№ 46
гр. Русе , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилен Сирманов
Членове:Юлиян Стаменов
Боян Войков
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214500600042 по описа за 2021 година
Производството е по гл.ХХІ от НПК.
С присъда № 26012 от 10.09.2020г., постановена по НОХД №
624/2020г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия М. Ц. А., роден на
15.10.1993г. в гр.О., Област - Враца, български гражданин, с начално обра‐
зование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че
на 21.09.2018г. в Русе, при условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ - мобилен телефон „Samsung- J7” с IMEI **** със СИМ-карта,
на стойност 330лв., от владението на Д.Я.С., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание
чл.196 ал.1 т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.54 от НК го осъдил на лишаване от
свобода за три години. За изтърпяване на наказанието определил
първоначален строг режим.
Недоволна от присъдата останала адв.Д.Т. от АК - Русе,
упълномощен защитник на подсъдимия М.А., която я обжалва с молба да
бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимият бъде
признат за невинен и оправдан. Алтернативно предлага наказанието да бъде
1
намалено. В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована, а наложеното
наказание явно несправедливо. Защитникът счита, че неправилно са
кредитирани показанията на пострадалия, които преценява като несериозни.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият
М.А. не се явява, нередовно призован. След постановяване на присъдата
същият се е укрил и въпреки изменението на мярката му за неотклонение и
обявяването му за издирване, до момента местонахождението му не е
установено. Защитникът му поддържа жалбата на наведените в нея
основания.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита, че
жал бата е неоснователна и предлага присъдата да се потвърди.
Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐
сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐
ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:
Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за
правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за
установени след ните фак тически положения:
Подсъдимият М.А. е роден на 15.10.1993г. в гр.О., Област -
Враца, български гражданин, с начално образование, не работи, осъждан.
През есента на 2018г. свид.Д.С. работел като водач на
таксиметров автомобил. На 21.09.2018г. в 20:50 часа, той се отзовал на
заявка за превоз, подадена от мобилен номер **********. Превозил клиент,
който се представил като „М.”. Качил се от бл.№ 307 в ж.к.„Чародейка” до
Автогара-ЮГ в Русе. Това бил подсъдимият, който забелязал до скоростния
лост на автомобила мобилния телефон на свидетеля марка „Samsung-J7” с
IMEI ****. След като платил сметката, незабелязано го взел и напуснал
автомобила. Непосредствено след като потеглил, свид.Д.С. констатирал,
липсата и веднага се върнал на мястото, където подс.М.А. слязъл, но не го
открил. Тогава отишъл в офиса на таксиметровата компания и позвънил на
своя номер. Първоначално отговорила жена, която говорела неразбрано, а
веднага след това телефона бил изключен.
2
Няколко часа по-късно, в 0:17 часа на 22.09.2018г., подсъди‐
мият поставил СИМ карта с номер за повиквания ***, който ползвал отдавна.
Тя била регистрирана на името на негов приятел - свид.Р.Р., който я закупил и
регистрирал на свое име с цел да бъде използвана от подсъдимия.
По-късно, през същата нощ, около 03:00 часа на 22.09.2018 год.,
подсъдимият срещнал случайно своя приятел - свид.Кирил Димитров и му
предложил да закупи откраднатия мобилен телефон. Без да подозира за
начина на придобиването му, свидетелят го платил и започнал да го
използва с няколко свои СИМ карти. На 15.02.2019г. го заложил в Заложна
къща „Мовадо” - Русе и тъй като не възстановил получената сума, бил
продаден на клиент, който не е установен.
Според изготвената на досъдебното производство съдебно-
икономическа експертиза, стойността на мобилен телефон марка „Samsung-
J7” с IMEI ***, възлиза на 330 лв. До момента, същата не е върната или
заместена.
Като анализирал така установените фактически положения,
първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъ ще ‐
ствил обективните признаци на престъпния състав по чл.196 ал.1 т.1, вр.
чл.194 ал.1 НК, тъй като на 21.09.2018г. в Русе, при условията на опасен
рецидив, отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Samsung- J7” с IMEI
**** със СИМ карта, на стойност 330лв., от владението на Де нислав Савчев,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че
деянието е осъществено от подсъдимия М.А. при условията на пряк
умисъл и отмерил наказание лишаване от свобода за три години, като
определил за изтърпяването му строг първоначален режим.
Въззивната жалба съдържа кратки мотиви, в смисъл, че
неправилно в присъдата са кредитирани показанията на пострадалия,
окачествени като „несериозни” от защитника. Те се опровергавали още от
показанията на свидетелите Кирил Димитров и В.А..
3
Тези оплаквания са неоснователни. Безспорно е, че СИМ
карта с номер за повикване ********** е ползвана от подсъдимия. Чрез
нея той се обадил в таксиметровата компания, за да поръча кола и била
поставена в мобилния телефон на пострадалия, минути след
установяване на липсата му. Тези обективни данни отлично
кореспондират с показанията на свид.Д.С., поради което обосновано
първоинстанционният съд ги е кредитирал. Показанията на свид.В.А., не
предлагат обяснение на тези факти, а като се има предвид, че самото
присъствие на този свидетел на местопрестъплението не е доказано
безспорно, правилно съдът е отказал да съобрази показанията му при
преценка на фактическите положения.
Въззивният жалбоподател не е аргументирал оплакването си
за явна несправедливост на наложеното наказание. При
индивидуализацията на наказанието, което наложил на подсъдимия М.А.,
Районният съд взел предвид като отегчаващи отговорността обстоятелствата
предходните осъждания - три пъти за извършени престъпления от общ характер,
лошите характеристични данни и липсата на трудови навици. При отсъствие на
смекчаващи отговорността обстоятелства, отмерил наказание лишаване от свобода за
три години.
Първостепенният съд не се е ангажирал с преценка за
съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Изводът за липса на отегчаващи, предполага определяне на наказание към
максимума, докато всъщност е отмерено минималното по чл.196 ал.1 от НК.
Като преценява отново обстоятелствата, имащи отношение към вида и
размера на наказанието, въззивният съд констатира, че като отегчаващи
вината обстоятелство неправилно са отчетени три минали осъждания, лоши
характеристични данни и липса на трудови навици и социална реализация. В
приетата правна квалификация „опасен рецидив” се използва едно от
осъжданията, което не може да се отчита повторно при определяне на
наказанието. Освен това в хода на наказателното производство
характеристични данни не са събирани, включително за трудовите навици на
подсъдимия. Изводите си първостепенният съд е аргументирал лаконично с
миналите осъждания, които вече са съобразени като отегчаващо вината
обстоятелство. В същото време съдът е пропуснал наличието на
невъзстановени вреди. Като смекчаващи вината обстоятелства Окръжният съд
счита за установени относително ниската равностойност на предмета на
престъплението, младежката възраст на подсъдимия и частичните признания,
4
съдържащи се в дадените от него обяснения. Така описаните обстоятелства
сочат на превес и то значителен на смекчаващите вината обстоятелства,
оправдаващ налагане на наказание към минималния, предвиден в закона
размер.
Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че
авторството и вината на подсъдимия М.А. са доказани по несъмнен начин.
При разглеждане на делото не са допуснати отстраними съществени на‐
рушения на процесуалните правила, а наложеното наказание и уваженият
размер на гражданския иск са справедливи, поради поради което
присъдата е законосъобразна и следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐
дът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26012 от 10.09.2020г.,
постановена по НОХД № 624/2020г. от Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5