№ 1363
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Р. Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Р. Г. Петров Въззивно гражданско дело №
20223100501323 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№
24682/12.04.2022 г., подадена от "МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, против Решение №
724/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 11221/2021г. по описа на ВРС, с което e прието за
установено в отношенията между ищците Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ************ и
Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ****************, от една страна, и ответника
"МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
„Дебър" № 7, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЦИТЕ следните суми, а
именно: сумата в размер на 8000.04 лева – главница, представляваща дължима на отпаднало
основание заплатена сума по сключен между "МАРТИНЕЛИ" ООД, от една страна като
продавач и Т. З. и Р. Д. Д. като съпрузи-купувачи, от друга страна, неформален договор за
покупко-продажба на обзавеждане за дома, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.04.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата в размер на 122.22 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително, за които
суми е издадена Заповед № 1615/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4954/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав, на
основание чл.422 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради
1
нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че ВРС е допуснал процесуално нарушение като не е приел за
разглеждане направеното с писмения отговор възражение за прихващане на претендираното
от ищците вземане с насрещното задължение на ищците да му заплатят възнаграждение за
извършеното проектиране. Първоинстанционния съд неправилно не е уважил направеното
от ответника в о.с.з. искане за представяне на доказателства, че действително е извършил
услугата по проектиране. Твърди се, че ВРС погрешно е приложил материалния закон, не е
изследвал наведените от ответника доводи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Т. Н. З. и Р. Д. Д., чрез пълномощник
адв. Д. Д., изразяват становище за неоснователност на жалбата. Считат, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Оспорват искането за допускане на гласни доказателства.
С молба вх. №17831/25.07.2022г. ищците Т. Н. З. и Р. Д. Д. отстраняват
нередовностите на депозираната искова молба.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
въззивника адв. С. З.-А. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции. Пълномощникът уточнява, че по делото са представени части
от проекта, който в бил предаден в цялост на ищците. Заявява, че в дружеството не се
съхранява копие на проекта.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
въззиваемите адв. Д. Д. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на Т. Н. З. и Р. Д. Д. против
"МАРТИНЕЛИ" ООД за приемане за установено, че ответникът им дължи следните суми, а
именно: сумата в размер на 8000.04 лева заплатена на "МАРТИНЕЛИ" ООД от Т. З. и Р. Д.
Д. като съпрузи-купувачи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата в размер на 122.22 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително, за които суми е
издадена Заповед № 1615/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№ 4954/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав, на основание
чл.422 от ГПК.
Ищците твърдят, че страните са били в неформални договорни отношения по
покупко-продажба на обзавеждане за дома на ищците. През септември 2019 г. ищцата
посетила шоурум на ответника в гр. София, като продавач-консултант й предложил
изготвянето на визуализация на диван в конкретното помещение, което ще се обзавежда,
2
както и други артикули по нейно желание. Било й е обяснено, че услугата по изработването
на визуализация е абсолютно безплатна и неангажираща. След обсъждане на предложението
със съпруга си, ищцата предоставила на консултанта чертеж с размерите на помещението,
както и 2D разположението на мебелите в него. Уговорката е била до две седмици да бъде
изготвена визуализацията и ищцата да се запознае със същата при следващото посещение в
шоурума. След около две седмици ищцата отново посетила магазина в гр. София, харесала
вече изготвената визуализация и пожелала да й бъде предоставена, за да я обсъди със
съпруга си и да решат по какъв начин да продължат с обзавеждането. Продавач-
консултантът й обяснил, че може да получи визуализацията, ако стане клиент на фирмата,
като за целта следва да закупи артикул от магазина, както и че може да направи авансово
плащане на стойност не по-малка от 8000 лв., което авансово плащане ще бъде приспаднато
при извършване на бъдещите покупки. Изрично й е било казано, че авансовото плащане не
се обвързва с покупката на артикулите от изготвената визуализация, а може да направи
покупка от целия асортимент на магазини Мартинели. На 17.10.2019г. на електронната
поща на ищцата, ответникът изпратил Оферта № SO *********/17.10.2019 г. на стойност
8000.04 лв. с ДДС и основание- „общ артикул без номенклатура“. На същата дата била
издадена проформа фактура за авансово плащане в размер на 8000.04 лв. с ДДС, а
плащането било извършено от ищеца. На същата дата (17.10.2019г.) е била изпратена на
електронната поща на ищцата и въпросната визуализация, заедно с оферта за осветление.
През месец март 2020 г. ищците избрали плочки и обзавеждане за три бани от магазин на
Мартинели в гр. Варна и съгласно постигнатите между тях уговорки, пожелали при
извършване на плащането да бъде приспаднат внесения аванс. Било им е отказано с
аргумента, че обзавеждането за баня било отделно звено и ищците заплатили пълната
стойност на поръчката си в размер на 19 386.57 евро в левова равностойност от 37916.84 лв.
По-късно, през месец октомври 2020 г. ищците започнали да обзавеждат помещението, за
което е била изготвена визуализацията и отново пожелали плащането за тях да стане от
преведения по-рано аванс, но получили отказ с аргумента, че авансът не може да бъде
ползван за тапети, а трябва да купят друго. Ищците са поискали контакт с управителя, за да
изяснят въпроса, но такава възможност не им е била дадена. На 25.01.2021 г. с покана,
изпратена чрез телепоща изх. № 36/25.01.2021г., ищците уведомили ответника, че се
отказват от закупуване на каквито и да било други стоки и го поканили да им върне
неизползвания аванс в 14 дневен срок от получаване на поканата. В дадения срок, сумата от
8000.04 лв. с ДДС не им е била върната.
С писмен отговор "МАРТИНЕЛИ" ООД оспорва иска. Оспорва всички твърдения в
исковата молба досежно обстоятелствата, че сумата от 8000.04 лева е била заплатена с оглед
сключването на неформален договор за покупко-продажба и поради това, че такъв не е
сключван, ответникът дължи връщане на сумата като платена на отпаднало основание.
Твърди се, че ищцата е желала да й бъдат изготвени проекти за цялостно обзавеждане на
жилище, каквито именно проекти са изготвени от страна на служителите на ответника.
Проектирането не е било свързано с един отделен диван, а е представлявал мащабно и
детайлно проектиране на пълно обзавеждане на къща. На ищцата е било изрично разяснено,
3
че за да получи разработените проекти е необходимо да заплати цената им, възлизаща на
8000.04 лева, като в случай, че избере да си поръча цялостно обзавеждане, съответстващо на
проектите от артикулите на ответника, тази сума ще й бъде приспадната от стойността на
обзавеждането. Твърди се, че сумата от 8000.04 лева е била заплатена от ищцата от база
надлежно сключен неформален договор за проектиране с предмет изготвяне на проекти за
цялостно обзавеждане на къща. Тази сума никога не е била предназначена за покупка на
обзавеждане, тъй като такова не е било избрано към момента на разработване на проектите.
Твърди се, че договорът за проектиране е изпълнен от ответника, поради което същият не
дължи връщане на сумата от 8000.04 лева като платена на отпаднало основание. Твърди се,
че ищцата не е избрала артикули за цялостно обзавеждане от асортимента на ответника,
поради което не са налице основания за приспадане на тази сума от направената до момента
поръчка на артикули за обзавежда на баня. Сумата от 8000.04 лева представлява стойността
на възнаграждението на ответника за разработване на проекти, което му е възложено от
ищцата. Тези проекти са предадени на ищцата и са приети без забележки от нея, поради
което предметът на услугата проектиране е изпълнен от страна на ответника и сумата от 8
000.04 лева не подлежи на връщане. Ищцата не е поръчала цялостно обзавеждане за
жилището си от асортимента на ответника, поради което сумата от 8 000.04 лева не подлежи
на приспадане. Поръчаното от ищцата обзавеждане за баня не представлява основание за
приспадане на тази сума.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на главния иск
като такъв по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Въпреки
направената от ВРС неправилна правна квалификация, на страните са били дадени точни
указания относно подлежащите на доказване факти и съответно са изследвани относимите
към иска по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД факти. Поради това въззивният съд намира, че
неправилната правна квалификация не се отразява на допустимостта на съдебния акт.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, ищците Т. Н. З.
и Р. Д. Д. са съпрузи, като са сключили граждански брак на 26.08.2001г.
4
Ответното дружество е изпратило до ищцата Оферта № SO_270002496/17.10.2019 г. с
получател Т. Н. З. за сумата в размер на 8000.04 лева за „общ артикул без номенклатури.“
Не е налице спор, че ответното дружество е издало проформа фактура № 027-
797/17.10.2019г. на клиент Р. Д. Д. за сумата в размер на 8000.04 лева с ДДС за артикул
„авансово плащане“. Не е налице спор, а и от потвърждение за плащане от Прокредит Банк с
дата 17.10.2019г. е видно, че Р. Д. Д. е превел по банковата сметка на ответника
„Мартинели“ ООД сумата в размер на 8000.04 лева по проформа фактура 027-797.
Ответното дружество е отправило към Т. Златева две оферти към Т. Златева за
закупуване на плочки и аксесоари за баня, първата за 8603.57 евро, а втората оферта за
10783 евро. Представени са проформа фактура № 22-1913/24.04.2020г., ведно с фискален
бон, за извършено от Р. Д. Д. 50% авансово плащане на плочки за сумата в размер на
8413.56 лева; проформа фактура № 22-1917/29.04.2020г., ведно с фискален бон за извършено
от Р. Д. Д. авансово плащане на сумата в размер на 9980 лева; приходен касов ордер от
16.06.2020г. за заплатена от Т. Златева сума в размер на 5870 лева, с посочено основание –
пор. плочки; проформа фактура № 22-2054/17.09.2020г. за извършено от Р. Д. Д. доплащане
по поръчка за сумата в размер на 9980 лева; проформа фактура № 22-2055/17.09.2020г. за
извършено от Р. Д. Д. доплащане по поръчка за сумата в размер на 4230.58 лева; приходен
касов ордер от 23.09.2020г. за заплатени Р. Д. 14210 лева с посочено основание „доплащане
поръчка на София 11 плочки, бани“.
С телепоща изх. № 36/25.01.2021г. на Български пощи, Т. Н. З. е поканила
„Мартинели“ ООД да върне внесената и неизпопзвана авансова сума от 8000.04 лева в 14
дневен срок от получаване на писмото, която да бъде върната по същата банкова сметка, от
която е била преведена към ответника. Поканата е била връчена на ответника на
26.01.2021г.
По искане на страните по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Р.Г. и П.Я., чиито показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства. По делото е представена и имейл кореспонденция между страните, както и
визуализация за проектиране.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният въпрос по
делото, поставен и с въззивната жалба, налице ли е валидно основание за заплащане на
сумата от 8000.04 лева на ответника, респ. налице ли е основание за задържането й от
ответника.
Доколкото сумата се претендира като дадена без основание, то в тежест на ищците е
да докажат предаването, съответно получаването на сумата от 8000.04 лева от дружеството,
а ответникът следва да докаже наличието на основание при получаването й.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил аванса, както и че сумата от
8000.04 лева не е била приспадната от покупката на други артикули от ищците. Твърденията
5
в отговора на исковата молба, поддържани с въззивната жалба са, че сумата представлява
възнаграждение за извършеното проектиране. Надлежни доказателства за наличието на
такъв договор за проектиране не са представени от ответника, нито са ангажирани
доказателства за действително извършено проектиране. От представените доказателства се
установява сключването на договор за покупко-продажба на плочки и обзавеждане, но не и
договор за проектиране. Твърденията на въззивника, че е изработил проект, който е предал
на ищците, са необосновани и неподкрепени с надлежни доказателства. От събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът е изготвил визуализации, а не е извършил
проектиране. Необосновани са възраженията във въззивната жалба, че ищците не са
представили доказателства за разваляне (прекратяване) на договора между страните.
Съобразно уточненията, направени с молба вх. №17831/25.07.2022г., ищците не твърдят
разваляне на договора, а прекратяването му поради изпълнение, поради което претендират
връщане на неприспаднатия аванс. Не е налице спор, че авансът не е върнат.
Гореизложеното налага извода, че ответникът следва да върне на ищците сумата от 8000.04
лева.
Необосновано е възражението, че сумата от 8000.04 лева е заплатена от Р. Д., поради
което искът на Т. Златева е неоснователен, защото тя не е извършила никакво плащане. В
заповедното производство, както и в развилото се пред ВРС първоинстанционно
производство, ищците са заявили, че претендират сумата общо като съпрузи. Ответникът не
е навел доводи, съответно не е ангажирал доказателства, за оборване на презумпцията, че
тази сума е заплатена за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо, сумата от 8000.04
лева следва да бъде заплатена от ответника на двамата ищци.
С телепоща изх. № 36/25.01.2021г., връчена на „Мартинели“ ООД на 26.01.2021г.,
дружеството е поканено да върне на внесената сума от 8000.04 лева в 14 дневен срок от
получаване на писмото, което не е направено. Поради това ответникът дължи обезщетение
за забава за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително.
По изложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове за
главница и лихва са основателни и подлежат на уважаване в тяхната цялост. Поради
съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за основателност на исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1500 лева.
Въззивният съд намира, че възнаграждението не е прекомерно, защото е заплатено за защита
по два иска – по чл.55, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 724/17.03.2022г., постановено по гр.д. № 11221/2021г.
по описа на РС-Варна.
6
ОСЪЖДА "МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на Т. Н. З., ЕГН **********, с адрес: ************ и Р. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: ****************, сумата от 1500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7