№ 394
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000647 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от Ч. И. П. против определение №
156 от 23.06.2022 г., постановено по т.д. № 157 по описа за 2021 г. на
Окръжен съд Хасково, с което;
- С. И. П. и Ч. И. П., са осъдени да заплатят на „Т. г.“ ООД, направените
по делото разноски в размер на 600 лева - за платено адвокатско
възнаграждение;
- е оставено без уважение искането на С. И. П. и на Ч. И. П. за
присъждане на разноски по делото.
В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че ответникът
„Т. г.“ ООД не е доказал, че претендираните разноски действително са
направени т.е., че преведената за адвокатско възнаграждение сума е
постъпила по сметка на представляващия дружеството адвокат, както и че
единствено и само ответникът е станал повод за завеждане на делото.
Искането е да се отмени обжалваното определение с произтичащите от това
последици.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„Т. г.“ ООД, с който се изразява становище, че същата е неоснователна и че
следва да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в
предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и
частично допустима. Въпреки, че с обжалваното определение е ангажираната
отговорността за разноски на двамата ищци – С. П. и Ч. П., при това неясно в
какво съотношение и за каква част за всеки един от тях, всеки от ищците е
самостоятелна страна в производството и упражнява свои процесуални права.
1
Тъй като определението в неговата цялост е обжалвано само от Ч. П.,
правният му интерес и съответно допустимостта на подадената от него частна
жалба се разпростира до частта от обжалвания съдебен акт, отнасяща се
единствено за тази страна. В частта от обжалваното определение, отнасяща се
до другия ищец - С. И. П., частната жалба е недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.
Производството по предявените от ищците С. И. П. и Ч. И. П. против
„Т. г.“ ООД искове с правно основание чл. 71 ТЗ, за защита на членствените
им права в това дружество, е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт.
В основната хипотеза на чл. 78 ГПК, правото на разноски произтича от
следния фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор;
наличието на разноски, направени от страната по повод образуваното по този
спор гражданско дело; съдебно решение, потвърждаващо правното твърдение
на претендиращата разноските страна, съответно – отричащо твърденията на
другата страна в спора.
В разпоредбите на чл. 78 ГПК обаче се съдържат хипотези,
предвиждащи отговорност за разноски и при прекратяване на делото - чл. 78
ал. 4 ГПК. Изхождайки от предпоставките, обуславящи отговорността за
разноски, съдържащи се в основната хипотеза, може да се изведе, че
задължението на ищеца за разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК също ще
възникне в случаите на прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на иска; при оттегляне или отказ от иска поради причини,
сочещи на изначална неоснователност на предизвикания правен спор.
В случаите, в които при предявяването на иска, за ищеца е бил наличен
правният интерес от предявяването му заради предизвикан от ответника спор
за материално право, но в хода на производството са настъпили
обстоятелства, независещи от волята му и обуславящи отпадането на този
интерес или такива, погасяващи спорното материално право, то в тези случаи
не би била налице основната предпоставка за възникване отговорността му за
разноски.
В подобна хипотеза, отговорността за разноски ще възникне за
ответника по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК. В този случай, предявяването на иска за защита на оспорено
материално право на ищеца, се предпоставя от предизвикания от ответника
правен спор. Ако обаче в хода на производството, ответникът признае
претендираното от ищеца право, или погаси съответстващото на това право
насрещно задължение, и с това отпадне интересът за ищеца от търсената с
предявения иск защита, а това на свой ред провокира отказ или оттегляне на
иска, то отговорността за възникването на този безсмислен вече съдебен спор,
би била на ответника. Защото предприетите в хода на процеса действия от
страна на ответника, водещи до признаване на правото или изпълнение на
притезанието, предмет на търсената с иска защита, не са нищо друго освен
закъсняло признание на предявения заради първоначалното оспорване на
същите права иск.
Обстоятелствата в конкретния случай категорично сочат, че
2
прекратяване на производството по делото е обосновано от недопустимост на
предявените искове, настъпила в хода на процеса вследствие загубата на
активна легитимация на ищците по тези искове. Това е било предизвикано от
действията на самите ищци, които междувременно са прекратили участието
си в ответното дружество с писмено предизвестие, чийто срок е изтекъл в
хода на процеса. С тези действия ищците по своя воля са загубили правния
интерес от предявените искове за защита на членствените им права като
съдружници в ответното дружество, поради което съдът основателно е
прекратил производството по този спор.
Тъй като ответникът не само не е признал исковете, но е оспорвал
тяхната редовност, допустимост и основателност, в този случай за него не ще
възникне отговорността за разноски въз основа на посоченото изключение -
по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на чл. 78, ал.
2 ГПК.
Съответно отговорността за разноски в конкретния случай възниква за
ищците по силата на общото правило на чл. 78, ал.3 ГПК, както е приел
окръжният съд.
Неоснователно е поддържаното в частната жалба възражение, че
ответникът не е доказал извършването на тази разноски. От приложените към
отговора на допълнителната искова молба от „Т. г.“ ООД, писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане
и движение по сметка /л.189 – л.192/, се установява както уговореният размер
на адвокатското възнаграждение, предмет на присъдените разноски, но
неговия превод и получаване по сметката на адвокат Д. А. – пълномощник на
ответника по делото.
От изложеното следва, че обжалваното определение е правилно и следва
да се потвърди в отнасящата се до Ч. И. П. част. В останалата част частната
жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството
– да се прекрати.
В съответствие с изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156 от 23.06.2022 г. , постановено по
т.д. № 157 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Хасково, в частта с която;
- Ч. И. П. е осъден да заплати заедно със С. И. П. на „Т. г.“ ООД,
направените по делото разноски в размер на 600 лева - за платено адвокатско
възнаграждение;
- е оставено без уважение искането на Ч. И. П. за присъждане на
разноски по делото.
Оставя без разглеждане въззивна частна жалба от Ч. И. П. против
определение № 156 от 23.06.2022 г., постановено по т.д. № 157 по описа за
2021 г. на Окръжен съд Хасково, с което;
- С. И. П. е осъден да заплати заедно с Ч. И. П. на „Т. г.“ ООД,
3
направените по делото разноски в размер на 600 лева - за платено адвокатско
възнаграждение;
- е оставено без уважение искането на С. И. П. за присъждане на
разноски по делото, и прекратява производството по делото в тази част.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4