждане на дете до 2–годишна възраст, поради което
удръжки не са правени. На 03.02.2012 г. е наложен запор на МПС, притежавано от
длъжника.
На 18.09.2014 г. взискателят е поискал налагане на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника по изп. дело – С. М. Х., получавано от ‚***“ АД. На 19.09.2014
г. запорът е наложен от ДСИ, но с писмо от 04.12.2014 г. работодателят е отговорил, че
лицето работи на 4-часов работен ден, получава трудово възнаграждение в размер на 170 лв.
и не следва да се удържат средства.
На 22.12.2014 г. взискателят „***“ АД са поискали опис, оценка и продан на
движими вещи, намиращи се в дома на длъжника и на запорираното по делото МПС. Такъв
опис е бил насрочен за 17.02.2015 г. Тъй като длъжникът не бил намерен, описът бил
отложен за 17.04.2015 г. Описът отново не бил извършен, тъй като се установило, че
длъжникът е „продала“ неформално МПС-то на трето лице и то не се намира в нейно
владение, какво и че не живее на адреса, на който е насрочен описа на движими вещи.
На 29.03.2016 г. е постъпила молба от ответника по делото „***“ ЕООД, с която са
поискали да бъдат конституирани като взискател по делото поради извършена цесия, при
която са придобили вземането срещу ищцата по настоящото дело. На 04.07.2017 г. новия
взискател „***“ ЕООД е поискал извършване на действия по принудително изпълнение –
2
справка за банкови сметки и запор върху тях, справка за трудови договори, МПС и друго
движимо и недвижимо имущество и налагане на запор или възбрана. Справките са
извършени, но конкретни действия не са били предприети.
С постановление на ДСИ от 03.02.2022 г. делото е прекратено.
На 04.09.2023 г. по молба на ответника „***“ ЕООД и въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З. срещу длъжника С.
М. Х.. С молбата за образуване взискателя е поискал извършване на проучване на
имуществото на длъжника и предприемане на действия по принудително изпълнение на
процесното вземане. На 05.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника
и на трудовото й възнаграждение.
В рамките на настоящото производство не се установи да са извършвани плащания
по процесния изпълнителен лист, нито в рамките на изпълнителното производство, нито
доброволно извън него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 439 от ГПК – за
установяване на недължимост на задължение въз основа на факти, настъпили след
приключването на съдебното производството, по което е издадено изпълнителното
основание – в случая това е изпълнителния лист. Искът е отрицателен установителен и тъй
като ищецът твърди, че вземането срещу него е погасено поради изтичане на предвидената в
закона 5-годишна давност, това прехвърля тежестта за доказване върху ответника, който
трябва да докаже, че в периода от издаване на изпълнителния лист до предявяване на иска са
извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и срока между тях е по-
малък от 5 години. Тук трябва да се посочи, че предмет на делото е дължимостта на сумите
по издадения изпълнителен лист, а не тези, които са акумулирани впоследствие – разноски и
други.
За да установи съдът дали за вземането на „***“ ЕООД срещу С. М. Х. е настъпила
предвидената в закона давност, следва да съобрази Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. С първото от двете
цитирани тълкувателни решения е прието, че давността се прекъсва с всяко поискано или
предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния
процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като
от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. С това
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния
съд, според което с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и в рамките
на изпълнителното производство такава давност не тече. Със същото тълкувателно решение
е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С второто тълкувателно решение върховните съдии приемат, че Постановление №
3/1980г. на Пленума на Върховния съд, губи сила от датата на постановяване на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т.е. до тази дата се прилагат разрешенията на Постановление № 3/1980 г. относно това,
че по време на изпълнителния процес давност не тече.
Предвид това и с оглед установените по делото факти, съдът намира следното:
С влизането в сила на съдебния акт, който установява вземането започва да тече 5-
годишна давност за процесното вземане. Процесният изпълнителен лист е издаден на
22.08.2011 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1817 от
22.08.2011 г. по ч.гр.д. № 2982/2011 г. на Районен съд – Шумен. По него на 18.11.2011 г. е
3
образувано изп. дело № 268/2011 г. по описа на ДСИ към ШРС с взискател „***“ АД.
