О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 110 /17,01,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
17,01,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 2539/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА
КАСА – гр. София, БУЛСТАТ *********; против разпореждане от 17,10,2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 16671/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, с което
е отхвърлено заявление вх. № 66112/15,10,2019 г. за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу
длъжник „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ХИПОТАЛАМУС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за
суми, дължими на основание писмена покана по чл. 76а от ЗЗО с изх. № 16-2318/26,10,2015
г.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и
иска отмяната му и издаване на исканата заповед за изпълнение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление вх. №
66112/15,10,2019 г. за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, БУЛСТАТ *********; срещу длъжник „МЕДИЦИНСКИ
ЦЕНТЪР ХИПОТАЛАМУС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за суми, дължими на
основание писмена покана по чл. 76а от ЗЗО с изх. № 16-2318/26,10,2015 г.
Към заявлението е приложена посочената покана, съставляваща
административен акт, както и решения на Административен съд – Пловдив и на
Върховен Административен съд, постановени в производство по обжалване на
поканата.
Заявителят счита, че вземанията, възникнали въз основа на процесния
административен акт, са частни държавни вземания и подлежат на изпълнение по
реда на ГПК, поради което счита, че е налице хипотезата на чл. 417 ал. 1 т. 1
от ГПК.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
не е налице основание за издаване на заповед за изпълнение. За да достигне до
този извод, РС е отчел обстоятелството, че процесната покана е обжалвана по
реда на АПК и с влязло в сила решение същата е приета за законосъобразна за
посочения в заявлението размер, с което дължимостта на претендираното вземане е
установена със сила на пресъдено нещо и заповедното производство не е
приложимо.
Настоящата инстанция споделя извода за неоснователност на предявеното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 269 от АПК, публичните вземания се изпълняват
по реда на ДОПК, а частните вземания на държавата и общините – по реда на ГПК.
Заявеното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение,
произтича от покана по чл. 76а от ЗЗО, съставляваща административен акт и
постановяваща връщане на суми за извършени без правно основание разходи за
медицински дейности. Тези вземания възникват по силата на договор между
съответното лечебно заведение и НЗОК - натоварен с властнически правомощия
държавен орган, чиито бюджет се регулира от Закона за публичните финанси. С
подписването на индивидуалния договор с НЗОК, лечебното заведение придобива
статут на изпълнител на медицинска помощ
на задължително здравноосигурените лица и създаденото правоотношение се
регулира от административното право. Следователно претендираните със
заявлението вземания по естеството си не са частни, а публични, и не подлежат
на събиране по граждански ред (в този смисъл вж. Решение № 6694 от 19.05.2014
г. на ВАС по адм. д. № 13395/2013 г., VI о.).
Следователно не е налице никоя от посочените в чл. 417 от ГПК хипотези и
липсва основание за издаване на исканата заповед за изпълнение, затова
заявлението следва да се приеме за неоснователно. Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил
заявлението, РС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17,10,2019 г., постановено по ч. гр. д. №
16671/2019 г. на РС Пловдив, 12 гр. състав, с което е отхвърлено заявление вх.
№ 66112/15,10,2019 г. за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. София, БУЛСТАТ *********; срещу длъжник
„МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ХИПОТАЛАМУС“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; за суми,
дължими на основание писмена покана по чл. 76а от ЗЗО с изх. №
16-2318/26,10,2015 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
/с
особено мнение/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Николинка Цветкова:
Съгласно разпоредбата на чл. 76а ЗЗО, в случаите, когато изпълнителят на
медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не
са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при
проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да
възстанови сумите.В случаите по ал. 1 се съставя протокол за неоснователно
получени суми.Лицето – обект на проверката, има право да представи писмено
възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола.След
изтичане на срока за възражение по ал. 2 директорът на РЗОК издава Писмена
покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се
връчва на изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ и подлежи на обжалване
по реда на АПК.Тази писмена покана, въз основа на изричната законова
разпоредба, има характер на индивидуален административен акт, явяващ се
изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК, като считам, че попада в
приложното поле на чл. 417, т. 1 от ГПК.В същата е удостоверено частно държавно
вземане, тъй като сумите за съответните специализирани медицински дейности,
макар и отпускани от държавния орган, са били преведени на база сключения между
страните договор за медицинска помощ, в който изрично е предвидена възможността
за връщането им, ако са били получени неправомерно, т. е. касае се за договорни
отношения между равнопоставени субекти в гражданския оборот, а не за отношения
на власт и подчинение при изплащане на сумите.Затова и вземането на държавния
орган – НЗОК е частно, произтичащо от договора с ответника и като такова според
нормата на чл. 163, ал. 2 от ДОПК следва да се събира по общия ред – този на
ГПК.По тези съображения считам, че в случая са изпълнени изискванията на чл.
417, т. 1 от ГПК за уважаване на заявлението – налице е административен акт,
чието изпълнение е допустимо да бъде възложено на граждански съд, като
заявителят е използвал именно този ред, подавайки заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, за да удовлетвори правата си по влязлата в
сила покана.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: