Р Е Ш Е Н И Е № 1096
гр.Пловдив,
12.06.2009 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание
на тринадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Бедросян
при
участието на секретаря Е.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2852
по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС, вр. чл. 18-ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Ищцата М.Д.К.–Ч., ЕГН **********,***, със съд. адрес: ***, представлявана от
пълномощниците си адв. Ф.М. и адв.
В.В.,***, е предявила срещу ответника БРСП „А.” - *** иск с правно основание
чл. 108 от ЗС. Твърди, че е собственик по наследство и реституция на три
недвижими имота, придобити от наследодателите й – А. П. Р. и С. А. П., чрез
правна сделка, сключена с крепостен акт №
/ . . г., а с Решение № / . .
г. на ОС „Земеделие и гори” – *** й е било признато и възстановено в
стари реални граници правото на собственост на процесните
недвижими имоти, а именно:
- имот от 4,086 дка, находящ се в строителните
граници на *** индустриална зона, съставляващ
имот пл.№ по
кадастралния план на *** от
1955 г., съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх.№ - / . . г.,
от който имот са възстановени
като незастроени общо 3,674 дка, колорирани на скицата
в зелен цвят, при граници по
скица: инфраструктурен коридор и от три
страни – БРСП „А.” - ***, с данъчна оценка от 54 062,90 лв.;
- имот от 2,352 дка, находящ
се в строителните граници на ***, индустриална зона, съставляващ имот пл.№ по кадастралния
план на *** от 1955 г., съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх.№ - / . . г., колориран на скицата в зелен
цвят, при граници по скица:
инфраструктурен коридор и от три страни
– БРСП „А.” - ***, с данъчна оценка от 34 609,70 лв.;
- имот от 2,186 дка, находящ
се в строителните граници на ***, индустриална зона, съставляващ имот пл.№ по кадастралния
план на *** от 1955 г., съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх.№ - / . . г., от който имот са
възстановени като незастроени общо 1,873 дка,
колорирани на скицата в зелен цвят, при граници
по скица: инфраструктурен коридор и от три страни
– БРСП „А.” - ***, с данъчна оценка от 27 561,20 лв.
Твърди също, че тъй като ответникът отказал да подпише
съставения на . . г. Акт за непълноти в кадастрален план, е
налице влязъл в сила отказ за попълване на кадастралната основа на ИЗ на *** с процесните
имоти с нови пл.№№ , , , , попадащи в УПИ – БСППА, улица и инфраструктурен
коридор в кв. по плана на ИЗ на ***, като имот № е идентичен с имоти с нови пл.№№ ,
и , а имоти №№ и – са
идентични съответно с имоти с нови пл.№№
и , съгласно Заповед № / . .
г. на Кмета на район „***” – ***, потвърдена с решение по адм.д.№ / г., ПОС, ІІІ с.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на
описаните по-горе недвижими имоти на основание наследство и реституция и да го
осъди на основание чл. 108 от ЗС да й предаде владението на същите, като въпреки
формалните данни за извършен въвод от страна на ОС
„Земеделие и гори” - ***, ответникът владее имотите и оспорва правото й на
собственост. Подробни съображения в тези насоки са изложени в исковата молба и
в писмена защита от пълномощниците й. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени доказателства, претендира разноски в размер на 7 753,35 лв.,
съгласно приложения списък.
Ответникът Б.-р. с. п. // „А.” -
***, представлявано от директора С. С. Т., съгласно удостоверение от . .
г., чрез пълномощника си адв. Б.С. ***,
твърди, че предявеният ревандикационен иск е
процесуално допустим, но е неоснователен по същество, тъй като ответното
предприятие е с особен статут – създадено е въз основа на междуправителствена
спогодба между Р. /***/ и Р. Б., като предприятието е междудържавна собственост
на двете страните. Процесният терен, в който попадат претендираните от ищцата имоти, е бил отчужден в полза на
*** държава и е бил предоставен от нея за оперативно управление на ответника,
като е включен в неговите ДМА. Извършеното отчуждаване за „важни държавни
нужди” по смисъла на чл. 24 от ЗСПЗЗ, § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ не е отменено и до
момента, като са издадени редовни строителни книжа и въз основа на тях е
извършено строителство в парцела.
Наред с това, твърди че процесният терен е загубил качеството си на земеделска земя
по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като същият е включен в строителните граници
на *** и е с променено предназначение, поради което следва да се приложи
разпоредбата на § 41 от ЗСПЗЗ, тъй като е налице хипотеза, аналогична на тази
по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Реституционното решение на ОС „ЗГ” – ***, на което
се позовава ищцата, счита за нищожно в частта по отношение на възстановяването
на собствеността в стари реални граници, тъй като земята не е запазила статута
си на земеделска и върху имота е проведено мероприятие, което препятства
възстановяването на собствеността по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а теренът е станал държавна собственост,
съгласно чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ.
Отделно от това, счита че е налице разминаване между
презимената на праводателката на ищцата – С.,
посочени в исковата молба и в приложения крепостен акт, поради което твърди, че
последният е неотносим към спора. Ето защо, моли
предявеният ревандикационен иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски. Подробни съображения за
това са изложени в отговора по чл. 131 от ГПК и в писмено становище на адв. С.. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени
доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл.
235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложената преписка вх.№ / . .
г. на Общинска служба „Земеделие и гори” - *** е видно, че ищцата М.К. –
Ч. е подала от свое име Заявление вх.№ /
. . г. за възстановяване на общо 34 дка
земеделски земи в местността „И.” в землището на ***, както и декларация по чл.
12, ал. 3 от ЗСПЗЗ от . . г., в която е посочено, че като наследница на
А. и С. П. - нейни дядо и баба, е придобила по наследство описаните в
декларацията зем. земи от общо 121,5 дка в землищата
на ***, в т.ч. и лозе от 30 дка в местността „А. – М.” /„И.”/ в землището на
***, при граници: И. К., К. владение и път, въз основа на крепостен акт от . . г.
на името на С. П.
Цит. крепостен акт № / . .
г. е приложен към исковата молба и от него се установява, че С. К. К. е
закупила нива от 12 уврата стари в посочената по-горе
местност при граници: И. К. от ***, Б. к. м. и път, като ищцата е декларирала,
че С. К. К. и С. А. П. са имена на едно и също лице /л. 222/.
Приложени са удостоверения за наследници № / . .
г. на А. П. Р. и № / . . г. на С. А. П., от които е видно, че тяхна
единствена наследница по закон е ищцата М.Д.К. – Ч.
Същевременно по преписката на ОС „ЗГ” - *** е приложено
влязло в сила съд. решение № / . . г. /л. 257/ по гр.д.№ / г.
на П. н. с., ІV район, с което е допусната съдебна
делба между наследниците на С. А. П., поч. на . .
г., а именно: М. Д. К. ***, Г. Д. К., С. Д. К., З. Д. К., Д. Б. К., И.
К. К., С. К. К., С. К. К. /по мъж Т./, К. К. К. /по мъж Б./, В. К. К. и … /не
се чете/ К. К. /по мъж С./, всички от ***. С влязло в сила съд. решение № / . .
г. /л. 252/ по цит. делбено
дело, в дял на ищцата М.К. са поставени ниви и лозя от общо 34 дка, без същите
да са описани конкретно с размери, граници и местности.
В Заявление вх.№ /
. . г. до ОС „ЗГ” - *** за
възстановяване на 34 дка земеделски земи ищцата е посочила като документи за
собственост цит. по-горе разделителен протокол, обективиран в съд. решение № / . .
г. по гр.д.№ / г. на П. н. съд, ІV
район, и крепостен акт № / . . г.
По преписка вх.№ /
. . г. на Общ. служба „Земеделие и гори”
- *** са приложени също: удостоверение №
/ . . г. от ТКЗС - ***, от което
е видно, че А. П. Р., поч. на . .
г., е член на стопанството от 1949 г. и е внесъл заедно с другите си
полски имоти и лозето си в местността „И.”, в което има и стопанска постройка,
като впоследствие 2 дка от лозето са му оставени за лично ползване - двор на
постройката; удостоверение № / . . г. от ТКЗС - ***, от което се установява, че
А. П. и съпругата му С. са били членове на стопанството и са внесли съответно
26,7 дка - лозя и 17 дка - ниви, а С. П. - 30 дка свое лозе в местн. „И.”; 3 бр. декларации с нот.
заверка на подписите; Протоколно решение №
/ . . г. на ОбПК
в ***, община „***”, с което на ищцата е признато право на възстановяване на
собственост на общо 34 дка зем. земи в землището на
***; Решение № / . . г. на ПК при Община „***” по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ, с което на ищцата се възстановява с влязъл в сила план за
земеразделяне овощна градина от 32,291 дка в местн.
„Г.”; жалба от ищцата до Председателя на ПК при Община „***” вх.№ / г. от . .
г.; Решение № / . . г. на ОСЗГ „***” - ***, с което се отказва
възстановяване на нива от 34 дка в землището на ***, тъй като имотът попада в
землището на ***; Решение № / . . г. на
ОСЗГ - ***, с което на ищцата е признато и възстановено правото на собственост
в стари реални граници на процесните три имота,
съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, и е отказано реално
възстановяване на части от два от имотите; Решение № / . .
г. и Решение № / . . г., и двете на ОСЗГ - ***, с което за невъзстановеното право на собственост ищцата е обезщетена с
компенсационни бонове, депозитарна разписка № / . . г., както и 3 бр. протоколи за въвод във владение на имоти в стр. граници на *** с №№ ,
и , и трите от . .
г., издадени от Община ***.
Възстановяването на собствеността в стари реални граници
с Решение № / . . г. на ОСЗГ - *** е извършено въз основа на
влезли в сила 3 бр. удостоверения с изх.№
- / . . г. и 3 бр. скици,
издадени от Община ***, на основание чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ по искане
вх.№ - / . . г. от ищцата. От тях се установява, че бивш
имот пл.№ е нанесен в кадастралния план
от 1955 г. на „***” /***/ на *** и в регистъра на бившите имоти е записан на
ТКЗС. Имотът попада в границите на урбанизирана територия, определена с
кадастрален и регулационен план на -
ІІІ част, одобрен със Заповед № / . .
г., в: УПИ - предприятие за
машиностроене, от кв. , за който е
съставен АДС № / . . г., инфраструктурен
коридор и отреждане за улица, която не е реализирана. Съгласно приложената
скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, частта от бившият имот, която попада в
регулацията на ***, е 4086 кв.м, от които незастроени
са 3674 кв.м, а останалите 412 кв.м са застроени, съгласно Заповед № ОА- / .
. г., като собствениците следва да бъдат
обезщетени, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Бившият имот пл.№
е нанесен в кадастралния план от 1955 г. на „***” /***/ на *** и в
регистъра на бившите имоти е записан на А. П. Имотът попада в границите на
урбанизирана територия, определена с кадастрален и регулационен план на *** -
ІІІ част, одобрен със Заповед № / .
. г., в инфраструктурен
коридор и отреждане за улица, която не е реализирана. Съгласно приложената
скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, частта от бившият имот, която попада в
регулацията на ***, е 2186 кв.м, от които незастроени
са 1873 кв.м, а останалите 313 кв.м са застроени, съгласно Заповед № ОА- / .
. г. на Кмета на Община ***, като
собствениците следва да бъдат обезщетени, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Незастроената част може да се възстанови при спазване на
ограниченията за разполагане на надземни и подземни проводи, съгласно Наредба
№ /
г. за сервитути на енергийните обекти, като са
приложени координати на граничните точки на свободната част от имота.
Бившият имот пл.№
също е нанесен в кадастралния план от 1955 г. на „***” /***/ на *** и в
регистъра на бившите имоти е записан на А. П. Имотът попада в границите на
урбанизирана територия, определена с кадастрален и регулационен план на *** -
ІІІ част, одобрен със Заповед № / .
. г., в УПИ - предприятие за машиностроене, от кв. , за който е съставен АДС № / . .
г. и отреждане за улица, която не е реализирана. Съгласно приложената
скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, частта от бившият имот, която попада в
регулацията на ***, е 2352 кв.м и е незастроена, като
са приложени координати на граничните точки на имота.
С влязла в сила Заповед №
/ . . г. на Кмета на Район „***”
- ***, потвърдена с решение № / . . г. по адм.д.№ / г., ПОС,
ІІІ с., е отказано попълване на кадастралната основа с нови ПИ пл.№№ ,
, , и ,
възстановени с Решение № / . . г. на ОСЗГ - ***, съставляващи бивш ПИ
пл.№ и части от бивши ПИ пл.№№ и по
плана на *** на *** от 1955 г. и попадащи в УПИ
, улица и инфраструктурен коридор от кв. по плана на *** - ** част, поради неподписване на Акта за непълноти в одобрения кадастрален
план от заинтересованите лица.
Ответникът БРСП “А.” – *** представлява смесено ***
предприятие, създадено със Спогодба между правителството на НРБ и
правителството на *** за създаване на *** съвместно предприятие за производство
на *** *** системи и техните компоненти, подписана в *** на . .
г., което е юридическо лице по смисъла на чл. 133, вр.
чл. 131 от ЗЛС, съгласно чл. ІV, ал. 2 от цит. спогодба, като “За него ще се прилагат правните норми,
действуващи за държавните предприятия на НРБ”.
Участници в предприятието са от *** страна – *** чрез Стопанско обединение “Е.”
– ***, а от съветска страна – ***, съгласно чл.11 от Спогодбата и чл. 4.1. от
Устава на предприятието, като с Разпореждане №
/ . . г. на МС е разпоредено Д.
п. к. и *** да осигурят равностойността на 30 милиона преводни *** и за дялово
участие на СО “Е.” – *** в уставния фонд на ответното предприятие.
По т. 25 от решение №
/ . . г. на Комисията за земята
при МС е разрешено да се отчужди по реда на ЗТСУ /отм./ за изграждане на първия
етап на Предприятието за *** системи и компоненти – *** 94 дка и 550 кв.м
обработваема земя от І-ва категория в *** на ***. С
АДС № / . . г. е актуван
парцел от кв. – празно место от 94550 кв.м, предоставено
на БССП “А.” – *** с решение № / .
. г. на Комисията за земята.
С последващо решение №
/ . . г. на Комисията по земята е
разрешила да отчуждят по реда на ЗТСУ /отм./ допълнително още 62 дка
обработваема земя в ***, при граници, посочени в приложения генерално-застроителен план, за разширение на предприятие “А.” – ***.
С АДС № / . . г. е актуван
парцел , от кв. – дворно место с площ от 156 550 кв.м, ведно
с корпус и две битови сгради, като
имотът е предоставен за оперативно управление само на *** участник в БССП “А.”,
съгласно чл. 1, т. 2 от Наредба № / . .
г. Със Заповед № - / . . г. на
Председателя на ОНС – *** е предоставен възмездно на основание чл. 130, ал. 1,
т. 2 от ЗТСУ /отм./, вр. чл. 94, ал. 1, т. 2 от НДИ и
чл. 15 от ЗС на БССП “А.” теренът, съставляващ парцел - БССП “А.” в кв. -нов по плана на на ***, при
граници: на запад – ***, на север – ЗДМ “Д. м.” и на юг – ж.п. линия, срещу
заплащане на сумата 1454200 лв., от които 626200 лв. – право на строеж и 828000
лв. – разходи за изграждане на социална и техническа инфраструктура, като е
приложено и платежно нареждане № за
заплащане правото на строеж и изграждане на инфраструктура в полза на СД “И. на
с. с.” при Община ***.
С Акт от . . г. е извършен въвод
във владение на нов земесобственик – БССП “А.” – ***,
съгласно чл. 20 и сл. от ПП на Закона за опазване на обработваемата земя и
пасищата /ДВ, бр. 65/1973 г./, в който като бивш стопанин на земята е посочен
представител на НПСК “Г. Д.” – ***.
Със Заповеди №№ /
. . г. и
/ . . г. на Гл. архитект на ОНС –
*** е одобрено отреждането на терен за ответното предприятие, като отпадат
парцел - предприятие за машиностроене и
парцел - КДМИ “***” /разширение/ от
кв. по плана на *** на *** и се
образува парцел за нуждите на БССП “А.”
– ***, като с втората заповед регулацията на последния е променена в южна
посока до околовръстната ж.п. линия и ж.п. терена.
Представени са също разрешения за строеж, протоколи и
актове на ЕСУТ при Община ***, ген. план и др. строителни книжа на ответника,
които съдът не обсъжда, тъй като счита, че са ирелевантни
на спора, както и предвид възраженията на ищцата по смисъла на чл. 183 от ГПК.
По делото е прието заключението, ведно с приложените към
него 4 бр. скици, на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. В.А.Г.,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че на ищцата
е възстановена от ОСЗГ – *** собствеността върху следните имоти, попадащи в
строителните граници на ***, ***: имот от 4,086 дка, съставляващ имот пл.№ по кадастралния план на *** от 1955 г., от
който имот са възстановени като незастроени 3,674
дка, идентични с имот пл.№ по Заповед
№ / . . г. на Кмета на Район “***” –
***, с която е отказано попълване на кадастралната основа; имот от 2,353 дка,
съставляващ имот пл.№ по кад. план от 1955 г., идентичен с имот пл.№ по цит. заповед;
както и имот от 2,186 дка, съставляващ имот пл.№ по кад. план от
1955 г., от който са възстановени като незастроени
1,873 дка, идентични с имоти пл.№№
, и по цит. заповед,
като от имотите могат да се образуват самостоятелни УПИ, съгласно изискванията
на ЗУТ. Имотите са включени в мероприятия по действащия регулационен план на
***, както следва: части от имоти пл.№№
и са включени в УПИ - БССП “А.”; части от имоти пл.№№ , ,
и са включени в отреждане за
улица; части от имоти пл.№№ , , и целият имот пл.№ са включени в отреждане за инфраструктурен коридор. От приложения по делото генерален
план на ответното предприятие вещото лице е установило, че в процесната зона е предвидено изграждане на сгради, означени
в скица № 4 към заключението, с №№ 1 и 2, а така също и вътрешни пътища. Така предвиденото
застрояване не е реализирано по отношение на сградата, означена под № 2 на
посочената скица, която частично попада в имоти пл.№№ и .
Не са реализирани пътища, както и няма някакво видимо благоусторяване
на терена.
При така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Предявеният ревандикационен иск
с правно чл. 108 от ЗС, вр. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
е допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
С искът по чл. 108 от ЗС се защитава правото на невладеещия собственик да получи фактическа власт върху
своята вещ от владеещия несобственик. Правен интерес
от предявяване на ревандикационния иск е налице,
когато вещта съществува към момента на предявяване на иска и собственикът на
вещта няма фактическа власт над нея, в т.ч. да не я владее чрез другиго. В
конкретния казус, няма спор, че процесните имоти
съществуват така, както са описани в приложените удостоверения и скици по чл.
13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, и се владеят от ответника, въпреки наличието на 3
бр. протоколи за въвод във владение на ищцата от . .
г., в който смисъл от пълномощниите на
последната е направено изявление в съд. заседание на 19.02.09 г. Ето защо,
предвид изложените от страните становища, съдът приема за безспорно, че процесните недвижими имоти се владеят към настоящия момент
от ответника.
Наличието на правен интерес се обуславя и от
обстоятелството, че ответникът е отказал да подпише Акта за непълноти и грешки
в кадастралната основа на *** - ***, с
което препятства издаването на заповед от Кмета на Район „***” - *** за
попълване на кадастралната основа с процесните имоти,
като твърди, че е техен собственик на основание завършено отчуждително
производство в полза на държавата.
За да се уважи предявеният ревандикационен
иск следва също ищцата да установи, че е собственик на претендираните
недвижими имоти. В случая като придобивен способ се
твърди наличието на наследствено правоприемство от наследодателката й С. П., която закупила имота чрез правна
сделка с крепостен акт № / . . г., и земеделска реституция, завършила с
издаване на Решение № / . . г. на ОСЗГ - *** по чл. 18ж, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, въз основа на влезли в сила удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и
ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като имотите се намират в границите на урбанизирани
територии.
Влязлото в сила решение на ОСЗГ за възстановяване на
собствеността, придружено от скица на имота, е стабилен индивидуален
административен акт с конститутивно действие
занапред, което удостоверява правото на собственост на лицето, ползващо се от
решението, и има сила на констативен нотариален акт за собственост върху този
имот, съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и т. 1 от ТР № 1/1997 г. по гр.д.№ 11/97
г., ОСГК. При възникване на спор за собственост с трети лица обаче,
гражданският съд, който разглежда спора, следва да проверява по реда на
косвения съдебен контрол не само валидността, но и законосъобразността на акта,
с който е извършена реституцията, тъй като третото лице не е участник в
административното производство по възстановяване на собствеността и не е
обвързано от силата на пресъдено нещо на
реституционното решение, в който смисъл е и ТР № 6 от 10.05.2006 г. по гр.д.№
6/2005 г. на ВКС.
За да се реституират недвижими имоти по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ е необходимо преди всичко земята да е била земеделска по характер към
момента на обобществяването й, като съгласно
легалната дефиниция на чл. 2 от ЗСПЗЗ, земеделски земи по смисъла на този закон
са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в
границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания),
определени с подробен устройствен план, или с
околовръстен полигон; не са включени в горския фонд; не са застроени със сгради
на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения,
религиозни общности или други обществени организации, нито представляват
дворове или складови помещения към такива сгради; не са заети от открити мини и
кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива
съоръжения. От приложеното удостоверение №
/ . . г. от ТКЗС - *** се
установява, че подробно описаните в него зем. земи -
ниви и лозя, в т.ч. и 30 дка лозе в местн. „И.” -
лична собственост на С. П., са били обобществени чрез внасянето им от А. и С.
П. в същото ТКЗС през 1949 г. и към момента на внасянето им са били земеделски
по своя характер, като с внасянето на земята в ТКЗС вносителите запазват
правото си на собственост, съгласно чл. 4, изр. 1 от
Примерния устав на ТКЗС /обн. в.”Известия” бр.
112/1950 г./.
От събраните писмени доказателства и СТЕ се установява,
че процесните три имота са били заснети в
кадастралния план на *** от 1955 г. и попадат в границите на урбанизираната
територия, но тези последващи промени на предназначението на земята сами по
себе си не представляват пречка за възстановяване на собствеността й /доколкото
не са налице други препятствия за това/, тъй като към момента на обобществяването й тя е била земеделска земя по смисъла на
чл. 2 от ЗСПЗЗ, поради което възраженията на ответника в тази насока съдът
намира за неоснователни.
От представеното влязло в сила съд. решение № / . .
г. по делбено гр.д.№ / г.
на ПНС, ІV район, се установява, че в дял на ищцата
М.К., като наследник по закон на С. П., починала на . .
г., са поставени 34 дка зем. земи - ниви и
лозя, включени в ТКЗС - ***, които праводателката С.
на свой ред е придобила чрез покупко-продажба с крепостен акт № / . .
г. и по наследство от съпруга си А. П., починал на . . г.
Тъй като процесните зем. земи са заснети в кадастралния план на *** от 1955 г.
и попадат в строителните граници на същия, собствеността върху тях е
възстановена при условията и по реда на чл. 11 вр.
чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като удостоверенията и скиците не са оспорени
от ответника в настоящото производство. Именно посочените в тях незастроени площи, които отговарят на изискванията за
образуване на самостоятелни УПИ, съгласно СТЕ, са реституирани на ищцата и са
предмет на ревандикация в настоящото съд. производство.
От събраните по делото доказателства е видно, че процесните
имоти попадат частично в УПИ , кв. по плана на ***, инфраструктурен
коридор и отреждане за улица, като предвидената улица и застрояване не са
реализирани и на терена липсва някакво видимо благоустрояване, съгласно СТЕ.
Ето защо, не се установява по отношение на тези имоти да са налице някои от
предпоставките по чл. 10, ал. 7 и/или по 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което е
налице успешно проведено реституционно производство във възстановими
стари реални граници, приключило с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като
за застроените части, собствеността на които не може да бъде възстановена,
ищцата е обезщетена по реда на ППЗСПЗЗ с компенсационни бонове.
Наличието на предходно решение на ОСЗГ „***” - *** за
възстановяване на процесните зем.
земи с план за земеразделяне не рефлектира върху възстановяването им в стари
реални граници от ОСЗГ - ***, тъй като първото решение е издадено от
териториално некомпетентен административен орган - ОСЗГ „***” - ***, тъй като
имотите се намират в строителните граници на ***, и затова е нищожно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата се
легитимира като собственик на основание наследство, делба и реституция на процесните имоти, описани в Решение № / . . г. на ОСЗГ - *** и придружаващите го
удостоверения и скици по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ.
Твърденията на ответника, че е собственик на терен от
156 550 кв.м, в т.ч. и на процесните имоти, въз
основа на проведена отчуждителна процедура, не се подкрепят от събраните по
делото доказателства и са неоснователни. БРСП „А.” - *** е смесено ***-***
предприятие, създадено с нарочна Спогодба между правителството на НРБ и
правителството на ***, подписана в *** на
. . г., със статут на юридическо
лице, за което „ще се прилагат правните норми, действуващи
за държавните предприятия на НРБ”. Видно от приложения АДС № / . . г., на *** участник в предприятието с
разпореждане на МС е предоставено правото на оперативно управление на
парцел , кв. , представляващ дворно место от 156 550
кв.м, ведно с корпус 1 и две битови сгради. Няма спор, че ответникът не е
преобразувано еднолично търговско дружество, поради което е неприложима
разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, съгласно която при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него
не е предвидено друго.
Неприложима е и разпоредбата на § 34 от ПЗР на ЗИД на
ЗППДОП /обн. ДВ, бр. 109/1995 г., доп.
Бр. 45/1996 г./, съгласно която в
тримесечен срок от влизането на
закона в сила органите, упражняващи правата на собственост
на държавата в държавните предприятия, внасят в капитала им правото на
собственост върху земята при условията
и по реда на чл. 17, ал. 3, когато
земята не е включена в баланса на предприятията, но се ползва
от тях в случаите, когато земята е собственост на държавата или
общините,
тъй като по делото не се установяват предпоставките за това.
Неоснователни са и твърденията, че процесните
имоти са „междудържавна собственост”. На първо място, такова понятие не
съществува в българското вещно право, като собствеността според чл. 2 от ЗС /обн., „Известия”, бр. 92/1951 г., сега отм./ принадлежи на
кооперациите и другите обществени организации /социалистическа собственост/ и
на частните лица /лична и частна собственост/, а според чл. 2 от ЗС /изм. ДВ,
бр. 31/1990 г./ собствеността принадлежи на държавата, общините, кооперациите и
други юридически лица и на гражданите. На второ място, от цит.
АДС се установява, че правото на оперативно управление се предоставя не на
юридическото лице, а само на българския участник в него.
Неоснователни са и твърденията, че предоставеният на
ответника терен, в т.ч. и процесните имоти, е
отчужден и заплатен от него, тъй като не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. Напротив, от представената Заповед № / . .
г. на Председателя на ОНС – *** е видно, че на ответника е предоставен
само за ползване празен терен, съставляващ парцел - БССП “А.” в кв. -нов по плана на *** на ***, а на основание
чл. 130, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./, вр. чл. 94, ал.
1, т. 2 от НДИ и чл. 15 от ЗС, му е отстъпено възмездно право на строеж, в т.ч.
и разходи за изграждане на социална и техническа инфраструктура, които
предприятието е заплатило на Община ****. Тъй като процесните
имоти са незастроени, то собствеността на сградите в
парцела е ирелевантна на спора, поради което съдът не
обсъжда представените в тази връзка заверени преписи от строителни книжа.
По делото няма
доказателства за отчуждаването на терена, в т.ч. и за процесните
имоти, и за причисляването му към държавния поземлен фонд, съгласно чл. 22, вр. 21 от ЗТПС /отм./, или за отчуждаването на терена по
друг начин, определен в закона. Не е налице и извършено преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ строителство в процесните три имота, без земята
да е отчуждена, предоставена или с променено по установения ред предназначение,
поради което не се установява, че теренът е държавна собственост по аргумент от
чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ. Липсата на застрояване върху процесните
имоти е едно от условията за реституирането й и индиция
за липса на мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността
по смисъла на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е доказан и основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата направените от нея разноски по съд. производство в размер на общо
2 263 лв., от които 1 163 лв. - внесена държавна такса, 100 лв. -
възнаграждение на вещото лице, както и 1 000 лв. - внесено възнаграждение за
един адвокат, като до пълния предявен размер от 7 753,35 лв. претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна. Няма данни за внесена ДТ в размер на
4 651,35 лв., а адвокатско възнаграждение се присъжда само за един
адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 108 от ЗС по отношение на Б.-р. съвместно предприятие „А.” - ***,
представлявано от директора С. С. Т., че М.Д.К.–Ч., с ЕГН **********,***, ***,
със съд. адрес: ***, е собственик по наследство, делба и земеделска реституция
на следните недвижими имоти:
- незастроен имот от 2,352 дка,
находящ се в строителните граници на ***, *** съставляващ имот пл.№
по
кадастралния план на **** от
1955 г., съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ с изх.№ / . . г., колориран на скицата
в зелен цвят, при граници по
скица: инфраструктурен коридор и от три
страни – БРСП „А.” - ****;
- незастроен имот от
3,674 дка, колориран в зелен цвят на скицата по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ, приложена
към удостоверение изх.№ - / . . г., находящ се в строителните
граници на ****, съставляващ част от имот пл.№ по кадастралния план на **** от
1955 г., целият от 4,086 дка, при граници по скица:
инфраструктурен коридор и от три страни
– БРСП „А.” - ****;
- незастроен имот от 1,873 дка,
колориран в зелен цвят на скицата по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ, приложена
към удостоверение изх.№ -/ . . г., находящ се в строителните граници на ****, съставляващ част от имот пл.№ по кадастралния план на **** от
1955 г., целият от 3,674 дка, при граници по
скица: инфраструктурен коридор и от три
страни – БРСП „А.” - ****, и
ОСЪЖДА Б.-р. съвместно предприятие „А.” - ***, представлявано от
директора С. С. Т., да отстъпи собствеността и предаде владението им на М.Д.К.–Ч., с ЕГН **********,***, със съд. адрес: ***, на основание чл. 108 от
ЗС.
ОСЪЖДА Б.-р. съвместно
предприятие „А.” - ***, представлявано от директора С. С. Т., да заплати на
М.Д.К.–Ч., с ЕГН **********,***, ***, със съд. адрес: ***, общо сумата
2 263лв. /две хиляди двеста шестдесет и три лв./ - такси и разноски по
съд. производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като до пълния предявен
размер от 7 753,35 лв. отхвърля претенцията като недоказана и
неоснователна.
Трите
скици по чл.13 от ППЗСПЗЗ, издадени от Община Пловдив и приложени към
удостоверения изх.№ 9400-12234/29.03.05г., са неразделна част от съдебното
решение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Б./