Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 23.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен
съд, четвърти състав, в публично заседание на 17.12.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря Стефка И.,
като разгледа докладваното АНД № 845 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и следващите от
Образувано е по жалба на Е.Т.И. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-1275-0000338/15.02.2018
г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико
Търново с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. П.С. - ВТАК. Заема становище за отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Представено е писмено становище за
отмяна на наказателното постановление – твърдят се нарушения при съставяне на
АУАН и разчитане на заснетия от радарната система клип.
Въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като обсъди
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното :
Административно наказателното производство е
започнало със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение Серия Г, № 177007 от дата 16.01.2018 г. с
актосъставител Ц.К.Ц. - мл. инспектор в сектор ПП при ОДМВР - гр. Велико
Търново в присъствието на свидетелите Г.Д.В. и Г.К.С..
Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, след връчена покана за
явяване. Връчен е по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН на дата 30.01.2018 г. В АУАН
не са вписани възражения. Не са подавани писмени възражения.
Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
В НП се приема за
установено, че на 22.10.2017 г. в 13.57 ч. в община В. Търново, на ПП І-4, км.
126,010 ЗПВ в посока гр. Варна жалбоподателката е управлявала лек автомобил
Мерцедес ЦЛС 320 с рег. № ***, собственост на Марин Петров Тодоров със скорост
105 кмч при ограничение за населено място 50 кмч, въведено с пътен знак Д-11.
Наказуема скорост след приспаднат толеранс в полза на водача от -3% при работа
в полеви условия 102 кмч. Превишението е 52 кмч. Нарушението било установено с
мобилна система TFR1-M с фабр. № 602. Водачът бил посочен в декларация по
чл.188 от ЗДвП.
При
така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че са налице
нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
АУАН
и НП са издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените
срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.
Съдът счита, че административно
наказателното производство е протекло без съществено нарушение на процесуалните
правила.
Съдът счита, че описаната
в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка е правилно установена. Същата се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви. Актосъставителят
и свидетелите по акта в рамките на съдебното следствие потвърждават описаната в
НП фактология.
Съдът не споделя
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че в приложеният по
преписката клип не е изготвен съобразно методическите указания за работа с
техническото средство, поради наличието и на други МПС на разпечатката. Според
съда не е налице твърдяното нарушение, тъй като видно от приложената разпечатка
№ 41/22.10.2017 г. вложена на лист 10 от делото е, че радарната система е
работила на непрекъснат режим засичайки приближаващите се МПС, като са посочени
GPS координатите,
ограничението за съответния участък и измерената скорост. В приложената
разпечатка са включени четири броя снимки, които представляват стандартни
разпечатки от заснетия видеоклип. Първите три снимки са съответно от една секунда преди измерването - Т = - 1,0 с., в момента на измерването - Т
= 0 с. и една секунда след измерването Т = 1,0 с. Четвъртата снимка - Т = 0,7
с. представлява увеличение на МПС за
разчитане на номера. От описаната
разпечатка е видно, че на първите две снимки
- една секунда преди измерването и в момента на измерването не са налице
други МПС, поради което не е налице съмнение относно индивидуализация на МПС,
относно измерената скорост.
Съдът не споделя и
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице
нарушения при съставяне и връчване на АУАН.
Според съда процедурата по съставяне на акта и неговото връчване е
протекла законосъобразно. Видно от приложените към преписката писмени
доказателства е, че с покана № 30-41/602 – 22.10.2017 г., връчена на дата
15.12.2017 г. жалбоподателката Е.И. е била поканена за явяване и съставяне на
АУАН по ЗДвП, като е била уведомена, че при неявяване, актът ще се състави по
реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в нейно отсъствие. Съдът не споделя възражението,
че поканата не отговаря на реквизитните изисквания за такъв документ, както и
че не съдържа данни за лицето което я е връчило. Жалбоподателката, чрез процесуалния
си представител, твърди че не е получавала покана. Следва да се има предвид, че в ЗАНН няма
изрично определени реквизити за посочената покана. Законодателят в чл.40, ал.2
от ЗАНН дори не е предвидил писмена форма за тази молба, но в практиката и с оглед
доказване факта на връчване се е наложило това да става с нарочна писмена
молба. Видно от останалите писмени доказателства по преписката е, че на същата
дата – 15.12.2017 г. жалбоподателката освен цитираната покана е съставила и Декларация по чл.188 от ЗДвП, която саморъчно написала и
подписала и Сведение от същата дата в което саморъчно вписала, че на 22.10.2017
г. ползвала автомобил с рег. № ***.
Съдът счита, че правилно
наказващият орган е определил приложимите
материални разпоредби, като е приел, че чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
жалбоподателят е управлявал процесното МПС със скорост от 102 кмч в населено
място, което било обозначена с пътен знак Д-11 в нарушение на забраната за
движение с повече от 50 кмч.
Съдът
счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба - чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП и е наложил административно наказание глоба в размер на 700
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Това е така
защото превишението на максимално допустимата скорост е 52 кмч, а посочената
норма предвижда, че за превишаване с над 50 кмч се налага глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. И двете
наказания са в предвидения от закона твърд размер, поради което
не подлежат на изменение.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1275-0000338/15.02.2018 г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - гр. Велико
Търново с което на Е.Т.И. с ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: