Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 10.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ
в публично съдебно заседание на 8.06.2020
година /Осми юни две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като сложи на разглеждане гражданско дело № 1251 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба на Районна прокуратура - Козлодуй, с
която е предявен против М.Б.А., ЕГН ********** с адрес *** иск за лишаване от
родителски права на основание чл.133, ал.1, вр.
чл.132, ал.1 т.2 от СК по отношение детето К.В.Н., ЕГН **********.
Ответника М.Б.А.
в срока по чл.131 от ГПК е подала редовен писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан и излага подробни
съображения.
В съдебни
заседания прокурора поддържа иска.
Ответника
участва лично и оспорва иска.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е приет писмен
социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” – Козлодуй по чл.15, ал.6 от
ЗЗДет.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и
като прецени и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и
правна страна следното:
В исковата молба
на Районна прокуратура - Козлодуй се твърди, че ответника М.Б.А., ЕГН **********
е майка на три малолетни деца, Майкъл Венелинов М. на 7 години, Ивка В. Манова на 5 години и К.В.Н. на 4 години. И трите деца са
родени от фактическото съжителство с бащата В.Н.М. ***. През месец май 2016г.
ответника напуснала бащата и трите деца, които останали да живеят при него. През
месец юни 2016г. бащата на децата помолил родителите на ответника М.А. да
вземат най - малкото дете К.Н., която тогава е била на 8 месеца, тъй като не
може да се грижи за нея предвид бебешката й възраст. От осем месечна възраст и
до момента родителите на ответника се грижат за детето на ответника, К.Н..
Майката М.А. не се грижи за детето, виждала го е само два пъти и не е изпращала
пари на родителите си за издръжката му.
С оглед поведението
на майката, Районна прокуратура - Козлодуй, с оглед правомощието си по чл.133,
ал.1, пр.2 от СК, е предявила иска за лишаването от родителски права на
основание чл.132, ал.1 т.2 от СК на майката М.А. по отношение само на
най-малкото дете К..
Ответника в
писмения отговор на исковата молба
оспорва изцяло твърденията на ищеца. Сочи, че не е изоставяла детето К..
Напуснала е бащата на децата, защото злоупотребява с алкохол и я бие, което
прави невъзможен живота й с него. След като се разделила с него през месец май
2016г. взел децата при себе си и живели в къща в с.Гложене
близо до дома на родителите си. През 2017г. от безизходица поради липса на
работа и доходи заминала за София, където започнала работа и се запознала с Георги
Узунов, с когото живее на семейни начала и има дете от него, за което се грижи.
Искала да вземе и другите три деца в гр.София при себе си и най-вече малкото
дете К.. Направила няколко опита, но родителите й отказват да й дадат дъщеря й К..
Изпращала пари за нуждите на детето.Търсила съдействие от полицията, за да взема
детето К. от родителите си, но не успяла. Сезирала Районна прокуратура –
Козлодуй за поведението на родителите си по повод отказа да й предоставят
възможност да вземе и дори да види детето си К., но получила постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от
30.10.2019г. приложен на л.25 и сл. в делото.
По делото безспорно се установяват
твърденията на прокуратурата, че ответника е майка на малолетното дете К.,
родена на ***г. и има още три деца. През месец май 2016г. майката се разделила с
бащата на детето, а през 2017г. заминала за гр.София, където живее на семейни
начала с друг, от когото има още едно дете. Безспорно се установи, че детето К.
е останало при бащата, а след това, поради невъзможност той да се грижи за него,
родителите на майката се грижат за него.
От приетият от съда
писмен социален доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Козлодуй
се установява,че детето К.Н. от 2017г. не живее със своята майка и не я
познава, тъй като тя е заминала и живее в гр.София, а за детето от бебешка
възраст се грижат родителите на майката. Не е виждало майката, нито мъжа, с
когото живее на семейни начала, нито по - малкия си брат.
От показанията
на разпитания свидетел Б.А.А., който е баща на ответника, се установява, че тя
е живяла на съпружески начала с В.Н., с който имат три деца и през 2016г. са се
разделили. Избягала от дома си като излъгала, че отива в Италия да работи.
Обаждала се от различни номера. В домът му дошъл В.Н., когато по телефона му се
обадила ответницата и му съобщила, че тя и друго момиче са заключена в апартамент кв. „Разсадника“ в
гр.София. Двамата са тръгнали веднага. По настояване на бащата, ответницата е
отишла в квартирата на сестра си Олга в гр.София. Там разговаряли и ответницата му споделила, че са
заключени по цял ден, а нощно време са работели. Съобщила му, че работят на
Аерогарата, говорела несвързано и отнесено. Имало и други такива случаи.
Свидетелства, че откакто дъщерята напуснала дома си през 2016г. не полага грижи
за нито едно от децата си и не им дава издръжка. Детето К. не познава майка си.
От показанията
на свидетелката Б.А., майка на ответника се установява, че тя се грижи за
детето К. от 6 месечната му възраст. На 8 месечна възраст детето К. било
изоставено от майка си, а сега е на 4 години. Ответника в края на 2016г. е
изоставила и трите си деца при съжителствуващият с
нея В.Н. ***. Един месец майка й гледала и трите деца, а след това е взела
най-малкото К., като за другите две се е грижи баща им. Свидетелката сочи, че на
четвъртия месец, след като е напуснала дома си, ответницата е позвънила на телефона
й, и е казала, че е заключена и не знае къде се намира в гр. София. Свидетелства,
че нито дъщеря й/ответницата/, нито съжителстващият с нея Георги Узунов са
изпращали пари на детето, а К. не познава майка си и не я е виждала.
Изслушан
свидетеля В.М. сочи, че ответницата след като е изоставила и трите си деца,
нито веднъж не е дошла да ги види, не е пращала пари. Свидетелства, че след
като е била обявена за общодържавно издирване и намерена в гр. София, в негово
присъствие е признала, че работи като проститутка и й харесва тази работа. От 3
години и половина той не е вземал пари от детските за децата, защото
ответницата не идвала да се подпише.
Аналогични са и
показанията на свидетеля Анелия А., сестра на ответницата за факта, че
последната като майката на детето К. никога не е изпращала пари за издръжката
му. Оставила е трите си деца и според нея работи като проститутка, което била
признала.
От показанията
на полицейския служител М.К. инспектор ДПС в РУ на МВР-Козлодуй, се установява,
че многократно бащата на ответницата Б.А. е ходил да я прибира от гр. София по нейна
молба, тъй като мъжът, с който съжителства Георги А. Узунов я принуждавал да
проституира. От показанията на този свидетел се установява и факта, че като
полицейски служител му е била възложена проверка от прокурор от Районна
прокуратура - Козлодуй, по жалба на ответника М.А. за това, че иска да се вижда
с детето си, което е било под грижите на бащата си и после на нейните
родители.Свидетеля е установил от проверката, че след като заживяла с друг мъж
родителите на ответника са спрели да контактуват с нея и не й позволяват да
идва и да вижда детето си.
В този смисъл са
и показанията на друг полицейски служител свидетеля А.Т., който свидетелства,
че есента на 2019 година ответника била
в полицейското управление в гр.Козлодуй с искане да и бъде оказано съдействие
за вземане на детето К. от родителите си.
При така установеното от фактическа страна,съдът
приема, че иска за лишаване на майката от родителски права на основание чл. 132,
ал. 1 т. 2 от СК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съда не споделя
тезата на прокурора, че са налице изискумите по чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК, две кумулативно дадени предпоставки, а именно: без
основателна причина, виновно бездействие от страна на родителя – не полагане на
грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка, като това цялостно
неизпълнение е трайно, при което се налага правния извод, че искът следва да
бъде уважен и майката се лиши от родителски права.
Във връзка с
характера на образуваното от прокуратурата производство, в практика на ВКС,
константно е изяснено разбирането, че за налагане на мярката лишаване от
родителски права при основанието на чл.132, ал.1 т.2 от СК е от първостепенно
значение преценката по изпълнението на родителския дълг при особеностите на
всяка конкретна ситуация. Съставът не е формален и резултатен от липсата на
обратно доказване на редовно давана издръжка и активност при полагане на лични
грижи, от значение е степента, трайният характер на създаденото противоправно положение, причините за него, като и тук
на първо място не е санкцията, а интересът на детето.
В случая е
безспорно установено само обстоятелството, че от месец май 2016 година, майката
се е разделила с бащата на детето К. и го е оставила /детето/ само на три
месеца при бащата. Установи се, че детето е взето месец след това от родителите
на майката – баба и дядо на детето и към настоящия момент живее при тях в село Гложене. Безспорно се установи, че майката не е виждала
детето и не е пращала пари за издръжката му, но се доказа безспорно и факта, че
тя има конфликт с родителите си по повод начина й на живот и мъжа, с който
живее, и те препятстват срещите и с детето К..
Съда приема, че по
делото е установено наличие на неизпълнение на родителски задължения, но не са
ангажирани в достатъчна степен доказателства, обуславящи търсената крайна мярка
лишаване от родителски права. Безспорно задължението на родителя е комплексно, по
отношение на материалните му измерения, свързани с издръжката, но основателните
причини по смисъла на чл.132, ал.1 т.2 от СК не могат да се изразят в
предпочитанието на родителя да се раздели с бащата на детето и да го остави за
известно време при другия родител, независимо от повода. При общо известният
факт за състоянието на пазара на работната ръка в страната и невъзможността на
лицата без необходимата степен образование или притежаващи ниска степен на
такова да не могат да намерят своята реализация, резонно е засегнатото лице да
потърси препитанието си в друг град, както е сторила ответницата. Това
обстоятелство обаче може да бъде преценено като оправдателно, по отношение на
личните грижи и контактите с детето или емоционалната връзка с него. В случая,
обаче майката след като се е установила в гр.София е поискала да вземе и вижда
детето, но това не й е било позволено от родителите. Съда счита, че
пребиваването на майката в гр.София следва да се приеме като обективна причина
тя да не може да осъществява вменените й със закон
родителски грижи. В производството по делото е установено, че след като се е
установила там, тя е правила опит със съдействие и на полицията да вземе и
вижда детето си К.. От значение е цялостното неизпълнение на родителските
задължения, но от това не следва, че като основателна по смисъла на закона, или
обективна, може да ценена само онази причина, която в еднаква степен е свързана
с различните задължения на родителя. /Определение № 794/01.06.2012г. на
ВКС,по гр.д.№ 139/2012г.,ІІІ,г.о., ГК/
Съдебната
практика на ВКС приема, че лишаването от родителски права е крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност,
възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител./Решение №
37/19.03.2015г. на ВКС по гр.д.№ 4218/2014г. на ІІІ г.о.,ГК/. В тази
връзка, съдът счита, че ищеца – Районна прокуратура – Козлодуй с никакви
доказателства не установява кои интереси на детето К. са накърнени в резултат
на поведението на ответницата негова майка. Начина й на живот и упражняваната
професия не предполагат и не презумпират, че с това са накърнени правата на детето.
Отчитайки
горното, съдът приема че в производството по никакъв начин не е установено от
факта на неполагането на родителски грижи
от майката от месец май 2016 година и от факта, че живее в гр.София с друг мъж
с криминално минало и осъждания, и професията която упражнява, от това й поведение да са увредени интересите на
детето К., за да се пристъпи към крайната мярка за лишаването й от
родителски права, поради което и съда следва да отхвърли иска.
При този изход
на спора и тъй като ответника не е претендирала разноски и не е представила
доказателства за такива, съдът не следва да й присъжда, а държавната такса
остава за сметка на бюджета на съда.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Районна прокуратура - Козлодуй против М.Б.А., ЕГН ********** с
адрес *** иск за лишаване от родителски права на основание чл.133, ал.1, вр. чл.132, ал.1 т.2 от СК по отношение детето К.В.Н., ЕГН **********,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчване на преписи със съобщения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: