Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 11.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав
в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6683 по описа за 2019 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с процесуалноправно
основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК и материалноправно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от И.А.А. против Б.А.Е..
Ищецът твърди,
че на 19.06.2019 год. сключил с ответника Договор за извършване на строително-
ремонтни работи, по силата на който той се задължил да извърши следните СМР:
цялостен ремонт на баня и тоалетна, включително къртене и изхвърляне на отпадъци,
подмяна на В и К, поставяне на гипсокартон на таван, шпакловане, ел.
захранване, лепене на плочки – теракот и фаянс на под, монтиране, вграждане и
поставяне на модул за душ, моноблок за тоалетна, гипсокартон на стая
с конструкция, шпакловане на стени и
таван, както и поставяне на ламинат за стая и коридор, срещу възнаграждение от
2300 лева.
Съгласно
договора, срокът за изпълнение на работата бил 20 дена, считано от датата на
подписването му. При подписване на договора ищецът твърди, че дал авансово
сумата 700 лева на ответника. След няколко дни ответникът дошъл и поискал
авансово още 500 лева, като ищецът му ги предал. Няколко дни по- късно, на
01.07.2019 год., той отново дошъл и поискал още 300 лева под претекст, че
трябва да плати на други работници, за да се случи
ремонта при него по- бързо. Обещал на следващия ден да започне ремонтните
дейности, но на другия ден никой не се появил, както и в следващите дни. Ищецът
звънял на ответника, но той не отговарял на обажданията му. Междувременно
изтекъл срокът за изпълнение на работата – 20 дни, а ответникът нито бил
започнал ремонтните дейности, нито отговарял на обажданията на ищеца, за да
разбере той възнамерява ли изобщо да започне ремонта. Това положение създало
значителни неудобства на ищеца и неговата съпруга, която била в напреднала бременност
по същото време и той се принудил да намери други майстори, които да започнат
ремонта и да го приключат преди раждането на детето. Ищецът прави изявление за
разваляне на сключения договор, предвид забавата и изгубването на интерес от
изпълнението. Заявява, че разваля сключения договор, без да дава на ответника
срок за изпълнение. Тъй като развалянето на договора има обратно действие,
ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
му дължи сумата 1500 лева, като получена на отпаднало основание поради
разваляне на договора, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда - 16.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за което по
ч.гр.д. № 5569/2019 г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
В указания срок ответникът не е подал
отговор, не оспорва иска, няма доказателствени искания.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и главно доказване
следваше да установи своето вземане по основание и размер, а именно: че е сключил с ответника договор за
изработка и че е предал на ответника посочените в исковата молба суми.
Ответникът следваше да докаже, че е изпълнил договореното в срок или че е
върнал дадените на отпаднало основание суми.
На 19.06.2019
год. страните по делото са сключили писмен договор за извършване на строително-
ремонтни работи, както следва: цялостен ремонт на баня и тоалетна, включително
къртене и изхвърляне на отпадъци, подмяна на В и К, поставяне на гипсокартон на
таван, шпакловане, ел. захранване, лепене на плочки – теракот и фаянс на под,
монтиране, вграждане и поставяне на
модул за душ, моноблок за тоалетна,
гипсокартон на стая с конструкция, вата
и шпакловане на стени и таван, както и поставяне на ламинат за стая и коридор,
срещу възнаграждение от 2300 лева, платимо на две вноски- 30 % или 690 лева при
сключване на договора, като същият има силата на разписка за тази сума и
остатъкът от 1610 лева- при приключване и приемане на извършената работа.
Уговорен бил срок за изпълнение 20 дни от деня на подписване на договора. Видно
от подписаната от страните разписка, ищецът е давал авансово суми на ответника,
както следва: на 19.07.2019 год.- 700.00 лева, на 24.06.2019 год.- 500 лева и
на 01.07.2019 год.- 300.00 лева или общо 1500.00 лева.
В съдебно
заседание на 21.07.2020 год. свидетелят Д* И* С* заяви, че той е свързал ищеца с
ответника, тъй като първият имал нужда от спешен ремонт, предвид напредналата
бременност на съпругата му, а не можел да намери майстор, който да го извърши.
Свидетелят по препоръка на свой приятел от Разград, дал телефонния номер на
ответника на ищеца. Свидетелят заяви, че ответникът не е извършвал ремонтни
дейности в жилището на ответника. Такива са извършени от друг майстор, който
свидетелят лично е възприел. Ремонтът бил извършен преди да се роди детето на
ищеца на 21.08.2019 год., но останали довършителни работи и бил завършен в края
на 2019 год.
Междувременно, в
началото на 2020 год., свидетелят срещнал ответника в магазин Практис и го
попитал какво мисли да прави, защото не отговарял нито на обажданията на ищеца,
нито на братовчед си. Ответникът отговорил, че до няколко дни ще се обади, за
да не се стига до съдебен спор, щял да донесе парите, които е взел. Споделил,
че имал проблеми и че в най- скоро време ще върне парите, но така и не го
сторил.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му
дължи парична сума,
които първият дал на втория
авансово по договор за извършване на строително- ремонтни работи от 19.06.2019
год. въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по делото ищецът
при пълно и главно доказване установи, че е сключил с ответника договор за изработка и че е предал
на ответника посочените в исковата молба суми.
Поради това съдът
намира, че искът като доказан следва да се уважи.
Предвид изхода
на делото ответникът дължи на ищеца направените в заповедното производство
разноски в размер на 30.00 лева за заплатена държавна такса, съразмерно на
предявената в настоящото производство и уважена претенция. В заповедното
производство адвокатски хонорар не заплащан и не е присъждан. Ответникът дължи
и в направените в исковото производство разноски, които са в размер на 30.00
лева за заплатена държавна такса и 350.00 лева адвокатски хонорар или общо
380.00 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.А.Е., ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на И.А.А., ЕГН ********** *** сумата
1500.00 лева, получена на отпаднало основание поради разваляне на Договор за извършване на строително-
ремонтни работи от 19.06.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 16.09.2019 год.
до окончателното изплащане на вземането, за което по ч.гр.д. № 5569/2019 г. по
описа на РРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.Е., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на И.А.А., ЕГН ********** *** сумата 30.00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата 380.00 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: