М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 11 от 20.05.2019г.
по НОХД № 64 от 2019г. по описа на РС-Г.
Производството
е образувано по повод внесен от РП-Г. в РС-Г., обвинителен акт срещу Й.И.Д. с
ЕГН **********, роден на ***г***, *******************,
за това, че на 18.12.2018г. в с.М. общ.Г.,
отнел чужда движима вещ – таблет, марка „A.o.”, модел „9****”,
с имей ****************, на стойност 63,00 лева,
собственост на Г.Т.Б., от нейно владение, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои, като кражбата представлява маловажен случай –
престъпление по чл.194, ал.3, във вр. ал.1 от НК.
Производството
по делото се разгледа по реда на Глава 20 от НПК.
Гражданско-правни претенции в наказателното
производство не са предявени и не са приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство.
В
хода на съдебното следствие РП-Г. се представлява от прокурор Ж.Р., който в
хода на съдебните прения поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Й.Д., обвинение,
приемайки след анализ на събраният в хода на съдебното следствие доказателствен
материал, че подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителя на
държавното обвинение пледира по отношение подсъдимия Й.Д., съдът да го признае
за виновен в извършено престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК и
да му наложи наказание “пробация” за срок от около 8 /осем/ месеца, при
приложението на първите две пробационни мерки.
В
хода на съдебното следствие подсъдимия Й.Д. заявява, че разбира обвинението,
признава се за виновен по него, възползва се от правото си да не дава обяснения.
В хода на съдебните прения, заявява, че няма какво да каже.
Съдът,
след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ
събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подс.Й.И.Д. ***. Св.Г.Т.Б. ***. Подс.
Д. и св.Б. се познават. Подс.Й.Д. е съпруг на
сестрата на съпруга на св.Г. Б..
Св.Г.
Б. притежава таблет марка „A.o.", модел „9****",
който закупила от заложна къща. Този таблет св.Б.
държала в една от стаите в жилището си в с.М., общ. Г..
На 18.12.2018г., подс.Д. ***
и след като консумирал алкохол в същото село, отишъл до дома на св.Б.. По това
време св.Б. и съпругът й не били в дома си. Подс.Д.
влязъл в къщата и взел от там таблета марка „A.o.",
като го отнесъл в дома си в с.И., общ. Г..
На 19.12.2018г., подс.Й.Д.
отнесъл отнетия таблет в с.М., общ.Г., като го продал
на св.И.С.К. за сумата от 45 /четиридесет и пет/ лева. лева. Получените от
продажбата на таблета пари, подс.Й.Д.
изразходвал за свои нужди.
С протокол за доброволно предаване св.К. ***
закупеният от подс.Й.Д. таблет
марка „A.o.", модел „9*****".
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства
и доказателствени средства: писмени - Постановление за образуване
на досъдебно производство № 15/2019г. от 01.02.2019г. на РП Г.; Постановление
за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение; Протокол за
разпит на обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние; Справка за съдимост с рег.№ 35/05.02.2019г. на Й.И.Д.,***; Искане за изготвяне на справка за съдимост с
рег.№ 447000-453/05.02.2019г. на разсл.полицай Г.Г. при РУ Г. до БС при РС Г.; Протокол за разпит на
свидетел – 2 /два/ броя; Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление,
съгласно чл.6, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от
престъпление с рег.№ 447фп-14/11.02.2019г.; Съдебно-икономическа експертиза,
изпълнена от вещото лице Ж.А.Т.; Постановление за назначаване на експертиза с
рег.№ 447000-454/05.02.2019г.; Декларация от вещото лице Ж.А.Т. на осн.чл.35, ал.2 от Наредба № 2/29.06.2015г.; Писмо с рег.№
447000-452/05.02.2019г. на Началника на РУ Г. до РП Г.; Докладна записка с УРИ:
447ЗМ-3/02.01.2019г. относно извършена проверка по преписка №
447000-6498/28.12.2018г. от мл.разузнавач Й.Б. при РУ Г. до Началника на РУ Г.;
Заявление от Г.Т.Б. с рег.№ 447000-6498/28.12.2018г. до Началника на РУ Г.;
Обяснение – 3 /три / броя; Протокол за доброволно предаване от 31.12.2018г.;
Разписка с рег.№ 447р-95 от 03.01.2019г.
; Карта състояние на наказателно производство; Заключително мнение, както и
Справка за съдимост на Й.И.Д. с рег.№ 93/04.04.2019г., издадена от БС при РС Г.
и гласни - показанията на св.И.С.К. и св.Г.Т.Б..
Съдът
кредитира с доверие показанията на св.И.С.К.
и св.Г.Т.Б.. Показанията им са логични,
последователни и кореспондират, както по между си, така и с останалите
доказателства. Тези свидетели възпроизвеждат
идентична фактология и лицата са възприели
непротиворечиви обстоятелства. По делото не се установиха доказателства
противни на така възприетата фактическа обстановка, което да налага отделното
им обсъждане.
Съдът
изцяло кредитира заключенията на съдебно – оценъчната експертиза, изготвено в
досъдебното производство и приобщено и прието в хода на съдебното следствие.
Заключението на вещото лице е обективно и обстойно. Вещото лице разясни при
изслушването си в съда, че поддържа изцяло представеното заключение, съгласно
което стойността на
таблет, марка „A.o.”, модел „9****”, с имей *************** – към момента на извършване на
деянието възлиза на 63 /шестдесет и три/ лева. Заключението
на вещото лице не бе оспорено от страните и бе прието от съда.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия Й.И.Д.
с ЕГН ********** е извършител на процесното
деяние - кражба, което мотивира съда да приеме, че обвинението – срещу него е
доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия Й.И.Д. с
ЕГН ********** е
извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Предмет на престъплението кражба може да
бъде само чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на всеки
друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде всяко лице, а деянието е
възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е налице състав на
престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ от чуждо
владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се изразява в
това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на престъпно
посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да установи
своя фактическа власт върху него.
В настоящия случай безспорно бе установено това, че подс.Й.Д. на
18.12.2018г. е осъществил изпълнителното деяние „отнемане” в двете му части –
прекратил е фактическата власт на собственика – Г.Т.Б., върху вещта - предмет на престъплението – таблет, марка „A.o.”, модел „9****”, с имей ****************** и
е установил своя трайна фактическа власт върху нея - имал е възможност да се
разпорежда с отнетата вещ като със своя – така, както намери за добре, което
всъщност е и направил.
От
субективна страна, престъплението за което е повдигнато обвинението е извършено
от подсъдимия Й.Д. - виновно, при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на
чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Подс.Й.Д.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е
целял и искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че вещта е чужда
собственост. Той е искал да отнеме чуждата движима вещ от владението на
собственика й, като прекъсне фактическата власт и установи трайна нова такава
за себе си, като е действал и със специфичната съставомерна
цел - противозаконно да се разпореди с инкриминираната вещ.
Извършеното
престъпление, предвид липсата на вредни последици, стойността на откраднатия
таблет и начина на извършване на кражбата, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид и се явява "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
Деянието, извършено от подсъдимия е с по-ниска степен на обществена опасност,
тъй като последиците от него са незначителни – той признава вината си и вещта е
установена и може да се върне на собственика. Другият критерий за маловажен
случай, утвърден от съдебната практика е, че предметът на инкриминираното
посегателство е в размер на 63 /шестдесет и три/ лева, т. е., доста под приетия
ориентировъчен стойностен размер от три минимални работни заплати /в този смисъл
Решение № 667/28.11.2003г. на ВКС по н. д. № 525/2003г./. Видно от заключението
по изготвената оценителна експертиза на вещото лице, стойността на
инкриминираната вещ към момента на деянието е била 63 лева. Поради гореизложените доводи съдът прие, че
извършеното от подсъдимия Й.Д. е престъпление по чл.193, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Причините и условията
за извършване на деянието от страна на подс.Й.Д.,
според настоящия съдебен състав е стремежът му за облагодетелстване по
неправомерен начин.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
Й.Д., съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена
наказателно – правната ни система - принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Относно първия принцип – на законоустановеност
на наказанието - в специалния текст на чл.194, ал.3, вр.
ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
С оглед спазването на втория принцип, съдът, при така
възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Д., съдът отчете
като смекчаващо вината обстоятелство това, че изразява съжаление и критичност
към деянието. Ниската стойност на отнетото имущество не бе отчетена като
смекчаващо обстоятелство, тъй като това бе отчетено при квалификация на
деянието като „маловажен случай”. Отегчаващи вината обстоятелства са предишните
осъждания на подсъдимия Й.Д..
Въз
основа на изложеното съдът определи за подсъдимия Й.Д. наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, а именно „пробация”
за срок от 8 /осем/ месеца, при следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца, при периодичност два пъти седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 8 / осем/ месеца.
Така
наложеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на деянието. През този срок подсъдимия ще има възможност
да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Съдът се надява, че наказанието в този
си вид и размер би въздействало превъзпитателно върху подсъдимия и същият ще
преустанови престъпната си дейност, като започне да води законосъобразен начин
на живот.
По
отношение на подс.Й.Д. е налице отрицателна
предпоставка /съгласно чл.218б, ал.2, т.2 от НК/, за приложението на чл.218б от НК, тъй като той е осъждан.
По
същата причина – предходните осъждания на подсъдимия е налице пречка /съгласно
чл.78а, ал.1, б.”б” от НК/, съдът да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и да
освободи подсъдимия Й.Д. от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид факта, че настоящият съдебен състав призна
подсъдимия Й.И.Д. с ЕГН **********за виновен
по повдигнатото му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото в размер на 94,40 лева /деветдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ – за вещо лице, следва да бъдат присъдени в негова
тежест. Ето защо съдът го осъди да заплати сумата от 30 /тридесет/ лева по
сметка на РС – Г. и сумата от 64,40 лева /шестдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР – С.З..
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, съдът върна вещественото доказателство - таблет,
марка „A.о.”, модел „9****”, намиращ се на
съхранение в РУ гр.Г., на пострадалата Г.Т.Б. с ЕГН **********.
По
изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/