Р Е Ш
Е Н И Е
1206/17.6.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 12.06.2019
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 319 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба на „С* ЕООД против наказателно постановление № 03-009626/02.05.2018г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на„С* ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по
чл. 63 ал.2 от
Кодекса на труда.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява,
като процесуалният представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното НП.
След преценка
на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
„С.“ ЕООД в качеството на
работодател и стопанисващ хотел Сириус било допуснато
до работа лицето К. К.. Било му възложено да изпълнява трудовите функции
на „готвач” с определено работно време и уговорено трудово възнаграждение преди
да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от
ТД НАП Варна.
Въз основа на горното било
отпочнато административно наказателно производство
срещу въззивника, като бил съставен АУАН. Нарушението
било констатирано на място в обекта и извършено на 03.04.2018г. Свид. М. квалифицирала нарушението по чл. 63 ал.2 от КТ.
АНО издал наказателното постановление, в което възприел изцяло направените
констатации в АУАН.
При извършено посещение от
страна на свид.М. в кухнята на ресторант стопанисван
от въз.дружество тя е установила свид. К. да почиства със стирка в ръка. На първия
поставен от нея въпрос дали работи там той е дал положителен отговор. След
представянето на свид.М.,*** поведението на свид.К* се е променило, както и неговите твърдения относно
това дали полага труд и защо се намира в кухнята на ресторанта.
При извършване на
проверката свид.М. раздала декларации на присъстващите
които те да попълнят. Свид.К* попълнил
декларацията си, като посочил, че има сключен трудов договор, посочил размер на
получаваното то него трудово възнаграждение, както и уговорените дни. Също така
посочил, че влязъл да види колежката си и и помогнал.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите
в хода на съдебното производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически
свързани и последователни, поради което съдът
ги кредитира.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане, като по същество
е не основателна.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Директора на
"Инспекция по труда" гр.Варна, съгласно заповед на Изпълнителния директор на изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"
гр. София.
Съдът намира, че издаденото
наказателното постановление, не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност,
същото съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН, издадено е от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, при спазването на законоустановения
ред и срокове, като счита, че и съставният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН. Не са налице нарушения на
процесуалните правила, тъй като нарушението в АУАН и в НП е описано в
достатъчна степен, щото жалбоподателят е разбрал в какво точно е обвинен. АУАН
има дата, месец и година издаването му.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитана М.- актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелката бе категорична, че
лично е възприела как работника е осъществявал трудови функции – почистване в
кухнята. По искане на процесуалният представител на въззивната
страна съдът допусна до разпит св.К*, чийто показания съдът частично
кредитира. Свидетелят пред съда категорично заяви, че той подписал трудовия си
договор след като е излязло разрешителното от НАП. Няколкократно в разпита си
посочи, че договора е подписан след проверката и след получаване на
разрешително от НАП – свидетелят вероятно визира уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ до НАП. След получаване на това уведомление и връчването му срещу подпис на
работника от негова страна К* твърди, че е бил подписан и трудовият му договор.
Така посочената от него хронология на събитията водят до извод, че въз.дружество
е изпратило уведомление до НАП за сключен трудов договор без такъв действително
да е бил подписан с работника. Уведомлението до НАП е изпратено малко след
проверката на 03.04.2018г.. Тук следва да се посочи, че трудовия договор
сключен между въз.дружество и работника е с поставена в него дата 02.04.2018г.
т.е. един ден преди НАП да бъде уведомен за сключването му и един ден преди
работника да бъде установен на работното му място. Ако се приеме твърдението на
К*, че договора е подписан от него на 03.04.2018г. вечерта след уведомлението
до НАП то тогава при проверката в обекта и при уведомяването на НАП не е имало
сключен трудов договор с работника и поставената в него дата е некоректна и не
отразява датата на сключването му.
Доколкото е спазена процедурата по сключване на трудовия договор и той е
с изрично посочена дата, както и номер, а след това е подадено коректно уведомление
до НАП по реда на чл. 62 ал.3 от КТ, то съда не приема наведените от свид.К* твърдения по отношение дата на сключване на договора.
Свид.К* на няколко пъти в разпита си противоречи за
основни факти първо сочи, че декларацията е попълнил под указанията на
проверяващите, а след това сочи че само му е предоставена от тях и сам е
попълнил представената по делото декларация. Доколкото в хода на адм. проверка К* е декларирал наличието на сключен трудов
договор и наличието на такъв е посочено от страна на въз.дружество при подаване
на уведомлението до НАП, то и съдът приема, че трудовия договор с работника е сключен на 02.04.2018г.
Твърденията на защита, че дата на договора не означава, че той именно тогава е
подписан е твърдение което не е доказано в хода на делото, дори такова
възражение не било изведено преди разпита на свид.К*.
Посоченото от защитата твърдение, че договора е подписан след проверката и след
уведомлението до НАП извежда индиция, че документите
са създадени за конкретната проверка с цел осуетяване на административно
наказателна отговорност. Освен така
изложеното факт е, че лицето е било допуснато да работа без да му е било предоставено
срещу подпис копие от уведомлението до НАП и независимо от наличието или на
трудов договор деянието е съставомерно по чл. 63 ал.3
от КТ.
Съдът
напълно кредитира показанията на свид.М. и приема, че
към момента на проверката К* е полагал труд за въз.дружество преди да е получил
копие от уведомлението по чл. 62 от КТ до НАП.
На въззивникът
е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текста на
нормата гласи че работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, като няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. Нормата
изисква задължително работодателят да предостави на работника екземпляр от
сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, като
това следва задължително да е извършено преди работника да постъпи на работа,
като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от страна на работодателят,
работника да извършва трудова дейност преди посочените документи да му се
предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не извършва действия
свързани с полагане на труд от страна на съответния работник. Видно събраните
доказателства по административната преписка, е че работникът е посочил, че
работи по трудов договор на длъжност „готвач” с определено трудово
възнаграждение.
Видно от представената към
административната преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление
за сключен трудов договор, и е било прието на дата на проверката но няколко часа
след нея. От това може да се извлече извод, че към момента на проверката на
работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с
което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.
Като
допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в
ТД НАП уведомление, на работодателят е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е
наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението би бил осъществен,
както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен
екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на
лицето да са били връчени и договор и копие от
уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява
състава на административното нарушение, като в случаят не са връчени и двете.
Съгласно
разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или
изменението на трудовия договор
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”
С
оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за
ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
В
случая обжалваното наказателно
постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1т.1 от ДР към КТ
“работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Въззивното
дружество
представлява работодател по смисъла на
КТ, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната
отговорност по този текст на закона.
Нарушението не е маловажно и по см. чл.
28 ЗАНН, като по степен на обществена опасност не се отличава от обикновените
случаи от този род . Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че след проверката е бил правен опит за регистрация на договора в НАП
, както и че същият е бил регистриран,
но дружеството е наказано за това, че допуснало работника до работа
преди да му се връчи копие от уведомлението и трудовият договор, и не са
ангажирани доказателства за това, уведомлението и договора да са му е били връчени до настоящия момент срещу подпис.
Съставът на визираното
нарушение е осъществен, тъй като безспорно се установява че при извършване на
проверката не са изпълнени задължителните предписания дадени с нормата на чл.
63 ал.1 от КТ а работника е допуснат да престира труд
въпреки забраната визирана в нормата на чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се сочи на
незаконосъобразност на наказателното постановление.
По така наведеното общо възражение,
съдът намира, че следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната преписка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи
до отмяна на НП. Анализът на
доказателствата по делото извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната
от наказващия орган, поради което и правилно и обосновано е била ангажирана
отговорността на въззивника.
Правилно е
била ангажирана отговорността въззивното
дружество в качеството му на работодател
чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към
държавата, каквото
имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н. Поради това възраженията в жалбата в тази насока
са неоснователни.
По
същество въззивника моли съда да отмени наказателното
постановление или да бъде намален размера на наложената санкция.
За вмененото на
жалбоподателя нарушение, същият е санкциониран с имуществена санкция в размер
на 2000 лева по реда на чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3
от КТ, съгласно която, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват глоба в размер от 2000 лева. Наказание
над минималния размер непълно несъответно на тежестта на нарушението.
Не са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно това, че
нарушението е било отстранено незабавно след установяването му и че
от него не са настъпили вредни последици както и обстоятелството, че
липсват доказателства за други НП издадени на въззивното
дружество. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обосновават глоба в
минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател. Такова наказание е
достатъчно за да се въздейства превъзпитателно предупредително и
възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009626/ 02.05.2018г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда"
- Варна, с което на „С*” ЕООД е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на
2000 лева на основание чл.416 вр. чл.414, ал.3 от КТ за
нарушение по чл. 63 ал.2 от Кодекса на труда и налага административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на
1500 лева .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: