Р Е Ш Е Н И Е
№260005/15.06.2024
г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в открито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 243 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба, депозирана от „И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “ **против М.Г.М., ЕГН **********,*** и против А.Д.Х., ЕГН **********,***
Претенцията на
ищеца по чл.422 от ГПК е да се признае за установено, че М.Г.М., ЕГН **********
и А.Д.Х., ЕГН ********** дължат при условията на солидарност на „И.“ АД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице
срещу ипотека № ** от ****г., Анекс №** от ***г., Анекс № ** от ***г., Анекс №**
от ***г. и Анекс №** от ***г. и съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, издадени по ч.гр.д. №****г. по описа на ПзРС, а именно:
-
Главница: 177 177,76 лева;
-
Просрочена договорна /възнаграднтелна/ лихва върху главницата: 16 760,95 лева за периода от
26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително;
-
Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за периода от 26.01.2017
г. до 21.02.2018 г. включително;
-
Такса управление по кредита: 531,53 лева;
-
Такси за поддържане на разплащателна сметка: 57,68 лева;
-
Дължима застрахователна премия: 333,99 лева;
-
Такси за връчване на нотариални покани: 314,40 лева.
Претендират се разноските по настоящото дело,
както и тези, направени по заповедното производство с конкретно посочен размер.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по силата на
сключени Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № **
от ****г., Анекс № ** от ***г.; Анекс № **от ***г.; Анекс № ** от ***г. и Анекс
№ ** от ***г. към него, банката предоставила на кредитополучателя М.Г.М., потребителски кредит в размер на 195
000 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят поел безусловно и
неотменимо задължението да изплати дължимите по договора главница, лихви,
неустойки, такси и комисиони, ведно с всички разноски, като погасява кредита на
240 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска от 1 868,89 лева с краен срок за погасяване 26.12.2026 г. Вноските
били дължими на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на
суми по кредита, съобразно погасителен план, представляващ Приложение №1,
неразделна част от договора за кредит. Според чл.3, ал.1 страните се съгласили
банката да начислява годишна фиксирана лихва по кредита в размер на 9,9 %.
Целият размер на кредита от 195 000 лв. бил усвоен еднократно на
03.01.2007 г.
В молбата са изложени обстоятелства, описващи
сключените към договора анекси. С подписването на Анекс № ****г. и Анекс №****г.
към договора били предоговорени условията по кредита във връзка с предоставяне
на гратисен период, а към анексите били подписани и съответните погасителни
планове, отразяващи падежите на задълженията за погасяване на кредита. Сочи се,
че с подписването на Анекс №3, страните уговорили 12-месечен гратисен срок по
главницата за издължаване на кредита за периода от 26.11.2012 г. до 26.11.2012
г., през който лихвения процент бил определен на 3,10 % (три цяло и една
десета процента),а след изтичането му - на 10,40 % (десет цяло и
четири десети процента). По аналогичен начин, с анекс №4 страните отново
договори 12-месечен промоционален период обхващащ периода от 26.02.2014 г. до
26.01.2015 г., през който лихвения процент бил 6% (шест процента), а
след изтичането му–10.27% (десет цяло и двадесет и седем стотни процента). Пояснено
е, че с подписването на Анекс № 2, втория ответник А.Х., встъпила при условията
на чл. 101 от ЗЗД като солидарен длъжник в задълженията на кредитополучателя,
произтичащи от процесния договор кредит и последващите анекси към него.
Изложени са твърдения, че кредитополучателят и
солидарният длъжник не изпълнявали задълженията си за погасяване на кредита,
съгласно подписания погасителен план, считано от 26.02.2017г., като
просрочените вноски възлизал на 11 броя по главница и по лихвите.
За това и при спазване изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ банката упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем за което уведомила длъжниците със
съответните нотариални покани, като тази на М.М. е връчена на 28.12.2017г., а
на А.Х. на 03.01.2018г.. И на двамата била дадена възможност за издължаване на
кредита в 7-дн.срок, което право не било упражнено.
Поради липса на изпълнение на 22.02.2018 г.
ищецът подал заявление по реда чл. 417 ГПК. Против ответниците за процесните
суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от ****г. по
ч.гр.д. № ****г. на РС-П.. На 13.07.2018 г. ищецът бил уведомен, че срещу така издадената заповед е
подадено възражение от длъжниците М.М.
и А.Х., което обуславяло и
интереса му от завеждане на настоящия иск.
В
законоустановения по чл. 367, ал.1 ГПК от двамата ответници, чрез
пълномощниците им адв. В.Т. и адв. Н.Т., са подадени отделни отговори на
исковата молба, съдържащи идентични съображения.
От солидарния
длъжник А.Х. е въведено отделно възражение за липса на облигационна обвързаност
по отношение на процесния кредит, тъй като същата не била подписвала посочените
Анекси №2, №3 и №4 към договора за кредит и поради това оспорва съдържанието и
истинността им.
В отговорите
се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията, предмет на
претенцията, тъй като поради нередовност на връчването цитираните нотариални
покани, изпратени поотделно на всеки един от ответниците, не произвели целения
правен ефект в светлината на разрешенията, дадени с т.18 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2014 г.
на ОСГТК на ВКС. Навеждат се обстоятелствени доводи, че процедурата по връчване
на нотариалните покани е опорочена, в която връзка е направен подробен анализ
за съответствието на извършените нотариални действия с изискванията на чл.
37-58 от ГПК във вр. с чл. 50 ЗННД. За да се приеме, че е налице хипотезата на
чл. 47, ал.5 ГПК, нотариусът следвало да събере достатъчно данни, че съответния
адресат не живее на съответния адрес, което в случая не било сторено.
По отношение на ответницата Х. се възразява,
че уведомлението до нея било залепено само и единствено на входната врата на
сградата, но не и на входната врата на жилището й, без да са били събрани
налице данни, че до жилищната й врата липсва достъп, респ. че липсва достъп до
пощенската й кутия, съобразно изискванията на закона.
Отделно, от ответниците се оспорват и доводите
относно твърденията за неизпълнение на договора за кредит. Твърди се, че в
периода от цитираната начална дата на просрочието 26.02.2017 г. до 31.12.2017
г. кредитополучателят извършил няколко плащания в размер на 1524 лв. Освен това
в периода 2007г. - 2015г. същият заплащал вноски в по-голям размер от
договорения, като по този начин погасявал предсрочно част от кредитните си
задължения. Твърди се, че в периода 2007 г. – 2014 г., длъжникът внасял суми в
размер на 2000 лв. или 2100 лв. почти всеки месец и еднократно 1900 лв., които
били в по-голям размер от дължимата месечна погасителна вноска (1868,89 лв.),
като по този начин погасявал частично и вноските си за последващ период.
Изведен е извод, че по този начин, била погасявана голяма част от описаните
просрочени вноски и затова не настъпили основанията за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Отделно е въведено възражение за погасяване на
вземанията по кредита чрез новиране на задълженията. Сочи се, че подписаният
Анекс №3 и последващия го Анекс №4 имат правното значение на два поредни
договора за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, с които страните заместили
задълженията по договора за кредит с нови, вследствие на което старите
задължения се погасили.
Във връзка с претендираните наказателни лихви и
неустойки, уговорени в чл.3, ал.2 и ал.3 от договора, ответниците се позовават
на нищожността им на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави. Противни на добрите нрави били направените уговорки за заплащане на
компенсаторна лихва от 10 пункта, която да се дължи отделно от договорената
възнаградителната лихва и отделно от това при просрочие на лихва, да се дължи
още 0,05 % върху просрочената сума.
По отношение на неустоечната клауза се
възразява, че нейната цел в конкретния случай излизала извън присъщата й
обезщетителна функция и с плащанията по нея ищецът удовлетворявал свои
несъществуващи вземания, размерът на които бил достатъчен, за да покрие
евентуално просрочените вноски. Освен това определената неустойка била
прекомерна и следвало да се намали по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.
В срока по
чл.372 от ГПК от ищеца са подадени отделни допълнителни искови молби против
двамата ответници, в които по идентичен начин са оспорени изцяло всички
възражения, направени с писмените им отговори, включително и възраженията за нищожност на клаузите по
договора, каещи уговорените наказателни лихви и неустойка като са развити
подробни съображения.
В срока по
чл.373 ГПК от двамата ответници, чрез пълномощниците им, са подадени и отделни
отговори на допълнителната ИМ, в които изцяло се поддържат възраженията и
доказателствените искания, посочени и в първоначалните им отговори, като нови
такива не се правят.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства.
Съдът след като
съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема при условията на чл.235 от ГПК следното
от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Разпоредбата
на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на
кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане,
реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено
възражение от страна на длъжника.
От приложеното
към настоящето дело копие на ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-П. се установява, че
в полза на ищцовата банка е била издадена Заповед за изпълнение № ***/****г. и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК против двамата ответници за процесните
суми. На 25.06.2015г. (п.кл.
20.06.2018г.) е постъпило възражение от длъжника М.М., че не дължи
изпълнение на вземането. На 27.06.2018
г. (п.кл. от 31.05.2018) г. е постъпило възражение от длъжника А.Х., че
не дължи изпълнение на вземането. Съдът приема, че възраженията на ответниците
по чл. 414 ГПК са постъпили в законоустановения срок (ПДИ на длъжника М.М. е връчена чрез пълномощник на 06.06.2018г., а ПДИ
на А.Х. - на 19.05.2018 г. при условията на чл.44, ал.1 от ГПК). Заявителят
е уведомен за така постъпилите възражения на 13.07.2018 г. и в
законоустановения 1-месечен срок е предявил претенцията си по исков ред поради което предявеният иск по чл.422 от ГПК
се явява процесуално допустим.
От фактическа
страна след анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема следното:
Не се спори, а
и от приетите по делото писмени доказателствата се установява, че по
силата на сключени Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № ** от ****г., Анекс № ***г.; Анекс № ***г.; Анекс № ***г. и Анекс № ***
г. към него, ищцовата банка е предоставила на кредитополучателя М.Г.М., потребителски кредит в размер на 195
000 лева.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора
кредитополучателят поел безусловно и неотменимо задължението да изплати
дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и комисиони, ведно с
всички разноски, като погасява кредита на 240 равни месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 1 868,89 лева с краен
срок за погасяване 26.12.2026 г. Вноските били дължими на 26-то число, считано
от месеца следващ първото усвояване на суми по кредита, съобразно погасителен
план, представляващ Приложение №1, неразделна част от договора за кредит, копие
от който е приет по делото. От същия е видно, че на всяка страница са положени
подписи както от М., така и от представител на банката.
Според чл.3, ал.1 от договора страните са се
съгласили банката да начислява годишна фиксирана лихва по кредита в размер на
9,9 %.
Няма спор и че целият размер на кредита от
195 000 лв. бил усвоен еднократно на 03.01.2007 г.
С Анекс №1 страните по правоотношението са постигнали
съгласие за превалутиране на остатъка от дълга при въвеждане на еврото, като
национално платежно средство.
Съгласно Анекс
№2 към договора за потребителски кредит, сключен на ***г., вторият ответник А.Х.
е встъпила като солидарен длъжник в задълженията на М. произтичащи от същия
договор. Кредитът
е преструктуриран, като към редовната главница в размер на 176 577,66 лева
редовна главница са прибавени 2 337,64 лева просрочена главница и
11 035,35 лева просрочена лихва. И към този анекс е изготвен
погасителен план приет от кредитополучателя и солидарния длъжник.
От приетите по делото копия на Анекс № ****г.
и Анекс №****г. към договора, ведно с приложените към тях погасителни планове,
се установява, че били предоговорени условията по кредита, като във връзка с
предоставяне на гратисен период към анексите били подписани и съответните
погасителни планове, отразяващи падежите на задълженията за погасяване на
кредита. Видно е, че е договорен 12-месечен гратисен срок по главницата, която
е определена в размер на 192 217 лева и включва главница и лихви, за
издължаване на кредита за периода от 26.11.2012 г. до 26.11.2012 г., през който
период лихвения процент бил определен на 3,10 % (три цяло и една десета
процента),а след изтичането му - на 10,40 % (десет цяло и четири
десети процента). Кредитът е преструктуриран, като в самия анекс не са
посочени поотделно размерите на главницата и лихвите. От ССЕ се установява, че
към редовната главница е прибавена сума в размер на 9 314,51 лева. По
аналогичен начин, с Анекс №4 страните са договорили друг 12-месечен
промоционален период обхващащ периода от 26.02.2014 г. до 26.01.2015 г., през
който лихвения процент бил 6% (шест процента), а след изтичането
му–10.27% (десет цяло и двадесет и седем стотни процента). Отново кредитът
е преструктуриран, като отново липсва изрично посочване в анекса на размерите на главницата и
лихвите. От ССЕ се установява, че към редовната главница е прибавена
сума в размер на 4 902,50 лева.
Предвид наведеното от ответницата А.Х. отделно
възражение за липса на облигационна обвързаност по отношение на процесния
кредит, тъй като същата не била подписвала посочените Анекси №2, №3 и №4 към
договора за кредит, по делото бе приета съдебно почеркова експертиза, която
съдът изцяло кредитира като компетентно изготвена. Заключението на експерта е,
че подписите под анекси №3 и №4 са положени от ответницата Х..
За установяване размера на задълженията на
ответниците в процеса е приета ССЕ – основно и допълнителни заключения, която
съдът изцяло възприема като непротиворечаща с останалия доказателствен материал
и компетентно изготвена. От ССЕ се установява, че размерът на вземането на банката към датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем 03.01.2018 г. е както следва: главница – 177 177,76 лева; просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва - 16 760,95 лева за периода от 26.01.2017 г.
до 02.01.2018 г. вкл; лихва за забава - 5 877,77 лева за периода от 26.01.2017
г. до 21.02.2018 г. вкл; такса управление - 531,53 лева.
Пак от съдебно счетоводната експертиза се
установява, че усвоената сума по договора за потребителски кредит е в размер на
195 000 лева, като със сключваните в последствие анекси кредитът е бил
преструктуриран като е увеличен размера на дължимата към момента на сключването
им редовна главница. Отделно след сключването на Анекс № ****г. е отразено
усвояване на кредита в размер на 577.58 лева. Установено е от вещото лице, че
общо погасените от страна на кредитополучателя главница, договорена лихва,
лихви върху просрочена главница, неустойка и такси са в размер на
199 069.06 лева, както следва: главница – 39 464,57 лева; договорна
лихва-149 292,91 лева; лихва върху просрочена главница- 779,12 лева;
неустойка-958,48 лева; такси- 8 573,98 лева.
Установено е от ССЕ, че начисляването на
неустойки от страна на банката при допуснато просрочие на лихвите по договора е
преустановено на 26.02.2015 г.
Към 22.02.2018 г., датата на която е подадено
заявление по реда на чл. 417 от ГПК общо дължимите суми са 201 054.08 лева
/стр. 302 от том 2 от делото/.
Вещото лице е изчислило също така и размера на
задълженията на М.М. и А.Х. към датата на изготвяне на експертизата 5.11.2021
г. при обявена предсрочна изискуемост на кредита към датата на връчване на ИМ
на А.Х. на 12.09.2018г., а именно общо в размер на 324 501.10 лева. При
обявяване предсрочна изискуемост на кредита към датата на връчване на ИМ на М.М.
на 11.11.2018г. задължението по договора за кредит е в размер общо на
322 999.04 лева.
В случай, че се приеме липсата на валидно
възникнала предсрочна изискуемост на задълженията по кредита към 10.01.2024г.
дължимите и непогасени вноски по договор за потребителски кредит, които са с
настъпил падеж са в размер на 282 303.33 лева /стр. 456 от делото,том
ІІ-ри/.
Освен посочените задължения към 11.01.2024г.
длъжниците дължат и такси за поддържане на разплащателна сметка в размер на
199.24 лева начислени за периода от 26.02.2015г. до 26.10.2021 г. и нотариални
такси в размер на 314.40 лева за периода от 4.08.2017 до 5.01.2018 г.
Относно твърдението за настъпила предсрочно
изискуемост на вземането от страна на ищеца от приетото копие на гр.д. № ***.
по описа на Районен съд – П. се установява, че с нотариална покана отправена до
А.Х. банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем считано от датата на връчване на същата. Нотариалната
покана е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 50 от ЗННД
на 3.01.2018 г. Нотариална покана, с която ищцовата банка е обявила кредита за
изцяло предсрочно изискуем е връчена и на другия ответник М.М. на 28.12.2017 г.
отново по реда на чл. 47 от ГПК. За спазване изискванията на цитираните
законови норми по делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетеля И.В. Г.. Същият установява, че апартамента, находящ се в гр. П. на
адреса, на който е регистрирана ответницата А.Х. се намира в блок с един вход,
като пощенските кутии са преди него в дясно от вратата. Вратата не се заключва
автоматично. Свидетелят при посещение на апартамента на ответника М.М. ***, установил,
че сградата, която е нова също има отляво на входа разположени пощенски кутии,
които са с различна форма от тези, находящи се на входа на блока в гр. П.. Свидетелят
няма спомен дали има надписи върху пощенските кутии и на двата адреса. В показанията
си обаче същият признава, че не може да си спомни дали към датата на връчване
на нотариалните книжа е посещавал апартамента в гр. С. респ. да даде данни за начина, по който може
да се достъпи до апартамента на М.М., както й дали пощенските кутии са били
обозначени. Категоричен е с оглед честите си посещения преди две – три години,
т.е. към момента към който са връчени книжата от нотариуса, че на вратата на
апартамента в гр. П. са поставени табели с имената сем. Х.и М.М..
При така установеното по делото от фактическа
страна съдът приема, че така предявеният иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, във вр. с чл.
430 от ТЗ, във вр. с чл.
60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, е допустим като предявен в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, за установяване на вземането по заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, при подадени възражения от длъжниците в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а по същество е основателен поради следните съображения:
На първо място с оглед предмета на договора за
банков кредит, както и обстоятелството, че кредитополучателите са физически
лица, съдът следва да се произнесе дали са налице основания за прилагане
разпоредбите на Закона за
защита на потребителите и Директива
93/13 ЕИО. Отговорът на този въпрос в случая е положителен доколкото
ответниците – кредитополучател и солидарен длъжник отговарят на изискваният
визирани в §13 т.1 от ДР на ЗЗП, а именно са физически лица, които ползват
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и
всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Горният извод обуславя приложението на ЗЗП и
при спазване изискванията визирани в чл.7 ал.3 от ГПК, както и направените от
ответниците възражения, съдът служебно следва да се произнесе относно наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор.
Така, безспорно се установи в процеса, че е
налице възникнало правоотношение между страните по делото, основано на Договор
за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека и сключените в
последствие към него Анекси №№1, 2, 3 и 4.
Установи се по безспорен начин, че кредитът е
усвоен изцяло от кредитополучателя М.М. на 03.01.2007 г., който частично го е
погасявал до 26.02.2017 г., като към тази дата просрочените вноски по главници
и лихви са били 11 броя.
Остана недоказано наведеното от ответниците
възражение, че в периода на плащане от 2007 до 2014г. длъжникът е надвнесъл
суми по-големи по размер от дължимата погасителна вноска и по този начин е погасявал частично вноските
за последващ период и затова и не може да се приеме да не са налице условия за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът приема и за неоснователно възражението
на ответниците, че с подписването на Анекс № 3 и последващия го Анекс № 4
фактически страните по договора са новирали по смисъла на чл. 107 от ЗЗД
задълженията си по процесния договор за кредит с нови в следствие, на което
старите задължения са погасени. Според съдебната практика и по-конкретно
Решение № 175/25.02.2016 г. по ТД № 2602/2014г. на ВКС предоговарянето на дълга
по съществуващ банков кредит включително и разсрочването му за облекчаване на
съществуващия дълг не води до новиране на задължението ако страните не са
заявили изрично воля за заместване на старо задължение с ново такова, като в
следствие на това да се погасява старото задължение. Това е така защото
обективната новация по чл. 107 от ЗЗД предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, който да е от съществените му елементи и да води до
поемане със споразумението между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов
предмет или друго ново основание в замяна на старото задължение, като това
намерение трябва да е изрично и недвусмислено изразено. В случаят тези
предпоставки не са налице, тъй като страните са изменили размера на отделните
вноски, както й размера на лихвите, които според приетото от ВКС не са
съществения елемент на облигационното отношение. По- същественото в този смисъл
обаче е, че в Анексите № 3 и № 4 към Договора липсва ясен и категоричен израз
за намерение от страна на кредитора и длъжниците да заменят старите задължения
с нови такива и за това при липса на субективният елемент от фактическия състав
на института на новацията съдът приема, че такава не е договорена между
страните респ. задълженията по процесния В следствие на така констатираното от
ищцовата банка неизпълнение от страна на длъжника, същата надлежно е упражнила
правомощието си за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
Съдът намира за несъстоятелни възраженията на
ответниците за липса на предпоставките за възникване на предсрочна изискуемост
на кредита, както й за законосъобразното им уведомяване съгласно изискванията
на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. От събраните по делото писмени доказателства относими
към това възражение се установява, че изпратената нотариална покана до
ответниците е редовно връчена при спазване на всички изисквания визирани в
разпоредбата на чл. 47 от ГПК във вр. с чл. 50 от ЗННД. Наред с това от самите
нотариални покани, с които банката е упражнила правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем се установява, че по един ясен и категоричен начин волята й
е достигнала до адресатите – на 28.12.2017 г. за М.М. и на 3.01.2018 г. за А.Х..
Наред с това, в уведомлението съдържащо се в посочените нотариални покани, е
налице и волеизявление от страна на банката, че в случай, че длъжниците не
погасят задълженията си към нея въз основа на възникнал договор за банков
кредит същата ще постъпи към събиране на кредита си по съдебен ред. Предвид, че
погасяване на задълженията не извършен от страна на длъжниците банката е
инициирала на 23.02.2018 г. производство по реда на чл. 417 от ГПК след
настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането на 3.01.2018 г., което е основание за съда да приеме, че са
изпълнени изискванията в т. 18 от ТР № 4/2013г. на ВКС.
Съобразявайки уговореното между страните в
чл.2 от Анекс №2, чл.1 от Анекс №3 и чл.1 от Анекс №4, съдът приема, че така
посочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Видно е, че в
тях се съдържа уговорка за прибавяне към главницата на просрочени лихви т.е.
извършено е преструктуриране на главницата с натрупване към същата на
дължимата, но не платена до определен момент лихва, факт, който е безспорно
установен в процеса. Последователно в съдебната практика е прието, че включването
на посочената сума –представляваща, както се посочи, задължение за лихви в
главницата, същата променя своя характер и като част от главницата става
олихвяема сума. Олихвяването на изтекли лихви, от друга страна, се осъществява
съобразно Наредба на БНБ, каквато (наредба) безспорно не е приета. Ето защо и
по аргумент на чл.294 ал.1 от ТЗ, следва извода, че по българското право
анатоцизмът не е разрешен в отношенията на лица, които не са търговци, каквито
безспорно са ответниците. Следователно, уговорки за анатоцизъм по отношение на
нетърговец е нищожна. За това уговорките в допълнителните споразумения за
капитализация на просрочени лихви са нищожни и не са породили действие за ответниците
– физически лица. С оглед на това размерът на главницата по кредита според
настоящия съдебен състав остава непроменен съобразно първоначално сключения
договор между страните – 195 000 лева. Погасената от страна на
кредитополучателите главница е в размер на 39 464,57 лева, както се
установява от приетата ССЕ. Непогасена такава е в размер на 155 535,43
лева.
Относно дължимите и незаплатени суми по
кредита за заплащане на възнаградителни лихви, които следва да се определят
съобразно първоначалния размер на главницата при съобразяване на погасените й
част, ищцовата банка не представи доказателства, а нейна е доказателствената
тежест за това.
Неоснователни са възраженията на ответниците за
нищожност на чл.3 ал.2 и ал.3 от процесния договор, които клаузи уреждат дължимите
наказателни лихви и неустойки. Неустойката е уговорена като 0,05% на ден или
общия годишен размер е 18% върху неиздължената сума, което с оглед критерия –
размер на мораторната лихва за забава, не може да бъде счетено за прекомерно.
Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузите, като противоречащи на
чл.10 ал.2 от ЗЗД. Начисляването на неустойка върху изтекла договорна лихва не
представлява анатоцизъм. Така уговорената между страните неустойка е мораторна
такава за обезщетяване на вредите от забавено изпълнение на парично задължение
за заплащане на договорна лихва. Доколкото възнаградителната лихва представлява
цената на ползвания паричен ресурс и се заплаща отделно, то следва да се
приеме, че не се касае за мораторна лихва за забавено изпълнение на парично
задължение и няма пречка при неизпълнение да се дължи мораторна неустойка. Не е
нищожна и клаузата за наказателна лихва доколкото същата е обвързана с
възнаградителната такава, която е изрично уговорена между страните с фиксиран
размер. Така в случая, същата има стимулираща и санкционна функция във връзка
със срочното изпълнение на задължението по договора от страна на
кредитополучателя и размера й не може да се счита за необосновано висок по
смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП.
Съобразно изложеното до тук съдът приема, че
предявеният иск е частично основателен поради следното:
При уговорена в договора за кредит предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва
предсрочна изискуемост и на непадежираните вноски към този момент включително в
частта относно възнаградителни лихви, санкционните такива, такси за управление
на кредита, за поддържане на разплащателната сметка и за връчване на нотариални
покани, дължима застрахователна премия. Съобразно приетото до тук, иска по
чл.422 от ГПК, като доказан, е основателен за сумата 155 535,43 лева,
представляваща дължимата главница по процесния договор за кредит, сумата 531,53
лева – такси за управление на кредита, сумата 57,68 лева – такси за поддръжка
на разплащателната сметка, сумата 333,99 лева – дължима застрахователна премия
и сумата 314,40 лева – такси за връчване на нотариални покани. В останалата
част за сумата 16 760,95 лева – просрочена договорна лихва и сумата
5 877,77 лева – лихва за забава върху просрочена главница, предявеният иск
по чл.422 от ГПК като недоказан, следователно неоснователен ще следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и предвид
задължителното тълкуване на закона дадено в т. 12 на ТР № 4/2013г. на ОСГК на
ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските
дължими, както в настоящото исково производство, така и в проведеното заповедно
производство. Установено е, че ищцовата банка е заплатила ДТ в размер на
4021,08 лева, които с оглед изхода на делото се дължат. В настоящото
производство ищецът дължи ДТ съобразно изхода на спора, която след съобразяване
на разпоредбите на чл. 72 ал. 2 от ГПК и при спадане на платената такава в
заповедното производство е в размер на 2249,82 лева и следва да се внесе в
полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – П..
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците
дължат на ищцовата банка разноските сторени в настоящото исково производство,
които са в размер на 2261,15 лева, които са изчислени по компенсация съобразно
изхода на спора и представляват дължима ДТ, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
На ищцовата банка се дължат от ответниците и
сторените от нея в заповедното производство разноски в размер на 2678,81 лева,
които са изчислени по компенсация съобразно изхода на спора и представляват
дължимата ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
38, ал. 2, изр. 1 от ЗАдв, предвид осъщественото безплатно процесуално
представителство на ответниците в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение следва да се присъди на адвокатите
Н.Т. и В.Т.. Нормата на чл.
38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, и е
неприложима поради несъответствието й с правото на ЕС. При съобразяване на
всички критерии, примерно посочени с формираната от ВКС незадължителна
практика, като относими при определяне размера на възнаграждението на адвокат,
съгласил се да поеме безплатна правна защита, настоящият съдебен състав намира,
че видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко разкритата фактическа и правна сложност на конкретното дело е
основание да се приеме, че размера на възнаграждението е 2 795,38 лева за
всеки един от процесуалните представители на ответниците адв. Н.Т. и адв.В.Т.,
който размер е изчислен съобразно изхода на спора.
Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПО ИСКА предявен от „И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “ **против М.Г.М., ЕГН **********,*** и против А.Д.Х., ЕГН **********,*** по чл.422 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците, че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД,
следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице
срещу ипотека № ** от ****г., Анекс №***г., Анекс № ***г., Анекс №***г. и Анекс
№*** г., а именно: Главница - 155 535,43
лева; Такса управление по кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на
разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима застрахователна премия - 333,99
лева; Такси за връчване на нотариални покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
по ч.гр.д.№****г. по описа на ПзРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И.“
АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “
**против М.Г.М., ЕГН **********,*** и
против А.Д.Х., ЕГН **********,***,
иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците,
че дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи
от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ** от ****г.,
Анекс №***г., Анекс № ***г., Анекс №***г. и Анекс №*** г., а именно: за разликата от 155 535,43 лева до 201 054,08 лева – Главница; Просрочена договорна /възнаграднтелна/ лихва
върху главницата: 16 760,95 лева за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г.
включително; Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за
периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, за които има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№****г. по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК „И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “ **да заплати по сметката на
Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 2 249,82 лева (две хиляди двеста четиридесет и девет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща ДТ по делото изчислена по компенсация.
ОСЪЖДА
„И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С. , район „Т. “, бул.
„Б. “ **да заплати на осн.чл. 38 ал.2 от ЗАдв. на адв. Н.Т. с ЛН*** адвокатски хонорар в размер на 2 795,38 лева,
изчислен по компенсация и на адв.В.Т. ЛН***адвокатски хонорар в размер на
2 795,38 лева , изчислен по компенсация.
ОСЪЖДА „И.“
АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “
**да заплати на М.Г.М., ЕГН **********,*** и А.Д.Х., ЕГН **********,***, общо
сумата 1**,81 лева сторени по делото разноски, представляващи възнаграждение за
вещи лица.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********,*** и А.Д.Х., ЕГН **********,***
ОБЩО ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С.
, район „Т. “, бул. „Б. “ **дължима
ДТ, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер
на лева 2 261,15 - сторени разноски в настоящето исково производство и сумата 2 678,81 лева сторени разноски
в заповедното производство, изчислени по компенсация.
Решението е
неокончателно и подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: