№ 2623
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100505797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на длъжника И. Г. Р. с вх. № 3951
от 15.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., и с вх. № 34187 от 03.06.2022 г. на СГС, срещу Постановление
от 06.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20147840400169, обективирано на лист 95 от представеното копие от изпълнителното дело, с
което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция.
В жалбата се поддържа, че в рамките на изпълнителното дело, от датата на налагане
на запор върху вземането за трудовото възнаграждение - 18.02.2014 г., до 29.09.2017 г. е
извършвано единствено имуществено проучване спрямо длъжника, което по съществото си
не е изпълнително действие, поради което делото е прекратено по силата на закона на
18.02.2016 г. Оспорва съображенията на ЧСИ, инкорпорирани в постановлението му за
отказ, че изпълнително действие е поискано от страна на взискателя с молба от 03.06.2015 г.,
с доводи, че с молбата взискателят е поискал налагане на възбрана на неконкретизирано
недвижимо имущество, и то без да са извършени последващи изпълнителни действия от
страна на ЧСИ. Сочи, че извършените след 18.02.2016 г. изпълнителни действия са
ирелевантни, доколкото са извършени след перемиране на делото, съответно – се заличават
с обратна сила. Моли съдът да отмени отказа на частния съдебен изпълнител и да прекрати
производството по изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД в законоустановения срок
оспорва основателността на подадената жалба. Извършва подробен опис на изпълнителните
действия по делото и твърди, че не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяване на производството по изпълнителното дело.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ Ц. излага подробен
списък на предприетите изпълнителни действия по делото и сочи предявената жалба за
неоснователна. Твърди, че е сезиран по молба на длъжника и е извършил справка по изп.
дело, вследствие която е установил, че няма основание за прекратяване на делото.
Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена
1
дължимата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В конкретния случай изпълнителното производство № 20147840400169 по описа на
ЧСИ Ц., рег. № 784 на КЧСИ, е образувано по молба на “Агенция за събиране на вземания”
ООД – праводател на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, от 17.02.2014 г. във връзка с
издаден срещу И. Г. Р. изпълнителен лист от от 04.02.2014Г. по гр. д. № 4913 от 2014 на
СРС, 55 състав, като още с молбата за образуване взискателят е направил искане за налагане
на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, като е възложил и
правомощията, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Със Запорни съобщения изх. № 2343 от 18.02.2014
г. и изх. № 2316 от 18.02.2014 г., са наложени запори върху вземането за трудово
възнаграждение на длъжника И. Р. от работодателя „Е.“ ЕООД и на вземанията за суми по
банкови сметки, намиращи се при „Уникредит булбанк“ АД.
С молба вх. № 3494 от 03.06.2015 г., т.е. по-малко от две години от налагането на
запорите, взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е поискал от ЧСИ Ц. да
проучи имущественото състояние на длъжника посредством справка в Имотен регистър,
като в случай на установяване на недвижимо имущество, то същото да бъде възбранено.
С последващо запорно съобщение от 18.05.2016 г. , съдебният изпълнител е наложил
запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодател „Бомато“
ЕООД.
По делото са приложени извлечения от банковата сметка на ЧСИ Ц. (л. 53 – 60 от изп.
дело), от които се установява, че в периода 26.06.2017 г. – 30.10.2017 г. са постъпвали суми
от наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение.
На 11.10.2019 г. пред ЧСИ е постъпила молба от взискател, с която се иска налагане
на възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Със запорно съобщение изх. № 14004 от 16.11.2020 г. е наложен запор върху
вземането за трудово възнаграждение на длъжника от „Л.Д.Д.“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
2
влязлото в сила разпределение и др. В обобщение на горното, в т. 10 от въпросното
тълкувателно решение е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е
предвидена като санкция за дезинтересиралия се кредитор, който бездейства да събере
вземането си в рамките на образувано срещу длъжника изпълнително дело, и с това му
причинява допълнително вреди.
В случая не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство
съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице своевременно и системно
инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението, както и са налице данни за
периодично постъпвали суми от приложените по отношение на този длъжник изпълнителни
способи, също инициирани от взискателя. Установява се, че взискателят, е проявил активно
процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на
принудително изпълнение притезание, израз на което е и молбата от 03.06.2015 г., с която
същият е искал насочване на изпълнението върху собственото на длъжника недвижимо
имущество чрез налагане на възбрана. Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е
приложил поискания от взискателя изпълнителен способ, не може да доведе до негативните
за взискателя последици по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото санкцията в разпоредбата е
предвидена за взискател, който е бездействал да поиска изпълнително действие за събиране
на вземането си. Във връзка с направените в жалбата оспорвания следва да се посочи, че
взискателят не е задължен да знае и да посочва конкретно върху кое имущество на
длъжника да насочи изпълнение, поради което и в молбата е изискал от ЧСИ да направи
надлежна справка в Имотния регистър.
Предвид изложените съображения, и доколкото от представеното копие от
изпълнително дело се не установява взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, обжалваният отказ на съдебния
изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника И. Г. Р., с вх. № 3951 от 15.04.2022
г. на ЧСИ Й.Ц., и с вх. № 34187 от 03.06.2022 г. на СГС, срещу Постановление от 06.04.2022
г. на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20147840400169, с което е
отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване- арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3