РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Русе, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105660 по описа за 2022 година
Ищцата С. Н. С. твърди, че на 03.10.2022 г. с Ц. С. Ж. подписали договор за
изработка, по силата на който ответникът се задължил да проектира, изработи,
демонтира старата дограма и да монтира нови 7 бр. ПВЦ прозорци, да постави
подпрозоречни дъски и накрая да извърши подмазване във вх.З на бл.“Ш.“ в гр.Р.
Общата сума, която договорили да бъде платена, била 3850 лв., а крайният срок за
изпълнение на възложената работа бил 16.10.2022 г. В деня на сключване на договора
за изработка ищцата заплатила на ответника капаро от 1500 лв., а на следващия ден –
още 400 лв. До предявяване на исковата молба Ц. Ж. не изпълнил нито едно от
задълженията си по договора. В телефонен разговор същият заявил, че няма да може да
извърши ремонта, за който сключили договора и макар да обещал да върне получената
като капаро сума до няколко дни, до момента това не било направено. С исковата
молба по настоящото дело ищцата, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД заявява, че разваля
сключения на 03.10.2022 г. договор за изработка, предвид изявлението на ответника, че
няма да извърши ремонта. Предвид забавата на изпълнението му, същото станало
безполезно за ищцата.
Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
й заплати сумата 1900 лв., представляваща задатък по развален договор за изработка от
03.10.2022 г., ведно със законната лихва от образуване на делото до окончателното й
заплащане и направените деловодни разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Счита,
че разваляне на договора от кредитора, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, е допустимо само в
изрично изброените хипотези в разпоредбата: изпълнението да е станало невъзможно
изцяло или отчасти; ако поради забава на длъжника то е станало безполезно и ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Едва след
като поне една от посочените предпоставки за разваляне на двустранния договор е
налице, тогава кредиторът разполага с възможността на прекрати двустранния договор
на посоченото основание, без да отправи писмено предупреждение на длъжника. В
случая не се установявало да е налице нито една от изброените законови предпоставки
за разваляне на сключения договор за изработка без да се даде срок на длъжника.
Липсвали доказателства за твърдението на ищцата, че поради забава на изпълнението,
същото е станало безполезно за нея.
Неоснователно било искането на ищцовата страна за заплащане на капаро от
1900 лева и поради това, че липсвали писмени доказателства, установяващи по
категоричен начин, че ищцата е платила предварително на ответника сумите, които
сочи в исковата молба. Написаното в договора за изработка под подписите на
възложителя и изпълнителя не удостоверявало по безспорен начин, че сумите са
платени в брой на Ц. Ж.. Този текст трябвало да се удостовери най-малкото с подпис и
на двете страни по договора, а това не било направено.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно предявения иск по чл.55, ал.1, пр.3, във вр. с чл.87, ал.2 от
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Представен е договор за изработка от 03.10.2022 г., сключен между С. Н. С. –
„домоуправител бл.Ш., вх.З“ и Ц. С. Ж. с предмет: проектиране, изработка, доставка,
демонтаж и монтаж на ПВЦ 7 бр. прозорци с подмазване и подпрозоречна дъска.
Разпитаните по делото свидетели М.К. и В.М.изнасят данни, че познават Ц. Ж., тъй
като идвал в тях да слага прозорци. Двамата му споделили, че имат предстояща смяна
на дограмата във входа и ако има възможност да предложи оферта. Свид.Колева
разговаряла с домоуправителката и понеже ответникът предложил по-ниска цена от
тази по първоначалната оферта от фирма, домоуправителката Светла взела пари за
капарото от касиерката и дала 1500 лв. на Ц. Ж.. Тримата слезли долу и в присъствието
на свидетелката, на капака на колата на ответника, двамата подписали договора.
Съобразявайки горните писмени и гласни доказателства по делото и тълкувайки
2
съдържанието на приложения договор за изработка, на основание чл.20 от ЗЗД, съдът
достига до извода, че за „възложител“ процесният контракт е сключен от С. С., но не в
лично качество, а като домоуправител и представляващ етажната собственост във вх.З
на бл.“Ш“ в гр.Р. Този факт се установява и от изложеното в исковата молба, и от
заявеното от свидетелите, че предмет на контракта е смяна на прозорци във входа, т.е.
на общите части на сградата, за което са събирани пари от собствениците. За
заплащане „капарото“ на ответника касиерката на етажната собственост е дала именно
от тези пари. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата също заявява, че „става
въпрос за подмяна на 7 бр.дограми в общите части на входа на блока, като
домоуправителката е събрала пари от целия вход и е дала 1900 лв. капаро, че има
решение на Общото събрание на съсобствениците и че всички били съгласни и да дали
пари“. Същевременно исковата молба е депозирана от С. С. в лично качество, а както
беше посочено по-горе, договорът за изработка не е сключен от нея като физическо
лице.
Едва в писмената си защита адвокат В. „прави уточнение“, че няма валидно взето
решение от страна на Етажната собственост на процесния вход за сключване на
договор за изработка между домоуправителката и ответника и за предявяване на иск
пред съда от името на ЕС. Договорът за изработка е сключен от С. С. като физическо
лице и затова искът е предявен от нея като физическо лице.
В тази връзка следва да се отбележи, че неспазването на процедурата по ЗУЕС за
вземане на решение за приемане офертата на ответника и за сключване на договор с
него, както и правно неиздържаното съдържание на самия договор за изработка не
водят до извода, че последният е сключен от С. С. като физическо лице, както се
опитва да внуши нейният пълномощник поделото.
При това положение предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да се
остави без уважение – между сегашните страни по спора не са били налице
облигационни отношения, по които ищцата да е давала лични средства.
На основание чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в тежест на ищцата остават
разноските така, както са направени.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Н. С., с ЕГН **********, срещу
Ц. С. Ж., с ЕГН **********, иск за заплащане на сумата 1900 лв., представляваща
задатък по развален договор за изработка от 03.10.2022 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4