РЕШЕНИЕ
№ 260059 21.10.2020
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд
граждански състав на тридесет и
първи август през две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Н.М.Б.
секретар К.Л.
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 1058 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба
на „Л.К.К.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.А., против И.К.Л., ЕГН **********,***.
Твърди се, че между ответникът и „Л.К.” ООД, ЕИК *****, бил сключен договор за
заем № 10246/21.11.2016 г. за сумата от 1500 лв., платими на 6 равни месечни
вноски, всяка една от които на стойност 279,96 лв., с първа погасителна вноска
21.12.2016 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 21.05.2017 г. Сочи
се, че общата сума, подлежаща на връщане, била в размер на 1679,76 лв. Заявява
се, че като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен Договор за
гаранция от 21.11.2016 г. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „Л.К."
ООД като заемодател, и ответника като заемател, съгласно който заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 6 ежемесечни премии всяка от които
на стойност 116,40 лв., което възнаграждение било обезпечено с издадена в полза
на гаранта запис на заповед.
Твърди се, че ответникът бил заплатил сумата от
220.80 лв. към заемодателя или по-малко от една месечна вноска и 569,20 лв. към
ищеца по договор за гаранция или 4 месечни премии и частично плащане по 5-тата.
Сочи се, че с уведомление от 04.02.2019 г. до ищеца, „Л.К." ООД, на
основание чл. 5 от договора за гаранция, активирал същата, като претендирал
плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1458,96 лв. Извършено
било плащане от ищеца по договора за гаранция на сумата 1458,96 лв. на
06.02.2019 г. Отделно от това ответникът дължал на ищеца и сумата от 129,20 лв.
неплатено възнаграждение по договора за гаранция от 21.11.2016 г.
Ищецът претендирал от Л. сумата от 1458,96 лв. на
основание плащане по активирана гаранция, сумата от 129,20 лв. на основание
неплатено възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на
заповед, или общо сумата от 1588,16 лв.
За
тези задължения било подадено заявление и била издадена заповед по ч.гр.д. №
3161/19 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ведно със законната лихва. Предвид
на това, че заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на ищеца
против ответника в сочените по- горе размери, съвпадащи с издадената заповед.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника, с който се
заявява неоснователност на претенцията. Твърди се неизпълнение на задължението
за предоставяне на сумата от 1500 лв., дадена според ищеца в заем; неизпълнение
на задълженията в чл. 3 ал. 1 и чл. 5 ал. 1 за извършване на договорения начин
на плащане, както и по отношение на задълженията по чл. 13 ал.1 от същия договор;
не са налице основания за активиране на гаранция
по чл. 5 от тристранен договор за гаранция от 21.11.2016 год. Сочи се, че не са
налице основания, от които да възникне задължение за ответника за
плащане на претендираните суми. Липсвало основание за претендиране на такъв
размер поради липса на възникнали договорни отношения за това, както и липсвали
доказателства за наличието на твърдените с исковата молба договорни основания.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е представен Договор от 21.11.2016 г., сключен между „Л.К.“ ООД, ЕИК *****, като
заемодател, и И.К.Л., като заемател, по силата на който в собственост на
ответника е дадена сумата от 1500 лв., която следва да се върне на 6 равни
месечни вноски, всяка една в размер на 279,96 лв., с първа погасителна вноска
21.12.2016 г. и краен срок на погасяване с последна вноска 21.05.2017 г.
Приложен е и договор от същата дата, сключен между заемателя, заемодателя и
ищеца в качеството си на гарант, по силата на който последният е гарантирал
задълженията на длъжника в случай, че същия не извърши плащания по заема в
пълен размер. За предоставената гаранция е уговорено Л. да дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 6 месечни премии в размер на 116,40 лв. всяка една,
платими заедно със съответната месечна погасителна вноска по заема.
Твърди се от ищецът, че гаранцията е активирана на основание чл.5 от Договор за гаранция от
21.11.2016г., във вр. с чл.7 от Договора за заем, поради неплащане от страна на
заемателя към заемодателя. Последното направено плащане от заемателя било
извършено на 06.03.2017г. в размер на 136.20 лева, представляващи част от
първата погасителна вноска по заема. За активирането на гаранцията било
изпратено уведомление от 04.02.2019г. и било извършено плащане от гаранта на
06.02.2019г. Сумата от 1458.96 лева представлява остатък от задължението по
договор за заем №10246/21.11.2016г., включващо пет пълни месечни вноски и
частично задължение по шестата вноска в размер на 59.16 лв. Всяка една от
вноските била в размер на 279.96 лева, като общата сума, подлежаща на връщане,
възлизала на сумата от 1679.76 лева, от които била платена единствено сумата от
220.80 лева. От така формирания и падежирал остатък 1458.96 лева, главницата била
в размер на 1405.94 лева, както и 53.02 лева- възнаградителна лихва за периода
на срока на договора- от 21.11.2016г. до 21.05.2017г. Към момента на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, се сочи, че ответникът е заплатил на ищеца
569.20 лева или четири пълни месечни премии и от петата премия сумата от 103.60
лева.
С оглед на така изложеното и като взе предвид представените доказателства,
съдът намира претенцията за сумата от 1458.96 лв. неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.1.2 от тристранният договор за гаранция, сключен на 21.11.2016
г., е уговорено, че заемодателят се задължава да предяви иска си първо срещу
заемателя, и едва ако не бъде удовлетворен, да иска плащане от гаранта. По
делото няма представени доказателства, от които да се черпи извода, че сочената
уговорка е била спазена. Нещо повече, дори не се твърди изпълнение на тази
клауза по договора. В този смисъл се налага извода, че гаранцията неоснователно
и неправилно е била активирана. Договорите имат силата на закон между страните,
и след като е уговорена такава последователност, то неспазването й води до
неизпълнение от страна на заемодателя. Това пък налага извода, че не са били
налице основанията ищецът да заплаща на „Л.К.“ ООД процесната сума.
Действително, съобразно тристранният договор, неизпълнението от страна на
заемателя по договора за заем е основание да се активира гаранцията, тъй като
целта на поръчителстването е именно да даде сигурност на заемодателя, че
предоставената от него сума ще му бъде възстановена. В случая, обаче, е
уговорено предприемането на действия по активирането на гаранцията да се
извърши при условие, че преди това е направено всичко възможно вземането да се
потърси от заемателя. Настъпването на това условие и само в случай, че
заемодателят не е бил удовлетворен от длъжника, е основание за активиране на
гаранцията, което в случая не е било сторено. В този смисъл е безпредметно да
се преценява всички останали възражения на ответника за недължимост на сумата в
размер 1458.96 лв.
По отношение на претенцията, касаеща сумата от 129.20 лв., съдът намира
същата за основателна. Не се спори, че между страните е сключен тристранният
договор за гаранция, по силата на който Л. дължи възнаграждение на ищеца в
размер на 6 месечни вноски по 116.40 лв. всяка една. От страна на „Л.К.К.“ ЕООД
се твърдят неизгодни за дружеството факти, а именно заплащане на 569.20 лв. /4
пълни вноски и 5-та частично/. Видно от заключението по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, по договора за гаранция е останало неизплатено
задължение в размер на 129.20 лв., което следва да бъде присъдено за заплащане
от ответника. Основателността на претенцията води до основателност и на
искането за присъждане на законната лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските с оглед направеното от
ищцовото дружество искане в тази насока:
Видно от издадената заповед № 1822/27.02.2019
г. по ч.гр.д. № 3161/2019 г. по описа на РС- Пловдив, на заявителя- ищец е
присъдена сумата от 25 лв.- заплатена държавна такса, и 300 лв.- адвокатско
възнаграждение, като с оглед уважената претенция следва да бъде присъдена
сумата от 25 лв.- държавна такса, и сумата от 24.40 лв.- адвокатско
възнаграждение.
По отношение на сторените в настоящото производство разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, се дължат такива на ищеца съобразно уважената част, като
искането следва да бъде уважено за сумата от 50 лв.- държавна такса за
уважената претенция, сумата от 28.50 лв.- възнаграждение на вещо лице, сумата
от 12 лв.- възнаграждение за особен представител. Доказателства за реално
заплатено адвокатско възнаграждение не са представени по делото.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземане на „Л.К.К.” ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от А.А., против И.К.Л., ЕГН **********,***, в размер на 129.20
лв., представляващи незаплатена част от възнаграждение по Договор за гаранция от 21.11.2016 г., сключен между
ищцовото дружество в качеството му на гарант, „Л.К." ООД като заемодател,
и ответника, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 25.02.2019 г.
до окончателното й изплащане, за която е била
издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3161/2019 г. по описа на РС-
Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1458.96
лв., представляваща платена от ищеца на „Л.К.“ ООД гаранция по силата на
сочения договор, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 25.02.2019
г. до окончателното й изплащане, за която сума е била издадена Заповед № 1822/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3161/2019
г. по описа на РС- Пловдив.
ОСЪЖДА И.К.Л., ЕГН **********,***,
да заплати на „Л.К.К.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А.А., сумата от 49.40 лв., представляващи разноски по
заповедното производство, и сумата от 90.50
лв., представляваща разноски по исковото производство.
На адвокат Р.Ц. да се заплати възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно
внесената от ищеца сума.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: