РЕШЕНИЕ
№ 1522
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330117669 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от И. Г. П., ЕГН ********** против Община
Пловдив, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45
ЗЗД.
Ищецът твърди на 14.09.2021 г. в гр. Пловдив по бул. „Кукленско шосе“ № 9Н
/сп. посл. ут./, при управление на собствения си л.а. „Мерцедес“ с ДК № ...., да е
попаднала на непредвидимо, необозначено и несигнализирано препятствие – дупка на
платното. В колата се возело и малолетното й дете, с което трябвало да се приберат в
гр. София, за да посетят лекар – педиатър. Спукали се двете десни гуми, при което
МПС не можело да се движи на собствен ход. Бил съставен протокол за ПТП и
повикана транспортна фирма, която да организира преместването на автомобила.
Поддържа да е претърпяла неимуществени вреди – силни - стрес, уплаха,
притеснение, невъзможност да изпълни поетия ангажимент за преглед на детето си,
което започнало да плаче от страх при внезапното спиране на МПС по средата на
платното; изпитвала страх и понастоящем да управлява автомобил; мислела
непрестанно за инцидента, който застрашил живота и здравето й и тези на детето.
Счита, че отговорност за вредите носи ответната Община, имаща задължението
да поддържа, ремонтира улиците и пътищата, публична общинска собственост.
Моли за присъждане на сумата от 2000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 08.11.2021 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
1
иска. Оспорва – настъпването на инцидента; последиците от него; да носи отговорност
за причинени вреди; липсвало увреждане, което да е в причинна връзка с поведение на
служители на Общината; механизма на ПТП и причинната връзка с твърдените вреди.
Въвежда възражение за съпричиняване на резултата от водача на МПС, който не
съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя. Релевира
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на насрещната страна. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на претенцията, ищецът следва да докаже в кумулативност
положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да
установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД –
противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът;
настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм;
преживените неимуществени вреди по вид и степен; пряка и непосредствена причинна
връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива
положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват
претендираното вземане, както и да установи възраженията си в отговора, в това число
за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните
елементи от фактическия състав на претенцията, следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен по следните съображения:
Според протокола за ПТП, на 14.09.2021 г. около 12 часа, в гр. Пловдив, на бул.
„Кукленско шосе“ № 9Н, настъпило произшествие, при което л.а., управляван от
ищцата, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, при което възникнали
материални щети по МПС – предна и задна десни гуми и джанти.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти -
участници, наличието на необезопасена дупка на пътното платно на конкретното
местоположение в гр. Пловдив, обозначена на скицата в протокола, и видимите щети
по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Относно конкретното местоположение на неравността и настъпилия инцидент са
ангажирани и гласни док. средства, чрез разпит на св. Г. – съставител на протокола,
който потвърждава отразеното в него и мястото на ПТП, който участък сочи да се
намира в рамките на гр. Пловдив. Показанията се кредитират като ясни,
непосредствени и кореспондиращи на писмените доказателства.
2
С оглед горното – съдът приема, че на описаното местоположение в града е била
налице неравност на пътя – необезопасена дупка. Не се твърди и установява, същата да
е била обозначена по начин, позволяващ избягването й – в самия протокол е отразена
констатация, че тя не е обозначена.
Oтносно механизма.
Прието е първоначално заключение на САТЕ, което се възприема като ясно и
компетентно изготвено. След анализ на приобщените док., ВЛ сочи, че причината за
настъпилия инцидент е преминаване на десните колела на л.а. през дупка на платното
за движение, като при отразения и установен механизъм е възможно да бъдат
повредени сочените детайли в протокола.
За последиците на ПТП, които сами по себе си затвърждават тезата за
настъпването му по твърдения начин, изводи се градят и на показанията на св. Г. П. /б.
на ищцата/, посетил непосредствено след случилото се местопроизшествието. Изнася
данни за наличието на дупка на платното; същите щети по МПС, отразени в протокола;
управлението от страна на дъщеря му; невъзможността л.а. да се движи на собствен
ход, присъствието на органите на МВР за изготвяне на протокол.
Показанията се ценят като логични, непосредствени, съответстващи на
останалите док. в посочената им част, при което /дори без за тези факти да се
акцентира на чл. 172 ГПК/ следва да бъдат възприети при формиране на изводите за
релевантните обстоятелства относно ПТП, неговия механизъм, последиците и
настъпилите вреди.
Предвид изложеното, съдът намира направените от ответника оспорвания в тази
връзка за неоснователни. Категорично е установено настъпването на произшествието,
именно поради преминаване на МПС на ищцата през необозначена дупка на пътното
платно, настъпили имуществени вреди, в причинна връзка с инцидента. Няма док.
произшествието да се дължи на друга причина, като самите възражения на отв. са и
изцяло недоказани.
Отделно, не се установиха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника за такова поведение на водача, което да се намира в
причинно- следствена връзка с ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е било попадането на МПС в необезопасено и необозначено препятствие
на пътя - дупка на платното. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха
могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за
безопасност на движението.
Не се установява съпричиняване на резултата. Това възражение е защитно по
характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да
е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д.
№ 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Въпреки изричните указания до ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК в
доклада, същият не ангажира доказателства за същото, поради което и съобразно
3
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – недоказаното се приема за нестанало.
Следва да се отбележи и, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да
избира скоростта така, че да може да спре.
С оглед горното, съдът приема, че са налице основания за възникване на
претендираното от ищеца право.
Обемът му включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г.
Установява се, че булевардът, на който е реализирано произшествието, се
намира в населено място и не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява
местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община
Пловдив /чл. 8, ал. 3 ЗП/. В тази връзка и категорично – при съвкупен анализ и
взаимовръзка – на отразеното в протокола, потвърждаването му от св., изготвил го и
заключението на доп. САТЕ /цени се като подробно, непротиворечиво, изготвено
аналитично, със съответни знания и защита на застъпените изводи/, съдът приема, че
бул. на ПТП е № 9Н, като същият се намира в рамките на град Пловдив.
На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената дупка
по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19
от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на
движението. Доколкото нито се твърди, нито доказа, тази дупка да е била обезопасена
с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, то следва, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да
ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Претендира се обезщетение за неимуществени такива.
В тази връзка, сп. показанията на св. П. – в деня на инцидента –Кръстовден,
дъщеря му позвънила, плачейки, че е претърпяла произшествие с автомобила си,
пътувайки, заедно с малкото си дете, от дома си до своята майка, след което и до гр.
София, където живее, тъй като имала записан час за преглед при лекар на детето.
Разплакана, казала, че и двете гуми на МПС са спукани, поради попадане в дупка.
Когато св. отишъл на място, дъщеря му била изключително уплашена, защото това й се
4
случвало за първи път. Освен това детето - тогава на 2 г. и 3-4 месеца, пътувало с нея,
също било уплашено и плачело. Автомобилът бил качен на Пътна помощ, т.к. не можел
да се движи на собствен ход. През цялото време дъщеря му била силно притеснена,
тревожела се и се чудела какво да прави, тъй като имала записан час при лекар в гр.
София. Плачела, била силно уплашена. Треперела, дори не можела да набере правилно
тел. на застрахователя. Не успяла да се върне в гр. София. На следващия ден, съпругът
й дошъл до гр.Пловдив, за да ги вземе, защото колата била в сервиз за смяна на гумите,
които се оказали специфични, при което изчакали доставка. Допълва, че след
произшествието, дъщеря му не управлявала автомобил около 15-20 дни, т.к. я било
страх. След инцидента, майка й я завела да й леят куршум. Все още, при преминаване
по същия булевард споменавала случилото се. Не обичала вече да шофира на дълъг
път. Стресирала се от инцидента, още повече, че детето й било заедно с нея, плачело и
повтаряло, че: „мама е спукала гуми“.
Показанията на свидетеля се кредитират като ясни, последователни, отразяващи
лични впечатления и възприятия, житейски проследими и непротиворечиви. Няма
пречка да бъдат ценени, вкл. при съобразяване изискването на чл. 172 ГПК, тъй като са
непосредствени, конкретни, дават информация, която, с оглед фактическата
обстановка, се приема за достоверна. Няма док., които да им противостоят, нито
основание да възникне съмнение в тяхната истинност. Приемат се за годни и
достатъчни док. средства относно твърдените вреди.
Съдът съобрази установените факти относно ПТП и настъпили последици,
отражението му върху личността и психо – емоционалния статус на ищцата, като
намира, че претендираната в процеса сума следва да бъде присъдена.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед
характера, степента на причинените болки и страдания, продължителността им,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца и др. Следва да се посочи, че
съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на обезщетението. При съобразяване на горните критерии и предвид
субективния фактор – конкретното отношение към случилото се и отражението му
върху психиката, съдът намира, че търсената сума е справедлива обезвреда.
Отчита се самото настъпване на произшествието, начинът и механизмът му,
поради причина, която не лежи в ищцата – а се дължи единствено на бездействието на
Общината да отстранява своевременно препятствията /дупки/ по пътната мрежа в града
или най – малкото да ги сигнализира по начин, който да позволява на гражданите да ги
избягват и да съобразяват поведението си като водачи с налични, но обозначени такива
5
до поправката им. Както се посочи, дупката на платното не е предвидимо препятствие
по смисъла на закона, не се изисква съобразяване на поведението на водачите за
наличието им. Самият инцидент има и застрашаващ характер, с оглед установеното, че
при попадането в дупка и двете гуми на автомобила са били увредени до степен, че не
е могъл да се движи на собствен ход. Управлението на МПС е високорискова дейност,
като с оглед запазване живота и здравето, следва максимално да се избягват ситуации,
предпоставящи инциденти. В тази връзка отговорните институции следва да създават
необходимите условия за безпрепятствено преминаване по пътната мрежа, което не е
сторено в случая.
Установеното несъмнено и житейски логично е довело до твърдените от ищцата
неблагоприятни психо – емоционални изживявания, с изпитан силен стрес, уплах,
страх, притеснение, плач, невъзможност да се справи сама с последиците от инцидента,
за което е потърсила и своите близки. Следва да се отчете и обстоятелството, че тези
негативни емоции са били и допълнително засилени от факта, че детето й също е
пътувало в автомобила, като след ПТП предвид и възрастта му е било силно уплашено.
Имало е засилено стресово състояние, т.к. освен за собствената си безопасност, се е
грижела и за тази на малкото си дете, чиято емоция също се е отразила на собственото
й психическо състояние. В допълнение и към създалата се обстановка се съобразяват
житейските затруднения, настъпили вследствие на ПТП, свързани с невъзможността на
ищцата да посети лекар за детето си в уговорения ден и час; както и тази да се прибере
до населеното място, в което живее; необходимостта да се придвижи по друг начин до
дома си; тази да изчака поправка на автомобила, който притежава и управлява, за да
продължи да го ползва, което от своя страна е свързано с допълнителни ангажименти
по уведомяване на застраховател, съставяне на документи и пр. – всички, свързани със
затруднения, допълнителни действия и загуба на време и ресурси, каквито не биха
били налице, ако ответникът беше изпълнил надлежно своите задължения да поддържа
пътищата на втория по големина град в Държавата в изправност /и за което гражданите
плащат данъци/.
Съдът счита, че при подобно непозволено увреждане, е естествено да настъпят
притеснения, неудобства, емоционални смущения, които могат да предизвикат
различни проявления при даден човек. Според ангажираните доказателства,
анализирани поотделно и в съвкупност, за ищцата се установява настъпването на
достатъчно неблагоприятни като вид, характер и интензитет неимуществени вреди,
които са се отразили по стресов и негативен начин на психиката и емоционалността й,
както и за известен период от време на самото й ежедневие. Довели са не само до силен
личностен дискомфорт и напрежение, притеснение, но и до битови усложнения,
допълнителни неудобства с времеви ущърб. Стресът и тревогата са били изпитвани
достатъчно дълъг период от време, като и понастоящем случилото се, макар и
инцидентно, има отражение върху психиката на ищцата, която споделя притеснението
си. Съобразени бяха и обстоятелствата при претърпяване на вредите - вследствие на
ПТП, поради преминаване през дупка на платното за движение, което само по себе си
се отразява стресово, предвид внезапността на преживяното и липсата на
необходимост от презумиране на опасност, дължаща се на неравност на пътя.
Те се намират в непосредствена причинна връзка с настъпилия инцидент, като
ответникът следва да понесе отговорност за тяхната обезвреда – не е положил
дължимата по закон грижа. Няма поведение на ищцата, което да е довело или
допринесло за случилото се. Търсената сума е в съответствие с доказаните вреди,
които следва да бъдат обезщетени, като е в съответствие със закона, събраните
6
доказателства и установеното по делото. Възраженията на ответника не се споделят,
макар обясними като защитна позиция – освен, че са опровергани изцяло от
приобщените по делото док-ва, в основната си част са и недоказани /за което са дадени
изрични указания в доклада/.
Искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК и
док. за плащане на: 80 лв. – ДТ; общо 250 лева – деп. САТЕ; 20 лв. – деп. св.
/изплатен/; 500 лв. – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерност е
своевременно, но неоснователно – при минимум от 370 лв. /НМРАВ отм./,
претендираният хонорар не го надвишава необосновано, съобразен е с фактическата и
правна сложност на делото, положените процесуални усилия, извършени действия,
явяване в о.с.з., ангажиране на док., които свидетелстват за проявена активност, при
което и същият не подлежи на редуциране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1, да плати на И. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: .... следните суми: 2000 лева /две хиляди лева/ - обезщетение за
неимуществени вреди – стрес, уплах, безпокойство, дискомфорт, неудобства,
вследствие на претърпяно ПТП на 14.09.2021 г., при движение в гр.Пловдив по бул.
„Кукленско шосе“ № 9Н, при управление на лек автомобил с ДК № № ...., поради
попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до
окончателното погасяване, както и общо 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ -
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.15/:
...............................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7