Решение по дело №812/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на ...М. Б., в качеството й на пълномощник на Л. Т. Б. от гр. Г. Оряховица, срещу ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001/13.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалвана и потвърдена с Решение №116/29.06.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателката твърди, че при извършване на ревизията и издаването на обжалвания ревизионен акт са били допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно ревизията не е отчела нейните твърдения и представените в тази връзка доказателства за налични и разполагаеми парични средства към началото на ревизираните периоди. Счита, че погрешно органите по приходите са определили данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ, като използваната от тях методика неправилно е довела до извод за недостиг на парични средства. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като претендира за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 3 605,40 лв., вкл. и такива по реда на ч. 226, ал. 3 от АПК.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол. Ревизионния акт в частта, в която се обжалва пред административния съд, е потвърден с Решение №116/29.06.2020г. на директора на Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Делото се разглежда за втори път от Административен съд В. Търново, след като с Решение №11445/24.10.2024г. по АД №751/2024г. състав на ВАС е отменил решението по АД №452/2020г. по описа на АСВТ, като на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в обжалваните му части, както следва:

в частта, в която за данъчен период 2016г. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 187,02 лв. и лихви върху тях в размер на 1 218,897лв.;

в частта, в която за данъчен период 2017г. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 254,49 лв. и лихви върху тях в размер на 238,02 лв. и

в частта, в която за данъчен период 2018г. са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 947,57 лв. и лихви върху тях в размер на 172,05 лв.

В останалата му част съдебното решение по първоначалното дело, в частта, в която е отменен обжалвания РА, като необжалвано е влязло в сила.

С обжалваният Ревизионен акт №Р-04000420002729-091-001/16.08.2021г. на ТД на НАП – В. Търново в частта, в която производството по делото продължава, са били определени на данъчни задължения на жалбоподателката по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2016г., 2017г. и 2018г. въз основа на данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

При анализ на събраните при извършване на ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че данъчната основа на Л. Б. за облагане с преки данъци следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като по отношение на нея са установени обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно – налице са данни за укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ревизираният субект е информиран за това с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Изготвено е и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, в отговор на което са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, дадени са обяснения и са приложени доказателства относно доходите, разходите и началните салда по периоди.

Претенцията на жалбородателката е, че ревизията не е установила обективно и включила в изготвения баланс всички доходи за ревизираните периоди в пълен размер. Не е извършен цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице и неправилно не са кредитирани представените доказателства, събрани в хода на ревизията, а предвид ангажираните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и съдебна експертиза се опровергават фактическите изводи на ревизиращите органи при определянето на данъчната основа.

Така направените възражения съдът приема за частично основателни. В разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 – 7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства, посочени в хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне на данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния орган за начина на определяне на данъчната основа.

От събраните в хода на ревизията и приети по делото писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2016г., 2017г. и 2018г. жалбоподателката е разполагала с парични средства и разходвал такива в размери, превишаващи декларираните доходи в подаваните от него годишни данъчни декларации. При съпоставка на декларираните доходи с извършени разходи са взети предвид като разходвани средства такива за издръжка и живот, в т.ч. направените плащания с банкови карти чрез ПОС терминал за закупени стоки и услуги; комунални разходи, разходи за живот и издръжка, вкл. и за пътувания в страната и чужбина; извършени сделки и получени от тях доходи.

Така извършената съпоставка, след извършените корекции при частичната отмяна на обжалвания РА с решението на ответника, води до извод за наличие на парични средства, които превишават по размер декларираните като получени доходи от Л. Б., което подкрепя направените изводи за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1, т., т. 2 и 7 от ДОПК.

Съдът намира, че при безспорно установено от фактическа страна получаване на парични средства, които съвкупно не се покриват с декларираните доходи от търговска дейност, а за доходи от друга дейност няма данни и дори твърдения, правилни са изводите на органите по приходите за наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основателни са и направените изводи от ревизиращите органи, че след като има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. След като не е доказано по отношение на тези разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Основателни са обаче възраженията на жалбоподателката за начина на определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци.

В мотивите на решението по АД №751/2024г. по описа на ВАС съставът на съда е дал указания досежно кредитирането на приетите по делото доказателства, касаещи наличие на релевантни обстоятелства относно начално салдо и разполагаеми парични средства към началото на процесния период 2016г./за който период производството по делото продължава/, както са дадени и указания досежно събиране на допълнителни доказателства, вкл. и допълнителна експертиза за установяване размерите на данъчната основа и оттам на конкретните данъчни задължения и задължения за лихви. Дадените указания съгласно чл. 224 от АПК са задължителни за настоящия състав при по-нататъшното разглеждане на делото.

Основателни са възраженията на жалбоподателката по отношение определяне на началното салдо като сбор от разполагаеми парични средства от началният момент за данъчен период 2016г., а именно начално салдо в размер на 31 280,96 лв., които са приети като остатък от предходния данъчен период 2015г. в решението на ВАС.

Основателни се явяват и възраженията досежно повторно включване в паричния поток като разполагаеми суми разходи за екскурзия в гр. Трявна в размер на 200 лв. Сумата и изтеглена от банкова сметка на жалбоподателката в ПИБ от АТМ в гр. Трявна на 24.10.2016г. По отношение на тези парични средства са дадени обяснения, че това представлява разходи за живот и издръжка, които следва да се включат в общите такива, посочени от жалбоподателката в годишен размер от 3 600 лв./подадена декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК/. Съдът намира, че с оглед размера на сумата, както и обстоятелството, че същата е изтеглена в брой от АТМ в град, различен от местоживеенето на жалбоподателката, тя следва да се включи в общият размер на разходите за живот и издръжка. Не се сочи, че това е разход за покупка на конкретен актив/вещ, която не се погасява при употреба, като логични изглеждат обясненията за нейното предназначени/покриване на текущи разходи за престой/. Предвид размера на сумата, съотнесен с общия размер на разходите за живот и издръжка, посочени от жалбоподателката и приети от ревизиращите органи, няма основание да се счита, че тази сума представлява отделен тип разход, който да намери отделно отражение при формиране на паричния поток. Точно липсата на конкретни доказателства за разходването на тази сума подкрепя извода, че става въпрос за текущ потребителски разход, който няма извънреден характер.

За основателни съдът намира и направените възражения досежно сумите в размер на 410 лв. и 423 лв., платени по фактури, издадени от „ПРО“ ЕАД, клон Боровец. Касае се за разходи, изплатени във връзка с проведени процедури по профилактика и рехабилитация, подлещажи на изплащане от бюджета на НОИ, съгласно чл. 13в от КСО. По отношение на сумата от 410 лв., същата е била взета предвид като повторно отнесена като разход в решението на АСВТ при предходното разглеждане на делото. По отношение на сумата от 423 лв. същата е посочена като изплатена от НОИ по съставен Протокол №**********/19.08.2016г. от „ПРО“ ЕАД, хотел „К.“ за профилактика и рехабилитация. Няма основание посочените суми да се включват като разходи в паричния поток на жалбоподателката.

За процесния период 2017г. конкретните възражения на жалбоподателката се свеждат до неприемане на твърденията й за наличие на разполагаема сума от 10 619 лв., представляваща продажната цена на недвижим имот/земеделска земя/ по нот. акт №15/05.10.2017г., т. III, рег. №2608 и нот. дело №364/2017г. на нотариус с район на действие РС – Елена. При изповядване на сделката жалбоподателката е действала като продавач в лично качество заедно с двамата си сина К. Б. и Т. Б., единият от които е бил представляван пред нотариуса от трето лице. Ревизиращите органи и ответникът са приели, че след като е налице продажба на съсобствен имот, тримата съсобственици са получили по равни дялове от стойността му и са приели за приход за жалбоподателката сума от 3 539,66 лв. Такава сума е посочена от купувача по сделката „Омега агро инвест“ ЕООД като изплатена от дружеството лично на Л. Б.. В хода на ревизията са дадени обяснения от жалбоподателката и са представени декларации от К. и Т. Б., в които последните са заявили, че парите от сделката не са получавали и съответно ползвали, а са предоставили цялата сума, получена от купувача на майка си Л. Б.. Разпитани пред съда като свидетели двамата потвърждават тези свои изявления, като отново потвърждават, че цялата сума от продажбата на недвижимия имот е получена и разходвана от Б..

Независимо от забраната за установяване посредством свидетелски показания на определени факти и обстоятелства в данъчния процес, в конкретния случай е налице изключение по арг. от чл. 57, ал. 2, т. 2 от ДОПК, тъй като се касае за предаване на парични средства между близки роднини, за които няма нормативно въведено изискване за съставяне на документи. Отделно от това, предвид размера на паричните средства и правилото по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и предвид обстоятелството че са касае са взаимоотношения между лица, роднини по права линия от първа степен, наличието и предаването на суми в подобен размер може да се установи със свидетелски показания. Обичайно в практиката подобни трансфери на парични средства между такива свързани лица не се документират изрично, а напротив, точно създаването на нарочни писмени доказателства би хвърлило съмнения за целта, за която ще бъдат използвани такива документи. Логично е да се приеме, че съсобствениците, синове на жалбоподателката, не са били заинтересовани от сделката, вкл. и да получат полагащия им се дял веднага, като дадените от тях показания в тази насока са логични и непротиворечиви. Като грешка в предмета може да се посочи изявлението на св. К. Б., че е упълномощил да го представлява по сделката не продавача, а купувача. Това още веднъж способства убеждението, че същият е бил трайно дезинтересиран от сделката.

По тези съображения съдът приема, че жалбоподателката е била в състояние да ползва през процесния период цялата сума, получена от продажбата на недвижимия имот в размер на 10 619 лв.

По отношение на сумата в размер на 490 лв., която е приета както като разход, извършен във връзка с екскурзионно пътуване/ в гр. Констанца/, така и като запратени разноски за профилактика и рехабилитация/ в хотел „Констанция“ на к.к. „Боровец“/ възраженията също са основателни. В случая съдът приема, че има дублиране на този разход както поради частично съвпадение на имената на посетените обекти и места/Констанца и Констанция/, така и предвид предназначението на разходите за профилактика и лечение.

Що се отнася до сумата в размер на 493 лв., предвид обстоятелството, че се касае за разход за профилактика и рехабилитация по чл. 13в от КСО, същият е поет и изпратен от ТП на НОИ – В. Търново. Последното се установява от приетото по делото писмо изх. №1013-04-1187#1/19.11.2024г. на ТП на НОИ – В. Търново/стр.104 от делото/, като по отношение на този разход важи казаното вече в мотивите на решението.

За процесния период 2018г. съдът приема за основателни възражения на жалбоподателката досежно включване отделно в разходната част на изготвения паричен поток за целите на формиране на данъчната основа на сума в размер на 796 лв., представляваща платени разходи за екскурзия до Кападокия. По делото като свидетел е разпитана Н. Г., която е придружавала Л. Б. по време на тази екскурзия. Свидетелката посочва, че сумата, заплатена от жалбоподателката, е нейна/ на свидетелката/ вноска за пътуването, като впоследствие тя е възстановила на жалбоподателката разходи в размер на 711 лв. Предвид размера на сумата, предаването на паричните средства може да се установи посредством гласни доказателства, а дадените показания от свидетелката като логични и непротиворечиви се кредитират от съда.

По делото като доказателство е прието изисканото по реда на чл. 192 от ГПК кредитно известие №**********/29.07.2018г. към фактура №**********/29.07.2018г., издадени от „ПРО“ ЕАД за нощувки в балнеохотел „Р.“ в гр. Стрелча. Видно от посоченото известие фактурата за доставката на хотелска услуга е анулирана поради отказ на клиента от програмата за рехабилитация, като в КИ е посочено, че сумата от 347 лв. е получена от жалбоподателката в брой. При наличието на това доказателство, съдът приема, че върната на жалбоподателката сума неправилно е включена като разход в паричния поток.

Що се отнася до възражението за дублиране на разходи за живот и издръжка в размер на 739 лв., като суми, изтеглени от ПОС-терминални устройства, важи казаното вече по-горе в мотивите на решението. Няма доказателства, че става въпрос за покупка на вещи с различно предназначение от необходимите за ежедневна употреба, като обстоятелството, че суми са теглени и разходвани в брой нееднократно свидетелства, че това са именно текущи потребителски разходи, а не други от извънреден характер. Същите следва да се третират като част от общите такива, приети в размер на 3 600 лв. годишно.

По тази причина, съдът приема, че жалбоподателката е разполагала с парични средства за процесните периоди, които като разполагаеми такива не са изследвани и не са намерили отражение при формирането на началното салдо на паричния поток към началото на ревизирания период 2016 година и за следващите такива. Размерът на тези средства несъмнено ще даде отражение върху разходите за жалбоподателката и в предходните периоди до 2018 година.

По делото е допуснато заключение на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение като прието по делото и неоспорено от страните се кредитира от съда. В тази връзка възражението на представителя на ответната страна по част от констатациите на СИЕ не е оспорване по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а представлява просто несъгласие с изводите на експертизата, като следва да се посочи, че вещото лице е давало отговори на задачи в различни варианти съгласно допуснатите от съда задачи.

Експертизата е имала за задача да изчисли размера на задълженията на жалбоподателката за преки данъци за ревизираните периоди при условие, че бъдат уважени направените от нея възражения, вкл. и по отношение на наличието на разполагаеми парични средства към началото на ревизираните периоди. Експертизата е дала своите изчисления, като е обосновала подборно своите изводи относно размера на приходите и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от жалбоподателката възражения посочени по-горе и посочено от съда начално салдо. Видно от заключението на СИЕ при приемане на началното салдо в размер на 31 280,96 лв. за 2016г. и при уважаване на възраженията, както се посочи по-горе в мотивите на решението, дължимите данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. са в размер на 977,48 лв. и лихви върху тях от 284,58 лв.; за 2017г. данък в размер на 310,08 лв. и лихви от 58,83 лв., а за 2018г. данък в размер на 1 767,83 лв. и лихви в размер на 156,17 лв.

Определените в повече данъчни задължения и задължения за лихви в обжалвания РА следва да се отменят.

По изложените съображения обжалваният РА следва да се отмени в частта за определените данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви за 2016г., за 2017г. и в 2018г. в размерите, над посочените от предпочетения вариант на експертизата, а жалбата да се отхвърли като неоснователна в останалата й част.

При този изход на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от жалбата, като разлика между направените такива от страните. За жалбоподателя разноските са за държавни такси, депозит на вещото лице по изслушаните 2 бр. СИЕ, както и платени адвокатски хонорари за процесуално представителство, вкл. и при предходни производства пред всички съдебни инстанции, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. От тях следва да се приспаднат тези, присъдени с решението на АСВТ в частта, в която не е обжалвано и влязло в сила.

Разноските на ответника се определят по представения от него списък, при липса на изрично възражение срещу посочения размер от страна на жалбоподателката.

По компенсация съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 1 512,23 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001/13.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалвана и потвърдена с Решение №116/29.06.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част, в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер над 977,48 и лихви върху тях в размер над 284,58 лв.; в частта, в която са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер над 310,08 лв. и лихви върху тях в размер над 58,83 лв. и данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер над 1 767,83 лв. и лихви върху тях в размер над 156,17 лв., или общо отменен размер на задълженията от 5 621,25 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Т. Б. от гр. Г. Оряховица, срещу ревизионен акт №Р-04000419004137-091-001/13.03.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, в обжалвана и потвърдена с Решение №116/29.06.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част, като неоснователна в останалата й част, в която са определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и 2018г. и лихви върху тях в общ размер на 3 554,97 лв.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на Л. Т. Б. от гр. Г. Оряховица разноски по делото по компенсация в размер на 1 512,23 лв./хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет и три стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.