Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 24.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15356 по описа на съда за
2013 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.П.К. срещу А.Б.В. за обявяване за окончателен на
сключения на 26.06.2013 г. предварителен договор за закупуване на недвижим
имот, представляващ апартамент с идентификатор 68134.100.188.1.26, находящ се в
гр. София, ул. „********, на втори надпартерен етаж вдясно с лице към запад,
застроен на 80.56 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет,
антре-гардероб, антре пред банята, заедно с едно таванско помещение с лице към
двора, застроено на 13.53 кв.м. и със зимнично помещение с лице към двора, с
площ от 10.50 кв.м., заедно с 3200/60375 ид.ч. от общите части на сградата с
идентификатор 68134.100.188.1 и 3200/60375 ид.ч. от дворното място с
идентификатор ПИ 68134.100.188, по нотариален акт с площ от 962 кв.м.,
съставляващо имот пл. № 1 в кв. 454 по плана на гр. София, м. „Центъра“.
Ищцата
твърди, че с ответницата постигнали съгласие да закупи имота за сумата от
80 000 евро, изплатена напълно и в брой от К. при подписване на договора.
Срокът за сключване на окончателния договор бил определен най-късно на
26.07.2013 г. А.В. не изпълнила задължението си, поради което ищцата моли съдът
да обяви предварителният договор за окончателен.
Ответникът
А.Б.В. оспорва иска, като твърди, че подписът на втора страница на
предварителен договор от 26.06.2013 г. е неин, но съгласието й е било за
продажба на друг имот, поради което титулната страница на процесния договор е с
друго съдържание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на основание чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
За уважаването му следва да се установи наличие на
валидно съглашение между страните да сключат сделка по прехвърляне правото на
собственост върху описания в предварителния договор недвижим имот в посочения в
него срок, както и че ответникът е собственик на процесния имот.
В случая е оспорена формалната доказателствена сила на
предварителен договор от 26.06.2013 г., като относно срока и значението на
направеното оспорване съдът намира следното:
Ответникът А.В. не е оспорила представения с исковата
молба предварителен договор в срока по чл. 131 от ГПК. Влязло е в сила и
определението от 11.12.2015 г., с което молбата за възстановяване на срока за
отговор на исковата молба е оставена без разглеждане.
Процесният предварителен договор представлява частен
диспозитивен документ, материализиращ правна сделка от значение за признаване
на материални граждански права на страните по нея. Съдебно решение №
268/17.10.2012 г. по гр.д. № 479/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е постановено по
въпрос от значение за развитие на правото - относно приложението на чл. 193 от ГПК и за възможността да се направи материално правно възражение, че саморъчно
завещание не е написано и подписано от завещателя след изтичане на срока за
оспорване на неговата истинност като документ. Според цитираното решение, твърдението,
че завещанието не е написано и подписано от завещателя представлява, освен оспорване
на неговата автентичност, насочено към оборване на формалната доказателствена
сила на подписания частен документ по чл. 180 ГПК, и възражение за
недействителност на завещанието.
Приложено по аналогия към конкретиката на казуса по
делото, даденото от ВКС разрешение обосновава извода, че оспорването на
истинността на предварителния договор представлява същевременно и
материалноправно възражение за недействителност на предварителния договор,
което може да бъде направено до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция. Аналогичното прилагане произтича от обстоятелството, че както
завещанието, така и предварителният договор представляват документи, от които
пряко произтичат материални права за претендиращите ги субекти.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
частният документ, съдържащ неизгоден за подписалата го страна факт се ползва с
материална доказателствена сила. Възраженията относно липсата на волеизявление
чрез положен от В. подпис за поемане на задължение за прехвърляне на собствеността
върху имота представлява оспорване на съдържанието на документа и доказателствената
тежест е на оспорилата го страна.
Във връзка с истинността на процесния предварителен
договор, а оттам - и действителността на сделката от 26.06.2013 г. е изслушана
съдебно-техническа експертиза със задача да установи дали двете страници на процесния
предварителен договор са отпечатани на един и същи принтер по едно и също
време, поредността на отпечатване на страниците и дали първа страница е била
отпечатана преди полагане на подписите на страните на втора страница на
изследвания документ.
Вещото лице е заключило, че печатният текст на двете
страни на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 26.06.2013 г.
Не е отпечатан наведнъж от един файл и на един принтер, като различните
принтери, използвани за отпечатването на текстовото съдържание на двете
страници изключва едновременното му изготвяне. Последователността на оформяне
на съдържанието на документа включвала отпечатване на текста, полагане на
подписите и изпълнение на ръкописния текст. Установено е и че договорът в
различни периоди от време е бил скрепяван към различни документи.
За да даде заключението в този смисъл, пояснено и при
изслушване на експертизата в съдебното заседание на 14.10.2016 г., вещото лице
е установило, че печатният текст, съдържащ се по отделно на двете страници на
договора е компютърно генериран с един и същи по вид и графичен рисунък шрифт,
като за различните пасажи и отделни думи бил използван различен размер. Разлика
имало и в разположението на текста спрямо хоризонталните и вертикални среза на
листа на двете страници, както и в начина на отлагане и морфологичните белези
на тонера в щрихите, съдържащи се в текста на първа и втора страница.
Вследствие тези констатации вещото лице е заключило, че при отпечатването на
документа са използвани два различни принтера.
Съдебно-техническата експертиза е обоснована и
изготвена въз основа на задълбочен научно-технически анализ на оригинала на
процесния договор, поради което съдът е кредитира. Заключението на вещото лице
налага извода, че направеното от ответната страна възражение, че подписаният на
втора страница предварителен договор от 26.06.2013 г. не съответства на волята
на А.В. да продаде процесния имот е основателно. Положеният от В. подпис под оспорения
договор е „откраднат“ – пренесен е от друг документ, за да му се придаде вид на
съдържащ изявление, каквото в действителност авторът му не е направил.
Тъй като документът, от който ищцата черпи правата си,
е неистински, той не материализира валидно съглашение за сключване на
окончателен договор. Липсата на действителен предварителен договор е пречка
същият да се обяви за окончателен. Предявеният от М.К. иск следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, разноски се дължат на
ответната страна, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Възражението на
представителя на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
2 200 лева е неоснователно, предвид вида и цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.К., ЕГН ********** срещу А.Б.В.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.06.2013 г., с
който продавачът А.Б.В. се е задължила да прехвърли на М.П.К. собствеността на
недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „******** - апартамент на
втория надпартерен етаж с идентификатор 68134.100.188.1.26, вдясно с лице към
запад, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, антре-гардероб,
антре пред банята, застроен на 80.56 кв.м., при съседи: А.Й.М., от запад -
наследниците на Н.Т., наследниците на Н.Б.и двор, заедно с едно таванско
помещение с лице към двора, застроено на 13.53 кв.м., при съседи: А.Й.М.,
вестибюла на таванското помещение, Т.С.и двор, заедно със зимнично помещение с
лице към двора, с площ от 10.50 кв.м., при съседи: наследниците на Н.Т.,
вестибюла на мазетата, Н.Ат. Р.и двор, заедно с 3200/60375 ид.ч. от общите
части на сградата с идентификатор 68134.100.188.1 и 3200/60375 ид.ч. от
дворното място с идентификатор ПИ 68134.100.188, по нотариален акт с площ от
962 кв.м., съставляващо имот пл. № 1 в кв. 454 по плана на гр. София, м.
„Центъра“, при общи съседи: наследниците на А.А., ул. „А.“, наследниците на Н.Т.
и наследниците на Н.Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.П.К., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на А.Б.В., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис № 5 сумата от 2 900 лева, представляваща
сторените в производството разноски.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: