№ 49245
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110119040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на А.Б.Б. срещу П. М. И. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 966,66 лева,
представляваща сбор от:
441,27 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 926453 от 21.08.2017
г., сключен с К., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането,
268,45 лева – възнаграждение по договор за поръчителство;
31,79 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит
за периода от 21.08.2017 г. до 30.04.2018 г.
143,64 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
кредит за периода от 21.08.2017 г. до 02.03.2021 г.
81,51 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за
поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.,
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е
ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно
и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде
обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в
допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на
Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва
да се разглеждат общо и неразделно.
Видно от чл. 4 от договора за потребителски кредит, неговото действие и, в този
смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на
1
поръчителство от посочено от кредитодателя лице.
С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с
усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК.
От друга страна, претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер
на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в
договора. По тази причина това възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора
(чл. 10, ал. 2 от ЗПК). В допълнение следва да се отбележи, че размерът на
възнаграждението на месец надвишава само по себе си максималния размер на годишния
процент на разходите, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който, видно от съдържанието на
приложение № 1 към договора за потребителски кредит, възлиза на 50,00 % без вземането
по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното претенцията
възнаграждението по договора за поръчителство е неоснователна.
Поради неоснователността на искането за присъждане на възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, неоснователна се явява и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху него (така
Определение от 03.02.2021 г. по ч.гр.дело № 924/2021 г. на СГС, ІІI „В“ въззивен състав,
Определение от 22.01.2021 г. по ч. гр. дело № 575/2021 г. на СГС, ІI брачен въззивен
състав).
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 349,96 лева
при претендиран сбор от 966,66 лева) както и за съответната част от разноските следва да
бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за
останалите суми и за съответната част за разноските в размер на 25 лева държавна такса и 50
лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 99305 от 10.04.2023 г. на А.Б.Б. срещу П. М. И. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
268,45 лева – възнаграждение по договор за поръчителство, сключен с „А.Т., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и 81,51 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва по Договор за поръчителство за периода
от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г., както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2