Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на единадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на
секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдия Карагьозова,
в.т.д.
№ 898/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е
образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 3172/16.01.2019г., уточнена с молба
вх.№ 23328/31.07.2019г., подадена от „Грийн Лоджистикс“ ООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“, бул. „Генерал
Колев“ №50, вътрешен двор, ет.1, офис 1, срещу
решение №5281/19.12.2018г., постановено по гр.д. № 7708/ 2018г. на ВРС, в
частта, с която e признато за установено, че въззивникът дължи на „Спиди“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост“, ул.
„Самоковско шосе“ №2Л, Търговски център „Боила“, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 1393/28.02.2018г. по ч.гр.д. № 2839/2018г. по
описа на ВРС: сумата от 822.97 лева, представляваща разлика над 2263.72
лева до 3086.69 лева, дължаща се на приложена тарифа за нестандартен палет S1:
150 см. х 120 см., произтичаща от задължение за неплатена цена на доставки за
предоставяни куриерски услуги по Договор № 89248 от 12.04.2017г., формирана
както следва: 491.51 лева – част от главница по фактура № **********/ 03.10.2017г.
в общ размер на 1312.79 лева и 331.46 лева – част от главница по фактура №**********/03.11.2017г.
в общ размер на 1632.78 лева и сумата от 7.54 лева, представляваща
разлика над 20.76 лева до 28.30 лв.,
договорна неустойка за забавено плащане съгласно чл.11 от Договор
№89248/12.04.17г., формирана както следва: в размер на 4.50 лева върху главница
в размер на 491.51 лева по фактура №**********/03.10.2017 г. за периода
13.10.2017 г. - 30.11.2017 г. и в размер на 3.04 лева върху главница в размер на
331.46 лева по фактура №**********/03.11.2017 г. за периода 13.11.2017 г. -
30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.02.2018 г. до изплащане на вземането.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е незаконосъобразно и
неправилно поради противоречие с материалния закон, тъй като е основано
единствено на едностранно изготвени от ищеца извлечения от информационната му
система, които не представляват документ и нямат доказателствена стойност
относно твърдяните в тях факти. Справките са изготвени от служители на ищеца, а
не от трети лица, както е приел съдът, поради което именно ищецът е техен
автор. Липсата на оспорване на справките пред първата инстанция е без значение,
тъй като частните документи могат да се оспорват по реда на чл.193 от ГПК само
относно автентичност и авторство, но не и по отношение на тяхната вярност,
която следва да бъде преценена по чл.180 ГПК съобразно останалите доказателства
по делото. Автентичността на справките и съответствието им с информационната
система на ищеца не доказват основното спорно обстоятелство – че има
несъответствие в размера на спорните пратки, което е причината да не бъдат
оспорени в първата инстанция. Поддържа се, че по делото е останало недоказано,
че процесните пратки са с нестандартни размери, поради което се прави искане за
отхвърляне на исковете за стойността, надхвърляща стандартната тарифа.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, с който се поддържат доводи за правилност на
обжалваното решение. Твърди се, че представените разпечатки съдържат
волеизявления, закрепени с писмени знаци, поради което представляват годни
писмени доказателства. Ответникът не ги е оспорил в първата инстанция, нито е
представил контра-доказателства в подкрепа на твърдените от него факти, които
да поставят под съмнение верността им.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 7708/2018г. на ВРС е образувано по предявени от „Спиди“ АД срещу „Грийн Лоджистикс“
ООД, искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение № 1393/28.02.2018г. по ч.гр.д. № 2839/2018г. по описа на
ВРС: сумата от 3086.69 лева, представляваща неплатена цена на доставки за
предоставяни куриерски услуги по Договор №89248 от 12.04.2017г., за които са
издадени фактури, както следва: фактура №**********/ 02.08.2017г. – неплатен
остатък 0,02 лева, фактура №**********/04.09.2017г. – 132,41 лева, фактура
№**********/ 03.10.2017г. – 1312,79 лева,
фактура №**********/03.10.2017г. – 2,55
лева, фактура №**********/03.11.2017г. – 1632,78 лева и фактура №**********/04.12.2017г.-
6,14 лева, както и сумата от 28.30 лв., представляваща договорна неустойка за
забавено плащане съгласно чл.11 от Договор №89248/12.04.17г. на дължимите суми
по фактура №**********/04.09.2017 г., за периода 01.10.2017 г.-30.11.2017 г. –
2,24 лв., по фактура
№**********/03.10.2017 г., за периода 13.10.2017 г.-30.11.2017 г. – 17,87 лв.,
по фактура №**********/03.10.2017 г. за периода 13.10.2017 г.-30.11.2017 г. –
0,03 лв. и по фактура №**********/03.11.2017 г. за периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017
г. – 8,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.02.2018 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
изправна страна по сключения между страните Договор №89248 от 12.04.2017г. за
куриерски услуги, като по заявка на ответника е доставил куриерски пратки,
съобразно договорените между страните условия и съпътстващата всяка пратка
товарителница. За предоставените услуги са издавани данъчни фактури на месечна
база, които ответникът е длъжен да заплаща в седмодневен срок на основание
чл.10 от договора. Неплатените фактури за месечни куриерски услуги са
издадени във връзка с извършени около 98 доставки (за различни видове куриерски
услуги - икономична, експресна, градски куриер, обратна разписка, PALLET ONE
BG, СПИДИ поща, Обратни документи, Обратна разписка), които са описани подробно
в куриерски описи, приложени към исковата молба. По силата на чл. 11 от
договора при забавено плащане на дължими суми ответникът дължи неустойка в
размер на законната лихва за първите 90 дни забава и по 0,5 % дневно върху
дължимата сума за последващи периоди на забава. За начислени неустойки за
периода от падежа на всяка фактура до 30.11.2017г. ищецът е издал фактури на
месечна база, както следва: фактура №**********/03.11.2017г. на стойност 8.08
лева и фактура № **********/04.12.2017г. на стойност 20.22 лева. Поради обстоятелството, че
ответникът отказва да изпълни задължението си, ищецът се е снабдил със Заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
ответникът е подал възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за
съдебно установяване на вземането си.
В отговор на исковата молба,
депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът поддържа доводи за
частична неоснователност на иска. Твърди, че ищецът едностранно е приложил
завишена тарифа, без предупреждение и без съгласието на ответника, под
предтекст, че подадените параметри на пратките, описани в електронните заявки
за куриерски услуги на не отговарят на реалните параметри на приетите пратки. В
посочените от ищеца палетни пратки ответникът е използвал единствено
куриерската услуга „PALLET-ONE - от врата-до врата“, като е заявявал само и
единствено палетни пратки с размери 80 см на 120 см (което е стандартен евро
палет размер), какъвто е и уговорения в договора размер. Всички посочени в
исковата молба пратки са приети от оторизиран и квалифициран представител на
„Спиди“АД от адреса на ответника без забележки. При услугата „от врата до врата“
всички забележки е следвало да се обявяват на „вратата" на изпращача. Впоследствие
ищецът извършил едностранен последващ контрол на параметрите на заявената от
ответника пратка относно размерите й, теглото и височината на палета, без да
информира предварително ответника за отклонение на тези параметри. Последваща
проверка на параметрите без присъствието на представител на ответника и без
използване на калибрирани измервателни уреди създава условия за манипулация на
тарифите, за едностранно и нерегламентирано
увеличаване на цената и за нарушаване на правото на ответника да откаже
изпълнението при промяна на параметрите по сделката. Ответникът узнал, че е налице отклонение в
параметрите на пратките едва с получаване на месечната фактура за месец май
2018г., без да бъде уведомен по какви тарифи са калкулирани тези пратки с
отклонения. Не са налице обективни,
неоспорими и приемливи доказателства за отклонения в параметрите на пратките и за
стойността на тези отклонения, за да има основание за фактуриране на различни
от договорените между двете страни стойности на заявената куриерска услуга. Ответникът
признава за дължими съгласно официалния тарифен калкулатор на „Спиди“АД задълженията
по товарителници както следва: 60470834104 - 01.09.2017 София-Плевен -180 кг - 30.37
лв. - вместо 99.45 лв., 60470834910 - 01.09.2017 София-Пловдив -180 кг - 30.37
лв. - вместо 99.45 лв., 60470835797 - 01.09.2017 София-Ст.Загора - 180 кг -
35.36 лв. - вместо 110.61 лв., 60470832706 - 01.09.2017 София-Русе - 180 кг -
50.16 лв. - вместо 132.60 лв., 60470836658 - 01.09.2017 София-Бургас -180 кг -
41.36 лв. - вместо 132.71 лв., 60470830816 - 01.09.2017 София-Варна - 180 кг -
50.39 лв. - вместо 154.70 лв., 60487862660 -19.10.2017 София-Бургас - 110 кг -
41.36 лв. - вместо 125.97 лв., 60487904879 -19.10.2017 София-Варна -130 кг -
50.39 лв. - вместо 146.97 лв.,
60485548604-13.10.2017 София-Пазарджик-110 кг- 36.94
лв. - вместо 88.40 лв., 60492490384 - 31.10.2017 София-Исперих - 250 кг - 63.50
лв. - вместо 162.31 лв., както и всички останали суми по товарителници, описани
в приложения по делото списък с товарителници.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на
така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на нарушение
на императивна правна норма. Въведените в жалбата оплаквания се свеждат
единствено до доказателствената стойност на приетите пред първата инстанция
разпечатки от автоматизираната система на ищеца.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 367 от ТЗ в тежест
на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидно сключен между страните
договор за превоз на товари и неговото съдържание, своята изправност по
договора и остойностяването на оспорените пратки в съответствие с техния размер
и тегло съгласно уговорената ценова ставка. В тежест на ответника е да докаже, че
пратките по оспорените товарителници са били със стандартни размери.
По силата на представения
по делото Договор №89248 от 12.04.2017г.
за куриерски услуги ищецът се е задължил да извършва възложените от ответника
транспортни услуги от врата до врата срещу възнаграждение съгласно условията на
Приложение 1 към договора. Конкретните размери на възнагражденията са фиксирани
в приподписана от възложителя Тарифа, която е неразделна част от договора. С
Анекс от 01.09.2017г. са уговорени преференциални ценови условия за извършване
на куриерски услуги за период от една година, а именно: 5% отстъпка от цените
по тарифа за услуга Pallet One BG Economy и Pallet One BG Premium – за палетни
зони 4 и 5. Съгласно тарифата пратките, изпратени чрез услугата Pallet One BG,
се таксуват в зависимост от параметрите на палета (размери на основата,
височина и тегло), брой палети в една пратка, дестинация на транспорта, като са разграничени седем вида палети в
зависимост от размера. Сключеният между страните договор има рамков характер, липсва
уговорка за превозване само на палети с точно определен размер, поради което наведените
от ответника твърдения, че договорът има за предмет единствено „стандартен евро палет“ с размери 80 см. х 120
см., се явява недоказано. Следователно
предметът на заявката се определя свободно от възложителя и може да бъде всеки
от предвидените в тарифата видове палети, като заявката следва да съдържа пълна
и ясна информация за теглото и размера на товара. В случай на несъответствие с
действителните тегло и размери на палета в чл.27 от Общите условия е предвидено,
че операторът извършва префактуриране и потребителят дължи цена за услугата,
която съответства на реално установеното тарифно тегло на пратката съгласно действащата
тарифа на оператора, като изрично е посочено, че всички пратки се претеглят и
измерват контролно в складове на оператора. Възложителят е изразил изрично
писмено съгласие с Общите условия, приподписвайки ги на всяка страница, поради
което същите са станали част от договорното съдържание и са обвързващи за
страните.
В разглеждания случай по делото не е налице спор, че
ищецът е извършил по заявки на ответника превоз на товари по процесните 10 бр.
товарителници, които са оспорени само по отношение на размера на палетите. За
установяване на твърденията, че пратките по процесните товарителници са с
размер „нестандартен палет S1: 150см.х120 см.“, а не „евро палет: 80см.х120
см.“, както е посочено в заявките, ищецът е представил в първото по делото
заседание пред ВРС разпечатки на електронно генерираните товарителници №№
60470834104; 60485548604; 60487904879; 60487862660; 60470830816; 60470836658;
60480732706; 60470835797 и 60470834910. Същите съдържат информация за лицето,
което ги е съставило, датата на предаване на пратката, лицето, което е приело пратката,
направление, както и за декларираните от ответника и измерените от служители на
ищеца размери на пратките. Следователно представените разпечатки представляват частен удостоверителен документ,
доколкото са вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление, което свидетелства за
определени факти. Неподписаното писмено изявление също е документ, но не се
ползва с формална доказателствена сила, т.е. не е обвързващо досежно авторството.
Неподписаният документ представлява годно доказателство за установяване на
удостоверените в него факти, ако не бъде оспорена верността му и не бъдат
представени опровергаващи го доказателства. В случая в първоинстанционното
производство ответникът не е оспорил доказателствената стойност на
представените разпечатки от автоматизираната система на ответника. Предприетото
за първи път с въззивната жалба оспорване е несвоевременно, тъй като пропускът
на страната не се дължи на процесуално нарушение или на обективна невъзможност.
Налага се изводът, че ищецът
е представил неопровергани доказателства, че процесните пратки са с размер „нестандартен палет S1: 150см.х120 см.“, а ответникът, в чиято
тежест е било, не е ангажирал доказателства, че пратките са били със стандартни
размери, нито е поискал събирането на такива. Действително частният
удостоверителен документ не се ползва с материална доказателствена сила и
следва да бъде ценен с оглед на останалите събрани доказателства, но в случая
такива изобщо не са представени. Следователно с оглед правилата на чл.154 от ГПК следва да се приеме за доказано, че измерените при контролната проверка параметри
на палетите, по които следва да се определи възнаграждението, съответстват на
действителните. Поради липсата на спор, че процесните пратки са остойностени
именно по приложимата за „нестандартен палет S1: 150 см. х 120 см.“ тарифа, следва да се приеме, че фактурирането
на извършените куриерски услуги е извършено съобразно уговорената за този вид
палети ценова ставка, поради което
исковата претенция за заплащане на претендираното от ищеца възнаграждение по оспорените
товарителници се явява основателна в пълния предявен размер от 822.97 лева, формирана както следва: 491.51 лева – част от главница по фактура №
**********/03.10.2017г. в общ размер на 1312.79 лева и 331.46 лева – част от
главница по фактура №**********/03.11.2017г. в общ размер на 1632.78 лева.
С неплащането в срок на дължимото възнаграждение за
извършените от ищеца куриерски услуги, ответното дружество е изпаднало в забава
и дължи претендираната от ищеца мораторна неустойка, уговорена в чл. 11 от договора за периода от падежа на всяка от
процесните фактури до 30.11.2017г. в общ
размер на 7.54 лева, формирана както следва: в размер на 4.50
лева върху главница в размер на 491.51 лева по фактура №**********/03.10.2017
г. за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017 г. и в размер на 3.04 лева върху
главница в размер на 331.46 лева по фактура №**********/03.11.2017 г. за
периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017 г. По
изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.92 от ЗЗД се явява основателен, в частта, в която е предмет на въззивно
обжалване.
Налага се извод за неоснователност на въведените с
въззивната жалба оплаквания срещу обжалваното решение, поради което същото
следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за въззивната
инстанция в размер на 408 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№5281/19.12.2018г., постановено по гр.д. № 7708/2018г. на ВРС, в частта, с
която e признато за установено, че „Грийн Лоджистикс“ ООД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“, бул. „Генерал Колев“ №50,
вътрешен двор, ет.1, офис 1, дължи на „Спиди“ АД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр.София, район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ №2Л,
Търговски център „Боила“, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 1393/28.02.2018г. по ч.гр.д. № 2839/2018г. по описа на ВРС: сумата
от 822.97 лева, представляваща разлика над 2263.72 лева до 3086.69 лева,
дължаща се на приложена тарифа за нестандартен палет S1: 150 см. х 120 см.,
произтичаща от задължение за неплатена цена на доставки за предоставяни
куриерски услуги по Договор № 89248 от 12.04.2017г., формирана както следва:
491.51 лева – част от главница по фактура № **********/ 03.10.2017г. в общ
размер на 1312.79 лева и 331.46 лева – част от главница по фактура
№**********/03.11.2017г. в общ размер на 1632.78 лева и сумата от 7.54 лева,
представляваща разлика над 20.76 лева до 28.30 лв., представляваща договорна
неустойка за забавено плащане съгласно чл.11 от Договор №89248/12.04.17г.,
формирана както следва: в размер на 4.50 лева върху главница в размер на 491.51
лева по фактура №**********/03.10.2017 г. за периода 13.10.2017 г. - 30.11.2017
г. и в размер на 3.04 лева върху главница в размер на 331.46 лева по фактура
№**********/03.11.2017 г. за периода 13.11.2017 г. - 30.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 26.02.2018 г. до изплащане на вземането.
В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Грийн Лоджистикс“ ООД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.Варна, район „Приморски“, бул. „Генерал
Колев“ №50, вътрешен двор, ет.1, офис 1, да заплати на „Спиди“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, ул. „Самоковско шосе“ №2Л, Търговски център „Боила“,
сумата от 408 лева, представляваща сторени разноски във
въззивната инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280,
ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.