Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 224
гр. ВРАЦА, 13.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 27.06.2018 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
РОСИЦА И.
МАРИЯ АДЖЕМОВА
в присъствието на секретар
ИРЕНА МИТОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
262 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на адв.И.И., в качеството й на пълномощник на А.Д.Л. и В.З.В.,
против Решение № 221/03.04.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г. на Районен съд-Враца,
с което са отхвърлени предявени отрицателни установителни искове с правно
основание чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответниците С.А.П. и В.П.П.
не са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280. по КККР на
гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, местност
"Ливадите", площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд /съгл.§ 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при поливни условия: девета, с номер по
предходен план 10050280 - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №
372/30.06.2009 г. на областния управител на Област Враца, заедно с построените
в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна
второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в
имота, при съседи:12259.1005.279; 12259.1005.356; 12259.1005.277.
В жалбата се поддържа,че
решението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуален
закон, неправилно и необосновано. Навеждат се доводи, че районният съд
неправилно е възприел изложената в исковата молба претенция, без да отчете, че
в същата ищците са се позовавали на изтекла придобивна давност върху спорния за
страните имот, която е продължила повече от 10 години и владението е било
несмущавано, явно и постоянно. Посочва се, че наследодателите на ищците са
установили самостоятелно владение върху имота въз основа на предварителен
договор за покупко-продажба от 08.11.1969г., но окончателен такъв не е бил
сключен поради съществуваща възбрана за продажба на полски имоти, като е имало
уговорка, че такъв ще се сключи след вдигането й в срок от два месеца, а
същевременно купувачите могат да го владеят и да се позовават на давностно владение.
Крайната дата на това владение е установена от другия предварителен договор от
03.05.2007г., с който имота е бил предоставен на ответниците. Посочва се още, че
окончателен договор с тях не е бил сключен поради факта, че продавачите не са
имали документ за собственост, а купувачите не били изплатили пълната
договорена цена. Същевременно, преди да са изтекли 10 години от този момент,
към дата 04.10.2010г., ответниците се били снабдили с нотариален акт за
собственост, придобита по давностно владение, преди такава да е била изтекла в
тяхна полза. Прави се оплакване, че съдът не е кредитирал еднакво показанията
на разпитаните по делото свидетели относно началото на владението, като е дял
вяра на показанията на посочените от
ответниците свидетели и е основал своите изводи на база техните показания, без
да отчете противоречията в същите с показанията им, дадени в нотариалното
производство, както и с писмените доказателства. Развиват се съображения, че
след сключване на договора от 03.05.2007 г. ответниците са били допуснати в
имота, но само в качеството им на държатели, а не на владелци, като в хода на делото не са
установили и доказали двата елемента на possessio - animus § corpus. Изтъква се, че от събраните доказателства не е установен субективния
елемент на владението и по-конкретно възприетата от районния съд промЯ. в
намерението на ответниците да своят имота, считано от 2005 г., тъй като при
такава промЯ. и възприемането на ответниците като собственици не би било
необходимо да сключват предварителния
договор за покупко-продажба от 03.05.2007 г. Излагат се теоретични разсъждения
за възприетите от правната доктрина разлики между института на владението и
този на държането, относими към презумпцията на чл.69 ЗС, като се посочва и
съдебна практика. Твърди се, че действията на ответниците, свързани с
фактическото ползване на имота в периода от 2005г. до 03.05.2007г. могат да се
определят като съизволни и са били допуснати от ищците като търпими, но те не
могат да служат за основание на владение, годно да породи правни последици. Разглеждат
се трактовките в правната доктрина относно търпимите действия, които са
позволени от закона, но извършващият ги няма никакви материални права, както и
разликите между тях и държането, което се упражнява по силата на съгласие на
собственика. Разглеждат се и трактовките относно института на добросъвестното и
недобросъвестното владение, като се посочва, че придобилият владение върху
недвижим имот въз основа на предварителен договор няма статута на добросъвестен
владелец и районният съд е допуснал недопустимо смесване на установеното от
ответниците владение, квалифицирайки го и като добросъвестно и като
недобросъвестно такова. Заключава се, че предявените искови претенции са
доказани и подлежат на уважаване, като се иска отмЯ. на обжалваното решение и
присъждане на направените съдебни разноски.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемите С.А.П. и В.П.П., чрез пълномощника им адв.В.Л., са представили
писмен отговор, в който оспорват основателността на жалбата Развиват се доводи
по отделните пунктове на въззивната жалба, като се изтъква,че ищците не са
доказали предявените искове. Същевременно ответниците считат, че чрез
ангажираните от тях доказателства са установили по безспорен начин направеното защитно
възражение за изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, която е била
изтекла към датата на предявяване на исковата молба, дори да се приеме
твърдението на ищците, че владението върху имота е установено считано от
03.05.2007г. Освен това се изтъква, че ищците при предявяване на исковете не са
се позовавали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, а съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно и позоваването на такава едва в писмената
защита следва да се счита процесуално недопустимо. Посочва се, че анализът на
доказателствата, направен от районния съд, е обстоен и пълен и решението не
страда от пороците, за които се правят оплаквания в жалбата и които да дадат
основание за неговата отмЯ.. Иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по
правилността на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е сезиран от Д.З.В., А.Д.Л. и В.З.В. с иск за признаване за
установено, че С.А.П. и В.П.П. не са собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280. по КККР на
гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, местност
"Ливадите", площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд /съгл.§ 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при поливни условия: девета, с номер по
предходен план 10050280 - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №
372/30.06.2009 г. на областния управител на Област Враца, заедно с построените
в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна
второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в
имота, при съседи:12259.1005.279; 12259.1005.356; 12259.1005.277.
С исковата молба се прави
и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмЯ. на нотариален акт № 193, т.12, дело №
3395/10, вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г. на СВ-Враца и № 111, т.ІІ, рег.№ 4982,
дело № 245/2010 г. на нотариус № 026 на НК - Р.С., с който ответниците С.А.П. и
В.П.П. са признати за собственици на процесния имот по давност.
Твърди се, че ищците, в
качеството си на наследници на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц., са собственици на спорния имот.
Посочва се, че този имот е закупен от наследодателите на ищците чрез договор от
08.11.1969 г. от предишния му собственик М.Т.В., която от своя страна е
придобила собствеността по силата на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 34, т.І, дело № 136/1964 г. Ищците твърдят, че в процеса на
конкретизация на наследената недвижима собственост са констатирали, че за имота
има издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № 111, т.ІІ, рег.№ 4982,
дело № 245/2010 г. на нотариус Р.С., с който ответниците са признати за
собственици по давностно владение. Намират тези констатации за неверни, като
сочат, че на 03.05.2007 г. с ответниците е бил сключен предварителен договор за
продажба на недвижимия имот и владението върху имота от страна на ответниците е
било установено на същата дата съгласно чл.6 от договора, с оглед на което към
датата на издаване на констативния нотариален акт - 04.10.2010 г. няма как
имотът да е бил придобит от тях по давност. Освен това ищците считат, че
ответниците не са били добросъвестни владелци на имота, тъй като не са
изплатили уговорената в предварителния договор цена и не е сключена последваща
сделка в нотариална форма. В исковата молба се твърди, че считано от 08.11.1969
г. до 03.05.2007 г. техните наследодатели Д.Л.Ц., Л.А.Ц.и А.Д.Л., а
впоследствие и ищците като техни наследници в продължение на 38 години са
упражнявали самостоятелно фактическа власт върху имота, владели са същия
несмущавано и с ясното съзнание на собственици, без противопоставяне на трети
лица. След 03.05.2007 г. са допуснали до владение ответниците като потенциални
купувачи, но под условие, че изплатят посочената в договора цена, което не е
сторено и до настоящия момент. С така изложените обстоятелства и със
съображения относно нормативната уредба към датата на сключването на
предварителния договор от наследодателите им и действието на издадения в полза
на ответниците констативен нотариален акт за собственост ищците обосновават
правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответниците С.А.П. и В.П.П., които оспорват допустимостта и
основателността на исковата претенция. Във връзка с възражението за
недопустимост на предявените искове, ответниците посочват, че пред ВРС е
образувано гр.д.№ 992/2017 по описа на същия съд по предявен от Д.З.В. иск с
правно основание чл.108 ЗС за защита правото на собственост върху същия имот.
По същество на спора ответниците изтъкват, че са придобили по давност правото
на собственост върху имота, като давностното владение са установили през
пролетта на 2005 г. и до настоящия момент упражняват непрекъснато, несъмнено,
явно и спокойно владение. Оспорват изложените в исковата молба твърдения касателно
наличието на неверни констатации в протокола за обстоятелствената проверка от
04.10.2010 г., владението на ищците след смъртта на наследодателите им,
изплащане на посочената в предварителния договор цена. Правят възражения за
извършени в имота подобрения, подробно описани по пера и стойност.
С Определение № 1978/16.10.2017
г., след запознаване с приложените към отговора заверени копия от искова молба
и съдебно разпореждане и след извършена служебна проверка, районният съдия е
констатирал, че преди образуване на гр.д № 3506/2017 г. в Районен съд-Враца е депозирана искова молба
вх.№ 2975/01.03.2017 г. , с която Д.В.З. е предявил иск с правно основание
чл.108 ЗС против същите ответници С.А.П. и В.П.П., по която е образувано гр.д.№
992/2017 г. по описа на РС-Враца. При тези констатации първоинстанционният съд
е приел, че възражението за недопустимост на иска е основателно по отношение на
ищеца Д.В.З., тъй като по отношение на него не е налице правен интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за защита правото му на
собственост и на основание чл.126, ал.1 ГПК е прекратил производството по
отношение на този ищец. По отношение на останалите двама ищци - А.Д.Л. и В.З.В.
съдът е приел, че сънаследниците са обикновени другари в процеса, при което
исковата претенция е допустима. Производството
е продължило да се движи в частта относно исковите претенции на А.Д.Л. и В.З.В..
В прекратителната му част този съдебен акт е потвърден с Определение № 892/14.12.2017
г. по в.ч.гр.д.№ 667/2017 г. на Окръжен съд-Враца.
С постановено по реда на
чл.140, ал.1 ГПК Определение № 300/09.02.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г.
районният съд е приел, че не са изпълнени указанията му във връзка със
заявената от ответниците претенция за присъждане стойността на извършените
подобрения и предявяването на същата под формата на насрещен иск/искове, поради
което извършените подобрения не са предмет на разглеждане в рамките на това
производство. В първото съдебно заседание ответниците не са заявили възражения против
доклада на съда в тази негова част.
В обобщение на всичко
изложено дотук, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивното производство се свежда до разрешаването на спор
относно съществуването на
отричано от ищците А.Д.Л. и В.З.В. право на собственост на ответниците С.А.П. и
В.П.П. върху процесния имот.
Пред първоинстанционния
съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в
тяхната пълнота, дават основание на въззивния съд да приеме за установена
следната фактическа обстановка:
Към исковата
молба е приложено заверено копие от договор-обещание за покупко-продажба на
полски недвижим имот от 08.11.1969 г., сключен в обикновена писмена форма и
подписан от страните и двама свидетели. По силата на този договор М.Т.В. се е
съгласила да продаде на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц.свой полски недвижим имот, находящ се в
района на с.***, Врачанско, представляващ лозе от 1 дка в м."Туев
дол". Посочено е, че владението върху имота се предава в деня на
сключването на договора, както и че нотариален акт ще бъде издаден след вдигане
на възбраната на продажбите на полските имоти от ГНС в срок от два месеца, а
ако не се разреши продажбата на полските имоти купувачите ще владеят имота и ще
се позоват на давностно владение. Представено е и заверено копие от нотариален
акт № 134/1964 г., от който се установява правото на собственост върху имота на
продавача М.Т.В..
От
представените удостоверение за наследници № 2638/24.02.2017 г. и удостоверение
за наследници № 11791/07.08.2017 г., издадени от Община Враца се установява, че
Д.Л.Ц. е починал на 24.11.2002 г., а съпругата му Л.А.Ц. е починала на
07.03.2016 г. и след смъртта им техни законни наследници са синът им А.Д.Л. и внуците
В.З.В. и Д.З.В. - синове на дъщеря им А.Д.Л.-З., починала на 02.01.2005 г.
В
първоинстанционното производство е отделен като безспорен фактът, че с предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.05.2007 г. приживе
наследодателката Л.А.Ц. и синът й А.Д.Л., като продавачи, са се задължили да прехвърлят на ответниците В.П.П.
и С.А.П. полски недвижим имот, находящ се в кв.***, ул.***, представляващ лозе
от 1 дка, заедно с вила от 30 кв.м. и селскостопански постройки 50 кв.м., за
сумата 4 000 лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите на
договарящите с рег.№ 4655/03.05.2007 г. на нотариус И.Л., което се установява
както от печата върху договора, така и от приложеното удостоверение от нотариус
Л., изд. на 05.01.206 г. В договора е отразено, че при сключването му
купувачите са платили задатък от 10% от продажната цена или сумата от 400,00
лева, както и че продавачите се задължават да продадат на купувачите владението
на недвижимия имот, надлежно опразнен най-късно до 03.05.2007 г.
Не се спори
и относно обстоятелството, че в полза на ответниците В.П.П. и С.А.П. е издаден
нотариален акт № 111, т.ІІ, рег.№ 4982, дело № 245/2010 г. на нотариус Р.С., вписан
в Служба по вписванията с вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г., акт № 193, том 12,
дело № 3395/2010 г., с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка са
признати за собственици по давностно владение на новообразуван имот № 10050280
по плана на новообразуваните имоти на местност "Ливадите" в землището
на гр.Враца, ЕКАТТЕ 12259, одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 г.на Областния
управител на Област Враца с площ 1094 кв.м., ІХ кат., заедно с построените в
имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна второстепенна
постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в имота.
Към исковата
молба е приложено и заверено копие от протокол от 04.10.2010 г., в който е
удостоверена извършената от нотариус Р.С. обстоятелствена проверка чрез разпит
на свидетелите И.И.В., П.Ц.М. и Н.Т.К., които са заявили, че молителят С.П.
повече от 10 години владее и стопанисва имота, без да има претенции и спорове
от други лица.
От
приложените по делото скици е видно, че по КККР на гр.Враца, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, спорният поземлен имот е с идентификатор 12259.1005.280
и в регистрите е вписан като собственост на ответниците В.П.П. и С.А.П. въз
основа на посочения по-горе нотариален акт.
Във връзка с
твърденията си за осъществявано владение върху имота ответниците са представили
съобщения и приходни квитанции, изд. от Дирекция "МДТ" при Община
Враца, от които се установява, че са подали декларации по чл.14 ЗМДТ на
08.10.2010 г. и оттогава до настоящия момент заплащат данък за процесния имот.
За доказване
на твърдените от страните факти относно владението на имота пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетели.
От
показанията на водената от ищцата свидетелка В.Й.Н. се установява, че Д. и Л.Ц.
са закупили част от имот, собствен на нейната майка М.Т.В., като след сключване
на договора са започнали да ползват тази част, а другата част е останала
собственост и е ползвана от семейството на свидетелката. От показанията на тази
свидетелка, както и от показанията на нейния съпруг - другия доведен от ищците
свидетел Н.Ц.Н. се установява, че след продажбата Л. и Д.Ц. са ползвали
непрекъснато имота и са живеели в него, както и че в този имот известно време до
смъртта си е живяла и дъщеря им А.Д.Л. заедно със своята майка Л.Ц.. Свидетелите
установяват, че след смъртта на А. за имота е продължил да си грижи нейният
брат А.Д.Л., който е ходил често там, тъй като е имало кучета и кокошки в
двора. Свидетелите посочват, че А.Л. е продължил да се грижи за имота около
година и половина след смъртта на сестра си, след което е споделил, че има
намерение да го продава и е намерил купувачи. Свидетелите заявяват, че нямат
впечатления относно това кой стопанисва имота след 2007-2008 г., тъй като са
престанали да посещават редовно своя собствен съседен имот.
От
показанията на водените от ответниците свидетели Р.И.Т., Н.Т.К. и П.Ц.М. се
потвърждава факта, че в имота са живели дядо Д. и баба Я. /Л./, а преди смъртта си - и тяхната дъщеря А.Д.Л..
Свидетелите посочват, че след смъртта на А. - от пролетта на 2005 г.
ответниците са започнали да ползват имота, като постепенно са разширили къщата,
направили са множество подобрения, обработили са лозето, както и че владението
им продължава и до настоящия момент и през този период никой не е имал
претенции и не им е пречил да ползват имота. Свидетелката Р.Т. твърди, че
ответниците са имали уговорка за продажбата на имота с баба Я. и тя е била
съгласна да й платят продажната цена от 4 000 лева на две вноски. Свидетелката
заявява, че лично е присъствала на заплащането на втората вноска, което е било
извършено в кухнята на къщата на баба Я. в гр.Враца, както и че парите са
платени на бабата и нейния син А.Л.. Свидетелят Н.К. пък заявява, че е дал на
ответниците в заем сумата 1 500 лева, за да изплатят уговорената цена с баба Я.
на имота в размер на 4 000 лева. Свидетелят П.М. заявява, че ответниците са
искали пари назаем от него за закупуване на имота, но не е могъл да им даде.
Според същия свидетел подписването на договора е станало през 2005 г. и
ответниците в негово присъствие са дали пари на А. за изплащането на имота.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Правното основание на
предявения отрицателен установителен иск е чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на
ОСГК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В конкретния случай
ищците обосновават правния си интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск с притежаването на самостоятелно право на собственост върху
процесния недвижим имот, придобито по силата на наследствено правоприемство от
наследодателите им Д.Л.Ц. и Л.А.Ц., бивши жители на гр.Враца.
Не
могат да бъдат споделени изложените от процесуалния представител на ответниците
доводи, че за ищците не е налице правен интерес, тъй като такъв би съществувал
само и доколкото те претендират собственически права върху идеални части от
имота, но не и върху целия имот, а това би било възможно само ако предявят
ревандикационен иск. Съдебната практика - напр.
Решение № 11/01.02.2018 г. по гр.д.№ 1131/2017 г. , ІV гр.отд. на ВКС, Решение
№ 820/27.05.2010 г. по гр.д.№ 768/2009 г., І гр.отд. на ВКС, Решение №
728/02.11.2010 г. по гр.д.№ 213/2010 г., І гр.отд. на ВКС, Решение №
553/08.09.2010 г-. по гр.д.№ 1692/2009 г., І гр.отд. на ВКС и др, приема безспорно, че искът за защита право на
собственост може да бъде предявен самостоятелно от всеки от съсобствениците,
без да е необходимо останалите да участват в процеса. Правото на ищците да търсят
защита не само по отношение на собствените си права, но и по отношение на целия
имот произтича от това, че са съсобственици и като такива могат да ползват
цялата вещ независимо колко и кои са съсобствениците на имота. Съсобствениците
в производството по иск за собственост не са необходими, а обикновени другари,
поради което не е необходимо участието на всички, а постановеното решение по
отношение на един от тях не обвързва със сила на присъдено нещо и останалите. Като
взема предвид тази съдебна практика и като отчита, че в конкретния случай е предявен отрицателен
установителен иск и предметът на спора не
е правото на собственост на ищците, а отричаното от тях право на собственост на
ответниците, настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, че
е следвало да бъде предявен иск за защита на притежаваните от ищците идеални
части от имота. Що се касае до наведените доводи относно необходимостта от
предявяването на ревандикационен иск, следва да се има предвид, че съгласно т.2
от посоченото ТР № 8/2012 г. правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато ищецът
разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
В обобщение на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че при наличието на твърдения за самостоятелно
право на собственост за ищците е налице правен интерес като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск за защита на това
право чрез отричане на претендираното от ответниците право на собственост върху
същия имот.
В производството по предявения
отрицателен установителен иск ищците носят тежестта да докажат фактите, от
които произтича правния им интерес, а ответниците - фактите, от които произтича
правото им - т.1 от ТР № 8/2012 г.
Както бе посочено,
правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск се
обосновава с наличието на твърдяно и защитимо право на собственост на ищците,
произтичащо от наследствено правоприемство от наследодателите им Д.Л.Ц. и Л.А.Ц..
При това положение ищците е следвало да докажат правото на собственост на
наследодателите си върху процесния имот.
На първо място в исковата молба ищците сочат, че наследодателите им са закупили недвижимия имот с договор от 08.11.1969 г. Настоящият съдебен състав намира, че представеният като доказателство по селото договор - обещание за покупко-продажба от 08.11.1964 г. не легитимира купувачите по него и наследодатели на ищците - Д.Л.Ц. и Л.А.Ц. като собственици на описания в договора имот, тъй като не е сключен в предвидената от закона и необходима за действителността му нотариална форма - чл.18 ЗЗД. Този договор има характер на предварителен и не прехвърля вещни права. Ето защо не може да се приеме, че наследодателите на ищците са собственици на имота въз основа на валидна правна сделка с вещно-транслативен ефект. По делото не е представено нито решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, нито договор за покупко-продажба, сключен в предвидената от закона нотариална форма. Като взема предвид липсата на форма за валидност и с оглед изрично посочените уговорки относно предаването на владението, настоящият съдебен състав намира, че договорът-обещание за покупко-продажба на полски недвижим имот от 1969 г. може да бъде приет единствено като доказателство за начало на давностно владение в полза на наследодателите на ищците.
В исковата молба се излагат още и твърдения, че от момента на сключването на предварителния договор - 08.11.1964 г. до 03.05.2007 г. наследодателите на ищците Д.Л.Ц., Л.А.Ц.и А.Д.Л. в продължение на 38 години са упражнявали самостоятелно фактическа власт върху имота, владели са същия несмущавано и с ясното съзнание на собственици, без противопоставяне на трети лица. Настоящият съдебен състав намира, че така изложените твърдения по своята правна същност представляват позоваване на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС. Макар и да не са изрично упоменати изрази като “давност” или “давностно владение”, твърденията в исковата молба касаят правно-релевантните юридически факти - упражняването на фактическа власт през определен период от време с намерението вещта да се държи като своя, които представляват част от фактическия състав на този оригинерен способ за придобиване право на собственост. Ето защо и като взема предвид, че основанието на една искова претенция се въвежда чрез фактическите твърдения на ищците, настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат възприети наведените от пълномощника на ответниците доводи, че ищците не са се позовали на давностно владение като основание за придобиване право на собственост от наследодателите им.
Както от съдържанието на
предварителния договор от 1969 г. и по-конкретно от извършеното в него
отразяване, че владението върху имота се предава в деня на сключването на
договора, както и че нотариален акт ще бъде издаден след вдигане на възбраната
на продажбите на полските имоти от ГНС в срок от два месеца, а ако не се
разреши продажбата на полските имоти купувачите Д.Л.Ц. и Л.А.Ц.ще владеят имота
и ще се позоват на давностно владение, така и от показанията на всички разпитани
по делото свидетели, в т.ч. и на водените от ответниците такива, може да бъде
направен категоричен извод, че наследодателите на ищците са установили
фактическа власт върху процесния имот от момента на сключване на предварителния
договор - 08.11.1969 г. и са владели същия съвместно, непрекъснато, несъмнено,
явно и спокойно до смъртта на Д.Л.Ц. на 24.11.2002 г. От свидетелските показания се установява, че
след този момент владение върху имота са продължили да осъществяват преживялата
съпруга Л.А.Ц. и дъщеря й А.Д.Л., като това владение е продължило до смъртта на
последната на 02.01.2005 г. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен
състав намира, че в полза на наследодателите на ищците е изтекла предвидената в
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишна придобивна давност. Действително
приживе наследодателите на ищците не са се позовали на изтеклата давност, но
позоваването не е елемент от фактическия състав на посоченото придобивно основание,
а само процесуално средства за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, поради което не
е налице пречка правата им да бъдат признати на техните наследници в рамките на
настоящия съдебен процес по спор за собственост - т.2 и т.3 от ТР № 4/2012 г.
от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г., ОСГК на ВКС.
При тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че ищците са доказали фактите, от които
произтича наличието на защитимото право, с което обосновават правния си интерес
от предявяването на отрицателния установителен иск, а именно - придобито от наследодателите
им Д.Л.Ц. и Л.А.Ц. право на собственост върху
процесния имот въз основа на давностно владение, което по силата на наследственото правоприемство е преминало и
в патримониума на ищците.
При това положение ответниците дължат
доказване на твърдените от тях факти, от които произтича съществуване на тяхно
право на собственост, отричано от ищците.
В случая ответниците
обосновават своето право на собственост с изтекла придобивна давност. Между
страните не се спори относно обстоятелството, че ответниците са във фактическа
власт на имота. Спори се относно началния момент, в който ответниците са
започнали да упражняват тази фактическа власт с намерението да държат вещта
като своя, т.е. относно началото на давностното владение като основание за
придобиване право на собственост.
В
производството по делото е отделен като безспорен фактът, че с предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.05.2007 г.
наследодателката Л.А.Ц. и синът й - ищецът А.Д.Л., като продавачи, са се задължили да прехвърлят на ответниците В.П.П.
и С.А.П. процесния недвижим имот за сумата 4 000 лева.
В
показанията си свидетелите на ответниците - Р.И.Т., Н.Т.К. и П.Ц.М. заявяват,
че С. и В. П. са започнали да ползват имота след смъртта на А.Д.Л. през
пролетта на 2005 г., както и че владението им продължава и до настоящия момент
и през този период никой не е имал претенции и не им е пречил да ползват имота.
Тези показания са в противоречие с показанията на свидетелите на ищците В.Й.Н.
и Н.Ц.Н., които заявяват, че около година и половина след смъртта на сестра си А.Л.,
т.е. до 2007 г. ищецът А.Л. е продължил да посещава имота, след което им е
споделил, че има намерение да го продаде.
След съвкупна
преценка на доказателствата настоящият съдебен състав не дава вяра на
показанията на свидетелите на ответниците относно началния момент, от който е
започнало владението на В. и С. П., поради следните съображения:
На първо
място, показанията на тези свидетели, че владението на ответниците е започнало
през 2005 г. се опровергават от клаузата на чл.6 от подписания от ответниците
през 2007 г. предварителен договор, според която продавачите се задължават да
продадат на купувачите В. и С. П. владението на недвижимия имот, надлежно
опразнен най-късно до 03.05.2007 г.
На второ
място, в рамките на извършената пред нотариус Р.С. обстоятелствена проверка,
обективирана в протокол от 04.10.2010 г. по нот.дело № 245/2010 г., свидетелите
П.Ц.М. и Н.Т.К. са заявили, че С.П. стопанисва имота повече от 10 години, т.е. поне
от 2000 г. Тези показания са в явно противоречие с дадените от същите свидетели
показания в настоящето съдебно производство, че имотът е бил владян от Л.Ц. и
дъщеря й А.Л. и владението на ответниците е започнало след смъртта на
последната през 2005 г., и поставят под съмнение достоверността на последните.
Показанията на свидетеля П.М. се компрометират и от заявеното от него, че
договорката за продажба на имота е била с А.Л. и на нея са заплатени парите за
продажбата през 2005 г. Предвид посочените в предварителния договор от 2007 г.
продавачи - Л.Ц. и А.Л., както и с оглед обстоятелството, че А.Л. е починала на
02.01.2005 г., настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля М.
не могат да бъдат кредитирани като обективни и достоверни.
На трето място, дори и да се приеме, че фактическата
власт на ответниците върху имота е установена през пролетта на 2005 г.,
настоящият съдебен състав намира, че до момента на сключване на предварителния
договор и предаване на владението - 03.05.2007 г. те са били само държатели на
имота, а не владелци. Този извод се налага от самия факт на сключването на
предварителен договор за покупко-продажба с Л.Ц. и А.Л., тъй като ако към този
момент ответниците са имали съзнанието, че са собственици на имота, то те не
биха предприели действия по закупуване на нещо, което считат за свое. Сключването
на предварителен договор сочи на ясно съзнание у ответниците към 2007 г., че
купуват имота от лица, които притежават правото на собственост.
Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че датата на сключване на предварителния договор
- 03.05.2007 г. е началният момент на
давностното владение на ответниците с неговия обективен и субективен признак, а
именно - упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Ответниците
навеждат доводи, че дори и да не бъде дадена вяра на показанията на свидетелите
им относно началния момент на владението и като такъв да се приеме датата на
сключване на предварителния договор, то до датата на предявяване на исковата
молба - 09.08.2017 г. е изтекла 10-годишната придобивна давност по чл.79, ал.1
ЗС. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. За да е основание за придобиване
на един имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато,
несъмнително, явно и спокойно. Веднъж установена фактическа власт върху
недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от владелеца
непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде доказано, че е
осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване на започналата да
тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността може да се счита
прекъсната ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на
владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху
имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца - чл.81 ЗС. Давността се прекъсва и чрез
предявяване на иск за защита на правото на собственост върху имота в различните му форми /в този смисъл Решение № 374 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2008 г., IV
г. о., ГК, Решение № 330 от 28.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1519/2010 г., II г. о., ГК,
Решение № 92 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 327/2012 г., II г. о., ГК и др./. В
конкретния случай предвидената в разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК 10-годишна
придобивна давност изтича на 03.05.2017 г. Безспорно е установено, че около два
месеца преди изтичането на този срок - на 01.03.2017 г. друго лице от кръга на
наследниците на Д.Л.Ц. и Л.А.Ц., а именно - Д.В.З. е предявил против С.А.П. и В.П.П.
иск за защита правото на собственост с правно основание чл.108 ЗС. Настоящият съдебен състав намира, че с
предявяването на този иск е прекъснато течението на придобивната давност. Няма
данни производството по ревандикационния иск да е било приключило с влязъл в
сила съдебен акт към момента на предявяване на настоящия отрицателния
установителен иск от другите наследници на
Д.Л.Ц. и Л.А.Ц., поради което настоящият съдебен състав намира, че към
настоящия момент не е изтекъл изискуемият от закона срок от 10 години и
ответниците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот на
основание чл.79, ал.1 ЗС.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ответниците С.А.П. и В.П.П.
не са собственици на спорния поземлен имот, се явява основателен и следва да
бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК като пряка последица от
уважаването на иска следва да бъде и отмЯ.та на констативния нотариален акт №
111, т.ІІ, рег.№ 4982, дело № 245/2010 г. на нотариус Р.С., с който след
извършена обстоятелствена проверка ответниците са признати за собственици по
давностно владение на имота. В тази връзка следва да се добави и това, че към
момента на издаването на този констативен нотариален акт не е била изтекла дори
и предвидената в разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС кратка 5-годишна придобивна
давност при добросъвестно владение.
Районният
съд е направил фактически и правни изводи, които са в противоречие с процесуалния и
материалния закон и са необосновани,
а именно - че ищците основават твърдяното право на собственост на наследодотелите
си единствено на договора-обещание за продажба от 1969 г.,а не и на давностно владение, че събраните по делото доказателства по категоричен начин
сочат, че давностното владение на ответниците е установено през пролетта на
2005 г., че след съставянето на констативния нотариален акт през 2010 г.
владението на ответниците се е
превърнало в добросъвестно и е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.2 ЗС,
както и че към момента на предявяване на иска е била изтекла и 10-годишната придобивна
давност по чл.79, ал.1 ЗС. В резултат на така допуснатите нарушения
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да
бъде отменен изцяло и вместо него следва да бъде постановено решение, с което
да се уважи предявеният отрицателен установителен иск и да бъде извършена отмЯ.
на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт.
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и уважаване на предявения иск
право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК имат ищците. На същите следва да
бъде присъдена сумата 1 160 лева, представляваща деловодни разноски за двете
съдебни инстанции, включващи общо 800,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение /по 400,00 лева за всяка от инстанциите/, общо 350 лева -
заплатени държавни такси при образуване на делата пред двете инстанции /300,00
лева пред първата инстанция и 50,00 лева пред втората инстанция/ и 10,00 лева -
заплатени пред първата инстанция разноски за вписване на исковата молба.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
221/03.04.2018 г. по гр.д.№ 3506/2017 г. на Районен съд-Враца изцяло и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ищците А.Д.Л., с ЕГН **********, и В.З.В., с ЕГН **********, че
ответниците С.А.П., с ЕГН **********, и В.П.П., с ЕГН **********, не са
собственици на поземлен имот с идентификатор 12259.1005.280 по КККР на
гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.Враца, местност
"Ливадите", площ 1094 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски отдих и труд /съгл.§ 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при поливни условия: девета, с номер по
предходен план 10050280 - план на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед №
372/30.06.2009 г. на областния управител на Област Враца, заедно с построените
в имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна
второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в
имота, при съседи:12259.1005.279; 12259.1005.356; 12259.1005.277.
На основание
чл.537, ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен нотариален
акт № 111, т.ІІ, рег.№ 4982, дело № 245/2010 г. на нотариус Р.С., вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№ 5458 от 04.10.2010 г., акт № 193, том 12, дело
№ 3395/2010 г., с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка В.П.П.,
с ЕГН **********, и С.А.П., с ЕГН **********, са признати за собственици по
давностно владение на новообразуван имот № 10050280 по плана на
новообразуваните имоти на местност "Ливадите" в землището на
гр.Враца, ЕКАТТЕ 12259, одобрен със Заповед № 372/30.06.2009 г.на Областния
управител на Област Враца с площ 1094 кв.м., ІХ кат., заедно с построените в
имота масивна жилищна сграда на един етаж с площ 34 кв.м., масивна
второстепенна постройка на един етаж с площ от 18 кв.м. и всички подобрения в
имота, при съседи: имот № 10050279 на н-ци на М.Т.В., имот № ********* - н-ци
на Т.М.Ц. и имот № 10050356 на Община Враца.
ОСЪЖДА С.А.П., с ЕГН **********,
и В.П.П., с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на А.Д.Л., с ЕГН **********, и В.З.В., с ЕГН **********, двамата
със съдебен адрес ***, сумата 1 160,00 /хиляда сто и шестдесет/ лева -
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........