Р Е Ш
Е Н И Е
№ 18.05.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на двадесет и девети март две хиляди двадесет и втора година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Й. АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 691
по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени
искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Община Асеновград твърди, че на 25.06.2013г. между нея и ответника
„Байрам Буюк Строй“ ЕООД е сключен договор за наем, по силата на който е
предоставила за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
сграда с идентификатор 00702.532.108.2 по КККР на гр. Асеновград със застроена
площ от 116 кв.м. на един етаж с предназначение промишлена сграда, която е
публична общинска собственост. На 16.02.2020г. е възникнал пожар, при който
наетата вещ е погинала и с това действието на договора е прекратено поради
развалянето му по право. Наемателят не е изпълнил задължението си, предвидено в
същия, да застрахова сградата срещу пожар за периода след 25.03.2017г. Освен
това в договора е предвидено задължение да спазва правилата за противопожарна
безопасност при ползването на обекта, както и задължение да предприема
незабавно и извършва за своя сметка всички действия по поддържането в
изправност и осигуряването на безопасност в съответствие с нормативните и
технологични изисквания на електрическата инсталация в обекта и ползваните в
обекта или захранвани от електрическата му инсталация електрически уреди, като
носи пълна отговорност за причинените вреди вследствие на неизпълнението на
това задължение. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден да заплати сумата от 12 961 лева, представляваща обезщетение за
претърпените вреди, възникнали вследствие на настъпил пожар на 16.02.2020г.,
равно на балансовата стойност на вещта към 04.03.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Признава
единствено, че между страните е сключен описаният в исковата молба договор. Твърди,
че няма вина за възникване на пожара. Претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от писмените
доказателства по делото е видно, че сграда с идентификатор №00702.532.108.2 по
КККР на гр. Асеновград е публична общинска собственост (Акт №2980 за публична
общинска собственост от 24.03.2009г.), както и че с договор за наем от 05.06.2013г.
ищецът е предоставил същата за временно възмездно ползване на ответника. От
него се установява, че първоначалният срок е пет години. С допълнително
споразумение от 05.06.2018г. същият е продължен за още пет години. Не се спори
също така, че на 16.02.2020г. наетата вещ е погинала вследствие на пожар.
Основателни са доводите, изложени в исковата молба, че с
това се е осъществила хипотезата на чл. 231, ал.3 от ЗЗД - когато
вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89 от ЗЗД. Това означава, че
задължението на наемодателя да предостави вещта за ползване е погасено поради
невъзможност да се изпълни. Ето защо и тъй като договорът е двустранен, той е
развален по право. Или тук не се касае до неизпълнение на задължението на
наемателя да върне вещта, съответно разпоредбата на чл. 233 от ЗЗД не намира
приложение. Още повече, че не се твърди
в исковата молба, че наемателят е повредил или унищожил наетата вещ.
В тази връзка следва да се отбележи, че
в исковата молба не са наведени твърдения за нарушения на чл.5, т.7 и т.10 от
договора, съгласно които наемателят се задължава да спазва
правилата за противопожарна безопасност при ползването на обекта, както и да предприема
незабавно и извършва за своя сметка всички действия по поддържането в
изправност и осигуряването на безопасност в съответствие с нормативните и
технологични изисквания на електрическата инсталация в обекта и ползваните в
обекта или захранвани от електрическата му инсталация електрически уреди, като
носи пълна отговорност за причинените вреди вследствие на неизпълнението на
това задължение. Изложени са единствено твърдения, че такива задължения са
предвидени в договора, което действително е така Ищецът, обаче, не е изложил
твърдения, че същите са нарушени, съответно с какви конкретни действия е
станало това.
Единственото нарушение на договорните задължения, описано в исковата молба,
е това, че обектът не е бил застрахован съгласно изискванията на закона и на
чл. 6 от договора за наем срещу рисковете пожар, гръм, експлозия, кражба,
земетресение, като съответните застрахователни полици не са били представени на
наемодателя. Действително липсват данни, че изпратените покани за изпълнение са
получени от ответника, но това не е необходимо, тъй като падежът на
задължението е определен в договора. Ето защо наемателят е следвало да изпълни
същото. Не се твърди и не се доказа, че това е направено.
Настоящият състав обаче не споделя, че като следствие от това неизпълнение
Община Асеновград е претърпяла вреди, които подлежат на обезщетение. Вредата е пряка и
непосредствена последица от неизпълнението, когато то е необходимо и достатъчно
условие за настъпването й в обичайна среда. Неизпълнението е необходимо
условие, когато без него вредата със сигурност не би настъпила. То е достатъчно
условие, когато само то би причинило вредата при обичайно стечение на
обстоятелствата. Косвени са вредите, които са нетипичен резултат на
неизпълнението – в конкретния случай са настъпили, но при обичайно стечение на
обстоятелствата не настъпват. В настоящия случай липсата на договор за застраховка срещу риск пожар
не е нормален,
безусловен и закономерен резултат от неизпълнението. В тази връзка е достатъчно да
се спомене само, че застраховка е липсвала и за предходни години, но ищецът не
е претърпял вреди като следствие от това. Не се твърди, че пожарът, съответно
погиването на наетата вещ се дължи на действия на ответника. Поради това вредите се дължат на други
фактори, независещи от неговата воля и желание /например от поведението на трето лице или непреодолима
сила/. Поради това тези
вреди са косвени и съгласно чл. 82 от ЗЗД те
не подлежат на обезщетение, доколкото според цитираната правна норма
обезщетението обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
Липсва уговорка в процесния договор,
която да предвижда отклонение от това правило, като например, че в случай на
неизпълнение на задължението да се застрахова вещта срещу посочените в чл. 6
рискове, то наемателят ще носи отговорност за претърпените вреди от наемодателя
при евентуално настъпване на застрахователното събитие.
По така изложените съображения
предявеният иск за заплащане на сумата от 12 961 лева е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. При това положение е безпредметно да се обсъждат
събраните доказателства за установяване на неговия размер – заключенията по
съдебно-счетоводните експертизи на вещите лица Б.Д. и М.А. и свидетелските
показания на С.И..
За пълнота следва да се отбележи, че при двустранните договори
общото правило е, че рискът се носи от длъжника, а в случая това е наемодателят. То се съдържа в чл. 89 ЗЗД, като изречение първо регламентира последиците при пълна
невъзможност за изпълнение, а изречение второ - при частична такава. При наличие на случайно
събитие или непреодолима сила е налице обективна невъзможност за изпълнение,
като неблагоприятните последици от нея са за сметка или на длъжника, или на
кредитора, съобразно правилата за риска. Нормите, уреждащи риска, са
диспозитивни, поради което страните могат да уговорят нещо различно. В настоящия случай липсва
такава уговорка в сключения между страните договор, поради което отношенията се
уреждат от правилата на закона.
Съгласно тях в случаите, в които
рискът се носи от кредитора (чиято престация е възможна), не могат да се
приложат правилата на чл.89 ЗЗД, тъй като те уреждат
последиците при носене на риска от длъжника. Развалянето на двустранен договор
по чл.89, изр. 1-во ЗЗД е следствие на това,
че рискът от случайното събитие по този договор тежи върху длъжника - върху
страната, която се освобождава от задължението си, поради обективна
невъзможност то да бъде изпълнено. Тъй като рискът е за длъжника, той не може
да получи насрещната престация, поради което задължението на другата страна по
договора също се погасява, предвид синалагматичната връзка между престациите на
страните. Именно с оглед на това, когато рискът при пълна обективна
невъзможност за изпълнение е за длъжника, правилото на чл.89, изр.1-во ЗЗД предвижда, че
договорът се прекратява по право.А настоящият случай е точно такъв, като
ищецът изрично признава това в исковата молба.
Като
акцесорна следва да се отхвърли претенцията за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по
делото разноски в размер на общо 1343 лева, от които 950 лева, заплатено
адвокатско обезщетение и 393 лева, заплатено възнаграждение на вещи лица.
Поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Община Асеновград с адрес пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9,
представлявана от Кмета Х.Г.Г., против „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“В.“ №35, представлявано
от Б.Д.Б., за заплащане на сумата от 12 961 лева (дванадесет хиляди
деветстотин шестдесет и един лева), представляваща обезщетение за претърпени
вреди от неизпълнение на задължение по договор за наем от 25.06.2013г. на
сграда с идентификатор №00702.532.108.2 по КККР на гр. Асеновград, възникнали
вследствие на пожар на 16.02.2020г., равно на балансовата стойност на наетата
вещ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 20.05.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Асеновград с адрес пл.“Акад. Николай Хайтов“ №9, представлявана от
Кмета Х.Г.Г., да заплати на „Байрам Буюк Строй“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“В.“ №35, представлявано от Б.Д.Б.,
сумата от 1343 лева (хиляда триста четиридесет и три лева), направени по
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: