Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.10.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

19.09.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

120

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/.

Депозирана е жалба от пълномощника на Б.М.К. от ***, срещу Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на ТЕЛК гр.Кърджали.

Сочи, че атакуваното експертно решение на НЕЛК е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие, както с материалния закон, така и с приложената медицинска документация и с обективното здравословно състояние на жалбоподателя.

Излага съображения, че Б.К. бил с ***. В тази връзка счита, че определеният процент на нетрудоспособност не е съобразен с обективното здравословно състояние на освидетелствания и обстоятелството, че уврежданията му са необратими. Релевира доводи за допуснати нарушения на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза, според която норма степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.

Счита оспорения акт за немотивиран, в който връзка сочи, че в решението на НЕЛК липсвало изявление на какво основание е потвърдено решението на ТЕЛК, респ. степента на трудова неработоспособност на жалбоподателя. 

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез адв. Е.У. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.  Въвежда доводи, че за установяване на действителното здравословно състояние на Б.К. е необходимо да бъде извършен преглед на лицето, а не същото да бъде преценено единствено въз основа на медицинска документация. Представя писмена защита, в която излага аналогични с въведените в жалбата съображения за незаконосъобразност, немотивираност и необоснованост на оспореното решение. 

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Б.М.К. е експертизиран за първи път с Експертно решение № ***/*** г./л. 3 от МД/, при което му е определена загуба на работоспособност ***%, вследствие на ***;

През 2004 г. му е поставена диагноза: „***“, с диагноза: „***“, поради което с Експертно решение № ***/*** г./л. 8 от МД/ му е определена ***% трайна нетрудоспособност;

С Експертно решение № ***/*** г./л. 17 от МД/ на К. е поставена „***%“ трайно намалена работоспособност;

С Експертно решение № ***/*** г./л. 18 от МД / на жалбоподателя е определена трайна нетрудоспособност от ***% за срок от ***;

На 30.09.2015 г. Б.М.К. е депозирал молба-декларация в Регионална здравна инспекция – Кърджали с вх. № ***/*** г./л. 24 от МД/, за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние.

С Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, на жалбоподатела е определена ***% трайно намалена работоспособност за срок от ***, с дата на инвалидизиране *** г./л. 40 от МД/. Изложени са мотиви, че за *** се определя т.н.р. ***%, за ***. Посочено е, че за ***, след проведен курс на лечение не се определя % т.н.р. Така постановеното решение е обжалвано от Б.К. пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ по отношение на определения процент на неработоспособност.

С Експертно решение № 1466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София/л. 44 от МД/  е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ *** „по всички поводи“. На страница втора от акта са изложени мотиви, че: установена ***.

***

В заключение е потвърден определеният от ТЕЛК  краен % - ***% ТНР.

За изясняване на делото е назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица със специалности: „***“ и „***“. Видно от заключението на вещите лица/л. 58 – л. 60 от делото/, прието по делото без възражение от страните, степента на увреждането на Б.М.К., стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит е в съответствие и е съобразен със съответната отправна точка и процента трайно намалена работоспособност, определена с решение на ТЕЛК и потвърдена с ЕР на НЕЛК № 1 466 от зас. № 151/26.11.2018 г. В констативната част на заключението е извършен подробен анализ на състоянието на жалбоподателя ***, за което съответният специалист/вещо лице/ е изложило конкретни мотиви относно увреждането и процента на трайно намалена работоспособност.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето/ЗЗ/, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено в установената от чл. 59, ал. 2 АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за издаването му, от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето/ЗЗ/, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Наредбата да медицинската експертиза/НМЕ/ колективен административен орган в кръга на неговите правомощия. Решението е взето от *** състав по ***, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазено е и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател - чл. 18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Разгледан по същество обжалваният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. 

Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ ***, с което на жалбоподатела е определена ***% трайно намалена неработоспособност за срок от ***, с дата на инвалидизиране *** г./л. 40 от МД/, е обжалвано в частта относно определения процент на трайно намалена работоспособност. Нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗ, дава възможност на органите на медицинската експертиза да могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. В конкретния случай с оспореното експертно решение на НЕЛК е налице произнасяне, с което изцяло е потвърдено решението на ТЕЛК, респ. изложени са мотиви, с които е потвърдено обжалваното решение по всички поводи, в това число и определеният ***% трайно намалена работоспособност.

В депозираната пред съда жалба са въведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт, аргументирани с твърдения, че определеният процент на трайно намалена работоспособност не е съобразен с обективното здравословно състояние на освидетелствания и обстоятелството, че уврежданията му са необратими. 

Настоящият съдебен състав намира процесната жалба за неоснователна, респ. счита че сочените в нея отменителни основания не са налице. В тази връзка съображенията на съда са следните:

Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет – чл. 101, ал. 7 от ЗЗ.  Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/. По силата на чл. 62 от Наредба за медицинската експертиза/ в релевантната редакция с ДВ, бр. 51/2017 г./, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. 

Видно от чл. 63, ал. 1 НМЕ/в приложимата и горепосочена редакция/, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Съгласно ал. 3 на цитираната норма/в приложимата и горепосочена редакция/, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.

Съгласно т. III от Приложение № 2 „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти“/отново в горната редакция/ към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност е посочен отделен процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на трайно намалената работоспособност се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20% от сбора на процентите на останалите увреждания. Прибавеният процент е в зависимост от общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от най-високия процент за останалите увреждания.

В конкретния случай е спазена горната нормативна уредба, при което на Б.М.К. са определени ***% трайно намалена работоспособност, от които за водещата диагноза „***“ са определени ***%, които са в съответствие с Приложение № 1 към чл. ***, ал. *** НМЕ, ***.

Регламентирано е също, че оценката на ***.

 Видно от приетото заключение на вещите лица по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, както и въвеждащо в процеса конкретните релевантни за спора факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания и по-конкретно в частта относно заключението на вещото лице д-р И.Я. със специалност „***“, с оглед установеното на жалбоподателя ***, съгласно уредбата в НМЕ, Приложение № 1 към чл. ***, степента на увреждането, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит е в съответствие и е съобразен със съответната отправна точка и процента на трайно намалена работоспособност, касаещ *** на Б.М.К., е правилно.

На следващо място, за установеното увреждане на жалбоподателя, а именно ***, изразяващо се в *** са определени ***% трайно намалена работоспособност, което е в съответствие с НМЕ, Приложение № 1 към чл. ***, ал. *** НМЕ, ***. Видно от текста на посочената норма *** са нормативно посочени ***% трайно намалена работоспособност. В този смисъл е и заключението на вещото лице д-р С.К. със специалност „***“, съгласно което определените проценти за констатираното у жалбоподателя *** напълно съответстват на обективното *** състояние на К., ***, съгласно Приложение № 1 към чл. ***, ал. *** от НМЕ.

Според настоящия съдебен състав законосъобразно и обосновано е решението и в частта му, с която по отношение на датиращото през *** г. заболяване на Б.М. ***, след проведен курс на лечение, не е определен % на трайно намалена работоспособност. Този извод се налага, както от съдържащите се в МД писмени доказателства, видно от които при извършената ***/описана в Амбулаторен лист № ***/*** г. – л. 38 от МД/ не са открити отклонения, така и от заключението на вещото лице д-р Р.К. със специалност „***“, от което се установява, че ***.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че от МД на Б.К. е видно, че още през *** г. при извършената *** на лицето е констатирано излекуване на пациента, като в съдържащите се на л. 20 и л. 21 от досието Амбулаторен лист № ***/*** г. ***, е отразено състояние: „***“. ***.

В заключение, според съда правилно и в съответствие с т. III от Приложение № 2 „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти“ към чл. ***, ал. *** от НМЕ, е определена и общата оценка на трайно намалена работоспособност – ***% т.н.р., като към определените ***% т.н.р. за водещата диагноза е прибавен ***% от сбора на процентите на *** (***% за *** и ***% т.н.р. за ***).         

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 62 от НМЕ от страна на административния орган, аргументирани с твърдения, че за  установяване на действителното здравословно състояние на Б.К. е било необходимо да бъде извършен преглед на лицето, а не същото да бъде преценено единствено въз основа на медицинска документация.

Обжалваното Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. В случая освен представените от жалбоподателя доказателства за здравословното му състояние, респ. за наличните увреждания с молбата-декларация  вх. № ***/*** г., при постановяване на решението на ТЕЛК са били взети и данните от допълнителни изследвания на лицето, извършени през *** г. и съдържащи се в МД – ***, както и данните от приложените амбулаторни листове. С други думи, преди вземането на решението ТЕЛК е разполагал с актуални данни за здравословното състояние на Б.М.К. по отношение на всички увреждания на лицето, относими към определяне на трайно намалената работоспособност. Всички тези данни/доказателства се съдържат в медицинското досие на жалбоподателя и са взети предвид и обсъдени от   НЕЛК при разглеждане на депозираната жалба против решението на ТЕЛК и постановяване на оспореното Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г.

В тази връзка съдът намира, че административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, а именно постановил е решението си след като е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства, обсъждайки обясненията и възраженията, въведени в депозираната пред него жалба.

Оспореният акт е с необходимото съдържание съгласно нормата на чл. 59 от АПК, като в решението са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Изложени мотиви, аргументиращи в достатъчна степен взетото решение, а именно, че ***, касае се за ***, обосноваваща ***% ТНР. Относно датиращото през *** г. заболяване ***, за което не се предвижда % ТНР. За диагнозата *** са определени ***% т.н.р., при което са посочени съответните отправни точки по Методиката за отправните точки. В заключение е потвърден определеният от ТЕЛК  краен % - ***% ТНР.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Б.М.К. от ***, срещу Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на ТЕЛК гр.Кърджали, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на делото, тъй като не е налице надлежно заявено от ответника искане за присъждане на деловодни разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.М.К. от ***, с ЕГН **********, срещу Експертно решение № 1 466 от зас. № 151 на 26.11.2018 г. на НЕЛК гр.София, с което е потвърдено Експертно решение № *** от зас. № *** на *** г. на ТЕЛК гр.Кърджали, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: