Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 67, 16.02.2018 год., гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищки районен съд, шести състав, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Женя Иванова,
като разгледа докладваното от
Председателя гр.д. № 1203
по описа на ТРС за 2017 год. , за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК за сумата от 181.84 лв.- главница и неустойка.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е имало сключен договор за мобилни
услуги от 25.06.2008 г., сключен за
мобилен номер ********** по силата на
които ищеца е предоставил на ответника, с абонатен № ********* в системата на
ответника мобилни услуги, срещу задължението на ответника да заплаща стойността
на предоставената телекомуникационна услуга. Твърди се, че договора е новиран с договор за мобилни услуги от 16.01.2015 год. по
програма Старт 7.99 лв. за срок до 16.01.2016 год. В молбата се твърди, че за
ответника не е заплащал редовно стойността на предоставените услуги, за която ищеца издавал фактури, поради
което договора бил прекратен едностранно от последния на 18.07.2015 год., като
ответника останал задължен със сумата от 132.57 лв., включваща стойността на
ползвани и незаплатени услуги. Ищеца твърди, че поради едностранното
прекратяване на договора в следствие неизпълнение от страна на ответника е
възникнало уговореното в договора задължение за заплащане на неустойка в размер
на 49.27 лв., за което ищеца е издал фактура. За вземанията си ищеца се снабдил
със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата 181.84 лв. - главница и неустойка,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но
в заповедното производство ответника възразил. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като
претендира разноски в исковото производство.В съдебно заседание, чрез писмено становище поддържа иска си.
В едномесечния
срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата. В
съдебно заседание ответника се явява и оспорва предявения иск, като твърди, че
приложените от ищеца счетоводни документи са издадени за друг абонатен номер,
същите не съдържали задължителни реквизити и поради това моли съда да постанови
решение с което да отхвърли иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между
страните е имало сключен договор за мобилни услуги от 25.06.2008 год. / л.10/
за мобилен номер **********, по силата на които ищеца е предоставил на ответника
мобилни услуги, срещу задълженията на последния да заплаща стойността на
ползваните услуги по ценовите листи на оператора. С нов договор за мобилни
услуги от 16.01.205 год. /л.11/ сключен между страните за срок от 12 месеца т.е
до 16.01.2016 год. ищеца е предоставил мобилни услуги по абонаментен план Старт
7.99 за мобилния номер, ползван от ответника и посочен по-горе. В договора е
посочената дата на която ищеца издава фактура за текущо задължение на
ответника. В договора се съдържа и клауза за неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока
на договора, като е постигната договорка същата да се дължи при предсрочно
едностранно прекратяване на договора по вина, или инициатива на потребителя на
мобилните услуги. Видно от писмените доказателства на л.14-16 от делото при
подписване на договора на ответника е била предоставена ценова листа за
стойността на предоставените услуги както и ОУ по договорите на ищеца за
предоставяне на мобилни услуги на потребители. По делото са приложени фактури № **********/18.04.2015 год. за
отчетен период 18.03.2015 год. – 17.04.2015 год. на стойност 7.99 лв. и срок за
плащане 03.05.2015 год. и № **********/18.05.2015 год. за отчетен период
18.04.2015 год.-17.05.2015 год. за сумата от 135.13 лв., включваща и
задължението по предходната фактура от 7.99 лв., със срок за плащане 02.06.2015
год. Приложено е кредитно известие от 18.06.2015 год., видно от което ищеца е сторнирал от задължението по посочените по-горе две фактури
сума в размер на 2.56 лв., като общото задължение на ответника от незаплатени
ползвани мобилни услуги за периода март-май 2015 год. е останало в размер на
132.57 лв. По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение с дата
18.06.2015 год., изходяща от ищеца и адресирана до ответника, с който първия е
уведомил втория за съществуващото задължение в размер на 132.57 лв. и му е
предоставил срок за доброволно изпълнение, като е указал и последиците от
неизпълнението, а именно прекратяване на договора и задействане на клаузата за
неустойка при неизпълнение съгласно договора. Ищеца обаче не е представил
доказателства кога тази покана е достигнала до ответника, нито е представил
доказателства, че е предприел действия
по едностранно прекратяване на договора и от коя дата ответника е бил
уведомен за това. С фактура № ********** от 18.07.2015 год. ищеца е начислил
към задължението на ответника неустойка при предсрочно прекратяване на договора
в размер на 49.27 лв., с което общото задължение на ответника към ищеца по
договора за мобилни услуги е било в размер на 181.84 лв., от която сума 132.57
лв. незаплатени мобилни услуги и 49.27 лв. неустойка. Тъй като ответника не
изпълнил задълженията си към ищеца, обстоятелство което не се оспорва от него,
ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
дължимата главница и неустойка, но ответника възразил, поради което съдът е дал
указания на ищеца да предяви иска по чл.422 от ГПК за установяване на вземането
си.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установи, че
към момента на издаване на
заповедта за изпълнение ответника
е имал задължение към ищеца, произтичащо от незплатени
суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни и мобилни услуги, сключен
на 16.01.2015 год. в размер общо на 132.57 лв., която сума включва стойността
на ползвани услуги и абонаментни такси за периода 18.03.2015 год. - 17.05.2015
год. Съгласно сключения между страните договор ответника е имал задължение да
заплаща стойността на предоставените му услуги, като при сключване на договора
е бил уведомен на коя дата от месеца ищеца издава фактура за предходния период
и съгласно ОУ, които безспорно са били връчени на ответника при сключването
неполучаването на фактурата не го освобождава от задължението му за плащане.
Възраженията на ответника изнесени в съдебно заседание, а именно, че фактурите
са за клиент с друг абонатен номер и отразяват задължение на друго лице, съдът
счита за недоказани и неоснователни. Абонатния номер е въведен в системата на
оператора и се ползва от него, като начин за идентификация на потребителя и при
промяна не е задължен да уведомява последния. Видно от приложените фактури те
са издадени за мобилния номер, който ответника заяви, че ползва, фактурите
съдържа имената, ЕГН и адреса на ответника, който той е посочил при сключване
на договора, поради което съдът счита, че същите отразяват именно задължение на
ответника към ищеца, а не задължение към ищеца на друго лице. С оглед
изложеното съдът счита предявения иск по чл.422 от ГПК за установяване
съществуване на вземането за сумата от 132.57 лв. за което има издадена заповед
за изпълнение в тази част за доказан и основателен. В останалата част за
установяване вземането на ищеца за неустойка съдът счита иска за неоснователен.
За да възникне правото на ищеца да търси неустойка, съответно да възникне
задължение на ответника да плати такава съгласно договора между страните следва
да са на лице определени условия – договора да бъде прекратен преди изтичане на
срока за който е сключен и то по вина, или по инициатива на ответника. Съгласно
ОУ ищеца има право при неизпълнение на задълженията на ответника да прекрати
едностранно договора, което би довело до задействане клаузата за неустойка, но
по делото се установи безспорно само , че ответника има неизпълнени задължения
към ищеца, но не и че ищеца е упражнил правото си предсрочно да прекрати договора.
В тази връзка по делото е приложена покана за доброволно изпълнение, в която се
съдържа изявление на ищеца, че ако ответника не изпълни в определения му срок
ищеца ще прекрати едностранно договора, но няма доказателства, че тази покана е
достигнала до ответника, а няма представени други доказателства от които да се
установи, че договора е прекратен едностранно от ищеца поради неизпълнение на
ответника и от кой момент е прекратен същия за да се установи, че ищеца има
изискуемо вземане към ответника за неустойка. Начисляването на неустойка във
фактура отразяваща задълженията на ответника към ищеца само по себе си не може
да докаже, възникването на такова задължение, още по-малко може да докаже
основанието за възникването му. Поради това иска по чл.422 от ГПК в частта в
която се иска установяване съществуване на вземане в размер на 49.27 лв.-
неустойка при неизпълнение се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното съдът счита, че предявения иск за установяване на вземането за
което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 612/2017г. на
ТРС е основателен и доказан
до размер на 132.57 лв., като в този размер следва да
се уважи, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, като в останалата част и до пълния размер от 181.84 лв.
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищеца е
направил искане за присъждане на направените по делото разноски, както и на
разноските в заповедното производство. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищеца в исковото производство са в размер на 205 лв., като в
същия размер са и разноските в заповедното производство. С оглед изхода на
спора ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 149.45, както и направените в заповедното
производство разноски също съобразно уважената част от иска в размер на 149.45 лв.,
за чиято дължимост и размер следва да се произнесе
съда разглеждащ иска по чл.422 от ГПК . /ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12/ .
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.Г., ЕГН ********** ***
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от С.Ф., действащ чрез пълномощник а..В. Петрова Г. от САК, със съдебен
адрес ***2.57 лв., представляваща незаплатени ползвани услуги по договор за
мобилни услуги от
16.012015 год., ведно със законната
лихва, считано от 18.04.2017 год. до
окончателното плащане на главницата, за което вземане има издадена
Заповед за изпълнение № 312/19.04.2017г. по
ч.гр.д. № 612 / 2017 г. на
ТРС, на осн. чл.422 от ГПК, като отхвърля иска в останалата му част и до пълния му размер от 181.84
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** *** да
заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление :гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от С.Ф., действащ
чрез пълномощник а..В. Петрова Г. от САК, със съдебен адрес ***2 направените в съдебното
производство разноски в размер на 149.45 лв. и направените в заповедното
производство разноски в размер на 149.95 лв., на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: