№ 8549
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110129523 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. П. П., Е. М. П. и Я. С. З. за заплащане
разделно при равни квоти по 1/3 от всеки от ответниците на сумите, както следва: сумата от
236,22 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 37,35 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 21.03.2023 г., както и сума за дялово
разпределение от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,97 лв. и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,91 лв. за периода от 01.07.2020 г. до
21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. След
постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че И. П. П., Е. М. П. и Я. С. З. били собственици - клиенти на
“Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. „Възраждане“,
ул. „Княз Борис I“, бл. 121, представляващ магазин и са потребявали топлинна енергия за
стопански нужди за абонатен № 1511, инсталация № **********, като не са заплатили
начислените суми за процесния период, до размера на които същите са се обогатили
неоснователно предвид липсата на сключен договор за продажба на топлинна енергия
между страните.
В отговора на исковата молба ответникът Я. С. З., чрез назначения му особен
1
представител, оспорва иска по основание и размер, и моли да бъде отхвърлен. Възразява
срещу твърденията, че същият е собственик на имота, както и че е ползвал процесния
магазин през заявения период. Оспорва: количеството топлинна енергия, което се твърди, че
е доставяно, разпределението на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума.
Ответникът И. П. П. в депозирания по делото отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че не е ползвател на топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва топлинна енергия действително да е била доставяна в имота за
стопански нужди, както и размера на претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Е. М.
П..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, ал.1 ЗЕ:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване;
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ предвижда, че „продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди“. От така
цитираната разпоредба следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди, е необходимо да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален). В този смисъл са представените по делото Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” EАД на
потребителите в гр. София, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна
енергия от „Топлофикация София” EАД на потребители на топлинна енергия за стопански
нужди в гр. София се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач, при
прилагане на „настоящите“ общи условия.
Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните
с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор
за процесния имот – магазин, находящ се в гр. София, общ. „Възраждане“, ул. „Княз Борис
2
I“, бл. 121, абонатен № 1511, инсталация № **********. По делото не се спори, че такъв
договор не е сключван, като ищецът единствено е депозирал отправена от и.д. Директор
дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ до ответниците покана за
уреждане на възникналите между тях отношения, в това число и за подписването на договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /л. 25 от делото/. Ето защо, съдът
приема, че ответниците нямат качеството потребители на топлинна енергия и правилата на
раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която
се установява, че процесният имот не ползва ТЕ за отопление и БГВ, като заплаща само ТЕ
за сградна инсталация пропорционално на пълния отоплителен обем по проект. В
заключението са дадени стойностите на начислената топлинна енергия.
Ищецът не навежда твърдения до някоя от стените в съседство на магазина да е
минавал вертикален щранг за топлоподаване, от който евентуално процесният магазин да се
затопля, не са налице данни за това и в експертизата или от излушването на вещото лице.
На първо място, ищеца не доказа пълно и категорично твърдението си, че
ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот.
По делото е представен нотариален акт за собственост № 8, том XIV, дело 529 от
1.03.1936 г. на Софийски областен съд, с който Михаил Георгиев П. е признат за собственик
на процесния имот /л. 113-115/. Ищецът не твърди, нито представя доказателства
ответниците да са негови наследници. От съдържанието на приложения по делото договор за
наем от 01.12.1992 г. /л. 37-40/, може да се направи заключение, че ответникът И. П. П. и Е.
М. П. /посочени като наемодатели по договора/ са били собственици на процесното
помещение към 01.12.1992 г. От друга страна, от представените доказателства от ищеца
може да се направи заключение, че неучастващи по делото юридически лица – ОФ
„МЕТРОПОЛИТЕН“ и ФИРМА „КОСТА-ЗОИ“ ООД са собственици на недвижим имот,
ползващи топлинна енергия в сграда на адрес ул. „Княз Борис“ № 121, адресът на процесния
имот ( л. 46-47 от делото) към 27.10.1995 г. От анализа на представените молба за открИ.е на
партида и молба за изключване на отопление и/или топла вода от И. П. П. не може да се
направи категоричен извод, че същия е собственик на имота по време на процесния период.
По делото не са налице доказателства, че на Я. С. З. притежава право на собственост по
върху имота.
На второ място, дори да се приеме, че ответниците са собственици на имота, то не се
доказа, че същите са се обогатили неоснователно за сметка за ищеца.
В конкретния случай доказване че ответниците са собственици на недвижимия имот
не обуславя основателност на претенцията, доколкото искът не е предявен на договорно
основание, а се претендира вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, поради
ползване от ответниците на топлинна енергия на адреса на имота и незаплащане на цената
за същата.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на предявения иск – чл. 59
3
ЗЗД, обстоятелството, че в процесния имот е начислявана топлинна енергия за сградна
инсталация и че ответниците са собственици на процесния имот, не са достатъчни за
основателност на предявената претенция, тъй като за уважаването й е необходимо реално да
е доставена топлинна енергия до имота, с чиято стойност ищцовото дружество да е
обедняло, а ответниците да са се е обогатили. В хода на делото не се установи, че някой от
тримата ответници е ползвал имота през исковия период и съответно е консумирал
доставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин е спестил разходи.
Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да възстанови настъпило без основание имуществено
разместване в патримониума на страните, каквото обаче в процесния случай не се
установява. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на
горните релевантни факти, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези
правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответниците не са потребили
топлинна енергия през исковия период, поради което и не е налице хипотеза на спестяване
на разходи за нейното овъзмездяване.
Исковете за главница за незаплатена топлинна енергия и главница за дялово
разпределение се явяват неоснователни. За пълнота, по делото се установи с помощта на
СТЕ, че дялово разпределение не е било извършвано в процесния имот. Неоснователни са и
акцесорните искове за обезщетения за забава върху всяка главница.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на
разноски. Възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ответниците
адвокатско възнаграждение е основателно.
Ответниците са защитавани, както следва: И. П. П. от адв. Виктор С., Е. М. П. от адв.
Светломира Димитрова – и двамата осъществяващи безплатна правна помощ по делото.
Последните претендират възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Според
съда справедливото адвокатско възнаграждение, определено с оглед ниската правна и
фактическа сложност на делото и обичая в практиката, а именно - Наредба №1/2004г.,
следва да е размер на 400 лв., която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал. 2, вр.
ал. 1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на всеки един от процесуалните представители.
Основателно е искането за заплащане на възнаграждение за заповедното производство
на проц. представител на И. П. – адв. КРАСИМИРА ИГНАТОВА БИЛЕВА - в размер на
100 лв. за подаване на възражение и на проц. представител на Е. П. – адв. МИХАЕЛ
ЛЮБОМИРОВ ЛЮБОМИРОВ - в размер на 100 лв. за подаване на възражение, и на проц.
представител на Я. З. (искането е направеното още в рамките на заповедното производсто) –
на адв. НИКОЛАЙ ИЛЧЕВ ИЛЧЕВ - в размер на 100 лв. за подаване на възражение.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК , срещу И. П. П.,
ЕГН **********, Е. М. П., ЕГН ********** и Я. С. З., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г. по ч.гр.д. № 15582/2023 г. по описа на СРС, 78
състав: сумата от 236,22 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 37,35 лв. мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 21.03.2023 г., както и сума за
дялово разпределение от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г. в размер на 3,97 лв. и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,91 лв. за периода от
01.07.2020 г. до 21.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, да заплати на адвокат Виктор Филипов С. – САК,
сумата от 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, да заплати на адвокат Светломира Йорданова
Димитрова – САК, сумата от 400 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по
исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, да заплати на адвокат адв. КРАСИМИРА ИГНАТОВА
БИЛЕВА – РАК, сумата от 100 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по
заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, да заплати на адвокат адв. МИХАЕЛ ЛЮБОМИРОВ
ЛЮБОМИРОВ – САК, сумата от 100 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за
защита по заповедното производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 ЗА,
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, да заплати на адвокат адв. НИКОЛАЙ ИЛЧЕВ ИЛЧЕВ,
сумата от 100 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по заповедното
производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5