№ 4029
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно
дело № 20241100205118 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СГП се явява прокурор Ж. М..
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В. И. Т. – редовно призован, се явява
лично, доведен от органите на Съдебна охрана.
За него се явява адв. Ц. И. П.-И., упълномощен защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР. СОФИЯ се явява инспектор М.М..
Същият представя заповед № Л-267/04.09.2024 г. на Началника на Затвора гр.
София за осъществяване на представителство на Началника на Затвора гр.
София.
Становище на страните по хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, намира че не е налице процесуална пречка по даване ход на
1
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
В. И. Т. – роден на ******* година в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, осъждан, средно образование, работил в леката
промишленост, живущ по постоянен адрес в гр. София, ЕГН **********.
На осн. чл. 274, ал. 1 НПК, съдът разяснява на страните правото им на
отвод към състава на съда, към съдебния секретар, а на лишения от свобода и
неговия защитник правото на отвод и към прокурора.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ, на осн. чл. 274, ал. 2 НПК, разяснява на лишения от свобода и
неговия защитник правата му по чл. 55 и следващите от НПК.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Т.: Разбирам правата си.
На осн. чл. 275 НПК, съдът дава дума на страните за искания по реда на
съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по доказателствата и няма да
представям нови.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания по доказателствата. Представям
справка по изтърпяната част на наказанието към днешна дата.
АДВ. И.: Нямам искания, няма да соча доказателства. Да се приеме
справката.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Да се приеме справката.
СЪДЪТ, на основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ, което започва с доклад
на съдия-докладчика. Делото е образувано по молба, депозирана от лишения
от свобода В. И. Т., чрез неговия защитник адв. Ц. И., в която молба иска
допускане на условно предсрочно освобождаване до размера на остатъка, не
изтърпян, от присъдата му „Лишаване от свобода“, която изтърпява
понастоящем.
2
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Т.: Поддържам молбата си.
АДВ. П.-И.: Нямам допълнения. Изцяло поддържам така депозираната
молба.
ИНСПЕКТОР М.: Няма да представям други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Считам, че молбата е
основателна.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като доказателства по делото представена днес справка,
удостоверяваща изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ от В.
И. Т.. Подобна справка, но към дата 16.08.2024 година; документи приложени
към молбата на поискалия словно предсрочно освобождаване, подробно
описани в приложението към нея, както и експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние на лишения от свобода.
ПРИЕМА като доказателства по делото и материалите приобщени към
личното досие на В. И. Т. в Затвора София, като ги ОГЛАСЯВА чрез
прочитането им.
СТРАНИТЕ поотделно: Нямаме искания.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал,
изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.-И.: Уважаеми г-н Председател, моля да уважите молбата за
условно предсрочно освобождаване на В. Т. И. на осн. чл. 437, ал. 2 от НПК и
чл. 70 от НК.
3
Молбата за предсрочно освобождаване е основателна, законосъобразна
и по същество лишеният от свобода отговаря на изискванията предвидени в
закона. От епикризата, която е приложена към молбата е видно, че В. И. е с
окончателна диагноза „Емболия и тромбоза на илиачна артерия.
Генераризирана атеросклероза с мултифокална изява“ и придружаващи
заболявания, като Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност; Облитериращ тромбангиит; Пиелонефрит; Нефролитиаза и
язва на стомаха.
На 18.01.2024 година е направена Ангиография екстремитас инфериорес
билатералис. Указано е, че лечението следва да се проведе поетапно. На
съдово-хирургична среща пациентът е преценен като подлежащ на аорто-
феморален байгас синистра в планов порядък и да постъпи, като за целта
следва да постъпи в съдова хирургия с две бележки за кръводаряване,
ксерокопие на рецептурна книжка и амбулаторен лист от преглед от лекаря
издал направление №7 за хоспиталиция. Препоръчано е наблюдение от
кардиолог. На пациента е дадена възможност на 29.01.2024 г. и 09.02 2024 г.,
след предварително записване да премине констативен преглед в клиниката
„Чирков“. Затворническата администрация в случая е действала в нарушение
на задължението на администрацията на местата за лишаване от свобода да
създаде условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените
от свобода в изпълнение на наложеното им наказание. Чл. 60 от Наредба
№2/22.03.2010 година за условията и реда на медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода са регламентирани в случаите, в които
лишените от свобода се изпращат в държавни и общински лечебни заведения,
като предпоставките са идентични в предвидените в чл. 135 от ЗИНЗС.
Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от
Директора на СБАЛС или на медицинския център. Той издава медицинско
направление, в което задължително се отбелязва диагноза, начало и протичане
на заболяване, направени изследвания, резултати и моментно състояние на
болния, къде е проведено лечението и какъв е резултатът от назначеното
лечение. Директорът на СБАЛС или на медицинския център уговарят
консултацията, изследването или лечение, като подготвя необходимите за това
документи, след като Началникът на затвора следва да издаде заповед по чл.
135, ал. 2 от ЗИНЗС. В конкретния случай, независимо от изразеното
4
становище от ЛКК при СБАЛС не са предоставени необходими документи от
посочените медицински специалисти, видно от изложеното писмо
1020/23.01.2024 година на Затвора София. При така създадената ситуация и в
изпълнение на задължението си да организират провеждане на лечението при
условията на чл. 135 от ЗИНЗС Началникът на затвора е изразил отрицателно
становище по молбата за прекъсване, с което е мотивирал СГП да постанови
своя акт отказ да уважи заявлението ни от 22.01.2024 година за продължаване
прекъсването на изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ по
здравословни причини, като е поставил в риск опазването на физическото
здраве и живота на В. Т.. Затворническата администрация не е предоставила
своевременно на прокурор от Върховна прокуратура исканата справка във
връзка с произнасяне по повод жалбата на В. Т.. Непълни справки са подадени
постфактум едва след двете писма от 11.04.2024 година и 25.04.2024 година на
прокурор Кирилов от СГП. Не са пожелали да потвърдят, че след 23.01.2024
година В. Т. не е изпратен за оперативно лечение и отстраняване на тромба в
УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“ и е оставен по този начин под риск за
живота.
Едва при преглеждане материалите по делото и на досието на В. Т. успях
да се запозная с постановлението на прокурор от Върховна прокуратура, който
е бил принуден да потвърди постановлението на Апелативна прокуратура, тъй
като на него не са му били дадени исканите справки за здравословното
състояние на Т., изпратено му е писмо от Началника на Затвора с приложено
към него справка, от която е видно, че В. Т. е преминал оперативно лечение,
което не отговаря на истината. В болница „Чирков“ В. Т. му е бил направен
опит, инвазивно, по венозен път да бъде отпушен наличният там тромб, но се
оказало, въпреки съвременната техника в тази добре оборудвана болница, да
се премахне тромба и той е останал там, поради което, от епикризата, която
преди малко Ви цитирах, е било поставено изискване след 21.01.2024 година,
след представени необходимите документи, съгласувани със затворническата
администрация, същият да постъпи за открита операция, с оглед премахване
на тромба, който по настоящем стои там.
От експертната оценка и от доклада на Началника на затвора е видно, че
В. Т. се справя добре, асоциализиран е, добро психическо състояние, вижда се,
че той има добро поведение в мястото за лишаване от свобода, справя се с
трудовите задължения и във връзка с факта, че са му били наложени през 2023
5
година наказания за това, че бил употребил алкохол, което е единственото
черно петно в цялата тази история, защото за алкохол се говори в експертната
оценка, която като цяло е положително, държа да отбележа, че установеният
алкохол, който е измерен с не се знае с какъв дрегер, 3000 или 5000, е
установено 0,25 промила, като това е едно незначително количество, предвид
лекарствата, които той взима във връзка със здравословното му състояние и
освен това скоро имаше по телевизията предаване, в което се оказва, че след
изяждане на един краосан дрегер теста показва 0,21 промила, а след
изплакване на уста с вода за уста замеряния могат да покажат 3,87 промила.
Така че според мен тенденциозно са му правени тези тестове, които както се
вижда, че 0,25 промила е едно нищожно количество алкохол, което може да не
се дължи и вероятно не се дължи на употреба на алкохол, тъй като той е в
място за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.
Освен това, В. Т. след 20.09.2022 година няма налагани дисциплинарни
наказания. Изтърпял е повече от половината наложено му наказание и видно
от днес представената справка му остава една година, седем месеца и пет дни
до края на наказанието. Съществува реален и ежедневен риск за живота и
здравето му. Благоприятна прогноза е налице за ресоаицлизация, той е
позитивен, няма конфликти с останалите затворници и считам, че е
безсмислено изтърпяване на наказание и е недопустимо и противоречи на
законите на България и Конвенция защита на правата на човека.
Моля да уважите молбата за условно предсрочно освобождаване по
съображенията изложени подробно в същата и най-вече предвид наличната
медицинска документация в досието на лишения от свобода, за влошеното му
здравословно състояние, застрашаващо живота и здравето на В. Т..
Когато на 08.01.2024 година беше освободен, за да постъпи в болницата,
брат му многократно ходи, докато се освободи легло, защото тези неща се
плануват предварително и трябва за това затворническата администрация да
се договори с болницата кога да може да постъпи, защото е много трудно.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Т. за лична защита: Искам да бъда условно. Не
мога да говоря като бях прекъсване, понеже не може да ме изведат от затвора
взех направление за доктор, ходих да ми правят операция съмняваха се за рак
на белите дробове, от там ходих в 17-та поликлиника в София и нямам рак, но
да ми се направи операция, трябваше на 29 януари да ме отворят през корема,
6
за да ми извадят тромба, сега сме септември месец и никакъв резултат.
Лекарят ми казва „Запиши си час“ и аз му викам как да си запиша час като съм
в затвора.
Аз нямам пропуснато свиждане. Брат ми идва, синът ми идва, майка ми
ми идваше, но почина миналата година. Адресната ми регистрация в гр.
София, кв. „*******“, ул. „*******, в Световрачене имаме семейна къща.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Съдия, молбата е процесуално
допустима, но считам, че по същество същата е неоснователна.
За условно предсрочно освобождаване съгласно разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от НК е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки.
Безспорно първата формална предпоставка е налице, а именно В. Т. е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.
По отношение на втората предпоставка да е дал доказателства за своето
поправяне считам, че същата не е налице. Тук искам да вмъкна, че
здравословното състояние, на което се акцентира в молбата и в пледоарията на
защитата не е относимо към настоящото производство и не е в пряка и
непосредствена връзка с поправянето на лицето. Има отделна процедура по
чл. 447 от НПК, а това, че с последното постановление на градския прокурор е
отказано да бъде прекъснато изпълнението на наказанието е поради факта, че
затворническата администрация е дала отрицателно становище и е посочено,
че медицинска помощ ще бъде указана при условията на чл. 135 от ЗИНЗС.
Относно поведението на Т. в затвора считам, че от докладните на
затворническата администрация е видно, че показва старание към спазване на
установените правила и дисциплина, трудово ангажиран е, но това е
стандартно дължимо поведение, което не надхвърля обичайните правила.
Напротив – прави впечатление, че се наблюдава колебание в неговото
поведение. Относно стойностите на риска от рецидив същите са били
занижени от средни към ниски, а след това отново завишени. Тази тенденция
се наблюдава и при изпълнение на прогресивната пенетенциарна система,
която в случая не е изпълнена до край. Типът на затворническо заведение е
бил променен от закрит на открит, но в следствие на колебания в поведението
на Т. и установени дефицити, най-вече в злоупотребата с алкохол, типът е бил
заменен отново на закрит. За да се приеме, че има действително поправяне на
7
лишения от свобода следва да е налице едни траен и необратим процес на
промяна на съзнанието и поведението на лицето, така че да се обезпечи
неговата ресоциализация в обществото при неговото освобождаване и да не се
допуска по-нататъшно нарушаване на закона. В случая няма категорични и
убедителни доказателства за такъв траен и необратим процес, поради това аз
споделям становището на затворническата администрация, че молбата следва
да бъде оставена без уважение и остатъкът от наложеното наказание да се
използва за продължава не на програмата по изпълнение на присъдата и
преодоляване на установените дефицити.
ИНСПЕКТОР М.: Уважаеми г-н Председател, становището на
Началника на затвора съвпада с изложеното от Представителя на градска
прокуратура, т.е. че молбата на осъденото лице е допустима, но не
основателна. С оглед на процесуална икономия няма да преповтарям и
смятам, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
АДВ. И. реплика: Предвид това, че както госпожа прокурора, така и
представителя на затворническата администрация се позоваха на доклада на
Началника на затвора, моля да обърнете внимание на т. 9 – прогноза за
личността в този доклад, който пише в противоречие на това, което каза
прокурора, той не е в закрит, а в открит тип. Освен това пише, че не са му
налагани дисциплинарни санкции понастоящем и въпреки че към момента на
изготвяне на доклада той не е наказван и освен това пише, че не трябва да се
пренебрегва, че при него се наблюдава успешна ресоциализация, съхранени са
му взаимоотношенията с близките му, наличие на трудови умения и навици,
както вече той каза - добро жилищно устройване, което прогнозира връщането
в условията на свобода да бъде благоприятно за него. Освен това, не само
здравословното състояние, както отбелязах и преди това, този алкохол, това е
било преди 2022 година е под съмнение доколко е бил употребил това нещо.
Освен това, тя се позовава госпожа прокурора и на постановлението на
прокурор от градска прокуратура, тъй като ние обжалвахме постановлението
пред ВКП госпожа прокурора от Върховна прокуратура не е била
удовлетворена от справките, които са представени от затворническата
администрация, тъй като са били представени постфактум и тя е била
8
принудена поради липса на информация за здравословното му състояние да
откаже освобождаването за провеждане на здравно лечение. Но в същото това
постановление прокурора изрично указва на градска прокуратура да има
грижата да провери дали затворническата администрация провежда
необходимите мерки, с оглед здравословното състояние, указва също така и в
отговор на това Кирилов на два пъти иска от затворническата администрация
информация опериран ли е след 23.01.2024 година Т., но там отговор, чак след
второто писмо последва, от където се вижда, че той не е опериран.
СЪДЪТ дава право на последна дума на ЛИШЕНИЯТ ОТ
СВОБОДА Т.: Ако може да бъда условно предсрочно освободен и да
продължа лечението си навънка.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Производството е по чл. 437, ал. 1 и следващите от НПК, вр. чл. 70, ал. 1
от НК.
Образувано е въз основа на молба, депозирана от В. И. Т., чрез неговия
защитник, в която молба иска да бъде допуснато условно предсрочно
освобождаване до размера на неизтърпяната част от наказанието „Лишаване
от свобода“, което търпи понастящем в Затвора гр. София.
В съдебно заседание страните изложиха съображенията си, като
прокуратурата релевира становище в противовес на направените такива в
молбата, както представителя на СГП, така и упълномощения представител на
Началника на Затвора София пледираха за оставяне на молбата без уважение с
аргумент липса на първата от кумулативните предпоставки на закона. За
разлика от тях, процесуалният представител на лишения от свобода, както и
самият В. Т. изложиха подробни съображения защо считат, че молбата следва
да бъде уважена, базирайки се от една страна на доброто поведение, което Т. е
имал по време на фактическото изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ и в много по-голяма степен основавайки се на влошеното
здравословно състояние и на обстоятелството, че въпреки давността когато е
установено това влошаване затворническата администрация не е положила
необходимите усилия да изправи същото.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото
9
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Втората от предпоставките, поне така както е подредена в чл. 70, ал. 1 от
НК по отношение на В. Т. е налице. Видно от приложената последна най-
актуална към днешна дата справка за изтърпяната част от наказанието му от
присъдата му от 15 години „Лишаване от свобода“ за деяние убийство по чл.
115 от НК В. Т. е изтърпял общо 13 години, 4 месеца и 25 дни. Остатъкът е 1
година, 7 месеца и 5 дни. Остатъкът е минимален и изискването за изтърпяна
част от наказанието поне ½ е изпълнена преди години и то още при
предходното разглеждане на подобна процедура пред друг състав на СГС, три
години назад. Спор в производството възникна по отношение на подредената
като първа кумулативна предпоставка на чл. 70 от НК, която законодателят
изисква активно поведение на самия лишен от свобода, като е казал
законодателят „Да е дал доказателства за своето поправяне в рамките на
пребиваването си в пенетенциарното заведение“. Доказателствата събрани в
производството са многобройни, личното досие на лишения от свобода е
подробно и след запознаване с него съдът не намира за изтеклия
продължителен период от време от 11 години, през които той е бил в затвора,
констатирани от затворническата администрация драстични прояви на
неспазване на вътрешния ред в затвора, дори независимо от кардиналното
становище на Началника на затвора в доклада на ИСДВР е посочено, че той е
направил нужното да се ресоциализира в рамките на самото пенетенциарно
заведение, отношенията му и с останалите намиращи се в него и с неговите
близки и посочва много добри по отношение на близките. Проявите, които са
констатирани през годините са с давност повече от една година и не могат да
бъдат определени като драстично нарушаващи вътрешния ред на Затвора
София. За тези прояви същият е понесъл съответна отговорност, която е
рефлектирала и е отразена в доклада представен по делото. В други свои
произнасяния съдът е отбелязвал, че доколкото е изключително трудно при
липсата на непосредствено впечатление от поведението на един лишен от
свобода в затвора решаващият съд да вземе становище относно това дали той
се е поправил действително, дали и в каква степен конкретната му личност, с
оглед неговите личности особености е в състояние да демонстрира
убедително при това правдиво доказателство за своето поправяне, поради
което и съдът е склонен и в последни свои произнасяния се придържа към
една чисто математическа формула, която извежда от съотношенията между
10
от една страна общия срок на изтърпяване на наказанието спрямо остатъка,
което е и законовото изискване на чл. 70 от НК, на следващо място
съотношението между изтърпяната част от наказанието общо и фактически
изтърпяната част от наказанието и накрая съотношението между фактически
изтърпяната част от наказанието и подлежащия на изпълнения остатък, който
в случая се иска да бъде като допуснат като условно предсрочно срок за
освобождаване. Наблюдава се съществена разлика в пъти между остатъка от
една година и фактически изтърпяната част от наказанието „Лишаване от
свобода“ от 11 години и 14 дни. 11 години и 14 дни е реално пребиваване в
затвора. Според настоящия състав е достатъчен срок, който е следвало да се
очаква при демонстрирано желание на самия лишен от свобода да бъде
поправен, да се приложи по отношение на него мерките по поправяне и
превъзпитание. В този смисъл, съдът при подобен срок от съотношение
приема, че дори и да има незавършен процес от това поправяне, въпреки
тавтологията, която се получи в текста, при тези данни отговорността за
липсата на такъв завършил процес може да се разпредели и между самия
лишен от свобода и между органите на затворническата администрация.
Действително многобройните доказателства, които са събрани за
здравословното състояние на лишения от свобода са извън тези, които
разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 определя като необходими за преценка относно
поведението му, т.е. относно изпълнението на този коментиран по-горе първи
критерии на чл. 70 от НК, но не може да бъде отминат и фактът, че в
продължение на няколко години здравословното състояние според
приложените документи на лишения от свобода се влошава, а очевидно не е
направено необходимото за спиране на този процес на влошаване и прилагане
на адекватно лечение на Т..
По отношение на опасността от рецидив, доказателствата сочат на една
действително жестока, но инцидентна проява, предизвикана очевидно и от
алкохол, поне така се твърди и такива са данните, с които разполага съда, т.е.
не се касае до лице, което по принцип е бил склонен преди тази проява към
извършване на такъв род тежки противообществени прояви, за да се счита
вероятността той да прибегне към подобна и след освобождаването му
условно предсрочно. В този смисъл, съдът счита, че по това дело са налице
достатъчно данни, от които може да бъде извлечено разбиране за поправяне и
превъзпитание, т.е. за изпълнение на двете предпоставки на чл. 70 от НК,
11
което предполага необходимост от допускане на условно предсрочно
освобождаване.
В тази връзка, допускайки такова, съдът следва да определи изпитателен
срок равняващ се на остатъка от 1 година, 7 месеца и 5 дни и съответния такъв
при предприето обжалване или протестиране от страните и за допълнителна
гаранция в рамките на този срок от 1 година, седем месеца и 5 дни следва да
бъде постановена и пробационната мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, по настоящия адрес, който съвпада с постоянния
адрес на осъдения.
С оглед на изложеното и на осн чл. 437 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА условно предсрочно освобождаване по отношение на
лишения от свобода В. И. Т. с ЕГН ********** по отношение неизтърпяната
част от наказанието му „Лишаване от свобода“ по НОХД №546/2014 година на
Софийски градски съд от 15 години „Лишаване от свобода“ за деяние по чл.
115 от НК до размера на неизтърпяната част от наказанието.
На осн. чл. 70, ал. 6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок равняващ се
на 1 година, 7 месеца и 5 дни.
ОПРЕДЕЛЯ за срок от 1 година, 7 месеца и 5 дни пробационна мярка
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, които следва да
се проведат на настоящия адрес на лишения от свобода в гр. София, кв.
„*******“, ул. „*******
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране по реда на Глава 22 в 7-мо дневен срок пред САС.
Съдебното заседание приключи в 10:50 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12