Съгласно разрешението по Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълкувателно
дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в периода до 26.06.2015 г. давността за процесното
вземане не е текла, т.е. била е спряна. Предвид факта, че по изп. дело № 268/2011 г. по описа
на ДСИ към ШРС са извършвани редица изпълнителни действия до 26.06.2015 г., те нямат
никакво значение за давността с оглед разрешението на цитираното тълкувателно решение –
по изпълнителното производство до 26.06.2015 г. давност не е текла. От тази дата е
започнала да тече нова 5-годиша давност.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че молбата на „***“ ЕООД от 29.03.2016
г., с която искат да бъдат конституирани като взискател по делото не прекъсва давността. С
нея няма поискани конкретни изпълнителни действия. Едва с молбата си от 04.07.2017 г., с
която е поискал извършване на действия по принудително изпълнение (справка за банкови
сметки и запор върху тях, справка за трудови договори, МПС и друго движимо и недвижимо
имущество и налагане на запор или възбрана), новият взискател е прекъснал давността за
процесното вземане. От тази дата е започнала да тече нова 5-годиша давност. След
справките няма предприети действия по принудителни изпълнения, които да прекъснат
давността, тъй като не е установено секвестируемо имущество на длъжника. Няма поискани
и нови изпълнителни действия. Предвид това на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона на 05.07.2019 г., независимо че
държавния съдебен изпълнител е отразил това едва на 03.02.2022 г. Настъпването на
перемпцията и постановлението на ДСИ, с което формално е прекратено производство
нямат значение за давността.
Давността е спряна на 13.03.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Давността е започнала отново да тече на
21.05.2020 г. Това означава, че давност не е текла за период от 2 месеца и 7 дни. Този срок
следва да се добави към давностния срок от 5 години.
Това означава, че давността за процесното вземане би изтекла на 12.09.2022 г. – след
изтичането на срок от 5 години, 2 месеца и 7 дни след 04.07.2017 г.
В рамките на приложените по делото писмени доказателства от завереното копие на
изп. дело № 1182/2023 г. на ЧСИ Д. З. ответникът „***“ ЕООД е поискал образуване на ново
изпълнително дело и е посочил конкретни действия по принудително изпълнение на
04.09.2023 г. Към тази дата обаче вземането му срещу С. М. Х. е погасено по давност.
С погасяването по давност на вземанията, установени по изпълнителния лист се
погасяват по давност и акцесорните вземания.
С оглед на това съдът намира, че погасителната давност за процесното вземане е
изтекла и то вече не може да бъде събирано по принудителен ред. Предвид това предявения
иск се явява изцяло основателен.
За разноските:
От страна на ищеца е направено искане по чл. 78, ал. 1 от ГПК – за заплащане на
разноските, направени от него в производството. Ответната страна е направила възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което преди разглеждане на въпроса за
размера на дължимите разноски, съдът следва да разгледа първо възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК. Тук съдът намира за необходимо да коментира следното: С решение от 25.01.2024
г. по C-438/22 на Съда на Европейския съд е прието, че Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1
от ДФЕС за неограничаване на свободата на конкуренцията и на основание чл. 101,
параграф. 2 от ДФЕС подобни споразумения са нищожни. На основание чл. 4, параграф 3 от
ДЕС съдилищата не следва да прилагат подобни норми. Това не засяга обаче правото на
страната да направи възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
другата страна адвокатско възнаграждение, а засяга само начина, по който съдът преценява
размера, до който да намали това възнаграждение, ако намери възражението за основателно.
4
Предвид това и доколкото няма друг ред за определяне на депозита, то това следва да става
изцяло по преценка на съда. В конкретния случай съдът счита, че според правната сложност
и материалният интерес по делото адекватното адвокатско възнаграждение би било в размер
около 800 лв. По делото ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв.
Предвид това и платеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и съдът следва
да намали отговорността на ищеца за платеното адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното и с оглед изводите на съда за основателност на исковете на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да заплати изцяло
направените от ищеца разноски в производството, както следва – 800 лв. адвокатско
възнаграждение, 463,47 лв. държавна такса и такса банков превод, 24 лв. такса за копие на
изпълнително дело или сумата в общ размер на 1287,47 лв. На ищеца следва да се укаже да
представи банкова сметка, по която ответникът да заплати дължимите разноски.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Р. И. М.-Т. и Т. И. В., че С. М. Х. с ЕГН
********** ***, НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист, издаден на 22.08.2011 г. въз
основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1817 от 22.08.2011 г. по
ч.гр.д. № 2982/2011 г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Р. И. М.-Т. и Т. И. В., ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Х. с ЕГН
********** ***, СУМАТА от 1287,47 лв. (хиляда двеста осемдесет и седем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5