О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 11.03.2019
г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на единадесети март две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 1535 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД
против Н.С.В. и Ц.Й.В. за заплащане на сумата в общ размер на 24332,10 лева –
дължими суми по договор за банков кредит от 25.09.2008г. ведно с анекси към
него, обявен за предсрочно изискуем. С искова молба е направено искане за
допускане на обезпечение на предявените
искове чрез налагане на запор на вземания на ответниците и възбрани върху
притежавани от тях недвижими имот.
Съдът,
след като обсъди така направеното искане във връзка с приложените към исковата
молба документи, намери за установено
следното:
Съдът, който трябва да се
произнесе относно допускането на обезпечаване на даден иск следва да установи,
че ищецът има право по чл. 391 ГПК, а такова право последният ще има, когато искът
е допустим и вероятно основателен, и когато е налице интерес от неговото обезпечаване
/обезпечителна нужда и адекватна на тази нужда обезпечителна мярка/. Искът е
вероятно основателен, когато е подкрепен с
убедителни писмени доказателства и/или представена гаранция по чл. 180 и
181 ЗЗД.
Преди да пристъпи към същностната
проверка по настоящото производство, съдът констатира, че подадената искова молба
е нередовна, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 128, т. 2 ГПК - не е внесена дължимата държавна такса за
разглеждането й в размер на 973,28 лева.
В
обезпечителното производство съдът няма задължение да оставя молбата без
движение и да дава указания по редовността й, защото такава процесуална дейност
би противоречала на същността на обезпечителното производство. Аргумент в
подкрепа на този извод е нормата на чл. 395, ал.2 ГПК, според която законът
задължава съда да разреши молбата за допускане на обезпечение в деня на
подаването й. Именно, защото защитата в обезпечителното производство е бърза и
внезапна, а и засяга сериозно правната сфера лицето, срещу което се търси,
молбата с искането за допускане на обезпечителна мярка следва да е изправна и
редовно предявена, в т.ч. молителят да е представил доказателства, че е внесъл
дължимата държавна такса в пълен размер. Ако молбата не е редовна или ако не е
внесена дължимата държавна такса, както в случая, тя следва да бъде отхвърлена
– арг. чл.395, ал.2 ГПК. Защото предявеният иск е допустим не само когато за ищецът
е възникнало правото да го предяви, но и кумулативно, когато то е
надлежно упражнено, което в случая не е сторено. Едно от основните
изисквания за допускане обезпечение на иска е той да е допустим, защото само по
такъв иск може да се постанови и решение, осъществяването на чиито правни
последици обезпечението осигурява (аргумент от чл. 391, ал. 1 от ГПК).
Допускането на
обезпечителна мярка по нередовно учредено производство би представлявало
неоправдано засягане на правната сфера на соченото като ответник лице.
Макар
горното да е основание за отхвърляне на молбата като неоснователна, без да е
нужно да се разглежда същата по същество, то за пълнота на изложението,
настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че предявените искове не
са подкрепени с убедителни писмени доказателства по смила на чл. 391, ал.1 ГПК.
Ищецът в исковата молба се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, а не е представил доказателства да е уведомил ответниците за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем (арг. и от ТР4/2013 на ОСГТК ).
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София 1407, бул.Никола Вапцаров 55, Експо 2000, район Лозенец,,
ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявени искове против „Н.С.В., с адрес *** Т. Кавалджиев 38, вх.А,
ет.3, ап.7 и Ц.Й.В., с адрес ***, за заплащане на сумата в общ размер на 24332,10 лева,
включваща главница, редовна и наказателна лихви по договор за банков кредит от
25.09.2008г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА запор на вземания на ответниците и възбрани
върху притежавани от тях недвижими имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на
обжалване пред Старозагорския окръжен съд с частна жалба от молителя в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :