№ 24140
гр. София, 19.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110136584 по описа за 2022 година
Предявени са искове от “СК” ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”СЛ” № 29, ет. 7, с които е поискано да бъде установено по отношение на
ответника ЕК. АНГ. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ИД“ № 17, вх. Г, ет.4, ап.83,
че последният дължи на ищеца следните суми: сумата от 1200 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит № 477999/16.12.2020 г., сключен между страните, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 25.03.2022 г., до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 268.08 лв. за периода от 16.12.2020 г. до
16.11.2021 г., договорна неустойка в размер на 717.50 лв. за периода от 16.12.2020 г. до
16.11.2021 г., обезщетение за забава в размер на 101.90 лв. за периода от 01.03.2021 г. до
01.03.2022 г., неустойка за забава в размер на 300 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Направено е искане за изискване и за прилагане към настоящето дело на ч.гр.д.№
15899/2022 г. по описа на СРС, по което се е резвило заповедното производство между
страните.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъде приобщено към доказателствата по настоящето дело, ч.гр.д.№
15899/2022 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство между
страните.
1
Искането на ответника по чл. 183 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото не
се твърди противоречие между представеното по делото копие и искания оригинал.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от
“СК” ООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”СЛ” № 29, ет. 7, с
които е поискано да бъде установено по отношение на ответника ЕК. АНГ. К., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ул.“ИД“ № 17, вх. Г, ет.4, ап.83, че последният дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1200 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 477999/16.12.2020 г., сключен между страните, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 25.03.2022 г., до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 268.08 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., договорна
неустойка в размер на 717.50 лв. за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2021 г., обезщетение за
забава в размер на 101.90 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г., неустойка за забава
в размер на 300 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между “СК” ООД и ответника е сключен договор за
кредит за 1200.00 лв., която е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски,
като падежът на последната е 16.11.2021 г. Годишният процент на разходите бил в размер
на 41,24 %, а фиксираният годишен лихвен процент бил в размер на 35.04 %. Твърди, че
вноската по кредита за първите 3 месеца била в размер на 35.04 лв, а за останалите 8 месеца
– по 130.46 лв., като поради неизпълнение на кредитополучателя за представяне на
обезпечение, същият дължал неустойка по чл. 6 от договора. Ето защо размерът на вноската
за всички 11 месеца бил равен на сумата от 222 лв. Ищецът признава, че ответникът до
момента е платил по процесния кредит сума в размер на 311 лв. В исковата молба ищецът се
позовава на настъпил падеж на задължението с изтичане на последната погасителна вноска.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва да е налице
валидно облигационно отношение между страните, както и кредиторът да е предоставил
реално на кредитополучателя сумата по кредите. Навежда твърдения за нищожност на
клаузите, уреждащи лихвите по договора, доколкото същите противоречали на добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Твърди също, че
процесният договор противоречал и на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, поради което счита същият за
недействителен. Счита за нищожна и клаузата за неусойка по чл. 6 от договора, доколкото
същата представлявала скрита добавка към възнаградителната лихва и излизала извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията. Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като
2
претендира и разноски по производството.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от заемно правоотношение с ответника;
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК;
- права и обстоятелства, които се признават - няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът трябва да докаже
съществуването на облигационно правоотношение с ответника, и изпълнение на
задълженията си по него, а именно предаване на паричната сума на ответника, респ. на
неговия съдлъжник, ищецът следва да докаже и проведено заповедно производство по
отношение на претендираното с настоящия иск вземане;
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на дълга.
По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящето дело ч.гр.д.№ 15899/2022 г. по
описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2022 г. от
9.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца -
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3