Р Е Ш Е Н И Е
02.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
05.02. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1645 2020
дело № по описа за г.
Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. З.В.,
служебен адрес: ***, е предявил срещу РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.213, ал.2
от КТ и чл.86 ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца:
- На основание чл.128, т.2 КТ - неплатено трудово
възнаграждение за месец септември 2019 г. в размер на 723, 48 лв., както и
мораторна лихва в размер на 73 лв. за периода 06.10.2019 г. - 01.10.2020 г.;
- На основание чл.213, ал.2 от КТ - обезщетение за
незаконно недопускане на работа от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. в размер на 12
099, 63 лв., както и мораторна лихва в размер на 544, 70 лв., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на предявяването на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че по трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018
г. работи при ответника на длъжност „работник, животновъд" в обектите на
Рилската Света обител с трудово възнаграждение в размер на 859 лв., като
изпълнявал стриктно задълженията си.
Вечерта на 25.09.2019 г. при него и животновъда Величка
Атанасова дошъл представител на работодателя, от който обичайно получавали
задачи, забранил им да изкарват животните на паша на следващия ден и ги
изгонил. Впоследствие отказвал да ги допусне в обора, въпреки че се явявали
пред работното си място месеци наред.
Размерът на неизплатеното му трудово възнаграждение за
отработените дни през месец септември 2019 г., преди да започнат незаконно да
не го допускат на работа, е 723, 48 лв., а размерът на дължимата мораторна
лихва върху тази сума е 73 лв., считано от 06.10.2019 г. до 01.10.2020 г.,
съгласно уговорения срок за изплащане в трудовия договор.
Размерът на обезщетението за
незаконното недопускане на работа е 12 099, 63 лв. считано от 26.09.2019 г. до
01.10.2020 г., а общият размер на мораторната лихва е 544, 70 лв., изчислена за
всяко дължимо и незаплатено в срок месечно обезщетение, съгласно уговорения
срок за изплащане с трудовия договор, а именно от 6-то число на месеца, следващ
този, за който възнаграждението /обезщетението/ е станало дължимо.
В постъпилия писмен отговор от
ответника се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че ищецът самоволно
е напуснал работното си място и поискал да му бъде връчена заповед да
прекратяване на трудовия договор, без да е депозирал молба. Поради това той
безпричинно отсъствал от работното си място в посочения в исковата молба
период. Не се оспорва дължимостта на претендираната сума за неплатено трудово
възнаграждение. Оспорва се иска за обезщетение за забава, тъй като не е
формулиран по правилата на процесуалния закон.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по
свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че между страните е сключен
трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г., по силата на който ищецът е
назначен при ответника на длъжност „работник, животновъд" в
обектите на Рилската Света обител с основно трудово възнаграждение в размер на
859 лв., като до настоящия момент трудовото правоотношение не е прекратено.
С докладна от
01.10.2019 г. Васил А. – на длъжност „организатор на стопанската дейност” в
Рилския манастир, е уведомил игумена на манастира, че ищецът и Величка
Атанасова в началото на работния ден на 26.09.2019 г. предали на Васил А.
поверените им животни, заявили, че напускат и преждевременно напуснали
работното си място. Обстоятелството, че ищецът не се явява на работа от
26.09.2019 г., се сочи и в докладна записка до игумена на манастира от
архимандрит Виталий от 30.09.2019 г.
Със заповед от 01.10.2019 г.
работодателят е изискал писмени обяснения от ищеца за причините за
преждевременното напускане от него на работното му място на 26.09.2019 г. и
неявяването му на работа до датата на изготвяне на заповедта. В писмените си
обяснения ищецът сочи, че на 25.09.2019 г.
прекият му ръководител му забранил да извежда животните и оттогава не го
допуска до работното му място, без да му е връчил заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. От 26.09.2019 г. до 08.10.2019 г. ищецът всеки ден
идвал на паркинга пред работното си място – метох „Пчелина”, а от 09.10.2019 г.
бил в отпуск по болест.
Отново същите обяснения са
изискани и със заповед от 03.08.2020 г., като ищецът е изложил същите
твърдения, включително за периода, в който се е явявал на работното си място -
до 08.10.2019 г.
В представения отговор от
29.10.2019 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил на подаден
сигнал от ищеца се сочи, че при извършена на 15.10.2019 г. проверка е
установено, че ищецът е отстранен от работа и не изпълнява трудовите си
задължения, като работодателят е открил процедура по прекратяване на трудовото
правоотношение.
В представения отговор от
07.08.2020 г. от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил на подаден
сигнал от ищеца се сочи, че работодателят е начислил, но не е изплатил
трудовото възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. в размер на 723, 48 лв., като
е издадено предписание за изплащането на възнаграждението до 30.09.2020 г. Обстоятелството,
че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г. е начислено, се
установява и от представената разчетно-платежна ведомост за септември 2019 г. С
писмо от 06.11.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че трудовото му
възнаграждение за месец септември е начислено и трябва да си го получи от
касиера в Рилската Света обител.
От представено от
ответника писмо от ТП на НОИ – гр. Кюстендил от 06.01.2021 г. се установява, че
в периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. на ищеца са издадени
болнични листове за периодите: 09.10.2019 г. - 15.10.2019 г.; 28.10.2019 г. -
03.11.2019 г.; 05.11.2019 г. - 27.11.2019 г. Осигурителят е посочил, че от 26.09.2019
г. осигуряването е прекъснато. Работодателят е оспорил болничните листове
/което се установява и от представените с писмения отговор 3 бр. жалби/. На
ищеца не е изплащано парично обезщетение.
От изискана по реда на чл.186 ГПК справка от ТД на НАП – офис Кюстендил се установява, че осигуряването на
ищеца е спряно от 26.09.2019 г. въз основа на подадена от работодателя декларация
на 16.10.2019 г.
Представени са и други писмени
доказателства, неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да
се обсъждат.
От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че: брутният размер на трудовото
възнаграждение на ищеца за м. август 2019 г. е 996, 44 лв., респ. - обезщетението
по чл.213 КТ за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. е в брутен размер от 12 099, 63 лв. Неплатеното
трудово възнаграждение за месец септември 2019 г. е в размер на 723, 48 лв.
/чиста сума за получаване/, като сумата е депозирана в касата на ответника.
Обезщетението за забава на плащането на трудовото възнаграждение е в размер на
72, 75 лв., а на обезщетението по
чл.213 КТ – 544, 70 лв.
В показанията си свидетелите Величка Атанасова и Райчо
Николов сочат, че в края на последния работен ден на ищеца през м. септември
2019 г. прекият му ръководител Васил А. заявил, че на другия ден трябва да
сдаде кравите. Поради това на другия ден той не извел животните от обора в
метох «Пчелина» и изчакал пристигането на Васил А..
Свидетелят Виктор Ортакчийски сочи, че след идването си Васил
А. заявил на ищеца, че трябва да предаде кравите и че е «до тук», след което
възложил на свидетеля да се грижи за животните. Свидетелят Ортакчийски не се
съгласил, заявил, че ще напусне, и заедно с ищеца и свидетелката Величка
Атанасова отишъл при касиера в Рилския манастир. Там на ищеца било обяснено, че
за да си получи заплатата, трябва да подаде молба за напускане, но той заявил,
че няма да подаде молба, тъй като не напуска по свое желание, а е изгонен. В
период от около месец свидетелят виждал ищеца да стои пред работното си място –
пред метох «Пчелина».
Свидетелката Величка Атанасова /съжителстваща на
съпружески начала с ищеца/ твърди, че Васил А. поискал от ищеца да сдаде
кравите и го изпратил при касиера в манастира; оттам били препратени при отец
Виталий, който им изготвил молби за напускане. Ищецът заявил, че не са съгласни
да напуснат и отец Виталий им казал да си отидат вкъщи. При разговорите с
касиера им било заявено, че ще получат заплатите си, след като подпишат молби
за напускане. През следващите месеци свидетелката и ищеца всеки ден отивали
пред работното си място, с изключение на периода, в който били в отпуск по
болест; търсили среща с игумена, но не били приети.
Обстоятелството, че ищецът отивал пред работното си
място, се сочи и от свидетеля Райчо Николов, като той не си спомня колко време
е виждал ищеца на паркинга пред метоха – сочи период от около седмица.
Свидетелят отец Виталий сочи, че в края на м. септември
2019 г. ищецът дошъл при него и поискал заповед за освобождаване по негово желание.
Свидетелят обяснил, че е необходимо подаване на съответна молба, но ищецът
отказал да я подпише. Пряк ръководител на ищеца бил Васил А. и той му поставял
работните задачи; от разговор с последния свидетелят знае, че Васил А. не е
гонил ищеца от работа, но не бил доволен от начина, по който ищецът изпълнявал
работата си.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ:
Съгласно чл.124 от КТ, по трудовото правоотношение
работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва
установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури условия за
изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Съгласно чл.128 КТ работодателят е длъжен да плаща договореното трудово
възнаграждение в установения срок. От доказателствата по делото се установи по
безспорен начин, че дължимото нетно трудово възнаграждение за отработения
период от м. септември 2019 г. – 16 работни дни, в размер на 723, 48 лв., не е изплатено,
което води до извод за основателност на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.245 КТ е основателен и искът за заплащане на обезщетение за забава за периода 06.10.2019 г. - 01.10.2020 г. Ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението, че не създава пречки за получаване на трудовото
възнаграждение от ищеца; от събраните гласни доказателства се установи, че
ищецът е търсил заплатата си, но получаването й е било обвързвано от служители
на ответника с подаване на молба за прекратяване на трудовия договор. В
подкрепа на този извод е и представеното писмо от 07.08.2020 г. от Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, съдържащо констатация за неизплащане на
трудовото възнаграждение на ищеца за м.09.2019 г., като е издадено предписание
за изплащане на възнаграждението до 30.09.2020 г. Едва с писмо от 06.11.2020 г.
ответникът е уведомил ищеца, че трудовото му възнаграждение за месец септември
е начислено и трябва да си го получи от касиера в Рилската Света обител. Поради това ответникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху неизплатеното в срок трудово възнаграждение на
ищеца в размер на 72, 75 лв., съгласно заключението по съдебно – счетоводната експертиза.
По иска по чл.213, ал.2 КТ:
Обезщетението
по чл.213, ал.2 КТ се дължи при последващо неправомерно недопускане до
работата, за изпълнението на която е сключен трудовият договор. Липсва
изискване за присъствие през целия период или през различни периоди на
недопускане; напълно достатъчно е работникът да е изявил готовност за работа и
да не е допуснат незаконно, за да се приеме, че има недопускане на работа. Това
недопускане до работа е незаконно, тъй като е извършено в нарушение на
основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя
нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. За
основателността на иска е достатъчно установяването на еднократно недопускане
до работа /Решение № 518 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 374/2009
г., IV г. о., ГК; Решение № 246 от 28.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4719/2017
г., IV г. о., ГК, и др./.
В тежест на ищеца е да докаже
твърдяното недопускане на работа: да е изявил готовност за работа и да не е
допуснат незаконно.
Съдът счита, че от събраните
гласни доказателства се установи по безспорен начин, че пряк ръководител на
ищеца по трудовото му правоотношение е Васил А. – на
длъжност „организатор на стопанската дейност” в Рилския манастир. От
свидетелските показания се установи, че на 25.09.2019 г., в края на
работния ден, Васил А. е разпоредил на ищеца на другия
ден да сдаде животните, за които се грижел съгласно трудовия му договор.
Отправянето на това разпореждане от прекия ръководител се установи не само от
показанията на Величка Атанасова,
но и на Райчо Николов /свидетел, допуснат по инициатива на ответника/. От
събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е изпълнил даденото му
разпореждане и на 26.09.2019 г. не извел животните на паша, а ги предал
на Васил А., който възложил на друг работник да ги изведе на
паша. След това ищецът провел разговори с касиера и секретаря на ответника, при
които отказал да подпише предложената му молба за прекратяване на трудовия
договор по негова инициатива и се завърнал на работното си място – пред обора
на метох „Пчелина“.
По делото не е
установено прекият ръководител на ищеца да му е възложил някакви задачи на 26.09.2019
г. или през следващите работни дни, в които според събраните гласни
доказателства, включително от показанията на свидетеля Райчо Николов, ищецът
отново е идвал и се е намирал пред метоха, в който се помещава и обора с
поверените му до 25.09.2019 г. животни.
Вместо това едва на 01.10.2019 г. Васил А. изготвил представената с отговора докладна
/л.47/ до игумена на манастира, че ищецът в началото на работния ден на
26.09.2019 г. му предал поверените животни, заявил, че напуска и преждевременно
напуснал работното си място.
Отразеното в
посочения частен свидетелстващ документ не съответства на установените по
делото, включително от показанията на свидетеля Райчо Николов, обстоятелства за
разпоредено от Васил А. предаване на животните от ищеца, възлагане от Васил А.
на грижите за тях на друг работник, както и липсата на други последващи
разпореждания от Васил А. към ищеца както на 26.09.2019 г., така и през
следващите дни.
Следователно по
делото е установено недопускането на ищеца от работодателя /посредством прекия
ръководител на ищеца/ да изпълнява трудовите си функции на 26.09.2019 г. и през
следващите дни. При твърдяното от ответника неявяване на работа от страна на
ищеца за повече от два последователни
работни дни е било налице основание за започване на дисциплинарно
производство, като съгласно изричната разпоредба на чл.194, ал.3 КТ в периода
на ползване на отпуск по болест сроковете за налагане на наказание не текат,
т.е. след периода на отпуск съгласно последния издаден болничен лист – след 27.11.2019
г., е липсвала пречка за развитие на дисциплинарно производство срещу ищеца.
След
установяването още на 26.09.2019 г. /видно от показанията на свидетеля отец
Виталий/, че ищецът отказва да подаде молба за прекратяване на трудовото
правоотношение, при преценка на работодателя за незадоволително изпълнение на
служебните задължения /предвид заявеното от Васил А. пред свидетеля отец
Виталий, че ищецът не си върши добре работата/ той е следвало да предприеме
действия за прекратяване на трудовото правоотношение по своя инициатива –
например поради липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
работата или друго от основанията, предвидени в КТ.
При липсата на
такива действия, недопускането на работа на ищеца е незаконно: след като работникът
е изявил готовност да престира труд, той е изпълнил задължението си за явяване
на работа, на което съответства задължението на работодателя да го допусне да
изпълнява трудовите си функции. Неизпълнението на това задължение от ответника
противоречи на принципа за добросъвестност при осъществяване на трудовите права
и задължения и на забраната за злоупотреба с тях (чл.8, ал.1 КТ).
Работодателят не
е предприел действия за прекратяване на трудовия договор, като по делото не е
спорно, че и понастоящем трудовото правоотношение продължава да съществува.
Поради това и предвид установеното недопускане на ищеца до работа предявеният
иск за заплащане на обезщетение по чл.213, ал.2 КТ е
основателен. Отговорността за заплащането му е на работодателя и на
виновните длъжностни лица при условията на солидарност и е с фиксиран размер -
брутното трудово възнаграждение за периода на недопускането, т.е. 12 099, 63 лв. съгласно заключението
по назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Предвид безспорно установеното по делото, че
на ищеца не е изплащано обезщетение по представените от него болнични листове,
липсва основание за приспадане от размера на обезщетението на периодите от
време, за които се отнасят посочените болнични листове.
За отговорността
на работодателя е без значение обстоятелството, дали през исковия период ищецът
е получил доход от друга осъществена от него дейност,
съвместявана с дейността по трудовото правоотношение, тъй като разпоредбата на чл.213 КТ не предвижда намаляване на отговорността,
изразяващо се в такова приспадане /Решение № 73 от
17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1357/2017 г., IV г. о., ГК/.
Неоснователен е искът за
заплащане на обезщетение за забава на плащането на обезщетението за недопускане на работа. Отговорността на работодателя е договорна и произтича от
неизпълнение на задълженията му по сключения трудов договор за осигуряване на
работа. Поради договорния характер на отговорността и липса на уредба в КТ относно началната дата, от която се дължи
лихва върху обезщетението, приложими са общите принципи на ЗЗД, което значи, че тя се дължи от момента на
поканата, респективно от подаване на исковата молба, ако няма отправена покана
по-рано /Решение № 552 от 1996 г., 5-членен с-в; Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК; Определение № 901 от 10.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
376/2010 г., III г. о., ГК и др./. Не са представени доказателства за получена
от ответника покана за заплащане на обезщетението. Поради това обезщетение за
забава в размер на законната лихва се дължи от деня, в който е предявен искът – 05.10.2020 г.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса върху
уважените искове в размер на 584 лв. /общо 100 лева - по 50 лв. по иска с
правно основание чл.128,
т.2 вр. чл.242 от КТ и по чл.86 ЗЗД във връзка с него; 484 лева по иска с правно
основание чл.213, ал.2 от КТ/, както и разноски на държавата за вещо лице – 200 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид направеното искане,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски за един адвокат
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 384 лв.
Ответникът не е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК
*********, да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, сумата 723, 48 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба – 05.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 72, 75 лв. – обезщетение за забава на заплащането на трудовото
възнаграждение за периода 06.10.2019 г. - 01.10.2020 г., като за разликата над
присъдения размер до претендираните 73 лв. ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД, като
неоснователен.
ОСЪЖДА РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК
*********, да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, сумата 12 099, 63 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа на ищеца за периода 26.09.2019 г. - 01.10.2020
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.10.2020
г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за
осъждане на РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, да заплати
на Г.Д.С., ЕГН **********, сумата 544, 70 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на обезщетението за недопускане на работа, като неоснователен.
ОСЪЖДА РИЛСКА
СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна
такса в размер на 584 лв. и разход от бюджета на съда за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА РИЛСКА
СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, да заплати на Г.Д.С., ЕГН **********, сумата 384 лв., представляващи
сторени разноски в производството съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: