Решение по дело №3208/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№                       2020 г.  гр. Варна 

 

В      ИМЕТО   НА      НАРОДА 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ – ти състав, в публично заседание на  четвърти февруари 2020 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров

 

при секретаря  Веселка Крумова, като разгледа докладваното от  съдия  Кипров адм.дело  № 3208 по описа за 2019 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с  чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по исковата молба от  Й.Д.М., чрез адв. М.И., против Областна дирекция на МВР-Варна , с която е предявен иск с правно основание по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за  обезщетение за претърпени имуществени вреди  в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение  във връзка с обжалване на наказателно постановление /НП/ № 18 -0819-007139/7.01.2019г., издадено от началник група към ОДМВР- Варна, сектор „Пътна полиция”, отменено като незаконосъобразно  с влязло в сила на 23.05.2019 г.  решение № 61/23.04.2019 г.  по н.а.х.д. № 66 /2019г. по описа на Районен съд – Девня . Претендира се и присъждане на законна лихва върху същата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и присъждането на направените по  делото  съдебно-деловодни разноски, в това число заплатеното в настоящото производство  адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание искът се поддържа от упълномощения адвокат М.И..

Ответната страна – ОДМВР-Варна,чрез  упълномощения юрисконсулт Г.изразява становище за отхвърляне на  жалбата като неоснователна.

Представителят  на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност и доказаност на предявения  иск.  

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :  

С  постановено от Районен съд-Девня решение №61/23.04.2019 год.  по н.а.х.д. № 66/2019г., влязло в законна сила на 23.05.2019г.  е отменено НП № 18 -0819-007139/7.01.2019г., издадено от началник група в сектор „ПП” при ОДМВР– Варна, с което на ищецът М.  е  било наложено  на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДВп административно наказание глоба  в размер на 200 /двеста/ лева. В съдебния процес пред ДРС  М. е бил представляван от надлежно упълномощения адвокат  М.И., който се е явил и участвал в проведеното на 17.04.2019 г.  публично съдебно заседание. За така осъществената адвокатска защита пред ДРС ищецът е заплатил на своя процесуален представител адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв., съгласно представеният  и приложен на л.16 от  въззивното дело  договор за правна защита и съдействие от 15.04.2019 год.  В пледоарията по същество адвокат И. е поискал присъждане на разноските по делото,но такива не са били присъдени с постановеното от ДРС  решение. Искът за присъждане на обезщетение за така платените съдебни разноски е предявен пред АС-Варна на 21.11.2019 г.

При така установените факти,съдът намира предявеният иск за допустим и основателен по  следните  съображения :

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче  е неприложима към настоящият  случай, тъй като към момента на постановяване на въззивното решение не е бил налице действащ специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на  административно-наказателния процес. Субсидиарно приложимите  на  основание чл.84 от ЗАНН норми на НПК също не са предвиждали  присъждане на разноски при отмяна на НП във въззивния процес. По тези съображения,  за  ищецът  М. не съществува друг правен способ  за възстановяване на разноските платени за адвокатско възнаграждение освен  исковият  ред по ЗОДОВ.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди  причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ от АПК.  Чл. 1,ал.1   от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение, задължително е кумулативното наличие на няколко конкретни материално-правни  предпоставки, а именно: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2/ незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; 3/ причинена вреда - имуществена или неимуществена; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието  и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да  бъде  реализирана  отговорността на държавата по реда на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

            Условие за допустимост на иска по смисъла на чл. 204, ал. 1 АПК е административният акт /действие или бездействие/ да бъде отменен по съответния законов ред. В настоящия случай отмененото  като незаконосъобразно НП № 18 -0819-007139/7.01.2019г.  следва да се преценява  именно като отменен незаконосъобразен административен акт. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност,  израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност ,както въз основа на властническия метод на правно регулиране  прилаган от административно-наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за квалификацията на правното основание на иска за обезщетение за вреди като такъв по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения  от упражняването  на дискреционна власт, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административни наказания, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия  се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления и електронни фишове /ЕФ/, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или на юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, ЕФ, действия или бездействия като такова по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е  приетото решение по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Следователно – налице е и втората материална предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

За преценка наличието на останалите предпоставки за удовлетворяване на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ  и  с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления  съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съдът следва да съобрази решението си с Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Във връзка с горното, съдът приема за доказано, че от издаването на незаконосъобразното НП  на началника на група в сектор „ПП” при ОДМВР– Варна, за ищеца са настъпили имуществени вреди изразяващи се в направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му пред РС- Девня. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага задължително и безусловно извода, че  ангажирането на процесуален представител  не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление . В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси. Следователно,налице е пряка и непосредствена причинна връзка между отменения като незаконосъобразен  акт /НП/  и настъпилата за лицето имуществена вреда , поради което  ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС  е отбелязано, че съдът  спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", т.е.  да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание  е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В  настоящия случай претендираната вреда представляваща платен адвокатски хонорар във връзка с процесуално представителство по оспорване на НП е именно в размер на 300 лв., т.е.  не може да се приеме, че претендираното обезщетение е несъразмерно или не отговаря на предоставената адвокатска защита  осъществена в  случая  от адв. М.И.  като процесуален представител на  настоящият ищец  по н.а.х.д. № 66/2019г. по описа на ДРС.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Й.М. *** иск, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, поради което исковата претенция   се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло – реалното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. е установено с договора за правна защита и съдействие от 15.04.2019 г.,който в тази си част има характера  на надлежно съставена разписка удостоверяваща плащане в брой,а  размерът на платеното възнаграждение  съответства на  предвиденият от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.  минимален размер.

Съдът намира за основателна  и втората претенция на ищеца - за присъждане на лихви върху размера на претендираната главница от   обезщетението за  имуществена вреда – такива се дължат върху сумата от 300 лв. ,считано  от датата на депозиране на исковата молба 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва  на ищеца  да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, които съобразно представените доказателства  са  в размер на  10 лв.,представляващи  платената по делото  държавна такса.  Заявената с исковата молба претенция  за разноски за адвокатско възнаграждение не е доказана от ищеца – по настоящото дело единствено е представено пълномощно за адв.М.И.,но не и договор за правна помощ,като  приложеното  към исковата молба  копие на списък  за разноски се отнася за НАХД № 66/2019 г. на ДРС,а не за настоящото адм.дело № 3208/2019 г.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ Областна дирекция на МВР-Варна с адм. адрес гр. Варна, ул.”Цар Калоян” № 2  да заплати на Й.Д.М., ЕГН **********,***   сума в размер на 300 /триста/ лева,представляваща обезщетение за  имуществени вреди  причинени във връзка със съдебното  обжалване  на отмененото като незаконосъобразно  НП № 18 -0819-007139/7.01.2019г., издадено от  началник група в сектор „ПП” при ОДМВР-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.11.2019 г. до нейното окончателно изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна  да заплати на Й.Д.М. направените в настоящото съдебно производство съдебно-деловодни разноски  в размер на  10 / десет/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от   съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: