Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 649/14.12.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав,
в открито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Л***
като разгледа
докладваното от съдия Ницова адм.д. № 596
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 14а, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба, подадена от Н.Б.Н. ***, чрез пълномощника адв.К.Г.,***, „ срещу заповед № ЗСПД/Д-М/2640 от 25.10.2018 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане“/ДСП/ гр. Монтана. Със заповедта наредено Н.Б.Н. „..да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по реда на чл. 8д от ЗСПД за периода м.май 2018 г. до м.август 2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане..“.
Жалбоподателката иска отмяна на акта, като незаконосъобразен – противоречи на материалния закон. Намира, че „процедурата при постановяването и е нарушена съществено. ..страда и от редица други пороци, които я правят недействителна, до степен на нищожност..“. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв.Г. поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването, чрез процесуалния представител юрк.Борисов, намира оспорването за неоснователно и излага съображения в подкрепа на тезата си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н. подала до директора на ДСП гр. Монтана молба – декларация с вх. № ЗСПД/Д-М/2640/08.06.2016 г. за отпускане на месечни добавки за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, за детето си Н*** С*** Г*** . В декларацията посочила, че е неомъжена. Приложено е експертно решение на ТЕЛК- общи заболявания МБАЛ“Д-Р Ст.Илиев“, гр.Монтана, с № 1567 от заседание 073/11.05.2016г., с което е определен 50 % степен на трайно намалена работоспособност/л.24 и 25 от делото/. Въз основа на тази молба-декларация била издадена заповед № ЗСПД/Д-М/2640/15.06.2016г. на директора на ДСП гр. Монтана, с която на Н. били отпуснати месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД за отглеждане на дете, в размер на 240 лева месечно, считано от 01.07.2017г. до 31.05.2019 г./л20 от делото/. Впоследствие във връзка с разпоредбите на §1 и §3 от ПЗР на ЗДБРБ/ДВ, бр.98 от 09.12.2016 г./, считано от 01.01.2017 г. е прекратена отпуснатата преди 31.12.2016 г. и отпусната месечна помощ по чл.8д от ЗСПД съответно в размера, определен в чл.61 от ЗДБРБ за 2017 г. за същия срок – заповед № ЗСПД/Д-М/2640/19.01.2017 г./л.21 от делото/. По тези факти не се спори в производството.
По повод получен сигнал директорът на ДСП гр.Монтана издал заповед № 1204-РД01-0436/11.10.2018 г., за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени семейни помощи на основание чл.26, ал.2 от УПАСП във вр.с чл.14, ал.1 и 2 от ЗСПД/л.17 от делото/. За резултатите от извършената проверка бил съставен констативен протокол от 16.10.2018 г., в който е посочено, че „г-жа Н. има сключен граждански брак в Сърбия с Р*** Л*** на 02.04.2018 г., за което не е уведомила ДСП гр.Монтана в определени за това 30-дневен срок. За периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. г-жа Н. е получила неправомерно месечна помощ по чл.8д, ал.1 ЗСПД в размер на 1400 лева, които подлежат на възстановяване на ДСП гр.Монтана..“ Протоколът е получен от Н. на 17.10.2018 г./ л.16 от делото/.
На 25.10.2018 г. директорът на ДСП гр.Монтана издал две заповеди с № ЗСПД/Д-М/ 2640, като с едната заповед „ лишил Н. от получаване на месечна помощ по реда на чл.8д ЗСПД до възстановяване на дължимата сума, но за срок не по-дълъг от една година, считано от 01.10.2018 г. и определил Н. да възстанови неправомерно получена месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД, за периода за периода м.май 2018 г. до м.август 2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане..“/л.15 от делото/. Със друга заповед със същия номер ЗСПД/Д-М/ 2640 „ за доброволно възстановяване на недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по чл.8д от ЗСПД, на основани чл.14, ал.3 във вр. с чл.8д и при условията на чл.10, ал.2 от ЗСПД „ наредил на Н. да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по реда на чл. 8д от ЗСПД за периода м.май 2018 г. до м.август 2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане..“/л.8 от делото/.
Жалбоподателката е обжалвала и двете заповеди, като жалбата срещу посочената първа заповед № ЗСПД/Д-М/ 2640/25.10.2018 г./условно/, с която Н. е лишена и е определено да възстанови сумата от 1400 лева, е образувано дело 595 по опаса на АС Монтана. Предмет на настоящото производство по адм.д.№ 596 е втората заповед № ЗСПД/Д-М/ 2640/25.10.2018 г./условно/, която е за доброволно възстановяване, но отново е наредено Н. да възстанови същата сума 1400 лева и за същия период. В хода на съдебното производство бяха събрани писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установи, че жалбоподателката Н.,***, заедно с бащата на детето Н*** С*** Г*** и сама се грижи за него. Не се оспорва също, че Н. е сключила граждански брак с Р*** Л*** на 02.04.2018 г. в Д*** поляна, Сърбия, но не живее със същия и той не полага грижи за детето и. Тези факти не се оспорва от ответника/ виж протокол от с.з. на 05.12.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата, като процесуално допустима задължава съда да я разгледа по същество относно нейната основателност.
Заповед № ЗСПД/Д-М/ 2640/25.10.2018 г. на директора на Д СП гр.Монтана, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл. 14, ал.3 от ЗСПД - директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Монтана и формално е в изискуемата от закона писмена форма.
Съдът намира, че в хода на административното производство и при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.
Между страните по делото не се спори относно факта, че за посочените в обжалвания акт периоди от време на жалбоподателката са били отпуснати и същата е получавала описаните в заповедта месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД за детето Н*** С*** Г*** , макар в заповедта да е посочено, че месечната помощ е отпусната по реда на чл.7, ал.1/ твърди се, че е техническа грешка/. Не се спори и относно размера на получените суми. Спорът се свежда до това, дали оспорващата е действала недобросъвестно при получаването им, респ. дали дължи тяхното възстановяване.
Съгласно чл.2, ал.3, т.3 ЗСПД „ месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане, а съгласно §1, т.6 от ДР на ЗСПД „Дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.“, предвид събраните писмени доказателства безспорно в случая става дума за месечна помощ за дете с трайно увреждане. Чл.8д ЗСПД (Нов - ДВ, бр. 24 от 2010 г., изм. бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) (1) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.(2) Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане се предоставят, независимо от доходите на семейството, и на семействата на роднини или близки и приемните семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето…“
Според легалните дефиниции, дадени в §1, т.1 от ДР на ЗСПД, семейство са: съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак); съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак); родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).
В конкретния случай съдът приема, а и не се оспорва от страна на административния орган, че Н. ***, заедно с бащата на детето си С*** Г*** С*** , същата се грижи за сина си Н*** С*** Г*** , който е дете с трайно увреждане - 50 % степен на трайно намалена работоспособност, съгласно решение на ТЕЛК. Не се спори и, че същата е сключила граждански брак в Сърбия с Р*** Л*** на 02.04.2018 г., за което не е уведомила ДСП гр.Монтана. Спори се доколко този факт, който очевидно с нищо не променя обстоятелствата от значение за отпуснатата и получавана от Н. месечна помощ по чл.8д ЗСПД, е обстоятелство, релевиращо наличието на недобросъвестно поведение на Н. при получаването на семейна помощ по чл.8д от ЗСПД за детето Н*** С*** Г*** . Като в съдебно заседание юрк.Борисов изрично заяви, че това обстоятелство не променя основанията за такава помощ, но факта, че не е уведомила ДСП гр.Монтана за този факт е укорим съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗСПД „ Лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им…“ и т.к. при отпускането е декларирала неомъжена, то е следвало в 30-дневен срок да декларира и че е сключила граждански брак, макар това обстоятелство да не е от значение за конкретно отпуснатата месечна помощ.
Този факт, който административния орган подвежда правно под хипотезата на чл. 14, ал.3 от ЗСПД, се свежда до недобросъвестност за деклариране на данни, макар и без значение за преценката на правото по чл.8д от същия закон, различни от посочените от Н. в подаденото заявление - декларация на 08.06.2016 г./л.24 от делото/. Безспорно в подадената декларация Н. е посочила, че е неомъжена, но е декларирала родител С*** Г*** С*** , с когото полагат грижи за детето Н*** С*** Г*** . Процесуалният представител на ответника не оспорва факта, че за периода, посочен в процесната заповед, майката на детето се е грижила за детето, не се твърди и същото да е напускало страната, нито да е настанено за отглеждане извън семейството. При тези факти съдът приема, че месечната помощ заявена и получена от майката е използвана именно за целта, за която е отпусната – да подпомага отглеждането на дете с тройно увреждане.
В ЗСПД не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на семейни помощи за деца. С оглед общите принципи на правото, недобросъвестно получавана е тази помощ за дете, на която лицето е нямало право, но я е получило поради съзнателно укриване на правнорелевантни факти или невярното им деклариране. В хипотезата на чл. 14 от ЗСПД недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно отпускане на социалните помощи. Константната съдебна практика приема, че "недобросъвестност" ще има само при установени факти, който биха имали значение и оказали влияние за правото на социално подпомагане. Следователно, получените от Н. семейни помощи за детето Н*** С*** Г*** може да се считат за недобросъвестно получени, само ако бе установено, че нито тя, нито семейството й имат право на такава помощ поради това, че същата е с променено семейно положение.
В настоящия случай ответникът не е направил такова доказване, въпреки очевидната необходимост. Административният орган е подходил формално към преценката за недобросъвестност при получаване на семейните помощи за деца, посочвайки единствено, че след като жалбоподателката не е декларирала промяна в семейното си положение, това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че същата недобросъвестно е получила месечна помощ по реда на чл.8д от ЗСПД.
Действително, при подаване на молбите – декларации административният орган е посочил в т.VІІ“ При всяка промяна на декларираните по-горе обстоятелства се задължавам да уведомя ДСП в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им“, но след като е установил, че е налице такава промяна в декларираните факти, той е бил длъжен да прецени дали те реално са възпрепятствали надлежното възникване и упражняване на правото на семейна помощ на лицето по чл.8д ЗСПД.
Както в констативния протокол, така и в заповедта на директора на ДСП, е посочено само, че Н. е променила семейното си положение – сключила граждански брак на 02.04.2018 г., с което не е спазила разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗСПД, но доколко тази промяна е допринесла за недобросъвестно получени средства от страна на жалбоподателката не е посочено, не е извършена преценка дали тази промяна има значение за отпуснатата месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д ЗСПД. Такава преценка не е извършена и в хода на производството по чл. 14, ал.1 и ал.2 от ЗСПД, с което административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо от своя страна и до неправилно приложение на материалния закон.
Неправилно директорът на ДСП е приел, че само по себе си пропускането да се декларира промяната на семейното положение автоматично предпоставя извод за недобросъвестност при получените на месечни помощи по чл.8д ЗСПД. Изискванията за отпускане на семейна помощ за деца са регламентирани в чл. 2 и чл.8д от ЗСПД и именно те са от значение за възникване и упражняване на това право. Само липсата на някое от тях би била пречка за пораждане на правото на месечна помощ и основание за недължимост на получените плащания, каквито констатации липсват в оспорената заповед. Като не е извършил надлежна преценка дали действително Н. следва да се подпомага за отглеждане на дете с трайно увреждане, административният орган е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Тук е мястото да се посочи, че с въпросната заповед повторно се нарежда на Н. да възстанови недобросъвестно получените средства от месечни помощи за деца по реда на 8д ЗСПД за периода от м.май 2018 г. до м.август 2018 г/вкл./ в размер на 1400 лева/ л.15 от делото/, което също е абсолютна предпоставка за отмяна на оспорената заповед. Предвид което настоящият съдебен състав не намира за необходимо да коментира останалите допуснати пропуски при издаването на оспорената заповед.
По изложените съображения съдът намира, че административният орган незаконосъобразно, е предприел действия за възстановяване на получените от Н. средства от месечна помощ за дете с трайни увреждания по реда на чл.8д ЗСПД в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Затова, оспорената заповед № № ЗСПД/Д-М/2640/25.10.2018 г. на директора на ДСП гр.Монтана, с която е наредено Н.Б.Н. „..да възстанови недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по реда на чл. 8д от ЗСПД за периода м.май 2018 г. до м.август 2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане..“, следва да бъде отменена.
При този изход на спора, своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателката искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 300 лева, представляващи направени и доказани разходи за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 0051958/12.11.2018 г./л.9 от делото/.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
ЗСПД/Д-М/2640/25.10.2018 г. на директора на ДСП гр.Монтана, с която е наредено Н.Б.Н. „..да възстанови
недобросъвестно получени средства от месечни помощи за деца по реда на чл. 8д
от ЗСПД за периода м.май 2018 г. до
м.август 2018 г., в размер на 1400 лева, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане.“
ОСЪЖДА дирекция "Социално подпомагане" гр. Монтана да заплати на Н.Б.Н., сума в размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд гр. София в 14 дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: