№ 62282
гр. София, 11.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110119381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „Фирма“ ООД, ведно молба-уточнение от 08.06.2022 г.,
срещу ХР. ЛЮБ. ИВ. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист за сумата от 500,00 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №max_№ от 13.09.2021 г., сумата от 40,00 лв., представляваща
възнаградителна лихва, сумата от 105,66 лв., представляваща такса за предоставена услуга
„бързо разглеждане“, сумата от 157,32 лв., представляваща такса за услуга „динамично
плащане“, както и сума в размер на 80,00 лв., представляваща разходи за събиране на
просрочено вземане, ведно със законна лихва от 08.04.2022 г. – дата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
до изплащане на вземането.
СЪДЪТ, като взе предвид изложените фактически твърдения, писмените
доказателства и закона, намира заявлението за частично неоснователно, със следните
съображения:
Твърди се, че страните сключили договор за потребителски кредит на 13.09.2021 г.,
като в същия е обективиран и погасителен план, съгласно който отпуснатият кредит,
възнаградителната лихва и начислените такси за услуги „бързо разглеждане“ и „динамично
плащане“ са разсрочени на 6 равни месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 133,82
лв. Към договора са предоставени и Общи условия и Стандартен европейски формуляр.
Навеждат се твърдения, че длъжникът не е изпълнил задължението си за плащане на
дължимите погасителни вноски.
С Разпореждане №45418/23.05.2022 г. съдът е указал на заявителя да
индивидуализира пълно и точно паричното вземане по т.9 от заявлението с вид, размер и
период. Предупреден е за правните последици при процесуално бездействие.
С уточнителна молба от 08.06.2022 г. заявителят поддържа, че претендираната от
него сума е в общ размер на 882,98 лв. и формирана като сбор от главница по договора за
кредит в размер на 500 лв., възнаградителна лихва в размер на 40 лв., такса за услуга „бързо
разглеждане“ на документи в размер на 105,66 лв., такса за услуга „динамично плащане“ –
157,32 лв., разходи за събиране на просрочено вземане – 80 лв. Видно е от молбата, че не е
конкретизиран периодът, за който се претендира възнаградителната лихва въпреки
изричните указания на Съда всяко едно парично вземане да се индивидуализира с
вид,размер и период. С оглед на това, съдът намира, че заявлението подлежи на отхвърляне
поради неизпълнение на указанията на съда в цялост и в срок за парично вземане за сумата
1
40,00 лв. за възнаградителната лихва. Неизпълнението на дадените по реда на чл. 410, ал.2,
във вр. чл. 127, вр. чл. 411, ал. 2 от ГПК указания, във връзка с редовността на заявлението
представлява предвидено от закона основание за неговото отхвърляне. Повторно даване на
указания за отстраняване нередовности би противоречало на изискването за процесуална
дисциплина; както и нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на
страните в гражданския процес, като поставя една от тях в привилегировано положение
спрямо противната и би превърнало съдът в неин помощник. Следва да се отчете, че съдът
не замества фактическите твърдения на страната по правнорелевантните факти и не тълкува
неината хипотетична воля.
Потребителят е в положение на по-слабата икономически страна спрямо търговеца от
гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на
информираност. Нормативната уредба на ЕС, респ. ЗПК, е въвела редица императивни
изисквания, които ограничават свободата на договаряне с цел обезпечаване защитата на
потребителя и баланс в интересите на двете страни по заемното правоотношение.
Заповедният съд, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, е властен да следи служебно за
наличието на уговорки между страните, които противоречат на закона и добрите нрави,
и/или увреждат правата на потребителя.
Таксата за услуга „бързо разглеждане“ на документи, посочена в СЕФ, т.7.3. от глава
V от приложимите към договора за кредит Общи условия, се дължи за разглеждане на
заявката на кредитополучателя за предоставяне на кредит в рамките на до 2 часа от момента
на постъпването при отправено изрично искане, като същата се определя в зависимост от
размера на кредита и се заплаща само ако той бъде отпуснат и усвоен. Таксата е включена в
погасителните вноски, съобразно предоставения погасителен план. Таксата за услуга
„динамично плащане“ по т.7.4. от глава V от приложимите към договора за кредит Общи
условия се начислява за осигуряване на представител на кредитора, който в рамките на
работното време да посети настоящия адрес на длъжника или друго предварително
уговорено място в същия квартал, за да получи от кредитополучателя редовно плащане.
Таксата се определя отново в зависимост от размера на кредита и се заплаща само ако той
бъде отпуснат и усвоен и при изрично искане за предоставяне на посочената услуга. Таксата
за услугата за „динамично плащане“ също представлява компонент, формиращ
погасителните вноски по предоставения погасителния план. Претендира сума от 80 лв. за
разходи за събиране на просрочено вземане за период от над 45 дни, вследствие на
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя, произтичащи от
договора и приложимите към него Общи условия. Заявителят изяснява, че в резултат на
забавеното изпълнение на задълженията на длъжника се начислява сума в размер на 20 лв.
месечно за събиране на просрочените вземания.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твтрдения, писмените доказателства
и приложимия закон, приема, че съществува обоснована вероятност паричните вземания за
такси и разходи да произтичат от клауза в договора и ОУ неравноправна и нищожна.
Претендираните суми за такса за бързо разглеждане на документи и за такса „динамично
плащане“, включени предварително в размера на погасителните вноски, дължими от
потребителя съобразно погасителния план, съдът намира, че представляват такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Начисляването вероятно има за
цел единствено да заобиколи императивните разпоредби на чл. 10а, чл. 19, чл. 21, чл. 22 и
чл. 33 ЗПК, а освен това покрива хипотезата на чл. 143, ал.1, т. 15 от ЗЗП за неравноправна
клауза, защото налага на потребителя да изпълни своите задължения /да плати
възнаграждението/ дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Таксата за
разходи във фиксиран размер от 20 лв. месечно също се начислява за дейности по
администриране и събиране на непогасено задължение на кредитора, като не се твърди
същата да се формира от конкретни разходи, сторени от кредитора. Таксата е обусловена
единствено от неизпълнението на длъжника в темпорален аспект и независимо от
стойността на евентуално сторени разноски. С оглед на това, съдът счита, че по своята
правна същност клаузата, на основание на която се начислява посочената такса, вероятно е
2
скрита неустойка или такса за усвояване и управление на кредита, която е в пряко
противоречие с чл. 33 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото е установена забрана за
това. Ето защо съдът счита, че и за това парично вземане съществува правна пречка да се
издаде заповед за изпълнение.
В обобщение заявлението подлежи на уважение единствено по отношение на
вземането за главница, ведно с поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото
възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се
определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд,
защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва,
поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. По силата на специалния чл. 26 НЗПП,
за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на
възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя
възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 150,00 лева не съответства на вида и количеството
извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност, като
формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са положени някакви
по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползват готови образци
на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК, и достатъчно да се изложат процесуално издържани
фактически твърдения. Ето защо възнаграждението следва да се определи в минималния
размер по чл. 26 от Наредбата.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която се прилага и в заповедното
производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за платени държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенциите му, като
предвид дължимата държавна такса и определеното възнаграждение от 50 лв., се следват
разноски за сумата общо 42,47 лв.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ по заявление на „Фирма“ ООД срещу ХР. ЛЮБ. ИВ. заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 500,00 лева за главница по Договор за
потребителски кредит №max_№ от 13.09.2021 г., ведно със законна лихва от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, както и съдебни разноски за сумата общо 42,47 лв. за платена
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт; като заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 40,00 лв., представляваща възнаградителна
лихва, сумата 105,66 лв. -такса за предоставена услуга „бързо разглеждане“, сумата 157,32
лв. -такса за услуга „динамично плащане“, сумата 80,00 лв.- разходи за събиране на
просрочено вземане, както и за съдебни разноски над уважения размер от 42,47 лв. до
3
пълния претендиран размер от 175,00 лв. – ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната част може да се обжалва от заявителя с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от разпореждането и заповедта за изпълнение да се връчи на заявителя.
ПРЕПИС от заповедта да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4